Tag Archives: Вишеградска четворка

Среща след шестстотин петдесет и шест години

Ян Рихлик

бр.37/2020

Вишеград – трийсет години по-късно

 През 1991 г. работех на хонорар като коментатор на седмичника „Форум“, издаван от Координационния център на Гражданския форум от 1990 г. По тази причина станах, заедно с още няколко журналисти, част от чехословашката делегация, съпровождаща президента Вацлав Хавел на срещата в Будапеща между представителите на Чехословакия, Полша и Унгария. Тържественото подписване на общата декларация се състоя в замъка Вишеград над река Дунав. Идеята то да се извърши точно на това място беше на Хавел, който като драматург имаше чувството за театрални ефекти – повод беше фактът, че през 1335 г. във Вишеград се срещат чешкият, полският и унгарският крал, за да преговарят за взаимно сътрудничество и уреждане на отношенията в Средна Европа.

Фотография: Георги Папакочев. Президентите Вацлав Хавел и Петър Стоянов, Прага, 1997, от изложбата „Лица от моята Прага“.

След връщането си написах кратък репортаж, озаглавен „Среща след шестстотин петдесет и шест години“ („Форум“, бр. 9 от 1991 г., с. 4), в който споделих впечатленията си от преговорите. Сега, когато отново го прочетох след почти трийсет години, мога със задоволство да констатирам, че не бих променил нещо съществено от онова, което съм написал тогава. Разбира се, днес сме свидетели на редица промени, за каквито през февруари 1991 г. не можеше и да се предполага – никой по онова време не знаеше, че на Чехословакия й остават по-малко от две години живот, че тя ще се раздели на две държави, в резултат на което вишеградската тройка ще се превърне във вишеградска четворка. Само по себе си това не беше пречка за по-нататъшното сътрудничество, но възможностите за взаимна подкрепа при интеграцията в европейските структури се усложниха. Компликациите идваха преди всичко от режима на Владимир Мечиар и неговата партия Движение за демократична Словакия (ДЗДС). Политиката на Мечиар, съпровождана от приватизационни скандали и дори от терористични акции, доведе до това, че Словакия не беше поканена през 1999 г. в НАТО заедно с останалите членове на Вишеградската група, а беше застрашено и влизането й в ЕС. За щастие, в резултат от позитивната реакция на словашкото общество на изборите през 1998 г. ДЗДС, въпреки че получи най-много гласове, не можа да състави самостоятелно правителство, тъй като никоя политическа партия не пожела да влезе с него в следизборна коалиция. По този начин Мечиар беше изтласкан в опозиция и Словакия много бързо успя да догони своите партньори в преговорите за влизане в ЕС. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи