Category Archives: Uncategorized

Театралното събитие на 2016

1. Кои са според вас събитията на театралната 2016?
2. Кои са според вас най-слабите представления и главните проблеми в театралния живот в България през 2016?
3. Какъв театър бихте искали да гледате в България през 2017?

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Театрална анкета се обърнахме към 10 театроведи, театрални изследователи и театрални критици:

untitled-1

Едно от театралните събитията на 2016 – „В очакване на Годо”, режисьор Иван Пантелеев, Дойчес театър, Берлин, фотограф Арно Деклер. Спектакълът е представен в столицата в програмата на Световен театър в София’2016

АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА, театровед, театрален критик
1. Събитие в смисъл на създаване на (подстъпи към) променена ситуация: наситеното представяне на представленията на Иво Димчев в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс, в началото на годината, както и развиването отново в ДНК на целогодишната програма за представяне на международни танцови продукции и уъркшопи „Мигриращото тяло“; съвместната инициатива на Столична община и независимия сектор за създаване на стратегия за развитие на свободната творческа сцена в София (визуални изкуства, литература, музика, танц и театър), която получи наименованието „Споделена визия“ и очаква своето споделено прилагане. Събитие в смисъл на творческо постижение: като продукции, впечатлили ме през годината, мога да откроя основно документалното представление „Мир вам“ с режисьор Неда Соколовска (Студио за документален театър „Vox Populi“) предимно като сила на артистичен, граждански и човешки жест, както и движенческия пърформанс „Голем“ с режисьор Анна Данкова (Фондация „Култура Аними“) заради оригиналното естетическо мислене, прецизността в изграждането и изпълнението на представлението.
2. Като цяло българският театър според мен преминава през кризисни години на упадък. Като съдържание, естетика и форма на организация той демонстрира липса на вътрешен и креативен ресурс да е значим спрямо културните, интелектуалните и обществените предизвикателства на съвремието. Главен проблем според мен са липсата на воля и капацитет за осъвременяване на театралната система, липса на качествени критерии за оценяване на театралната продукция, ограничено мислене за театъра.
3. Вдъхновяващ, провокиращ, откривателски. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Филмовото събитие на 2016

Кои са според вас киносъбитията (както от световното, така и от българското кино) на 2016?  
Кои са според вас най-слабите български филми и главните проблеми в киното в България през 2016?  
Какво бихте пожелали на българското кино за 2017?

Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. Европейското кино се опитва да догони актуалните събития на континента. След френския „Дийпан” (2015) тази година се появи британският „Аз, Даниел Блейк” (реж. Кен Лоуч), италианският  „Изповеди” (реж. Роберто Алдо) и „Огън в морето” (документален, реж. Джанфранко Роси). У нас продължава дебютният прилив на нови режисьори в игралното кино (Григор Лефтеров и Тодор Мацанов с „Христо”, Ралица Петрова с „Безбог”). Много добри късометражни филми направиха Боя Харизанова („Любов”) и Тома Вашаров („Червено”). А по света вече се организират експериментални прожекции на VR (Virtual Reality) филми, които се гледат с индивидуален зрителски шлем (очила) като нова възможност, редом с „плоските” (2D или 3D) екрани.
2. Слабите филми най-категорично ги определя (и отхвърля) публиката, но ако има адекватно разпространение в нормална киномрежа. Ала у нас 95 % от екраните са в молове, а мол-културата деформира репертоара: фаворизира комерсиалния мейнстрийм и пренебрегва арт-филмите.
3. Започват да се появяват първите успешни „нискобюджетни филми” (до 600 хил. лева), които доказват своята жизнеспособност и заслужават пълна  подкрепа. Крайно време е да се актуализира Законът за филмовата индустрия и други нормативни документи. Румънците пак ни изпревариха – с поправки в техния закон вече имат дори категория „микробюджетен филм” (до 60 хил. евро) и специални клаузи за миноритарните копродукции.

godless_02-825x340

Кадър от филма „Безбог“

Ингеборг Братоева-Даракчиева, киновед, кинокритик
1. За мен събитията на 2016 в световното кино са „Мълчание“ на Мартин Скорсезе, „Огън в морето“ на Джанфранко Роси и последният филм на Анджей Вайда „Остатъчни образи“. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Депешите на ЛВ

%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%83%d0%bd%d0%ba%d0%b0-4

Худ. Александър Байтошев

До г-н Бойко Борисов, министър-председател в оставка,

Брате Борисов,
Таз година май неразбран остана от читателите, пардон избирателите, като същински жрец на чистото изкуство, въздигнат над недостойната тълпа! От нас да знаеш, тия елитарни мурафети вече не вървят! Сега на мода е социалното! Опичай си акъла, че накрая ще те обявят за постмодернист и отиде, та се не видя! (Ще прощаваш, че така на „ти” се обръщаме, ама ние сме прости и… важното е да се разбираме.)
Хайде със здраве и от баницата да дръпнеш късмета „Коалиция с ДСБ”.
              ЛВ

До г-жа Корнелия Нинова, генерален секретар на БСП, или както там се води,

Госпожо Корнелия,
Нямаме честта да се знаем, но понеже на Коледа стават чудеса, да си пожелаем и ние нещичко. Едно добро да ни направите, няма да е за Вас кой знае какъв труд. Та, като си говорите там с оня генерал, дето уж не си говорите, пенсионера, де – да му кажете, че в ЛВ сме хорошие ребята, стълбове на руската литература и култура в България. Я, колко руски броеве сме правили… Той, генералът, всичко знае, ама да не вземе баш за нас да не е чувал и да стане някоя грешка, та да ни зачистят, като се обърнат работите.
Бъдете здрава, а за парˆта от баницата не берете дерт – при Вас ще е.
          ЛВ
Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Литературното събитие на 2016

бр. 42/2016

%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%83%d0%bd%d0%ba%d0%b0-3

худ. Александър Байтошев

ИВАН ТЕОФИЛОВ, поет
Ще се спра само на достигналите до мен поетични книги, по-скоро на някои от тях, заслужаващи  повече внимание. И това са:
Новата книга на Екатерина Йосифова „Икономична класа” с умението на голямата наша поетеса да превръща с лекота наблюденията от личното си битие  в стойностни размишления с  характер на познание, обособени в низ от лаконични, синтезирани фрази или само намекващи  думи, с любопитни  игрословици  и  изненадващи поанти. Eдин наистина езиков блясък, който е само неин и който особено й подхожда.
„От небето до земята”  на Силвия Чолева  – една неспокойна, плътна  и  умъдрена книга, с  непрекъснатото  дълбаене в пъстротата и абсурдите на живота, на целия арсенал на съществуващото, с видимото и невидимото на битието, с криволиците на една съдба и с изводите за общата ни участ. С неимоверното усилие на един човешки размисъл да обхване времето и пространството на живота.
Втората книга  на Боряна Кацарска „Милост към езика”, чието заглавие ми се ще да звучи и като призив за милост към поезията. Нейната поезия е пример за такова отношение. В нея няма нищо преднамерено, нищо измислено, както често се случва днес при други автори. Малкото на брой стихове в книгата са пределно искрени, самобитни, безупречни като форма, изискани и впечатляващи с  афористичния си изказ. С осмислянето не само на собствения живот, но и на всеобщия… Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Речта на омразата като форма на насилие и фактор за насилие

Лекция в общоуниверситетския семинар на НБУ „Права на човека“

Маргарита Илиева

бр. 41/2016

15241380_1148116511945701_6880466006976010269_n

худ. Александър Байтошев

Темата за Речта на омразата като форма на насилие и фактор за насилие не само за мен, но и за работата на екипа ми е много важен. Ние много пъти сме се занимавали с дела, насочени срещу говорители на омразата. Аз планирам представянето си така: първо да обсъдим понятията, след това да кажем накратко за правния режим на речта на омразата и доколко е относим към България. След това да се фокусирам върху практиката на Европейския съд по правата на човека. Много международни договори забраняват речта на омразата и по всички тях има практика, юриспруденция, както на комитети на ООН, така и на други органи на Съвета на Европа. Но аз искам да се съсредоточим върху практиката на Европейския съд по правата на човека. Предлагам, ако имате въпроси или коментари, да ме прекъсвате, да показвате, че искате да се намесите, за да имаме по-скоро разговор, отколкото формална лекция, и чак тогава да се задават въпроси. Така че се чувствайте свободни за такива прекъсвания. Има още

има 1 коментар

Filed under Uncategorized

Народ, история, власт

бр. 40/2016

Интервю със Стефан Цанев

9_s_tsanevГ-н Цанев, нека започнем разговора с един такъв въпрос: античната и в частност елинската поезия не е била насочена към отделния човек, а към общност – тя се е слушала колективно. Във вашите текстове се наблюдава нещо подобно, те като че ли не са адресирани към отделния читател, а към общността, дори към целия народ. Ако е така, не създавате ли донякъде и вие във вашите стихове този образ на общността, на народа? Оттук и вторият ми въпрос: до каква степен образът на народа във вашите текстове съвпада с реалния народ?
– За съжаление, ние често оценяваме народа според това дали неговите действия съвпадат или не с нашите очаквания. (Когато е с нас, е мъдър народ, когато е против нас, е глупав народ.) Сигурно и аз не правя изключение и образът на народа в моите стихове и драми едва ли винаги съвпада с реалния народ. Ако говорим за античната поезия, в смисъл – античната драма, аз съм силно повлиян от нея. По мое време, когато влязох да уча през 1950 г. в една от русенските гимназии, в целия тогавашен 4-ти (8-ми) клас се изучаваше древногръцка и древноримска литература, включително латински език и риторика. Почти без изключение драмите ми са подчинени на древногръцкото единство на място, време и действие и в много от тях присъства в различна форма хор, а както знаете, хорът се обръща пряко към народа. Оттам може би е останал този рецидив и в поезията ми. В последно написаната ми трагедия „Заговорът на Калигула“ стигам до крайност: третирам публиката като народ и диалогът с него е жесток. Това едва ли ще се хареса на публиката. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Елена Феранте. # Коя?

Дария Карапеткова

7-2

рис. Александър Байтошев

В трудно превземаемата крепост на американския книжен пазар през последните няколко години беше направен забележителен пробив под италианско знаме. Осъществи го тетралогията „Неаполитански романи”, която, както по правило се получава, осребри успешно отвъдокеанската спирка по пътя си към преводите на нови и нови европейски езици. Нейната авторка Елена Феранте е родена в Неапол и това е единственото (донякъде) сигурно нещо, което се знае за нея. Липсват снимки, биография, професионално или семейно обкръжение, обществени изяви. Не липсва в замяна на това читателско и критическо внимание – отначало умерено, но напоследък добило размерите на същинска литературна сензация. Как стана възможно едно име, човекът зад което е непознат, да се появи в списъка с глобалните мислители на
сп. „Форин Полиси” за 2014 г. и в този на
сп. „Тайм” със стоте най-влиятелни личности за 2016 година? Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized