Category Archives: Uncategorized

Сънища без засилка

Йордан Ефтимов

Print

худ. Дамян Дамянов

Радост от съществуването на приятеля

Сънят ми преди ставане днес беше за някакъв нов приятел скулптор, който изобразява отсъствието. Много ми бяха харесали неговите работи „Шест месеца без Илия“ и „Околосветското пътешествие на мухата Цеца“ – паметник на липсата на някакъв човек, не на човека, а на липсата му за приятелите му, и опит да се проследи как изглежда консистенцията на въздуха и прозрачността на джамовете след преминаването на мухата Цеца през различни места.
Толкова се радвах, че го познавам.

Пролет 2014

Слънцеяд

Слънцеядството е привлекателно не толкова икономически, колкото морално. То е надскачане на биологическата природа на човека. Разбира се, няма нищо по-почтено от това да се храниш с лъчите, които слънцето и без това пръска, като екскременти. Но дали слънцеядството е модерно, като теософията, или трябва да го търсим при диваците в Гвиана, в Амазония?

Къде обаче слънцеядите по-добре ще превръщат светлината в материя – на върха на небостъргача или между клоните на четиридесетметрово дърво в джунглата? Не е ли на полюса, където снегът с неговото албедо ще им осигурява разсеяна свръхсветлина, а ъгълът на земната ос е достатъчен, за да прекатуриш всичките си сигурни представи?

3 август 2014

16_pametnik-lv

худ. Дамян Дамянов

 

Верига

В този ден цялото училище е в големия градски парк:
бригада вместо часове.
Всички ученици събират кестени
по следната добре отработена процедура:
един от всички е избран –
взима кестенче от тревата
и го подава на следващия във веригата,
а той на следващия до него.
Както се предават тухли или кофи вар
при строеж.
Това би могло да е сън.

28.11.2016

Войната на червената и бялата вишна

Тази сутрин сънувах войната
на червената и бялата вишна.
Не самата война, разбира се,
а че според някакъв колега е важно
да отчета и тази война,
когато правя такова проучване
като това, което правя.

1 септември 2014 г.

Трети фрагмент от един или три съня

Този е артистът на сезона.
Акцията му се нарича Електрификация
на сърцето.
Проста работа:
посещава през седмица
кардиохирурзите. Влизат
през рамото и му поставят
пейсмейкър. Сменят
му клапа. След това сменят сърцето
със сърце на друг човек.
След това и другото сърце –
със свинско. Свинското също стои само седмица
и идва ред на изкуствено сърце.
Акцията се проваля,
когато според артистичния план
трябва да остане без сърце –
вързан за кръвоносната система на друг човек.
Жена му се е развела с него
още при операцията с клапата. А някой си Динко,
полакомил се в името на общото благо,
вече е посетен от знахара на махалата,
разтълкували са му пълния замисъл
и е изчезнал без следа.
Така и не се стига до връщането
на всички чаркове,
както са били в самото начало.

Ноември 2013

Вечна татуировка

Лъв, птица, повтаряща като бормашина, и змиорка.
Преди 15 години си беше татуирал лъва
и надписа „45 години стигат“.
Тогава все още бе безсмъртен
и можеше да обвинява без срам.
Сега смяташе един час
за предостатъчен.
После добави папагала
и превръзката с липсващото око.
Беше приел, пиратите
са най-добрият израз на самоконтрол.
А рибата, която не бе риба,
сякаш му трябваше, за да помни,
че всичко се измества през пластове вода –
в огледало, където се настигат
вечно замръзналите му образи
отпреди, отсега и от занапред,
безброй образи, насечени от мътната вода.

Стихотворението, което написах, след като се събудих на 22 септември 2014 г. Събудих се с него. В съня ми наляво-надясно се хвалеше, че го е написал, поетът и мой приятел Пламен Дойнов, така че то не само е сънувано, но и откраднато насън.

Бакрач

Сънувах това нещо, но то не бе последният сън, затова ми се е поизтрило: Разказвам някому за проучванията си на един шекспировед на име Бакрач. Да, и аз забелязах, че фамилията му напомня за тази на проф. Бакрачева, но беше някакъв руски евреин, емигрирал след ВОСР в Англия. Та Бакрач твърди в своя книга, че Шекспир убил 2 хиляди души, като им дал отрова с идеята, че те сами биха искали да я вземат, но не им стиска. Тоест само им е помогнал да изпълнят тяхно си решение. Цялата тази работа – като част от моите издирвания по студия за шекспирознанието.

13 ноември 2014

А преди това сънувах, че в една болница въртели страшна далавера с гипс – правели уж милиони гипсирания, а всъщност препродавали гипса за тях – от него ставали чудесни вази, кашпи, дори маси и столове, екоинтериор.

Сън за галерия, или Ангажираният зрител

Беше открито ново изложбено пространство, при това не в НБУ, но с архитект Зарко Узунов. И като част от пиар кампанията бяха решили няколко месеца в първата зала при входа да стоят по цял ден на един диван, а понякога прави пред някоя картина – прави, но замръзнали в поза на зрители, – един, двама или трима голи. Голи, но понякога с шал, с кецове, с очила или шапка. Първият такъв, естествено, е бил самият Зарко. Аз влизам в сюжета няколко седмици по-късно. И разговарям с единия от голите, който ми е приятел. В тази седмица освен него са съблекли и гаджето му, а в кампанията участва и прочутата плеймейтка Николета Лозанова. Но Николета, първо, не стои много, а за половин-един час, второ, облечена е в скиорски костюм. Била гола отдолу, каза ми моят гол приятел. Оказва се, че освен пиар тази кампания е и за набиране на дарения за новата галерия – всеки може да гласува с есемес за най-любимия си гол зрител. И голата под скиорския костюм Николета вече била бИла всички останали – дотук с 50 хиляди събрани лева.

22 март 2015
Има още

3 коментара

Filed under Uncategorized

Парадоксът Аушвиц

бр. 4/2017

Тимъти Снайдър

10_auswitz-mirror

худ. Дамян Дамянов

Аушвиц символизира намерението да бъдат изтребени всички евреи под германски контрол. И наистина, евреи от всяко кътче на германската империя са убити в неговите газови камери. Но някои евреи все пак оцеляват от Аушвиц, защото до края той остава сбор от лагери и съоръжения за убиване, където евреите все пак са били подлагани на селекция за труд в момента, в който са влизали в лагера. Затова и в колективната памет може да влезе история за оцеляване от Аушвиц. Буквално нито един евреин, застанал пред рововете на смъртта, не е оцелял; буквално нито един евреин, който е преминал портите на Треблинка, Белжец, Собибор или Хелмно, не е оцелял. Думата „Аушвиц“ е станала метоним за Холокоста като цяло. И все пак огромната част от евреите вече са били убити по-далеч на Изток в момента, в който Аушвиц заработва като фабрика за убиване. Но докато Аушвиц се помни, основната част от Холокоста е в големи свьои части забравена. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Спорът за реакциите

Разговор на Дейвид Скинър с Марк Лила за тези, които смятат, че „историята е излязла от коритото си“

бр. 4/2017

6_marclilla

проф. Марк Лила

Да променят света е мечтата на немалко амбициозни личности, но какво да кажем за онези, които искат да спрат промените в него? Които мечтаят за стария ред, съществувал преди 60-те години на XX в. или преди Първата световна война, или дори преди Френската революция?
Марк Лила е професор по културология в Колумбийския университет и един от редовните автори на „New York Review of Books“. В новия си сборник с есета, „Корабокруширалата мисъл: За политическата реакция“, той изследва живота и идеите на различни реакционери, според които последната революция „бележи края на славно пътуване, а не началото на ново“. Неговата галерия от обърнали поглед назад умове се простира от германо-еврейския мислител Франц Розенцвайг до емигрантските философи Лео Щраус и Ерик Фьогелин, и така чак до политическите ислямисти, които мечтаят за възстановяване на халифата.
През 1992 г. Лила получава стипендия от Националния фонд за хуманитарни изследвания на САЩ в подкрепа на преводите на следвоенната политическа теория във Франция за сборник под негово съставителство, озаглавен „Новата френска мисъл“. Неговият интерес към континенталната философия и модерната епоха довежда до книги, посветени на Джамбатиста Вико и мястото на религиозното въображение в съвременната политика. През есента на 2016 г. „New York Review of Books“ преиздаде предходната книга на Лила, „Безразсъдната мисъл: Интелектуалците в политиката“, посветена на опасните отношения между политиката и философията, опирайки се на живота на Мартин Хайдегер, Карл Шмит и др.
Интервюто по-долу е взето по имейла.

6_lilla-shipwrecked-mind-s650

фрагмент от корицата на последната книга на Марк Лила

HUMANITIES: Какво означава „корабокруширала мисъл“? Защо е корабокруширала?
МАРК ЛИЛА: Една от най-общосподелимите метафори за историята и за времето като цяло е метафората за реката. Времето тече, историята притежава ръкави и т.н. Докато мислех върху този образ, ми хрумна, че някои хора са убедени, че времето ни носи в някаква посока и че единственото, което можем да направим, е да понесем пасивно това пътуване. Помислете върху цикличните теории за историята или дори космологията: светът върви по своя път, стига до разрухата, а след това се възражда отново, за да се завърти целият цикъл отново и отново. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Превод и редактиране на превода – специфики на сътрудничеството между преводач и редактор, граници, права и отговорности

13

худ. Александър Байтошев

бр. 1/2017

Организатори: Съюз на преводачите в България и МП „Преводач-редактор“ към ФСФ на СУ „Св. Кл. Охридски“

Модератор: Надежда Розова – индолог, преводач от английски и хинди, преподавател по художествен превод в СУ
Участници: Надежда Радулова и Димитър Кенаров, преводач и редактор на „Каквото ти принадлежи” на Гарт Грийнуел (Black Flamingo, 2016);
Петър Скип, преводач на „Стремглаво” (Преводът) на Майкъл Фрейн (Кибеа, 2016), и Анета Мечева, редакторката на „Стремглаво“ (Редакцията) на Майъл Фрейн (Кибеа, 2016). Поради отсъствието на Анета Мечева позицията на издателството беше представена от Марияна Златарева, управител на „Кибеа“.

Надежда Розова: Творческото сътрудничество между преводача на чуждоезиков художествен текст и неговия редактор е почти толкова разнолико, колкото екипите, които го осъществяват на практика и го изпълват с конкретно съдържание. Въпреки теоретичното внимание, което преводознанието отделя на този проблем и на двете професионални роли в него, въпреки университетските образователни курсове и преводаческо-редакторските работни ателиета, подготовката на един превод и неговото редактиране изискват езикови умения, теоретична подготовка, сходство на възгледите и подходите, търпение, прецизност, толерантност и екипен дух, които се оказват постижими в променлива степен и обуславят различни резултати. Днешната дискусия ще съпостави работните процеси на два различни екипа от преводач и редактор и ще потърси професионалните подходи, които следва да гарантират доброто качество на преводния текст.
Първият ми въпрос и към двата екипа е как избрахте тази книга?

Марияна Златарева: В случая при нас преводачът дойде с превода. Петър Петърски, преводачът на Майкъл Фрейн, по имейл изпрати три от творбите на автора, като в един синопсис го представи като автор и така отчасти и  творбите. Изключително занимателен текст, който привлече вниманието ми. Бих определила Майкъл Фрейн по-скоро като по-комерсиален автор. И така, харесахме превода, т.е., харесахме това, което ни е представил Петър, и тъй като той вървеше напред с името си на голям преводач, оттам нататък станаха и главоблъсканиците…
Н Роз..: Книгата намери вас.
М. З.: Да, книгата намери нас.
Н. Роз.: А при вас, как се случи с Гарт Грийнуел, предложихте го или ви го предложиха?
Надежда Радулова: Познаваме се всъщност от доста отдавна, макар и в съвсем друга връзка, не пряко свързана с превод на негови неща, още докато беше в Американския колеж се запознахме. Впоследствие имахме идея да работим заедно по един учебник за езиковите гимназии, за британска и американска литература. Това не се случи. Но миналата година бяхме екип поетическо-преводачески на конференцията, организирана от „Елизабет Костова” и там аз трябваше да преведа три негови стихотворения. И така, в процеса на работата, на него много му хареса това, че аз задавам адски много въпроси. И може би с надеждата, че така бих постъпила и с романа, той ме покани, но пък се случи някакъв много особен период и за мен, и за него самия. Той пътуваше много, аз пък по други причини имах други неща на главата, които ми отвличаха вниманието, но във всеки случай аз не му зададох нито един въпрос, докато превеждах книгата. И така, с Димитър Кенаров по-скоро обсъждахме проблеми около превода. Той е приятел с Гарт от доста години, така че естествен избор и на Гарт, и моя, беше той да стане редактор на книгата. Та този проект беше много личен, приятелски по-скоро. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

„Между текста и контекста – говорят преводачите на кратки разкази“

9

Худ. Александър Байтошев

бр. 1/2017

Дискусия, организирана от издателство СОНМ на 16 ноември 2016 г. в зала 4 на НДК., с преводачите на деветте сборника с разкази, публикувани в рамките на проекта на Издателството „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от Програма „Креативна Европа“ на ЕС

Модератор: Дария Карапеткова, доцент в катедра „Романистика“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и ръководител на италианския модул към магистърска програма „Преводач-редактор“ в същия университет.
Участници: Тодорка Минева, главен редактор на издателството и преводач от френски език, Светла Кьосева, преводач от унгарски, проф. д-р Правда Спасова, преводач от полски, доц. д-р Рени Йотова, преводач от френски, Русанка Ляпова, преводач от сръбски, Рада Шарланджиева, преводач от босненски, доц. д-р Добромир Григоров, преводач от чешки, Красимир Кавалджиев, преводач от френски.

Дария Карапеткова: Тази вечер ни събира интересната тема на проекта на издателство СОНМ „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от Програма „Креативна Европа“ на ЕС. След малко ще стане ясно защо инициаторът и основният двигател на проекта Тодорка Минева е избрала такава тема за своя проект и по какъв начин това е провокация и към читателите, и към преводачеството. Преди всичко обаче, за да ви потопя малко в атмосферата на нашата тема тази вечер, ми позволете да започна с едно не лирическо, а прозаическо, по-скоро литературоведско отклонение, с най-изящното обяснение в любов към жанра на разказа, което напоследък лично на мен ми е попадало –думи от проф. Марино Бионди из предговора към „Съвременни италиански разкази“ (В. Търново: Фабер, 2011, пр. мой):
„Разказът е изненада, тръпка от едно разкритие, иронично свидетелство за дребните катастрофи от ежедневието, трагикомично сближаване на отстоящи и привидно несъвместими преживявания, среда за проникновени, непредвидени асоциации, сегмент от една верига загадъчни сходства с миналото, препредаване на моментни и летливи спомени, жива зона на мъртви неща, които понякога се завръщат в характерната за изкуството тържествуваща симбиоза. Разказът е сонда, бормашина, пробива ограничени теренни участъци, екзистенциален, исторически, митичен, и вади от тях на повърхността дълбинни сокове и есенции. […]
Ето защо разказът, който абсорбира действителността и я представя в непознати перспективи, като сглобява и ретушира в един монтаж, който тази действителност деформира и пресъздава, понякога по неведоми начини, иска за себе си читатели, тренирани на нюансите, на детайлите, на блясъка на незавършеното и изплъзващото се, на най-неосезаемите утаявания на повествователната нишка. Читатели с усет към уликите, които да разбират, без да трябва да им се смели цялото съдържащо се в историята познание. Включително и по тази причина в разказа в крайна сметка се крие сякаш най-интимната и тайна идентичност на един писател. Едно недокоснато ядро, все още неизбухнало. […]
Накрая едно предупреждение: разказът е леко огнестрелно оръжие, с него трябва да се борави внимателно, защото може и да убива.“
А сега, за начало, нека чуем ръководителя на проекта Тодорка Минева. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Театралното събитие на 2016

1. Кои са според вас събитията на театралната 2016?
2. Кои са според вас най-слабите представления и главните проблеми в театралния живот в България през 2016?
3. Какъв театър бихте искали да гледате в България през 2017?

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Театрална анкета се обърнахме към 10 театроведи, театрални изследователи и театрални критици:

untitled-1

Едно от театралните събитията на 2016 – „В очакване на Годо”, режисьор Иван Пантелеев, Дойчес театър, Берлин, фотограф Арно Деклер. Спектакълът е представен в столицата в програмата на Световен театър в София’2016

АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА, театровед, театрален критик
1. Събитие в смисъл на създаване на (подстъпи към) променена ситуация: наситеното представяне на представленията на Иво Димчев в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс, в началото на годината, както и развиването отново в ДНК на целогодишната програма за представяне на международни танцови продукции и уъркшопи „Мигриращото тяло“; съвместната инициатива на Столична община и независимия сектор за създаване на стратегия за развитие на свободната творческа сцена в София (визуални изкуства, литература, музика, танц и театър), която получи наименованието „Споделена визия“ и очаква своето споделено прилагане. Събитие в смисъл на творческо постижение: като продукции, впечатлили ме през годината, мога да откроя основно документалното представление „Мир вам“ с режисьор Неда Соколовска (Студио за документален театър „Vox Populi“) предимно като сила на артистичен, граждански и човешки жест, както и движенческия пърформанс „Голем“ с режисьор Анна Данкова (Фондация „Култура Аними“) заради оригиналното естетическо мислене, прецизността в изграждането и изпълнението на представлението.
2. Като цяло българският театър според мен преминава през кризисни години на упадък. Като съдържание, естетика и форма на организация той демонстрира липса на вътрешен и креативен ресурс да е значим спрямо културните, интелектуалните и обществените предизвикателства на съвремието. Главен проблем според мен са липсата на воля и капацитет за осъвременяване на театралната система, липса на качествени критерии за оценяване на театралната продукция, ограничено мислене за театъра.
3. Вдъхновяващ, провокиращ, откривателски. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Филмовото събитие на 2016

Кои са според вас киносъбитията (както от световното, така и от българското кино) на 2016?  
Кои са според вас най-слабите български филми и главните проблеми в киното в България през 2016?  
Какво бихте пожелали на българското кино за 2017?

Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. Европейското кино се опитва да догони актуалните събития на континента. След френския „Дийпан” (2015) тази година се появи британският „Аз, Даниел Блейк” (реж. Кен Лоуч), италианският  „Изповеди” (реж. Роберто Алдо) и „Огън в морето” (документален, реж. Джанфранко Роси). У нас продължава дебютният прилив на нови режисьори в игралното кино (Григор Лефтеров и Тодор Мацанов с „Христо”, Ралица Петрова с „Безбог”). Много добри късометражни филми направиха Боя Харизанова („Любов”) и Тома Вашаров („Червено”). А по света вече се организират експериментални прожекции на VR (Virtual Reality) филми, които се гледат с индивидуален зрителски шлем (очила) като нова възможност, редом с „плоските” (2D или 3D) екрани.
2. Слабите филми най-категорично ги определя (и отхвърля) публиката, но ако има адекватно разпространение в нормална киномрежа. Ала у нас 95 % от екраните са в молове, а мол-културата деформира репертоара: фаворизира комерсиалния мейнстрийм и пренебрегва арт-филмите.
3. Започват да се появяват първите успешни „нискобюджетни филми” (до 600 хил. лева), които доказват своята жизнеспособност и заслужават пълна  подкрепа. Крайно време е да се актуализира Законът за филмовата индустрия и други нормативни документи. Румънците пак ни изпревариха – с поправки в техния закон вече имат дори категория „микробюджетен филм” (до 60 хил. евро) и специални клаузи за миноритарните копродукции.

godless_02-825x340

Кадър от филма „Безбог“

Ингеборг Братоева-Даракчиева, киновед, кинокритик
1. За мен събитията на 2016 в световното кино са „Мълчание“ на Мартин Скорсезе, „Огън в морето“ на Джанфранко Роси и последният филм на Анджей Вайда „Остатъчни образи“. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized