Category Archives: Тема на броя

Книгоиздаване по време на извънредно положение. Анкета

бр. 13/2020

Антоанета Колева, директор на издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“

Ще си позволя да отговоря на въпросите в цялостен разказ.
Книгоиздаването е крехко балансиране на ръба между икономика и култура, между задължителното произвеждане на приходи (а по възможност и печалби, откривам напоследък с учудване, че мнозина не правят разлика между двете) и онова, което по дефиниция не може да произвежда печалби, освен ако не смятаме за такива символните и духовните. Това балансиране днес, когато без съмнение абсолютният приоритет, какъвто са здравето и животът на хората, налага извънредно положение, стана още по-трудно. Трудността нараства в пъти, ако погледнем не просто към издателската сфера, а към ситуацията на независимите издателства с малки обеми продукция и висока специализираност на книгите и публиките си. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Тема на броя

Книгоиздаване по време на извънредно положение. Анкета

бр. 13/2020

С обвяването на извънредното положение, големите книжарски вериги, както и някои от по-малките физически преустановиха своята дейност, местата за представяне на книги затвориха вратите си. Насрочените събития бяха отменени. Книгите, готови за издаване – отложени. Обърнахме се към няколко български издателства, позиционирани в различни градове в страната, различаващи се повече или по-малко по читателската си аудитория, по издателския си фокус и по количеството издадени книги на година. Въпросите към тях бяха едни и същи. Целта, да представим извадка от това как българските издатели се справят с полудялото време на COVID-19. Понеже всеки ден е различен, отговорите на анкетата вероятно в момента, в който читателят чете, няма да отразяват настоящото състояния на събитията, но ще му позволят да научи издателските надежди, отложените проекти или възможни начини за справяне към средата на извънредното положение. Бъдещето не е съвсем ясно, факт е, че издадените книги през 2020 г. ще бъдат по-малко, но надяваме се, Апокалипсисът за книгата и света няма да дойде нито в 6 вечерта, нито в друг час от деня и книгоиздаването и литературата ще оцелеят. Антиутопията, в която живеем, ще свърши недраматично, за разлика от повечето романи и филми.

Яница Радева

 

Анкета

Манол Пейков, издател, „Жанет 45“

 

Как се справя Вашето издателство след повече от седмица извънредно положение заради COVID-19?

Като всички останали. На мускули – що се отнася до търговския аспект на нещата. А ако говорим за творческата страна – лично на мен ми остава повече време да поработя върху близки до сърцето ми проекти, които съм отлагал дълго време.

 

Успявате ли да работите дистанционно?

Да, стига задачите да не са свързани с управление на машини, пренасяне на кашони, опаковане на пратки. Което също е съществена част от нашата работа.

Имате ли онлайн търсения? Разработвате ли алтернативни начини за достигане до Вашите читатели и партньори?

Да, имаме неочаквано много. През последните две седмици почти всички физически книжарници в страната са затворени и цялата търговия с книги се премести в онлайн пространството, което при нормални обстоятелства е отговорно за по-малко от една пета от всичките ни продажби. Оборотът на онлайн книжарниците обаче не е нараснал драстично – което чисто и просто означава, че нашите обичайни обороти са се свили трикратно или дори четирикратно. Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

Книгите имат нужда от помощта на Европа

бр. 13/2020

Обръщение на европейски издатели до европейските институции

1. Причина за обръщението

Културата е важна за бъдещето на Европа. Творческите сектори са основен актив на европейската икономика. Това са ясни изявления, повтаряни от всички европейски институции през последните години. Днес е време да се покаже, че културните индустрии наистина са приоритет на Европа! В тази ситуация книгоиздаването играе ключова роля: като най-голямата европейска културна индустрия, книгоиздаването и периодичният печат допринасят значително за европейската икономика по отношение на годишния оборот (22-24 милиарда директен оборот), работни места и растеж, със 150 000 преки служители и повече от половин милион души, работещи в цялата стойностна верига. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Тема на броя

Епос и художествена игра[1]

бр. 11/2020

 Миглена Николчина

Dragon Age 2 („Драконова епоха 2“), BioWare, 2011

В „Епос и роман“ Бахтин разглежда романа като млад, развиващ се и незавършен жанр, което е малко странно, като се има предвид, че този му труд е написан в средата на XX век. Това, с което Бахтин всъщност не е съгласен, е старият навик да гледаме на романа като на епос в проза. Грешката, смята той, произхожда от факта, че ние всъщност забравяме, че романът е единственият литературен жанр, по-млад от самото писане. За разлика от епоса, и най-общо от поезията, романът се появява след изобретяването на писмеността. Тази нова технология, технологията на писането, съдържа множество важни различия, които открояват епоса от романа, но значима част от тях в крайна сметка се свеждат до темпоралността: докато епосът се занимава с абсолютното минало и не се подчинява на бъдещето, а на „бъдещия спомен за миналото“ (19), романът се занимава с незавършеното и генеративно настояще, с неговата неразрешима идеологическа хетероглосия, с постоянното му ставане и промяна. Романът също така е отворен като пространство: той „позволява на автора във всичките му маски и физиономии свободно да се движи през полето на изобразявания свят, което в епоса е било абсолютно недостъпно и затворено“ (Бахтин 1983: 520). Романът с други думи е жанрът на незавършеността: незавършеност както от страна на автора и читателя, така и от страна на света, към който се отнася. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница, Тема на броя

Варианти на бъдещето и инвариантност на миналото в сериала „1983” (2018)

бр. 5/2020

Савина Петкова

Кадър от сериала „1983”

През 2013, когато стрийминг компанията (и вече пълноправна продуцентска къща) „Нетфликс” започва да предлага услуги, тя не разполага с нито един филм или сериал, режисиран от жена в своята база данни. Само след пет години, през 2018, цифрата скача от 0 до 27%. Днес почти една трета от оригиналните „Нетфликс” продукции са възложени на жени. От друга страна, компанията се ориентира и към международни продукции. Стратегията „локално за локални територии и локално за глобални” позволява на национални продукции да разполагат с голям бюджет „отгоре”, като наемат свои актьори и екип, за да разкажат история, която е едновременно локална, в комбинация с наднационален жанр (хорър, трилър, комедия), което ще гарантира гледаемост и популярност извън страната производител.

Премиерата на първата полска „Нетфликс” серийна продукция „1983” се състоя през 2018 г. Осем минисерии представляват детективски трилър, режисиран от четири жени, работа с трима оператори, 153 души екип, над 5000 статисти, с теренна работа на над 200 локации. Създателите на сериала са Джошуа Лонг и Мачей Мушал (който играе и главната роля), като съвместната работа с 25-годишния полски актьор гарантира историческа достоверност както във възстановката на миналото, така и във фикционалната, утопична, страна на сериала. „1983” е културен обект, значим за днешна Полша, както и за преосмислянето на понятието за носталгия и ретроспективна утопия. Сериалът представя свой собствен свят, чието действие се развива в измислено комунистическо минало. Кохерентният ансамбъл от архитектура, декори и заснемане носят духа и остатъците на историческия период на комунистическия режим в Полша (1945-1989), но имат и съвременен нюанс. Важно е да се спомене, че „1983” притежава и своеобразна педагогическа роля, сближавайки две поколения в диалог и сблъсък. „Старите” и „младите” в наратива на сериала търсят съгласие в общата кауза срещу режима, а от страната на продукцията диалогът се осъществява между ветерана Агнешка Холанд (р. 1948), чиито филми са исторически информирани и отговорни към истината за тоталитарните режими, а от друга страна, нейната дъщеря Каша Адамик (р. 1972), Агнешка Смочинска (р. 1978), известна с „Дъщерите на дансинга” (2016) и Олга Чайдаш (р. 1983), която печели популярност с „Нина” (2018). Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

ПОЛСКИТЕ НОБЕЛОВИ НАГРАДИ

бр. 41/2019

Най-новата

Маргрета Григорова         

Олга Токарчук по време на посещението й в България през 2014 г. © Полски институт в София

Когато Полският институт планира този трети за годината тематичен брой, най-новата полска Нобелова награда, тази на Олга Токарчук, беше очакване и желание, което се сбъдна по време на работата върху броя. Образът и гласът на Олга превзеха  сцените и екраните и създадоха нова перспектива към галерията на полските нобелисти, предвидена в този брой. Заредиха се срещи, интервюта, в които се очертаха още по-ясно възгледите на писателката, известна с таланта си на добър събеседник и терапевтичния си глас.

На срещата във Вроцлав Олга спомена значението, което е имала за нея двойната нобелистка Мария Склодовска-Кюри, разказа, че е била възпитавана от баща си да следва нейния пример. „Той ме учеше, когато бях момиче, да прекрачвам всякакви бариери и да вървя напред. В тази връзка мисля, че  това е така днес в Полша и по света, че Мария Склодовска-Кюри е образец за много момичета.“ Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

Изкуството на фикцията

бр. 38/2019

Интервюто е взето в дома на Дърел в Южна Франция. Малката вила има четири стаи, към които той е прибавил баня и тоалетна. Пише в стая без прозорци, а на библиотеката му има закачени отзиви за книгите му на чужди езици, които той не разбира. В хола, където се провежда интервюто, има голяма камина и френски прозорец, който води до тераса, построена от самия Дърел. Терасата има изглед към малката долина, той живее в самия й край. Районът е гол и скалист, пълен с извити маслинови дръвчета, изсушени от болест преди няколко години.

Лорънс Дърел е нисък, но не и малък човек. Облечен в дънки, риза на шотландско каре и тъмносиньо сако, прилича на дребен чиновник от профсъюз, който успешно се е укрил с фондовете. Има словоохотлив и непостоянен характер, говори бързо и с огромна енергия. Дар е за всеки журналист, като превръща глупавите въпроси в интелигентни, приемайки, че интервюиращият е имал предвид друго. Въпреки че е недоверчив към магнетофона, не възразява срещу употребата му. Пуши много, Gauloises bleues[1]. Когато е в покой, прилича на Лорънс Оливие, в други моменти лицето му е свирепо като на професионален борец.

Интервюто е записано на 23 април 1959 г., рождената дата на Шекспир и на Скоби от „Александрийски квартет“. Започва след обяд и продължава до вечерта, в началото му Дърел говори за ранните си години, обучението си в Кентърбъри и неуспешния опит да влезе в Кеймбридж.

 

Интервюиращ: Какво направихте след като ви отхвърлиха от Кеймбридж?

Дърел: За известно време получавах малка издръжка. Живеех в Лондон. Свирех на пиано в един нощен клуб – „Блу Питър“ на ул. „Сейнт Мартин”, представяте ли си – докато не ни провериха от полицията. Работих като брокер в Лейтънстоун и трябваше да събирам наеми, бях лошо нахапан от кучета. Пробвах какво ли не, включително ямайската полиция. До писането стигнах заради чиста некадърност. Разбира се, винаги съм искал да пиша. Имах някакви неща, но нищо не беше одобрено за публикуване, бяха твърде лоши. Мисля, че писателите днес се учат много по-бързо. На тяхната възраст аз можех да пиша толкова, колкото и да летя.

 

И: Бяхте ли писали нещо преди Pied Piper of Lovers[2]?

Д: Да, пиша безспир откакто бях на 8. […] Има още

Вашият коментар

Filed under Тема на броя