Tag Archives: Антон П. Чехов

Из дневника на една девица

Антон П. Чехов

бр.32/2020

Антон П. Чехов

Антон П. Чехов

13 октомври. Най-накрая и на моята улица е празник! Гледам и не вярвам на очите си. Пред прозорците ми назад и наперед ходи висок, снажен брюнет с дълбоки черни очи. Мустаците му са изумителни! Ходи вече пети ден, от ранно утро до късна нощ, и все към нашите прозорци гледа. Правя се, че не обръщам внимание.

15-и. Днес още от сутринта вали проливен дъжд, а той, бедничкият, ходи. За награда му направих мили очи и му изпратих въздушна целувка. Отвърна ми с очарователна усмивка. Кой е той? Сестра ми Варя твърди, че той е влюбен в нея и заради нея подгизва под дъжда. Колко е тъпа! Та може ли брюнет да обича брюнетка? Мама ни заръча да се обличаме по-добре и да седим до прозорците. „Може да излезе някой измамник, но може и да се окаже порядъчен господин“ – каза тя. Измамник… quel… Глупава сте, мамо! Има още

Вашият коментар

Filed under Общи