Tag Archives: Виргиния Захариева

Обменът на интонации

Виргиния Захариева

бр. 17/2020

Миглена Николчина пита
•Какво се случва в новата българска поезия?•

  1. Каква според вас трябва да бъде поезията днес? Какви са нейните функции и задачи?

Да изразява човека, да използва предимствата на втечнения поетичен език, като обхваща вътрешната и външната реалност. Да лекува. С последната ми книга „Етюди за една ръка“ се лекувах, докато я писах. После безмилостно я съкратих, и така прозрачна, я оставих при мен 2 години, преди да я дам на другите. Някои текстове имат нужда от карантина, от оставане във вътрешното, от отлежаване. И днес я препрочитам и разбирам себе си по-добре, понякога ме разширява. Поетичният език спасява от буквалността на ежедневието и трансцендира смисъл. В това време хората имат нужда да слушат и да четат поезия повече от всякога – за да могат да понесат натиска отвън, какво друго би могло да ни пренесе през новината, че няма бъдеще и никога не е съществувало нищо освен това тъничко настояще?

  1. Какви са според вас тенденциите в съвременната българска поезия?

Не я следя много.

  1. Имате ли поглед върху съвременната поезия в други литератури? Има ли съвременен небългарски поет, който ви се вижда представителен за епохата ни?

Димана Йорданова има много строен изказ и винаги ме изненадва.

  1. Такива експерименти вече има и все повече ще има: програми за правене на поезия. Как човекът би могъл да се конкурира с машината като поет? Каква е поезията на бъдещето?

Невъзможно. Има още

Вашият коментар

Filed under Какво се случва в новата българска поезия?

◊◊◊

бр. 2/2018

Рис. Александър Байтошев, „Кон“

Амелия Личева

Реших със Бог
облог да сключа –
да бъда добра,
да помагам,
да не отминавам просещи,
да влизам в църкви,
да предлагам за в бъдеще
каквото се иска от мен
и да го правя.
В замяна пожелах
животът да продължи.

Късно е било,
нито с живота
лотария се разиграва,
нито Бог вярва на обещания.

Александър Шурбанов

Плати ли сметките?

Войната – неизкарана докрай,
стихотворението – недописано,
наръфаната ябълка –
търкулната на масата,
чашата вино – недопита.
И ето, боговете вече са те призовали.
Катурнатият стол лежи на пода
като посечен боен кон.
Целуна ли жена си на прощаване?
Сбогува ли се с близки и приятели?
Плати ли сметките?
Какво те чака там с такава спешност?
Не можеше ли да разтеглиш сроковете?
С домашни дрехи тръгна,
необръснат.
Не си отворил пощата.
Плати ли сметките?

Виргиния Захариева

Тюркоаз

Да подредим брега любима
Ти мидите
Аз камъните

Недей потъва в тюркоаза

Ела да
Подредим
Вълните

Вятъра

Морето

Толкова разхвърляно

Любима

Не може всичките зелени
Така да се объркват

Не може
Скъпа моя

Ела да подредим

Вашият коментар

Filed under Първа страница