Category Archives: Субектив

Нужно е разномислие

Разговор с професор Никола Георгиев

5968

Сн. Владислав Христов

Професор Георгиев, преди няколко месеца се състоя научна конференция, посветена на вас, Мирослав Янакиев и Радосвет Коларов. На нея се събраха няколко поколения литературоведи, много от тях млади колеги. Как си обяснявате тази привлекателност на хуманитарните науки? Витае представата, че те са загубили от своя престиж, но все още – за щастие – мнозина се стремят да ги превърнат в своя професия, като че ли е относително стабилен и интересът към филологическото образование…
– Не виждам нищо парадоксално. Мнозина са обхванати от страх, да не кажа паника, че хуманитаристиката упада и разбира се, на първо място, философията и литературата или литературознанието. Това са много стари настроения, те са хилядолетни. При обществени промени първото, което се разклаща или бива разклатено от скептицизъм, е хуманитаристиката –  „Мина й времето, дойдоха обстоятелства с нови интереси”.  Преходът от един към друг тип материализъм или материализация – от комунистическата към капиталистическата – също е съпроводен от такъв трус. Комунистическата  идеология държеше на хуманитаристиката така, както стопанинът държи юздите на магарето – да го има, но да слуша. Настъпиха обстоятелства, при които така нареченият прагматизъм се усили реално, а още повече в умонастроенията на хората. Тази криза – любима дума днес на хуманитаристиката – беше донякъде съчинена. Нищо особено в сравнение с миналото не виждам в отношението към хуманитаристиката, или някаква промяна към нейното обезценяване. Действително има отслабвания в ред точки, но това не е общо отслабване на хуманитаристиката. Имаме паникьосване, повече изкуствено надут страх, идващ от много посоки. Но струва ми се, че паниката е обхванала не решаващата част от обществото и още по-важно, не решаващата част от младежта. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Преводът като нещо повече от превод

Миряна Янакиева

бр. 26/2013

3-2Книгата на Дария Карапеткова „Ботуша в българската литературна мода. Преводите на италианска литература у нас от Освобождението до 1989 г.” приобщава своя читател към една определена нагласа в литературното мислене, която бих определила като представителна за сравнителното литературознание в най-съвременния смисъл на понятието. Изследването на преводни рецепции поначало попада в обсега на компаративистичния дял на литературознанието, но специфичното за споменатата модерна нагласа е, че тя се опира на изучаването на дадени преводни практики, за да конструира с възможно най-голяма пълнота и задълбоченост образи на превежданата литература и на литературата приемник, видени през призмата на преводния обмен.
По този път върви и Дария Карапеткова и това превръща книгата й в еднакво значим научен факт както за изследователите на италианската литература, така и за тези на българската. Едно от най-силните впечатления, създавани от тази книга, е за увереността на авторката във владеенето на избрания обект. Тя не само познава изключително добре творчеството на италианските автори, чиято преводна рецепция в България изследва, не само познава също така добре и всички представителни български преводни варианти на разглежданите италиански литературни творби, но и анализира тези преводни варианти с литературоведска вещина. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Поетите – градинарите на езика

Разговор на Силвия Чолева

с Хаджем Хайдаревич

Sarajevo 169

Къщата на Иво Андрич в Травник

Поезията събра за 52-ри път между 7-11 май 2013 в Сараево поети от различни държави. Фокусна страна тази година беше Швеция, а „Босненски стечак”, както се нарича наградата на фестивала, получи сръбската поетеса Миряна Стефанович. Тук бяха и четоха своята поезия Рефик Личина, Душан Шаротар, Владас Бразюнас, Ариан Лека, Велимир Костов, Горан Станкович, Клаудио Позани, Мари Силкеберг, Пер Хансон и др. Една от срещите с читатели, водена от познатата на българския читател Фадила Нура Хавер, беше разговор на тема „Моята поетика” – авторите четоха своите есета, а публиката не остана длъжна с въпросите. На поетичните вечери присъстваха също преведените вече у нас босненско-херцеговски автори Миле Стоич и Ясмина Мусабегович. Последния ден поезия на различни езици прозвуча в крепостта в Травник – родният град на Иво Андрич.
За онзи, който за първи път посещава Сараево, помни 90-те и е чел Иво Андрич, Изет Сарайлич и Йосип Ости, ще разбере, че да видиш на живо белезите от войната по фасадите е толкова силно преживяване, колкото литературата, написана за нея. Години по-късно тя продължава да напомня за себе си. Не само със следите от снаряди и куршуми, паметните плочи и разказите на хората, преживели ужаса. Преди година тук е открит Музей на геноцида в Сребреница. Снимки, видеокадри, картографиране на убийствата и систематичното унищожение. На плаката на входа – половината лице на старица, над което пише: „Ти си паметта за мен”. Вътре почти няма посетители. Затова пък по стените те посрещат една до друга снимките на убитите, после снимките на изровеното от масовите гробове, записи на изказванията – УНПРОФОР, ООН, лидери от двете воюващи страни, проследена е ден по ден войната – още преди да започне фактически, още, когато методично се планира геноцидът, при това с гузното мълчание на света. Разтърсващ е паметникът от стъкло в центъра, който е в памет на загиналите при обсадата деца. Тук, в красивото Сараево, можеш да пиеш кафе с локум и да слушаш севдалинки, да идеш в клуб, в който портретът на Тито е закачен на тавана, а една от централните улици да е още на негово име, да пиеш прясно изстискан сок от лимон или нар на улицата, град, в който синагога, православна, католическа църква и джамия са една до друга, затова още по-болезнен е всеки спомен от войната и преодоляването на последиците й – най-вече в душите на хората тук. Нещо, с което Празниците на поезията успешно се справят заради духа на приятелство и отдаденост на литературата, които властват и сред организаторите, и сред гостите.
С.Ч.

hadzem hajdarevic 1Хаджем Хайдаревич е роден на 18 юли 1956 г. в Крушево, Босна и Херцеговина. Пише поезия, проза и есеистика. Сред най-известните му книги са: „Живи води” (1990), „Песни от бурната река” (1994), „Петото устие” (1997), „Клиника за пластична хирургия” (2000), „Дъждовно дружество” (2006, есета), „Устието на езика” (2007, поезия, избор и превод на словенски език: Йосип Ости и Борис А. Новак), „Отвесна вода” (2009, избрано), „Където водата извира” (2010, избрано), „Сутеска” (2012), за която Миле Стоич пише: „Бързеите, водопадите на водата, край която е раснал поетът, ни въвеждат в меандрите на поезия, която говори за първата детска радост, за войната и мира, за историята, която е лоша учителка, за любовта и играта, която е отнета.” За поезията си е отличаван с множество престижни национални награди. Заместник-председател е на ПЕН-центъра на Босна и Херцеговина, а през последните години е председател на Сараевските международни дни на поезията.

Какво е новото тази година тук на Международните дни  на поезията  в Сараево?
– Сараевските дни на поезията се провеждат от 1962 г. и тази година от 7 до 11 май се навършват 52 години от тяхното основаване. Няма някакви новости, и то най-вече поради факта, че финансово бяхме твърде затруднени. Босна и Херцеговина е просто в турботранзиция, в смисъл, че всичко е затворено и отворено същевременно. Политическият контекст е абсолютно неблагоприятен, културата е в изолация, да не говорим и за така наречения синдром на колониалното съзнание. Та ето при такива проблеми тук провеждаме Дните на поезията, но все пак има нещо, с което да се гордеем и това е, че въпреки всичко успяхме да ги проведем поне на нивото отпреди две години. Още през септември предходната година се определят участниците в Сараевските дни на поезията, които винаги се провеждат през май. До края на годината цялата програма вече е уточнена и в интерес на истината беше далеч по-богата, но по-късно се наложи да я ограничим заради липсата на средства. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Мъгла

Румяна Чолакова

бр.17/2013

IMG_0276

Рис. Детелина Тихолова

На Красимир И., Красимир К. и Красимира

“Таралежчето в мъглата” е великолепен анимационен филм на Юрий Норщейн по призказка на Сергей Козлов. Тръгнало таралежчето на гости на своя приятел мечето, да броят пак заедно звездите. Върви и си мисли как мечето вече е сложило самовара, хвърлило е в огъня хвойнови клонки, за да мирише на хубаво, как ще седнат двамата и ще опитат от малиновото сладко, което таралежчето носи, как после ще броят звездите – тия отляво за мечето, а тия отдясно – за таралежчето. И както си върви, изведнъж вижда, че долината пред него е покрита с гъста мъгла, а в мъглата един бял кон свети с изумителна красота. “Дали няма да се задави тоя кон, като легне да спи в мъглата?”,  помисля си таралежчето и решава да влезе в мъглата, за да види как е там. А там дори собствената си лапичка не може да види, защото всичко е повито в дебела бяла пелена. И познатите неща наоколо започват да добиват странни и плашещи очертания. Падащите листа са толкова особени и големи, че на таралежчето му се привиждат слонове; старите дървета приличат на готически катедрали; огромни прилепи внезапно се появяват и изчезват, а един голям бухал, който следва таралежчето от началото на пътешествието, буха около него с такова усърдие, че нашият кротък и уплашен герой проронва: “Психар!”, като го среща за пореден път. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Субектив

Потенциалност и негативност

Върху една логическа грешка у Агамбен

бр. 15/2013

Дарин Тенев

1-1Сред съвременните онтологии на потенциалността философско-политическият проект на италианския философ Джорджо Агамбен заема особено място. За това има две причини: философската продуктивност на неговото претълкуване на Аристотеловата dynamis; политическото обещание за средство за съпротива, което е подсказано в това претълкуване. На редовете по-долу бих искал да изложа основанията да се съмнявам както в това обещание като сочещо към реална алтернатива, така и в легитимността на философския ход на Агамбен.

Агамбен казва, че „потенциалността да не е кардиналната тайна на Аристотеловото учение за потенциалността”[1]. Има още

3 коментара

Filed under Субектив

Високата литература срещу подмяната

бр. 13/2013

Михаил Неделчев

OLYMPUS DIGITAL CAMERAОчевидно още в заглавието на текста ми има едно скрито противоречие: каква е тази висока литература, след като една голяма част от значимите текстове на обглеждания от нас петгодишен период продължават да се създават в стиловата полоса, в парадигмата на постмодернизма? А известно е, че една от основните характеристики на постмодернизма е заиграването с ниската, с масовата култура. И такова противоречие действително съществува, точно него разисквам в следващите няколко страници. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Великолепната четворка. 17-и София Филм Фест

Галина Георгиева 

бр. 12/2013

За пореден път се убеждавам в изключителната необходимост и полезност на този фестивал. Причините за това са множество, но ще посоча само една – разбиват се митове. Този фестивал разбива мита за това, че европейското кино е скучно, тромаво и е в криза, а американското е помпозно, бляскаво и щампирано. И ако спрямо американското кино все пак вече има съзнание за неговата разнородност, за това, че се дели на такова, правено от големите студиа и на такова, което се прави от малките студиа, сиреч независимо, то митът за европейското кино е все още твърде устойчив. Устойчив всъщност най-вече поради липса на непосредствен опит от първа ръка. Липса, от която страдаме всички ние, кинолюбителите, които във времето извън фестивала всъщност почти нямаме достъп до онова, което се прави като кино в Европа. Та дори и достъп до съвсем близките ни съседки Румъния и Турция например. И когато не си достатъчно осведомен или нямаш достатъчен естетически опит с нещо, си доста склонен да кажеш, че то не съществува, че съществува като слабо или дори като лошо. Да не говорим за празнотите и дефектите, които тази липса образува в естетическия вкус и нагласата на отделната личност. А в цялата общност? Колкото до ползите отвъд естетическия вкус – те са в добрия пример, който прожектирането на филми от Хърватия, Гърция и други страни в криза дават на родната кинематография, а именно как с малко пари, но с изключително добра разработка на темата – независимо дали темата е драматична или комична, психологическа или битова, може да се направи добър филм.
А може би просто в последната една година европейското кино се възражда? Не знам. Знам, че тя наистина се оказа много силна за него – дори само да отчетем факта, че при последните награди „Оскар” имаше 4 европейски филма (от 5 възможни) в категорията за чуждоезичен филм. За щастие на СФФ видях, доколкото ми стигнаха силите, някои от най-добрите филми за годината. Всъщност не видях лош европейски филм от тази година – не видях филм скучен, бъбрив, монотонен, протяжен или в каквото там обвиняват европейските филми най-често. А това, признавам, силно ме изненада. Както и друго – почти пълните киносалони и дългите опашки пред касите за билети. А най-хубавото е, че в този подем на европейското кино е доста трудно да се набележи някаква обща тенденция. Мъчно се побират филмите под общ знаменател. Има множество посоки, теми и визуални концепции. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Субектив

„Сантименталната“ Багряна

Людмила Малинова-Димитрова

бр. 12/2013

DSC03776-1

Багряна в белградския вестник “Политика” – юни 1939

Елисавета Багряна има много ясни собствени критерии за художественост и те не съвпадат с онези, които критиката и литературната история прилагат, за да определят върховите постижения в творчеството й. Това е една от причините днес много нейни стихотворения, разпръснати из периодичния печат от 20-те, 30-те години и по-късно, да стоят напълно забравени там и поетесата никога не се връща към тях, когато съставя новите си цикли, стихосбирки или по-големи издания с избрани творби. Всъщност следването на точно тези високи лични критерии я доказва като Багряна. Наивно е да мислим, че една толкова продуктивна поетеса през живота си е създавала само висока поезия. Но немалка част от никога повече непубликуваните текстове си струва да бъдат припомнени отново, тъй като те естествено са се вписвали в актуалния литературен процес на времето и доизграждат представата за знаковото й присъствие и забележителни творчески открития в него. Сред забравените стихотворения се срещат такива с патриотични мотиви, или писани по съвсем конкретни поводи, както и отгласи от пътувания, пейзажни импресии и др. Специален интерес представляват някои незавършени творби или нахвърляни замисли, срещащи се сред иначе не особено богатото й ръкописно наследство, особено от времето на емблематичните й книги между двете световни войни. Има още

Вашият коментар

Filed under Приписки, Субектив

Ранната Багряна. Три стихотворения

Надежда Стоянова

бр. 12/2013

DSC02555-1

Кадър от филма на Божидар Якац “Посрещане на българската ПЕН делегация на Люблянската гара”, 1934 г.

Тази година отбелязваме 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. Животът и творчеството й са били обект на немалко обстойни и задълбочени литературноисторически изследвания, но въпреки това трябва да признаем, че все още липсва издание с нейните събрани съчинения, съпроводено с прецизен коментарен апарат, както липсва и подробен био-библиографски очерк за нея[1]. По-пълни издания с избрани нейни съчинения са излизали поне три пъти. През 1973 г., по случай нейната осемдесетгодишнина, се появява „Избрана лирика в два тома” под редакцията на Людмила Исаева и с предговор на Пантелей Зарев; десет години по-късно излиза още едно двутомно издание „Избрани произведения“ отново под редакцията на Людмила Исаева, в което са поместени и стихотворенията от „На брега на времето“ (1983), а през 1988 г. излиза най-пълното до момента издание на нейни творби „Избрани стихотворения в три тома“ под редакцията на Надя Кехлибарева, в което е добавен и цикълът „В деня на равносметка“. Извън тези томове обаче остават множество лирически творби, писани през различни години, които самата Багряна не включва в своите стихосбирки, произведенията й за деца – книгите „Търкулната година“ (1931), „Звездички“ (1941) и др. – както и нейните опити в белетристиката (някои кратки разкази и пътеписи) и драматургията (пиесата „Госпожата“, 1938,  в съавт. с Матвей Вълев); неотбелязани в издадените избрани съчинения са и различните редакции на каноничните текстове. Голяма част от тези произведения днес се откриват само по страниците на периодичния печат („Вестник на жената”, „Златорог”, „Демократически преглед”, „Съвременник“, „Обществена мисъл” и много други). Много от тях не могат да съперничат в художествените си качества с произведения, които поетесата публикува в стихосбирките си, но от литературноисторична гледна точка те са свидетелство за творческия път на един от най-дълголетните български класици; те откриват възможността да бъдат набелязани детайлно промените в поетиката на авторката, а посредством това да се попълнят познанията ни за важните тенденции в българската литература от различни десетилетия. И не на последно място, забравените творби на Багряна позволяват да се проследи процесът на изграждането на концептуалната цялост на нейните поетически книги. Тук ще представя три от ранните лирически творби на поетесата, които тя не е поместила в най-популярната си и може би най-продължително подготвяна стихосбирка – дебютната „Вечната и святата“ (1927). Има още

2 коментара

Filed under Субектив

Екзистенциалната литературна теория на Богдан Богданов

Георги Гочев

бр. 10/2013
170077zПоставям си за задача да представя литературната теория на Богдан Богданов въз основа на новата му книга „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“ (ИК „Жанет 45”, 2012 г.). Основанията ми да избера именно тази книга на Б. Богданов са две. Първо, в нея авторът допълва и задълбочава множество теми от областта на старогръцката историческа поетика, които е разработил в ранните си книги „Омировият епос“ (1976; 1996) и „Мит и литература“ (1985; 1998). Второ, в „Разказ, време и реалност“ Б. Богданов е свързал семиотичните и херменевтическите възгледи, които е следвал и развивал през последните двадесет години – откриваме ги в есетата, съставляващи сборниците „Промяната в живота и текста“ (1998), „Европа: разбирана и правена“ (2001), „Отделно и заедно“ (2005) и „Минало и съвременност“ (2010) – с жанровата теория на старогръцката литература и с по-общите въпроси какво е литература и каква е целта на литературната наука. По този начин книгата се е превърнала и в равностойна реплика към значими произведения на философията, литературната теория и есеистиката от XX в. като „Мимесис. Представянето на реалността в западноевропейската литература“ на Ерих Ауербах, „Фрагменти на любовния дискурс“ на Ролан Барт, „Битие и време“ на Мартин Хайдегер, „Време и разказ“ на Пол Рикьор. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

„Одисей”: светлата част от денонощието

разговор с Иглика Василева

бр. 9/2013

11В предходни интервюта сте споделяли, че работата върху превода на „Одисей” е била съпроводена с четене на критическа литература върху творчеството на Джойс. Кои са любимите ви джойсоведи?
– Да, преводът на един толкова експериментален роман е невъзможен без изчитането на критическа литература, но на мен ми е много трудно да кажа, че изобщо имам любими джойсоведи, най-малкото защото аз в никакъв случай не съм ги изчела всички. Като повечето преводачи и аз работех със срок, който не ми даваше възможност да изчета всичко, писано върху Джойс или дори само върху „Одисей”. Доколкото знам, след Шекспир най-много критическа литература е написана върху Джойс, а и продължава да се пише, така че това не би могло да се случи в рамките на две-три години, още повече че много от тези трудове са и доста обемисти. Но мога да кажа кои книги са ми помогнали най-много в смисъл, че са хвърлили светлина върху най-сенчестите места в текста. На първо място това, разбира се, е книгата на Ричард Елман „Джеймс Джойс”, както и много популярната студия на Стюарт Гилбърт със заглавие „Одисей”, „Новият Блумсдей” на Хари Бламайърс, „Одисей” на Хю Кенър, дори една книга на Една О’Брайън върху Джойс, също така и един дебел том с всевъзможни интерпретации върху „Одисей” и други произведения на Джойс под редакцията на А. Николас Фарноли. Много полезна за мен се оказа и книга, която съдържаше коментари върху езика на Джойс, но за съжаление вече не си спомням авторката – беше жена. Взимах я на няколко пъти от библиотеката на Британския съвет, която вече не съществува. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Литературна и литературноисторическа стойност на досиетата

бр. 7/2013

Пламен Дойнов

09-01Когато през есента на 2000 година Цветан Марангозов публикува няколко страници от досието си в „Литературен форум“, предизвиква малка сензация[1]. Най-пикантни любопитства сред литературната общност се завихрят около слуха кой писател всъщност се крие зад псевдонима на агент „Драгомир“ и какви други зашифровани имена на писатели има в непубликуваните страници от досието. Има още

1 коментар

Filed under Субектив

Принадлежа на онази част от Европа, където се яде щрудел, а меланхолията и иронията вървят ръка за ръка

С писателката ИЛМА РАКУЗА за Триест и Цюрих, за Бродски и бавността разговаря Георги Господинов

бр. 6/2013

ilma_rakusa_1Родена в Словакия през 1946 г. с майка унгарка и баща словенец, Илма Ракуза е най-нешвейцарският швейцарски писател, когото познавам. Детството й тече в няколко града – Будапеща, Любляна, Триест и Цюрих. Още три града спорят за нея – Париж и Петербург (Ленинград), където е следвала, и Берлин, където обича да прекарва по няколко месеца през годината. Седем града, които бележат цялото й творчество. Седем езика, които говори. Превежда от сръбски, руски, френски, унгарски. Нейното име стои като преводач под имената на Имре Кертес, Данило Киш, Петер Надаш, Марина Цветаева, Маргьорит Юрсенар, Чехов… Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Полифония на ума

Разговор с професор БОЯН БИОЛЧЕВ

ЛВ, бр. 5/2013

thПрофесор Биолчев, преди около месец отпразнувахте юбилей, който предпочетохте да отбележите с издаването на сборник, съдържащ ваши текстове за писатели и учени, с които сте били свързан през годините. Какъв е смисълът на този жест?
– Хората, за които са текстовете в сборника, са били около мен, наблюдавал съм ги, това са личности, израснали благодарение на мен или пък такива, на които съм благодарен, от които съм научил нещо. Животът е пъстър, така че за мен беше много ценно да излезе едно такова съчетание на текстове, в които говоря за хората около мен и след мен. Не ми се искаше да се издава юбилеен сборник, посветен на мен, защото един такъв вече излезе преди десет години. Написах го и в предговора към новия сборник – ако ми се случи да доживея някаква библейска възраст, юбилейните сборници ще са повече от книгите, които съм написал. И затова реших вместо юбилеен сборник да излезе книга, която аз пиша за другите. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Камък във въздуха

Разговор с поета Йосип Ости

на Людмила Миндова и Силвия Чолева

ЛВ, бр.4/2013

Josip Osti

Силвия Чолева: Читателите на поезия, ако съдим по продажбите на стихосбирки, намаляват. За какво е белег това според вас?  
– За много неща. Както за това, че живеем във време, в което се ценят повече материалните, отколкото духовните ценности, така и за факта, че е все по-голям броят на онези, за които книгите, особено поезията, означават много, но за съжаление средствата им не само за книги, а за елементарно физическо оцеляване са все по-малко. От ранна младост самият аз съм страстен читател и макар че съм писател и преводач, при това бих могъл да кажа – доста четен, възприемам себе си преди всичко като читател. Не се впечатлявам от големите тиражи, което, разбира се, не означава, че не бих желал поезията, в това число и моята, да се чете повече. Но гледам на всичко това с очите на старите гърци, за които един стойностен човек с истински качества – а аз вярвам, че добрият читател е точно това, – струва много повече от цял куп хора, които това никога не биха могли да бъдат. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Не обичам големите думи

Разговор с Владислав Баяц 

Силвия Чолева: Томас Бернхард откровено признава, че не харесва наградите, а само паричната им стойност. Какво мислите вие – току-що получихте „Рамонда сербика”[1]?

Владислав Баяц: Надявам се да не разочаровам хората, които ме отличиха с тази награда, само че аз принципно не съм любител на наградите, макар човек да не трябва да ги отказва, защото те са знак на уважение и признание за направеното от него. По природа съм скромен човек, макар някои сигурно да не мислят така, но всеки път, щом получа награда, аз се питам дали съм я заслужил, наистина ли пиша добре? Факт е, че не е достатъчно само да обичаш онова, което правиш. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Обезпечено с литература

Георги Господинов

Първата ми Европа беше едно старо дървено радио. Лампите, градовете които светеха меко на скалата. Очакването, че като сложа стрелката на Лондон, ще чуя самия глас на Лондон – файтони, Дикенс, леко мъглив и дъждовен глас, прегракнал от лулата на Шерлок Холмс. Веднъж, когато останах замалко сам при старото радио, сложих стрелката на Лондон и… нищо. Не се чу нищо. Само неясно пращене и шум. Европа беше няма. Нямаше я Европа. Лондон не съществуваше. Нито Париж, както установих след малко. Или ние бяхме изгубили ушите си. Има още

3 коментара

Filed under Субектив

Стружки вечери на поезията

● ЛВ, бр.32, 10-16.10.2012

 

За петдесет и първи път се проведе фестивалът Стружки вечери на поезията. Лауреат на Златния венец тази година стана африканският поет против апартейда Монгани Вали Сероте. С предшественици през 2011 – Матея Матевски и 2010 – Любомир Левчев. С какво очарова и впечатлява Струга в сравнение с другите международни фестивали? На първо място това е невероятната й обширност, обхващаща представители на словото от всички, буквално, континенти. Особено най-отдалечените, най-неочакваните, най-непознатите. Тази година например имаше поети от Япония, Сирия, Мароко, Монголия, Ирак и т.н. Четенията са твърде тържествени и атмосферата като цяло – съвсем лежерна. Можеш да посещаваш събитията, които предпочиташ, а в останалото време например да разгледаш поне двайсетина от общо 365-те /за всеки ден от годината!/ манастира в Охрид и околностите, които няма начин да не запомниш с русия Христос и младата възраст на светиите. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Разговор с Михаил Неделчев

Преди юбилея

ЛВ, бр. 21, 0.05-5.06.2012
Разговор с Михаил Неделчев две седмици преди 70-та му годишнина

Николай Трайков: Остават ви петнадесет дни до юбилея, как се чувствате преди него?

Михаил Неделчев: Чувствам се раздвоен. От една страна съм в голям подем, както физически, така и интелектуален. От друга страна, разбира се, човек е твърде респектиран от самият факт, че е достигнал такава възраст. И освен това, някак си според всички правила на астрологията, би трябвало да съм в дупка. По тази причина се чувствам раздвоен. Имам някакви очаквания към себе си, които са абсолютно неясни, немотивирани, несвързани с някаква конкретна задача, конкретна идея. Някакво усещане, не точно за праг, но усещане за това как нещо трябва да ми се случи. Има още

1 коментар

Filed under Субектив

Разговор с Дубравка Угрешич

Няма бунтарство без значителен личен риск

ЛВ, бр. 28, 18-24.07.2012


Защо след започналите промени много от най-авторитетните интелектуалци от Източна Европа и Балканите предпочетоха емиграцията? Какви бяха вашите основания? Мислите ли за завръщане?

Не съм съвсем сигурна, че интелектуалците са много. С разпадането на комунизма се разпаднаха и комунистическите структури, системи, съюзи (т.нар. Източна Европа), федерации (СССР, Югославия, Чехословакия), институции. Макар да съм убедена, че причините за разпадането бяха прагматични, икономически – трябваше общата (т.е. ничията!) собственост да се заграби и колкото се може по-скоро да се превърне в частна, т.е. да се плячкоса – целият този разпад получи подчертано идеологическа формулировка с изтъркани изрази от рода на антикомунизъм, борба против комунистическите репресии, право на национални държави и тем подобни. Национализмът – особено когато неговият основен мотив е кражбата, грабежът и присвояването на политическата и икономическата власт – е непоносим като фашизма и затова аз напуснах собствената си среда. Мисля, че няма да се върна, малко е късно за т.нар. примиряване с нещата такива каквито са. Впрочем вие вероятно имахте предвид съвсем нова категория творци, които са емигрирали с родителите си заради войната, заради по-добрите икономически възможности на Запад. Днес това са млади хора, пишещи на езика на страната, в която са израснали. Бих казала впрочем, че тази категория не е „проблематична”, защото от невръстни години е приобщена към другата система. В този смисъл Саша Станишич например – младият босненец, емигрирал като дете в Германия, е немски писател и предполагам, че той самият се изживява като такъв. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Разговор с Юрий Андрухович

Нито една казана дума не изчезва съвсем напразно

ЛВ, бр. 28, 18-24.07.2012

Г-н Андрухович, в предишното интервю, което дадохте за „Литературен вестник” през 2009 г., казахте, че политическите възгледи са концентрация на естетиката и че политическият ви избор се обуславя от естетическите ви критерии. Как бихте коментирали от тази гледна точка сегашното състояние на Европа? А на вашата родина Украйна?

За Европа мога да кажа само това, че дори въпреки сегашното състояние на криза тя остава не най-лошото място на света. Да, може би Европейският съюз не е най-успешната форма за осъществяване на “европейската идея”, но на изток от нас, украинците, има нещо много по-малко симпатично. Осмелявам се да кажа, че и най-острата криза в Европа изглежда значително по-добре от стабилността на Русия или спокойствието на Беларус. Колкото до Украйна, благодарение на старанието на сегашното й управление тя е изтикана от демократичния път на развитие и е насочена в авторитарна посока. За щастие диктатура не се получи, но като цяло нашето общество през последните две години стана значително по-несвободно. Естетиката на днешната украинска власт е смесица от комунистическо-съветски и  криминално-олигархични шаблони, нещо като симбиоза между Сталин и Ал Капоне, доста анахронична. Изобщо Украйна днес е анахронична, тя е отхвърлена в някакво друго време, за което винаги съм си мислил, че е отминало безвъзвратно. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

…сполучлив ли е въобще homo sapiens?

ЛВ, бр. 22, 6-12.06.2012

с Вислава Шимборска разговарят Кристина и Стефан Хвин[1]

(23 март 1993г., следобед, Полския институт в Лондон. След авторската вечер на Вислава Шимборска, в която са участвали Станислав Баранчак[2] и професор Йежи Пиетркиевич[3], с поетесата разговарят Кристина Хвин – с магнетофон в ръка – и съпругът й Стефан Хвин. Записът започва в залата на партера, след това продължава в коридора и в асансьора.)

(шум от гласове, климатична инсталация, записът трещи, въпросът от залата не се чува)

Вислава Шимборска:… струва ми се, че литературата с артистични амбиции, които стигат по-далеч например от самата фабула, се старае да скочи извън очевидното. Един скача по-високо, а друг по-ниско, но във всеки случай се опитва да се изтръгне от онова, което на всички им е горе-долу известно…Така ми се струва…Мисля си, че другите изкуства също се втурват извън очевидното. Ако нещо се получава, тогава винаги го има онзи скок извън реалността…Но нищо повече не мога да кажа, защото не зная…Не, не става въпрос за тайни – не, нямам никакви тайни: по-добре е да не се знае твърде много, да не се анализира прекалено…

(въпросът не е записан)

Има още

1 коментар

Filed under Субектив

Театралната 2011

ЛВ, бр.41-42,14-27.12.2011

1. Кои са според вас събитията на театралната 2011?

2. Кои са според вас най-слабите представления и главните проблеми в театралния живот в България през 2011?

3. Какво бихте пожелали на българския театър за 2012?

 

С тези три въпроса се обърнахме към 10 театрални критици. Ето и техните отговори:

 

ЗОРНИЦА КАМЕНОВА

 1.

– Представяне на спектакъла „Относно омара” от Дейвид Фостър Уолъс, реж. Иван Пантелеев, със Самуел Финци и Сър Хенри в програмата на МТФ „Варненско лято”

– Първо излъчване life на представление – „Сътрудници” на Британския Кралски театър, част от програмата Световен театър в София

– Среща на театралните мениджъри по линия на IETM (международна мрежа за съвременни сценични изкуства) в София

90 годишният юбилей на Съюза на артистите в България, на който бяха посветени Награди ИКАР и „Софийски театрален салон” 2011 г.

2. Задълбочаване на кризата в театралната ситуация, породена от желанието за промяна, но недостатъчният ресурс, идеи и добри практики.

3. Отваряне към нови идеи в естетически и практически смисъл. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Вашето литературно събитие на 2011

ЛВ, бр.41-42,14-27.12.2011

ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА, поетеса

За мене годината има и ще има едно назоваване: Малина.

Цялата тя. Цял живот със и във литературата. Какво повече?

Последният й подарък: стиховете на Ришард Криницки.

Пристрастена съм към полската поезия, от отдавна досега; тази година пък е (световно) на Чеслав Милош; за мене – и на Криницки, пак чрез Малина (и пак Вера Деянова, преводач и на общите им Херберт и Милош).

Току-що, преди час, дочетох: “Физика на тъгата”, Георги Господинов. Прекрасно, тъжно и не, като разбиращ човек. Настръхващо и спокойно.  (2012 се очертава май като територия на говорене за две книги. Другата е, разбира се, “Възвишение” на Милен Русков. Но аз съм сега в 2011), Малина.

До мене е купчинка от хубави поетични книги, тазгодишни. Броя ги: дванадесет. Подреждам ги по демократичния азбучен ред – от Аксиния Михайлова до Яна Пункина. Великолепно различни, всякак. В моята азбучна купчинка Катерина Стойкова от Америка се пада до Иван Сухиванов от Бургас: бяло и черно; най-мъжката ярост на Румен Леонидов е до най-мъжката сдържаност на Марин Бодаков. С Малина (кога беше? къде?) откривахме (ли?) странна сила: самоподреждането?

За Малина бих измъкнала от купчината “Лулу”, от най-най-младата Петя Кокудева. За радост. На душата.

Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

ЛВ НА 20: Поетите и вестникът

ЛВ НА 20.
Поетите и вестникът

/Голямото благотворително четене/

12 март 2011 г., 18:00 часа,

Аула на СУ „Св. Климент Охридски”

Вход свободен

малко неща през последните 20 г. са траели 20 г.

●Амелия Личева ●Бойко Ламбовски ●Бойко Пенчев ●Божана Апостолова ●Борис Роканов ●ВБВ ●Виргиня Захариева ●Владимир Левчев ●Галина Николова ●Георги Господинов ●Димитър Кенаров ●Едвин Сугарев ●Екатерина Йосифова ●Елин Рахнев ●Емануил Видински ●Емил Христов ●Иван Димитров ●Иван Ланджев ●Иван Теофилов ●Иван Христов ●Иван Цанев ●Илко Димитров ●Ирена Георгиева ●Йордан Ефтимов ●Калин Михайлов ●Камелия Спасова ●Красимира Джисова ●Малина Томова ●Марин Бодаков ●Мария Калинова ●Мария Липискова ●Миглена Николчина ●Мирела Иванова ●Mирослав Бърдаров ●Мирослав Христов ●Надежда Радулова ●Палми Ранчев ●Петър Чухов ●Пламен Антов ●Поли Муканова ●Румен Баросов ●Румен Леонидов ●Силвия Чолева ●Стефан Иванов ●Стоил Рошкев ●ЯRсен Василев ●Яница Радева ●Ясен Атанасов

Музика:             ●Джендема        ●Гологан   ●wayab

Kойто пожелае, може да подкрепи издаването на ЛВ като направи дарение или закупи символичен талон на стойност 5, 10, 20, 50 или 100 лв.

По време на четенето ще се прoдават и абонаментни талони. Ти не си като другите…

Има още

1 коментар

Filed under Субектив

„Литературен вестник“ на 20

През февруари 2011 г. „Литературен вестник“ навършва 20 години. Започнал да излиза през 1991 г. като национален седмичник за литература и култура, той със сигурност е единственото периодично издание с такъв характер, появило се след 1989 г. и оцеляло до днес.

Вестникът се утвърждава като основна сцена на съвременната българска литература и култура от началото на 90-те насам и е органично свързан с процесите и явленията в литературата ни от последните две десетилетия. На неговите страници са тръгнали вече три поколения автори, чиито представители днес са сред най-известните български писатели и хуманитаристи. „Литературен вестник“ винаги е бил отворен за младите, за техните дебюти, но и работилница за новото в литературата от всички поколения. Има още

2 коментара

Filed under Субектив

Хуманизмът, просвещението и свободата трябва да бъдат отстоявани ден след ден

Интервю на Иван Сухиванов с д-р Мартина Балева

ЛВ, бр.27, 15-21.09.2010

Д-р Мартина Балева е изкуствовед и по настоящем научен сьтрудник в интердисциплинарната работна група “Култура на образите” в Академията на науките на Берлин и Бранденбург, както и в проекта “Култура на паметта” на Хуманитарния центьр за история и култура на Средноизточна Европа в Лайпциг. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Изкуство и национализъм на Балканите през 19 век. Примерьт Бьлгария”, в която изследва ролята на изобразителното изкуство и медиалните механизми при конструирането на балканските нации и особено на бьлгарската нация. Книгата предстои да бьде издадена на немски език. Поместваме настоящето интервюс условна силуетна снимка – причината за което е обявената от телевизия „Скат” награда за снимка или данни за адреса на д-р Балева – и свързаните с това опасения за сигурността й. Има още

1 коментар

Filed under Субектив

Вашето литературно събитие на 2009 година

Анкета на „Литературен вестник” с писатели, критици, редактори и литератори

(продължение)

бр. 1, 13.-19.01.2010.

ВАЛЕРИ СТЕФАНОВ, литературовед,
професор в Софийския университет
Литературното събитие на 2009 г. е пълната (надявам
се – неокончателна) победа на простотията в България. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив