Босненският филм на годината: „Quo vadis, Айда?“ (2020)

Савина Петкова

бр.2/2021

 

Кадър от „Quo vadis, Айда?“

Винаги съм си мислела, че някой друг ще направи филм за Сребреница преди мен“, споделя Ясмила Жбанич, когато я питат за последния ѝ проект. Новият ѝ филм е посветен на военните престъпления в Босна и Херцеговина, които през 2004 г. трибуналът на ООН осъжда като геноцид, убийството на над 8000 мюсюлмани. „Quo vadis, Айда?“ е петият филм на родената в Сараево режисьорка, а предишните ѝ проекти са добре познати на фестивалната (и по-широката) публика, като най-известен е „Гърбавица“ (2006) – носител на голямата награда на Берлинале. Заедно с „Гърбавица“ следващият ѝ филм „По пътя“ (2010) и полу-документалният „За тези, които не могат да разказват истории“ (2013), четири от петте представляват равносметка на съвремието, което успешно или не, трябва да се справя с травмите на историческото минало. До този момент Жбанич е използвала гласа си, за да задава въпроси и да се обръща назад. Вместо анализ на миналото, нейните филми предоставят възможността на зрителя да съпреживее лични истории, здраво вкоренени в географския си и културен контекст.

Самопричинена метаморфоза

Съвременно европейско кино е редовна рубрика за належащи, провокативни и контекстуално значими филми, водена от Савина Петкова. Аналитичният подход в рецензиите не забравя удоволствието да бъдеш зрител с всички сетива, а подборът от филми представлява историческа, философска или политическа диагноза на настоящето.

бр. 17/2019

Савина Петкова

Exegi monumentum aere perennius …
С тези думи античният поет Хораций възхвалява поетическото (си) изкуство и моли Мелпомена да го увенчае с лаврови клонки в чест на безсмъртна слава. Доколкото Хораций остава символ на aurea mediocritas или „златната среда“ във формата и съдържанието на своите оди (Carmina), днес челно се сблъскваме с монумент от съвсем друг вид. Повече от две хилядолетия по-късно запомнящият се стих резонира в новия филм на полската режисьорка Ягода Шелц „Монумент“ (2018). Макар паметникът, който заглавието посочва, да е занемарен бетонен блок в задния двор на соцхотел, същински запомнящото се е алегорична цялост, която е съставена от пластове инициация, съзряване и справяне с травмите на националната памет. Истински монументалното е всъщност състоянието на съвременното полско кино и неговите стожери – силни и талантливи жени, за които светът трябва да знае повече. Изреждам още имена: Агнешка Смочинска, Малгожата Шумовска, Олга Чайдаш, Урсула Антоняк, Кинга Дебска, Анна Ядовска, Йоана Кос-Краузе, Агнешка Холанд…
След фестивалния успех на първия си филм, „Кула: Ясен ден“ (2017), Ягода Шелц се съгласява да режисира студентски проект. „Монумент“ е всъщност дипломен за участващите двадесет млади актьори и актриси, които завършват специалността си във Филмовата академия в Лодз. Филмът, заявява режисьорката, е за тях, маркиращ техния преход от чираци в артисти. Историята се вклинява в студентска практика на двадесет младежи и девойки, които пристигат в изолиран хотел и стажуват под вещото ръководство на деспотична управителка, а единствената обединяваща ги нишка е омразата към нея, „Вещицата“, „Баба Яга“. Независимостта е основна тема тук, а подводните течения насипват напрежение и несигурност покрай процеса на порастване и на промяна. „Монумент“ е филм за метаморфозата, която сами трябва да си причиним като своеобразен екзорсизъм.