„Синята Брада – брак без приказка“ на ПАНИК БУТОН ТЕАТЪР

бр.04/2021

„Синята Брада – брак без приказка“

Проект на ПАНИК БУТОН ТЕАТЪР

Режисьор Василена Радева, художник Теодора Лазарова, фотограф Жоро Аранжоро, музика Владимир Бочев, участват Елена Димитрова, Ивелина Колева, Мила Люцканова и Богдарана Котарева.

Театрална работилница „Сфумато”, Зала Underground

„Синята Брада – брак без приказка“, проект
на ПАНИК БУТОН ТЕАТЪР, режисьор Василена Радева

„Синята Брада – брак без приказка“ e един различен, смел, разтърсващ спектакъл – изследване на домашното насилие над жени. На сцената са свръхдози талант, всеотдайност и изключителна физическа игра, която поражда дълбоко и трайно емоционално преживяване за публиката. Тази постановка не се изгражда върху писан драматургичен текст, а върху живия проблем, поставен, директно на сцената. Но въпреки че темата е за насилието, то не присъства, и въпреки че темата е тежка, пиесата не е. Тя изгражда гледната точка на жертвата, в нея няма агресия, но там са последствията ѝ, преживяването не е потискащо, а пробуждащо за нова чувствителност, за ново съзнание. 

Далеч от самоцелна авангардна ексцесия, все още приемана като модерна от някои представители на българския театър, и още по-далеч от скучно нравоучение, тази постановка на режисьорката Василена Радева е пореден за нея успешен опит с т.нар. „авторски колаборативен театър“ (devised theatre).  Това е пиеса-разговор, която след своя край продължава като дискусия между актьори и публика, а преди началото ѝ стоят изследователските усилия на екипа – множество срещи и интервюта с жени жертви на домашно насилие, съвместна работа с кризисния център в тяхна помощ и фондация „Анимус“, разговори с психолози и професионални изследователи.

Да си спомним Войдан Чернодрински и неговата „Македонска кървава сватба“

Николай Йорданов

бр.2/2021

Войдан Чернодрински

В началото на януари 2021 г. се навършиха 70 години от смъртта на Войдан Чернодрински, а през ноември месец на вече отминалата 2020 г. – 120 години от премиерата на неговата драма „Македонска кървава сватба“. Тази авторова творба – донякъде позабравена за българската литературна и театрална история и твърде преувеличена за македонската, представлява интересен казус. Не знам дали експертната комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония ще стигне до него, съдейки по темповете й на работа и разногласията при проведените дебати досега, но твърдя, че евентуалното решаване на този казус би могло да бъде от методологическа полза и за други подобни въпроси.

            Но преди всичко – кой е Войдан Чернодрински? „Черно-дрински” е псевдоним – истинското му име е Войдан Попгеоргиев Кузманов. Роден е през 1875 г. в Дебарско, днес в Северна Македония; умира през 1951 г. в София. Автор е на драми („Македонска кървава сватба”, 1900 г.; „Робът и агата”, 1901 г.; „Зло за зло”, 1904 г.; „Цар Пир”, 1921 г.; „Бурите край Вардар”, 1925 г. и други), ръководител на пътуващата трупа „Скръб и утеха” (основана през 1901 г. в София, преименувана през 1902

Пространствата на съвременния танц

Мила Искренова

бр.43/2020

„Шест Бранденбургски концерта”, хореография Ан Тереза Де Киерсмакер, Музика Йохан Себастиан Бах, Компания „Розас“ & B’Rock Orchestra/ Амандин Бейер – Брюксел, Белгия, Международен театрален фестивал „Варненско лято” 2020 (дигитално издание)

1. Пространството е една от основните категории, с които борави съвременният танц. Всъщност като изкуство – акт, действие, което протича във времето и пространството, танцът винаги е боравел с пространството, но едва в началото на ХХ век тази формула е изведена теоретично от Рудолф фон Лабан. Той създава дефиницията: „Танцът е движение на формата през времето и пространството“, на която стъпват теоретичните възгледи и системи в развитието на танца през последното столетиe.

Анализите на Лабан са до голяма степен чисто геометрични и формалистични. Това им придава универсалност, която ги прави годни за всякакъв вид интерпретации. Център на движението, полицентричност на тялото и пространството, въртене на прострастранството и пр. са методи, с които почти всеки съвременен хореограф е запознат и си служи с тях в работата си.

Конкурсът „Маргарита Аранудова“ – откривател на млади таланти

Мила Искренова

бр.41/2020

„Next“ на Таня Кацарова, фотограф Константин Чернев

Продължение от миналия брой

  Олеся Пантикина, хореограф и репетитор на Балет „Арабеск” :

Това е първият конкурс за хореография на цялостен (едноактен) спектакъл в България, изключвам хореографските сола и дуети за балетните конкурси във Варна и Добрич. Възникна през 1996 г. по идея на академик Калина Богоева, примабалерина, педагог и хореограф. По това време тя е директор на Балет „Арабеск“ след преждевременната смърт на Маргарита Арнаудова. Още тогава знаех, но сега 25 години

Конкурсът „Маргарита Аранудова“ – откривател на млади таланти

Мила Искренова

бр.40/2020

1996-а. Всички помним тази кризисна за страната ни година – кулминация на предходните „преходни“ години, които накараха много хора да търсят спасение в чужбина. Заплатите се стопиха, продуктите изчезнаха. „Глад и мизерия“ настъпиха в и без това омършавялата ни страна. Какво изкуство можеше да се прави в такава ситуация?…

Но ето че точно в този момент на небосклона на българската хореография се появи един нов конкурс – конкурсът за съвременна хореография на името на Маргарита Арнаудова, създаден по идея на акад. Калина Богоева и осъществен от Балет „Арабеск”. От първото си издание до днес той има мисията да открива млади таланти в полето на съвременния танц.

Вишеградската четворка: пространство за среща и диалог между театралните култури в Европа след 1989 г.

Камелия Николова

бр.37/2020

“La Putyka”, концепция и режисура Ростислав Новак & SKUTR, „Cirk La Putyka”, Прага, Чехия

В развитието на съвременния европейски театър и в интензивния диалог и обмен между европейските театрални култури страните от Вишеградската четворка (V4; Полша, Чехия, Унгария и Словакия) заемат в живота на Стария континент като цяло и в Европейския съюз в частност същото ключово място на продуктивно пространство за среща и дебат между източно- и западноевропейската сцена (в първото десетилетие след политическата промяна през 1989 г.) и за активен обмен на нови театрални идеи и практики (от началото на 21. в. до днес), каквото имат в областта на политиката и икономиката. Още със създаването на Вишеградския триъгълник през февруари 1991 г. и превръщането му през 1993 г., след разделянето на Чехословакия на две самостоятелни държави Чехия и Словакия, в „четворка”, театърът става една от основните сфери за осъществяване на целите на групата за вътрешно обединение на нейните членове и за превръщането й в мост и център на отдавна чаканата среща и равностойно сътрудничество между източната и западната част на дълго разделената Европа.

Пламен Марков: „Аз съм режисьор хамелеон, обичам да правя различни неща“

бр36/2020

Пламен Марков на репетиция в Театър „София”

 На 10 октомври тази година Пламен Марков (р. 10.10.1955), един от водещите театрални режисьори у нас, професор по актьорство и режисура и декан на факултет „Сценични изкуства” в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” отбеляза своя 65-годишен юбилей.

В интервюто, което ви предлагаме по-долу, той разказва за някои от най-значимите събития, спектакли и личности в богатия си професионален път.

 Как реши да станеш режисьор? Как откри театъра? Как избра точно тази театрална професия?

Не бих могъл да определя кога точно съм решил да се занимавам с театър. Моето семейство е далече от това, родителите ми имат съвсем обикновени професии. Нямам в рода си човек, който се е занимавал с театър професионално. Като дете аз бях много любопитен, четях много, четях практически по цял ден. Четях всичко, напосоки. Поставях си амбициозни задачи – да прочета например целия Вазов, купувах си сложни книги, които още седят в библиотеката ми. Всъщност търсех някакъв друг свят, различен от този, в който живеех. Аз съм израснал в бежанския квартал във Варна, където обитаваха съвсем скромни хора, бежанци от Тракия, от Добруджа, от Македония, в набързо построени бедни къщи. Така че по това време в Английската гимназия, където учех, имаше драмсъстав и аз се явих. След интензивното четене, което е затворено занимание, театърът пък ми се стори съвсем друго пространство, където се случват някакви магии. Драматичния състав ръководеше Катя Папазова,