Tag Archives: Ани Бурова

„Яснота, звънкост и въодушевление от живота“

Разговор с Нева Мичева за „Три приказки“ от Умберто Еко и превода на литература за деца

бр.42/2020

Илюстрация от Еудженио Карми към приказката „Бомбата и генералът“ в книгата „Три приказки“ от Умберто Еко, изд. „Лист“, 2020

Нева, съвсем наскоро във Ваш превод излезе книгата „Три приказки“ от Умберто Еко, илюстрирана от Еудженио Карми. Разкажете малко повече за нея.

Забавно е, че Eco на италиански може да значи както „ехо“, така и „еко-“ (от гръцката дума за „дом“, от която идват „икономика“ и „екология“) – съвпадение, което тъкмо в тази книжка е значещо. Тук имаме три истории, които заставят възрастните да обяснят някои основни икономически и екологични положения на децата (а пътем и на себе си). И ехото от тях е много по-голямо, отколкото би било, ако бяха излезли изпод перото на друг автор.

По оригинал приказките са всъщност „разкази“ – Tre racconti. Моето чувство беше, че ако озаглавя книга на Еко с „Три разказа“, никой няма и да се сети, че е за деца. На руски също са предпочели „сказки“, а на португалски – „малки истории“. Само мога да се догаждам какъв е бил мотивът на автора да се отвърне от названието fiaba (приказка): да не вкара важните теми за обсъждане в тясната ниша на детинското? Да не сложи етикет „фантазии“ на нещо притеснително реално? При всички положения историите са отпреди интернет, а оттогава насам разказването за деца силно се е променило, както впрочем и достъпът на малките до всякакъв вид повествования. (Някой беше забелязал следната тенденция в ширпотребното кино: филмите за деца стават все по-„възрастни“ – пълни с насилие, директно изложени травми и сложна лексика, – докато филмите за възрастни зазвучават все по-„бебешки“ – пълни с искейпистки фантазии, ярки цветове и лесни музики в рамките на опростен сюжет.) Има още

1 коментар

Filed under Вниманието на малките

„Всяка книга има собствен път“

Разговор с Доротея Монова от издателство „Парадокс“

бр.42/2020

Доротея Монова с писателя Жан Д’Oрмесон и дъщеря му Елоиз, Салон на книгата, Париж, март 2010 г. Сн. личен архив

Госпожо Монова, издателство „Парадокс“ съществува от почти тридесет години. Бихте ли разказали накратко историята му?

Ще се опитам, но с уговорката, първо, че кратките версии обикновено са по-малко фактологични, а повече интерпретативни, и второ, че … „за всичко е виновна демокрацията“. Все пак за протокола – първата ни фирма се казваше „Парадокс МБМ“, където зад абревиатурата стояха (без да се крият) трима добри приятели. Един пролетен ден на 1991 г. „абревиатурата“ седеше на стълбите на тогавашното читалище „Петър Берон“, пиеше наливна бира в пластмасови чаши и размишляваше по въпроса, че „трябва да направим нещо“. Тогава единият каза: „Парадокс“! Ще се наречем „Парадокс“! Другият додаде: „Ами можем да станем представителство на „Чесна“, да пробваме пазара, аз имам някои контакти.“ Така се роди единственото издателство, което имаше вписани в предмета си на дейност и „ремонт и поддръжка на самолети“. Това е юридически факт. Преди да ме попитате защо Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

„Нашата обща история доказва значението на сътрудничеството за общото ни бъдеще“

Разговор с изпълнителния директор на Международния вишеградски фонд със седалище в Братислава Едит Силадине Баторфи

бр.37/2020

Едит Силадине Баторфи. Фотография: Личен архив

Госпожо Баторфи, бихте ли ни разказали накратко историята на основаването и по-нататъшното развитие на Вишеградския фонд?

Международният Вишеградски фонд е единствената институционализирана форма на взаимно сътрудничество на страните от Вишеградската четворка (V4). Той е учреден от министър-председателите на страните от Вишеградката четворка на официална среща, състояла се на 14 май 1999 г. в Братислава. Въз основа на  заключенията, до които министър-председателите на страните от Вишеградката четворка достигат по време на тази среща, на 9 юни 2000 г. в Щиржин, недалеч от Прага, е подписано Споразумение за основаването на Международния Вишеградски фонд със седалище в Братислава, където се намира и понастоящем.

За целия период на своето съществуване фондът е подкрепил повече от 6000 проекта на обща стойност почти 96 милиона евро не само в рамките на страните от Вишеградската четворка, но и от страните от Източното партньорство и от Западните Балкани. Смятам, че за 20 години успяхме да се превърнем в стабилна част от грантовата инфраструктура в региона на Средна Европа, като нашата цел е и по-нататък да допринасяме за подкрепата на креативността на общите инициативи в това пространство. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

За страстта и отговорността към книгите

Разговор с Николета Руева, главен редактор на издателство „Кръг“

бр.34/2020

Николета Руева и фотографът Иван Шишиев, автор на албума „Етюд-и-те на София“

Госпожо Руева, издателство „Кръг“ е относително ново, но бихте ли разказали накратко историята му – кога и с какви идеи и намерения беше създадено, основните събития в досегашното му съществуване?

Идеята винаги е била една – „Кръг” да издава добре направени книги, независимо от жанра им. Така започнахме дейността си с есето „Изповед” от Лев Толстой (в нов превод на Денис Коробко и послеслов на д-р Иван Ланджев) в края на 2018 г. Продължихме с още класически автори, но разширихме дейността си и с популярни заглавия. Отстрани в каталога ни вероятно се открояват различни типове книги: едните са с видим пазарен и медиен успех като албума „Етюд-и-те на София” или „Майстора и Маргарита”, а други са по-тихи, но самата им поява е важно събитие – есетата на Хенри Дейвид Торо, Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Книгоиздаването е житейско поприще, смисъл и отдаденост

Разговор с Мартин Христов от издателство „Ерго“

бр. 8/2020

Издателство „Ерго“ съществува от 2002 г., тоест вече близо 18 години. Бихте ли разказали повече за основаването и историята му досега?

Започна се с една от най-значимите книги на любим унгарски писател, наложил възбрана върху издаването на творчеството му в родината по време на социализма – „Изповедите на един буржоа“ на Шандор Мараи, в мой превод. Издадохме я с Малина Томова от „Стигмати“, като издателското ноу-хау беше нейно. По-късно много ми помогна със съвети и издателски хитрини и Бойко Киряков от „Гутенберг“, с чиято помощ излязоха ерудитските студии на Ищван Бибо под заглавие „Политика, морал, демокрация“. Препоръчвам на всички настоящи и бъдещи български държавници да прочетат тази книга. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Каузата на книгите

бр. 8/2020

Литературното произведение е индивидуално постижение на автора, но издаването му като книга е резултат от съвместен труд, в който съществен принос има оформлението; съвременната книжна култура все повече ни убеждава в неговото значение. Затова в настоящото издание на рубриката „Каузата на книгите“ се обръщаме с няколко въпроса към петима от най-разпознаваемите днес у нас дизайнери и илюстратори на книги.

1. Откога се занимавате с илюстрация и оформление на книги? Имате ли представа по колко книги сте работили досега?
2. Защо избрахте да работите в областта на книжната илюстрация? Какво я различава от останалите сфери на визуалните изкуства?
3. Бихте ли описали как протича при Вас процесът на работа по една книга?
4. До каква степен въздействието и посланието на книгата зависят от оформлението и илюстрациите? Чувствате ли се отговорни за успеха или неуспеха на книгите, по които работите?
5. Със сигурност следите процесите в областта на книжната илюстрация. Как бихте обобщили актуалните тенденции? Къде се намира българската илюстрация спрямо световните процеси?
6. Случва ли се да откажете да работите по дадена книга? По какви причини?

КАПКА КЪНЕВА

1. Работя осъзнато и активно в сферата на книгата, откакто се дипломирах в Националната художествена академия преди близо 20 години. Честно казано, все още се изненадвам от това, че мога да употребя израза „преди 20 години” и в работен аспект.
Не ми е хрумвало да следя бройката илюстрирани от мен издания. Те обаче са със сигурност много по-малко от кориците на книги, по които съм работила.

2. В книжното пространство се чувствам свободна, то ми е по мярка. Харесва ми да го населявам с образи, да интерпретирам и преживявам различни животи и светове – на автора, на читателите. В някакъв смисъл това ми помага по-пълно и качествено да опознавам и другите, и самата себе си.
Книгата е за мен място, време и начин – обиталище, паралелен живот, но и възможността да бъда истинска, непресторена. Не усещам професията си по същество различна от която и да било друга творческа дейност, която ти носи радост, или както би казал Марк Твен „Може да е работа, може и да не е, важното е че допада на Том Сойер”. 🙂 Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Непохитеният „Литературен вестник“ – или за реалността

Амелия Личева, Ани Бурова, Йордан Ефтимов, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов

бр. 25/2016

До авторите на писмото „Похитеният „Литературен вестник“ – или за наглостта“

Уважаеми автори на откритото писмо,

Отговаряме Ви въпреки неоправданите обиди, които сте изсипали по наш адрес в писмото си. Вярваме, че все още имаме сили за разговор върху съдбата на „Литературен вестник“, въпреки негативната кампания, която някои от Вас водят срещу сегашната редакция на вестника. Основание ни дава едно от последните изречения в писмото Ви, където казвате, че ЛВ е оцелял, защото „никой не си е представял, че е по-голям от него“. Така е. Ние не сме по-големи от ЛВ. И вие не сте.

Ние Ви дължим много и не сме го забравили. За някои от нас сте били учители, приятели, кумири. Не приемаме обаче менторския тон, с който зачерквате не просто нашите усилия, но и работата на авторите и преводачите в ЛВ през всичките тези години.

Да, Вие сте участвали в създаването на ЛВ, но за да съществува той, не е достатъчен простият акт на неговото създаване. Нужна е ежедневна грижа по неговото оцеляване. ЛВ е нива, която някой трябва да работи. В последните двайсетина години, с изключение на Едвин Сугарев, не сме ви виждали на тази нива.
В какво ни обвинявате?

1. Вие целенасочено и изкуствено противопоставяте днешния образ на „Литературен вестник“ („академичен“) на онзи, който е бил в началото на 90-те години на XX век („политически“). За нас е непонятно как вие, настоящи или бивши университетски преподаватели, квалифицирате ЛВ като „академичен“, прилепвайки негативно и осъдително отношение към тази характеристика. Според нас връзката с университета е от жизнено значение за ЛВ, който предимно на академията дължи своята автономност спрямо политиката и пазара. Факт е, че през годините тъкмо университети спасяваха ЛВ от изчезване, без да поставят каквито и да било условия в замяна на своята подкрепа.

2. Обвинявате ни, че „преточваме“ престижа на ЛВ в своя полза. Държим да се знае от всички, че в първите години от историята си (1991–1993 г.) „Литературен вестник“ е издание на в. „Демокрация“ и не е имал грижи за своето материално оцеляване, а редакторите са получавали справедливо възнаграждение за труда си. Днешната редколегия, която е обвинявана, че е „похитила“ вестника, го е мислила, страдала, правила и издавала от 1993 г. до днес, постоянно обновявайки се, но и работейки постоянно във финансова криза, без никакви възнаграждения за редакторите. И ако „похитители“ са хората, които „крадат“ от личното и свободното си време години наред, някои повече от десетилетие, за да не спре „Литературен вестник“, то със сигурност ние сме такива похитители. Ако това да посвещаваш безвъзмездно времето и енергията си за едно издание, което е непрекъснато на ръба да спре, е, както Вие казвате, „нравствен недоимък“, съгласни сме да бъдем обвинени в такъв.

3. За нас е неоспоримо мястото на Ани Илков в българската поезия, а също и в ЛВ (последната възторжена публикация за него е в бр. 9 от 2 март 2016). Той е учител на някои от нас и колега в Софийския университет – на други. Но когато става дума за текста му „Към защитниците на крепостта“, публикуван в брой 20/2016 г. на ЛВ, ние сме готови да се извиним за пореден път и на читателите, и на автора. Наясно сме, че той знае какво пише, но считаме, че гневът и омразата се шегуват дори с най-добрите поети и ги карат да изглеждат ожесточени и слаби в желанието си да наранят с думи. Както Ани Илков има право да изрази своята позиция, така и ние, редакторите, имаме право да изразим своята.

4. Обвинявате ни, че сме „бастисали“ Силвия Чолева. Тя не може да бъде уволнена, защото изобщо не е назначавана, както не е назначаван никой от нас. Твърденията, че тя е „отрязана“, „бастисана“ и пр., инсинуират върху лични мнения, изказани в служебна кореспонденция, но не отразяват решение на редакционната колегия. Питаме се обаче какво всъщност иска Силвия Чолева, след като отказва да работи със сегашните членове на редакцията и охотно разпространява обиди и клевети по техен адрес. През последните два месеца тя не участва в заседанията на редакционната колегия и на практика се самоизолира. Инсинуациите в публичното пространство, че е „отстранена“, ни приличат на опит за пренаписване на фактологията на собствения й избор да стои отвън.

След всичко казано и изписано ние все още пазим надеждата, че реалният разговор е възможен, ако наистина Ви е скъп „Литературен вестник“. Но с обиди и произволни квалификации това няма как да стане.

Действащи редактори на ЛВ:
Амелия Личева
Ани Бурова
Йордан Ефтимов
Камелия Спасова
Мария Калинова
Пламен Дойнов

1 коментар

Filed under Общи

„Литературен вестник“ на 20

През февруари 2011 г. „Литературен вестник“ навършва 20 години. Започнал да излиза през 1991 г. като национален седмичник за литература и култура, той със сигурност е единственото периодично издание с такъв характер, появило се след 1989 г. и оцеляло до днес.

Вестникът се утвърждава като основна сцена на съвременната българска литература и култура от началото на 90-те насам и е органично свързан с процесите и явленията в литературата ни от последните две десетилетия. На неговите страници са тръгнали вече три поколения автори, чиито представители днес са сред най-известните български писатели и хуманитаристи. „Литературен вестник“ винаги е бил отворен за младите, за техните дебюти, но и работилница за новото в литературата от всички поколения. Има още

2 коментара

Filed under Субектив

Литературен вестник

Блогът на „Литературен вестник“ е в процес на изграждане: [24%].

Вашият коментар

Filed under Общи