Tag Archives: Боян Манчев

Лингвистика и литературознание: миграция на понятия

Кръгла маса с участието на Радосвет Коларов, Миглена Николчина, Боян Манчев, Мирена Славова, Петя Осенова, Морис Фадел
28.11. 2014

бр. 3/2015

!9_lagacy_lingКръглата маса беше централното и заключително събитие на националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория”, която се състоя на 27 и 28 ноември 2014 г. в СУ с организатори направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра „Теория и история на литературата“ в СУ „Св. Климент Охридски” и Културният център на Софийския университет. Самата конференция е следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Миглена Николчина: Това е третата част от един конферентен сериал, с който се опитахме да се върнем към българската история на литературознанието, да осмислим това наследство и да си припомним възловите имена и концепции в тази история, но непременно с оглед на едно бъдещо мислене. Тази последна конференция трябваше да събере лъчите от предишните две. Струва ми се, че действително успяхме да очертаем както много силното присъствие на Сосюр, на структурализма и произтичащите от него дискурси, така и алтернативни течения – генеративизма и много недостатъчно изученото присъствие на Гюстав Гийом не просто в българското теоретично мислене, но и специално в Софийския университет. Заедно с това се отвори нова магистрала към трансформиране на наследените концепции. Донякъде неочаквано и за мен непланирано се получи един акцент, който  е може би отглас от първата конференция – сговаряне на няколко доклада около фигурата на Мирослав Янакиев. Той беше изрично назован в първата конференция, посветена на Невидимата школа, но тогава остана малко по-встрани от вниманието, насочено главно към Радосвет Коларов и Никола Георгиев. Оформянето на дискусия около Янакиев на тази конференция е знак, че продължаваме да мислим по въпросите, поставени от предишните две. Има още

1 коментар

Filed under Субектив

Новата Арахна: Метаморфоза и био-техника

Боян Манчев

бр. 9/2014

 

9_Arachne (2)АРАХНА (грц. „паяк”) – смъртна девойка от Лидия, дъщеря на Идмон, най-сръчната тъкачка в страната. Предизвикала дори Палада на състезание в тъкачество и навезала в килим скандални любовни истории на боговете, особено на Зевс. Уязвена от нейното изкуство и от изображенията на платната й, богинята раздрала тъканта, запазила живота на съперничката си, но я превърнала в паяк – омразното й животно.

(Георги Батаклиев, Антична митология, 1985)

Разкъсване

Мрежата на Арахна е тъканта, чието разкъсване е самата тъкан. Можем ли да разкъсаме разкъсването?

et rupit pictas
Caelestia crimina

Митът за Арахна не е само мит за уменията и техническото майсторство, но и за резултата на техническите способности. Килимът е творба. Но тази творба същевременно представлява и архив, таксономичен инструмент: той събира, изброява и класифицира. Той класифицира анималистичните метаморфози на боговете, които правят възможни престъпленията им, сексуалното насилие върху смъртните жени. По думите на Овидий: caelestia crimina. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашето литературно събитие на 2009 година

Анкета на „Литературен вестник” с писатели, критици, редактори и литератори

(продължение)

бр. 1, 13.-19.01.2010.

ВАЛЕРИ СТЕФАНОВ, литературовед,
професор в Софийския университет
Литературното събитие на 2009 г. е пълната (надявам
се – неокончателна) победа на простотията в България. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив