Превод и редактиране на превода – специфики на сътрудничеството между преводач и редактор, граници, права и отговорности

13

худ. Александър Байтошев

бр. 1/2017

Организатори: Съюз на преводачите в България и МП „Преводач-редактор“ към ФСФ на СУ „Св. Кл. Охридски“

Модератор: Надежда Розова – индолог, преводач от английски и хинди, преподавател по художествен превод в СУ
Участници: Надежда Радулова и Димитър Кенаров, преводач и редактор на „Каквото ти принадлежи” на Гарт Грийнуел (Black Flamingo, 2016);
Петър Скип, преводач на „Стремглаво” (Преводът) на Майкъл Фрейн (Кибеа, 2016), и Анета Мечева, редакторката на „Стремглаво“ (Редакцията) на Майъл Фрейн (Кибеа, 2016). Поради отсъствието на Анета Мечева позицията на издателството беше представена от Марияна Златарева, управител на „Кибеа“.

Надежда Розова: Творческото сътрудничество между преводача на чуждоезиков художествен текст и неговия редактор е почти толкова разнолико, колкото екипите, които го осъществяват на практика и го изпълват с конкретно съдържание. Въпреки теоретичното внимание, което преводознанието отделя на този проблем и на двете професионални роли в него, въпреки университетските образователни курсове и преводаческо-редакторските работни ателиета, подготовката на един превод и неговото редактиране изискват езикови умения, теоретична подготовка, сходство на възгледите и подходите, търпение, прецизност, толерантност и екипен дух, които се оказват постижими в променлива степен и обуславят различни резултати. Днешната дискусия ще съпостави работните процеси на два различни екипа от преводач и редактор и ще потърси професионалните подходи, които следва да гарантират доброто качество на преводния текст.
Първият ми въпрос и към двата екипа е как избрахте тази книга?

Марияна Златарева: В случая при нас преводачът дойде с превода. Петър Петърски, преводачът на Майкъл Фрейн, по имейл изпрати три от творбите на автора, като в един синопсис го представи като автор и така отчасти и  творбите. Изключително занимателен текст, който привлече вниманието ми. Бих определила Майкъл Фрейн по-скоро като по-комерсиален автор. И така, харесахме превода, т.е., харесахме това, което ни е представил Петър, и тъй като той вървеше напред с името си на голям преводач, оттам нататък станаха и главоблъсканиците…
Н Роз..: Книгата намери вас.
М. З.: Да, книгата намери нас.
Н. Роз.: А при вас, как се случи с Гарт Грийнуел, предложихте го или ви го предложиха?
Надежда Радулова: Познаваме се всъщност от доста отдавна, макар и в съвсем друга връзка, не пряко свързана с превод на негови неща, още докато беше в Американския колеж се запознахме. Впоследствие имахме идея да работим заедно по един учебник за езиковите гимназии, за британска и американска литература. Това не се случи. Но миналата година бяхме екип поетическо-преводачески на конференцията, организирана от „Елизабет Костова” и там аз трябваше да преведа три негови стихотворения. И така, в процеса на работата, на него много му хареса това, че аз задавам адски много въпроси. И може би с надеждата, че така бих постъпила и с романа, той ме покани, но пък се случи някакъв много особен период и за мен, и за него самия. Той пътуваше много, аз пък по други причини имах други неща на главата, които ми отвличаха вниманието, но във всеки случай аз не му зададох нито един въпрос, докато превеждах книгата. И така, с Димитър Кенаров по-скоро обсъждахме проблеми около превода. Той е приятел с Гарт от доста години, така че естествен избор и на Гарт, и моя, беше той да стане редактор на книгата. Та този проект беше много личен, приятелски по-скоро. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

„Между текста и контекста – говорят преводачите на кратки разкази“

9

Худ. Александър Байтошев

бр. 1/2017

Дискусия, организирана от издателство СОНМ на 16 ноември 2016 г. в зала 4 на НДК., с преводачите на деветте сборника с разкази, публикувани в рамките на проекта на Издателството „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от Програма „Креативна Европа“ на ЕС

Модератор: Дария Карапеткова, доцент в катедра „Романистика“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и ръководител на италианския модул към магистърска програма „Преводач-редактор“ в същия университет.
Участници: Тодорка Минева, главен редактор на издателството и преводач от френски език, Светла Кьосева, преводач от унгарски, проф. д-р Правда Спасова, преводач от полски, доц. д-р Рени Йотова, преводач от френски, Русанка Ляпова, преводач от сръбски, Рада Шарланджиева, преводач от босненски, доц. д-р Добромир Григоров, преводач от чешки, Красимир Кавалджиев, преводач от френски.

Дария Карапеткова: Тази вечер ни събира интересната тема на проекта на издателство СОНМ „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от Програма „Креативна Европа“ на ЕС. След малко ще стане ясно защо инициаторът и основният двигател на проекта Тодорка Минева е избрала такава тема за своя проект и по какъв начин това е провокация и към читателите, и към преводачеството. Преди всичко обаче, за да ви потопя малко в атмосферата на нашата тема тази вечер, ми позволете да започна с едно не лирическо, а прозаическо, по-скоро литературоведско отклонение, с най-изящното обяснение в любов към жанра на разказа, което напоследък лично на мен ми е попадало –думи от проф. Марино Бионди из предговора към „Съвременни италиански разкази“ (В. Търново: Фабер, 2011, пр. мой):
„Разказът е изненада, тръпка от едно разкритие, иронично свидетелство за дребните катастрофи от ежедневието, трагикомично сближаване на отстоящи и привидно несъвместими преживявания, среда за проникновени, непредвидени асоциации, сегмент от една верига загадъчни сходства с миналото, препредаване на моментни и летливи спомени, жива зона на мъртви неща, които понякога се завръщат в характерната за изкуството тържествуваща симбиоза. Разказът е сонда, бормашина, пробива ограничени теренни участъци, екзистенциален, исторически, митичен, и вади от тях на повърхността дълбинни сокове и есенции. […]
Ето защо разказът, който абсорбира действителността и я представя в непознати перспективи, като сглобява и ретушира в един монтаж, който тази действителност деформира и пресъздава, понякога по неведоми начини, иска за себе си читатели, тренирани на нюансите, на детайлите, на блясъка на незавършеното и изплъзващото се, на най-неосезаемите утаявания на повествователната нишка. Читатели с усет към уликите, които да разбират, без да трябва да им се смели цялото съдържащо се в историята познание. Включително и по тази причина в разказа в крайна сметка се крие сякаш най-интимната и тайна идентичност на един писател. Едно недокоснато ядро, все още неизбухнало. […]
Накрая едно предупреждение: разказът е леко огнестрелно оръжие, с него трябва да се борави внимателно, защото може и да убива.“
А сега, за начало, нека чуем ръководителя на проекта Тодорка Минева. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Разкази за днешното

204725_b

бр. 1/2017

Амелия Личева

„Книга за другите“ се появи на български в самия край на 2016 г. и нямаше как да влезе в литературните класации, но тя безспорно е едно от събитията в областта на преводната литература за изминалата година. И като качество на текстовете, и като преводаческо изпълнение (екипът преводачи включва Надежда Розова, Невена Дишлиева-Кръстева, Елка Виденова и Бистра Андреева), и като дизайн (Люба Халева) тя държи много високо ниво.
Сборникът с разкази под редакцията на Зейди Смит събира имената на някои от най-нашумелите съвременни писатели (познати с други свои произведения на българската публика) като Колъм Тойбин, Хари Кунзру, Дейвид Мичъл, Джонатан Сафран Фоер, Ник Хорнби, Александър Хемон, Андрю Шон Гриър. Наред с тях Зейди Смит е включила и имена на изгряващи звезди, автори на наградени книги или селектирани в престижни списания, които със сигурност не отстъпват на звездите. С малки изключения става дума за писатели, родени в края на 60-те, някъде до началото на 70-те, силно изкушени от съвремието и възможностите, които литературата предлага за неговото интерпретиране. Има още

Вашият коментар

Filed under Прочити

Театралното събитие на 2016

1. Кои са според вас събитията на театралната 2016?
2. Кои са според вас най-слабите представления и главните проблеми в театралния живот в България през 2016?
3. Какъв театър бихте искали да гледате в България през 2017?

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Театрална анкета се обърнахме към 10 театроведи, театрални изследователи и театрални критици:

untitled-1

Едно от театралните събитията на 2016 – „В очакване на Годо”, режисьор Иван Пантелеев, Дойчес театър, Берлин, фотограф Арно Деклер. Спектакълът е представен в столицата в програмата на Световен театър в София’2016

АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА, театровед, театрален критик
1. Събитие в смисъл на създаване на (подстъпи към) променена ситуация: наситеното представяне на представленията на Иво Димчев в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс, в началото на годината, както и развиването отново в ДНК на целогодишната програма за представяне на международни танцови продукции и уъркшопи „Мигриращото тяло“; съвместната инициатива на Столична община и независимия сектор за създаване на стратегия за развитие на свободната творческа сцена в София (визуални изкуства, литература, музика, танц и театър), която получи наименованието „Споделена визия“ и очаква своето споделено прилагане. Събитие в смисъл на творческо постижение: като продукции, впечатлили ме през годината, мога да откроя основно документалното представление „Мир вам“ с режисьор Неда Соколовска (Студио за документален театър „Vox Populi“) предимно като сила на артистичен, граждански и човешки жест, както и движенческия пърформанс „Голем“ с режисьор Анна Данкова (Фондация „Култура Аними“) заради оригиналното естетическо мислене, прецизността в изграждането и изпълнението на представлението.
2. Като цяло българският театър според мен преминава през кризисни години на упадък. Като съдържание, естетика и форма на организация той демонстрира липса на вътрешен и креативен ресурс да е значим спрямо културните, интелектуалните и обществените предизвикателства на съвремието. Главен проблем според мен са липсата на воля и капацитет за осъвременяване на театралната система, липса на качествени критерии за оценяване на театралната продукция, ограничено мислене за театъра.
3. Вдъхновяващ, провокиращ, откривателски. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Филмовото събитие на 2016

Кои са според вас киносъбитията (както от световното, така и от българското кино) на 2016?  
Кои са според вас най-слабите български филми и главните проблеми в киното в България през 2016?  
Какво бихте пожелали на българското кино за 2017?

Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. Европейското кино се опитва да догони актуалните събития на континента. След френския „Дийпан” (2015) тази година се появи британският „Аз, Даниел Блейк” (реж. Кен Лоуч), италианският  „Изповеди” (реж. Роберто Алдо) и „Огън в морето” (документален, реж. Джанфранко Роси). У нас продължава дебютният прилив на нови режисьори в игралното кино (Григор Лефтеров и Тодор Мацанов с „Христо”, Ралица Петрова с „Безбог”). Много добри късометражни филми направиха Боя Харизанова („Любов”) и Тома Вашаров („Червено”). А по света вече се организират експериментални прожекции на VR (Virtual Reality) филми, които се гледат с индивидуален зрителски шлем (очила) като нова възможност, редом с „плоските” (2D или 3D) екрани.
2. Слабите филми най-категорично ги определя (и отхвърля) публиката, но ако има адекватно разпространение в нормална киномрежа. Ала у нас 95 % от екраните са в молове, а мол-културата деформира репертоара: фаворизира комерсиалния мейнстрийм и пренебрегва арт-филмите.
3. Започват да се появяват първите успешни „нискобюджетни филми” (до 600 хил. лева), които доказват своята жизнеспособност и заслужават пълна  подкрепа. Крайно време е да се актуализира Законът за филмовата индустрия и други нормативни документи. Румънците пак ни изпревариха – с поправки в техния закон вече имат дори категория „микробюджетен филм” (до 60 хил. евро) и специални клаузи за миноритарните копродукции.

godless_02-825x340

Кадър от филма „Безбог“

Ингеборг Братоева-Даракчиева, киновед, кинокритик
1. За мен събитията на 2016 в световното кино са „Мълчание“ на Мартин Скорсезе, „Огън в морето“ на Джанфранко Роси и последният филм на Анджей Вайда „Остатъчни образи“. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Депешите на ЛВ

%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%83%d0%bd%d0%ba%d0%b0-4

Худ. Александър Байтошев

До г-н Бойко Борисов, министър-председател в оставка,

Брате Борисов,
Таз година май неразбран остана от читателите, пардон избирателите, като същински жрец на чистото изкуство, въздигнат над недостойната тълпа! От нас да знаеш, тия елитарни мурафети вече не вървят! Сега на мода е социалното! Опичай си акъла, че накрая ще те обявят за постмодернист и отиде, та се не видя! (Ще прощаваш, че така на „ти” се обръщаме, ама ние сме прости и… важното е да се разбираме.)
Хайде със здраве и от баницата да дръпнеш късмета „Коалиция с ДСБ”.
              ЛВ

До г-жа Корнелия Нинова, генерален секретар на БСП, или както там се води,

Госпожо Корнелия,
Нямаме честта да се знаем, но понеже на Коледа стават чудеса, да си пожелаем и ние нещичко. Едно добро да ни направите, няма да е за Вас кой знае какъв труд. Та, като си говорите там с оня генерал, дето уж не си говорите, пенсионера, де – да му кажете, че в ЛВ сме хорошие ребята, стълбове на руската литература и култура в България. Я, колко руски броеве сме правили… Той, генералът, всичко знае, ама да не вземе баш за нас да не е чувал и да стане някоя грешка, та да ни зачистят, като се обърнат работите.
Бъдете здрава, а за парˆта от баницата не берете дерт – при Вас ще е.
          ЛВ
Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Литературното събитие на 2016

бр. 42/2016

%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%83%d0%bd%d0%ba%d0%b0-3

худ. Александър Байтошев

ИВАН ТЕОФИЛОВ, поет
Ще се спра само на достигналите до мен поетични книги, по-скоро на някои от тях, заслужаващи  повече внимание. И това са:
Новата книга на Екатерина Йосифова „Икономична класа” с умението на голямата наша поетеса да превръща с лекота наблюденията от личното си битие  в стойностни размишления с  характер на познание, обособени в низ от лаконични, синтезирани фрази или само намекващи  думи, с любопитни  игрословици  и  изненадващи поанти. Eдин наистина езиков блясък, който е само неин и който особено й подхожда.
„От небето до земята”  на Силвия Чолева  – една неспокойна, плътна  и  умъдрена книга, с  непрекъснатото  дълбаене в пъстротата и абсурдите на живота, на целия арсенал на съществуващото, с видимото и невидимото на битието, с криволиците на една съдба и с изводите за общата ни участ. С неимоверното усилие на един човешки размисъл да обхване времето и пространството на живота.
Втората книга  на Боряна Кацарска „Милост към езика”, чието заглавие ми се ще да звучи и като призив за милост към поезията. Нейната поезия е пример за такова отношение. В нея няма нищо преднамерено, нищо измислено, както често се случва днес при други автори. Малкото на брой стихове в книгата са пределно искрени, самобитни, безупречни като форма, изискани и впечатляващи с  афористичния си изказ. С осмислянето не само на собствения живот, но и на всеобщия… Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized