Tag Archives: Андрей Курков

Имаме какво да кажем (Разговор с писателката Катерина Калитко)

Катерина Калитко (1982) е родена в гр. Виница. Авторка е на стихосбирките „Учебник по сътворяване на света“ (1999), „Днешното утре“ (2001), „Портретиране на асфалта“ (2004), „Диалози с Одисей“ (2005), „Сезон на бурите“ (2013), „Ешафод. Лозе. Дом“ (2014), както и на сборниците с разкази „М.истерия” (2007) и „Земята на Изгубените, или Малки страшни приказки“ (2017). Творчеството й е отличено с множество литературни награди, между които тези на интернет-портала „ЛитАкцент” и издателството „Смолоскип”, призът „Благовист”, международните награди Imbiero Vakarai и Vilenica Chrystal. Произведенията й са превеждани на английски, руски, полски, немски, арменски, иврит. Преводачка на художествена литература от хърватски и носителка на преводаческата награда Metaphora.

Как бихте характеризирали днешната ситуация в украинската литература?
Бих казала, че украинската литература в последните години е най-силната, откакто съществува независимата държава. Украинският постмодернизъм винаги малко е закъснявал и се е въплъщавал доста своеобразно, а сега на негово място пред очите ни възниква нещо много по-голямо, по-силно, което още няма име. Защото тази нова сила на украинската литература израства от съвсем нов национален опит. У нас поезията е традиционно силна (също така обичат да казват, че тя е предимно женска, но пък силата на мъжките гласове компенсира по-малкия им брой) и тя първа реагира на рязката промяна на действителността. Но в момента се случват интересни неща и в украинската проза. От една страна, тя изразително се стреми да реконструира или да създаде отново по ироничен, документален или алтернативно-исторически начин миналото, от което бяхме лишени или с което бяхме преситени. Тази тенденция вече може да се проследи в ред знакови книги, които се появиха една след друга – „Феликс Австрия“ на София Андрухович, „Забрава“ на Таня Малярчук, наскоро издадената „Спретнатият почерк на ерцхерцог Вилхелм“ от Наталка Сняданко. Бих искала да спомена и новите имена, авторите, които променят тоналността на говоренето за важни както нови, така и обичайни проблеми. Например Маркиян Камиш, който последователно пише за чернобилската зона без трагичен патос, но като за вече присъща съставна част от украинския живот. Неотдавна излезе добър роман от Виктория Амелина „Дом за Дома“, където важна линия е „декомунизацията“ на семейната памет. Появи се знаковата книга „Точка нула“ на Артем Чех, който досега е написал много иронични, гротескни творби, после беше мобилизиран на фронта и се върна друг писател – като автор на тази много лична сбирка военни истории, проникновено човешка. Приятно ми е да виждам интересните периодични пробиви на украинските драматурзи – тук непременно трябва да споменем Павло Аре и вече култовата му пиеса „Баба Прися“. Неслучайно я поставят едновременно три театъра в страната, понеже започнахме по съвсем различен начин да възприемаме проблемите на изоставените хора в изоставените земи. Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Украинците пишат поезия, а четат проза (Разговор с поетесата с Любов Якимчук)

Сн. Валентин Кузан

Любов Якимчук (1985) e родена в гр. Первомайск, Луганска област. Авторка е на стихосбирките ,като МОДА (2009) и „Прасковите на Донбас“ (2015), която попада сред най-добрите книги на десетилетието в класацията на украинската версия на сп. Forbes. Произведенията й са преведени на повече от десет езика, самата Любов Якимчук превежда художествена литература от английски и литовски. Сценаристка, кураторка на литературни фестивали и събития, носителка на редица литературни награди.


Кои са според Вас основните тенденции в съвременната украинска литература?

Това е наистина доста обемен въпрос, защото украинската литература не е чак толкова малка. Поне вече не. И ако по-рано можехме да констатираме само белите петна, незапълнените литературни ниши, то сега пазарът изглежда горе-долу пълен. Не съм специалист и наблюдавам ситуацията отвътре, ето защо може да съм малко „сляпа“ по темата и да недовиждам. По въпроси като този се опитвам да се осланям на специалистите. Затова анализът на директора на издателство „Клуб за семейна почивка“1 Олег Шпилман ми се струва примамлив, тъй като мрежата на разпространение на издателството обхваща около 47% от украинците. Става дума за един много професионален анализ на читателската рецепция. И така, по думите на господин Шпилман ключово направление в съвременната литература са фантастиката и фентъзи литературата, понеже читателското търсене за тях нараства. А търсенето от своя страна поражда предлагането на преводна или оригинална литература. В случая по-скоро преводна, въпреки че имаме и наши успешни фентъзи автори като Дара Корний и Хенри Лайон Олди. Три пъти се е увеличила популярността на нехудожествената литература, но в тези жанрове няма значими украински автори. Украинците започнаха да четат научнопопулярна литература по физика, медицина, генетика, интересуват се от еволюцията. Популярни са историческите книги, които анализират важни събития и не са засегнати от съветската цензура, която присъстваше в тях преди; добре се продават съвременни автори, лауреати на европейски награди. 21% от всички украински читатели се интересуват от съвременна украинска проза. Тоест съвременните украински автори могат да разчитат на 1/5 от тези, които четат. Като се досещате, че все пак не всеки човек в Украйна чете по една книга годишно.
В последно време се появиха много книги, които разказват за войната – поезия, репортажи и дори романи. Когато стане дума за това, всички говорят за „Летище“ на Сергей Лойко, „Дължината на дните“ на Владимир Рафеенко, „Интернат“ на Сергий Жадан. Едновременно с това други известни автори продължават да работят над своите теми и успешно да представят Украйна в чужбина – като Андрей Курков, Юрий Андрухович, Оксана Забужко и споменатия вече Сергий Жадан. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме