Category Archives: Столица

Поп Кръстю във „Възвишение“ – нови лъжи

бр. 29/2009

Васил Колев

Лъжа и робство на тая пуста земя царува!

Хр. Ботев

 

В романа „Възвишение” (издателство „Жанет 45”, 2011) авторът Милен Русков си позволява да пише за поп Кръстю не на базата на документално установените факти и обстоятелства за поведението на една реално съществувала личност, а чрез „майсторско сказово разказване” преповтаря и измисля нови лъжи, чрез които читателят сам да стигне до извода, че поп Кръстю има някаква вина в залавянето на Васил Левски.

 

Ето част от лъжите за поп Кръстю във „Възвишение“:

  1. „А – (Общи) вика, – ще им го оставя (коня), да си го прибере поп Кръстю в новата къща, коя я и без туй с комитетски пари строи!” (с. 64).
  2. „Не са ли стигнали при вас парите (от арабаконашкия обир), рекох, дето са за комитетът в Влашко? Марин (Марин поп Луканов) вика: „Аз, кай, никакви пари не съм виждал. Ако са стигнали, те ще са при поп Кръстю касиера. Но той Влашко на собствений си джоб дума. Я каква къща си строи с комитетските пари” (с. 194).
  3. „Тоз поп Кръстю плаща (за строежа на новата си къща) с парите от черковната каса, с парите от даренията плаща” (с. 199).
  4. „После (дякон Паисий) ся върнал в Ловеч и си изповядал сичките страхове на поп Кръстю, без да знай, че тоз е подпредседател на Ловчанския комитет и дори бил ръководил събранието, на което го осъдили на смърт. Поп Кръстю му рекъл да ся не страхува, че работата е отшумяла, и оня повярвал. Но като тръгнал към Орхание по служба, поп Кръстю известил за това комитета, тез пратили нарочен куриер в Орхание с заповед да ся убий дякона, че готви предателство, от Орхание съобщили на Общи и Общи го гръмнал” (с. 217).

Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Новият български филм „Снимка с Юки“ в програмата на София Филм Фест 2019

бр. 9/2019

Разговор със сценариста Димитър Стоянович

Тазгодишното двадесет и трето издание на международния София Филм Фест идва с много актуални заглавия и разнообразни програми както винаги досега. „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов и „Прасето“ на Драгомир Шолев са българските заглавия в международната надпревара за Голямата награда „София – Град на киното“, осигурена от Столична община, която ще се връчи на 16 март на церемонията по награждаването на София Филм Фест.
„Снимка с Юки“ – режисьорският дебют на Лъчезар Аврамов – е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На изток от Запада“. Сценаристи са Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а продуценти – „Чучков брадърс“. Проектът е представен в програмата на Sofia Meetings и селектиран на престижната програма ScripTeast, чийто вдъхновител е Кшищоф Кешловски. Филмът е първата българска копродукция с Япония. В главните роли ще видим Руши Видинлиев и японската актриса Кики Сугино. След премиерата си на СФФ „Снимка с Юки“ тръгва по кината от 5 април.
За сюжета на филма, за писането и четенето разговаряме с Димитър Стоянович.

 

„Снимка с Юки“ е дебют на режисьора Лъчезар Аврамов, с когото сте творчески тандем в доста документални филми и телевизионни формати от години. Защо се спряхте точно на този разказ за негов първи игрален филм?
Филмът се роди като провокация на режисьора, който първи прочете краткия разказ на Мирослав Пенков. Лъчо Аврамов много хареса този разказ и ми го предложи с въпроса дали мога да направя сценарий по него. Разказът е много шантав, много различен. Прочетох го чисто професионално и му казах, че мога, че ми е много интересно какво се случва с героите, след като свършва разказът.

Серафим Тодоров в кадър от филма

Тоест сценарият започва там, където разказът свършва?
Горе-долу да, поне оттам беше моят стимул да започна. Аз имах от автора двама основни герои и работата ми беше да изградя вселената, която те обитават, тоест онова, което литературата много често не показва. В литературата често героят живее през думите на автора, в сценария той трябва да живее през себе си. И тъкмо в това е истинската работа на сценариста – да направи персонажа плътен, дишащ, да влее плът и кръв в един най-често литературен скелет, а това в някакъв смисъл е писане наново, писане от нулата.

И след като дописахте разказа, какво стана? За какво е филмът, най-общо казано?
Темата на този филм е случайността. Случайността, която преобръща живота ни за една секунда. Филмът е за онзи контрапункт на човешкото самоубеждаване, че животът ни зависи от нас. Ако трябва да конкретизирам – героинята в „Снимка с Юки“ иска да има дете, това не става по естествен начин и тя, заедно с мъжа си, започва да планира инвитро процедури, но в един момент всичките тези планове просто се обръщат на 180 градуса. И тъкмо тук, започвайки от нулата, се вижда какъв си. Стъпваш накриво, попадаш в нова ситуация и трябва да преосмислиш всичко, което си планирал. Това е ситуацията на семейството в нашия филм – то изпада в криза, нещо преобръща света му и тогава всъщност се разбира тези хора наистина ли се обичат, кога и защо са решили, че трябва да имат дете и ако го искат, то е защото много се обичат, или защото социумът очаква това от тях. Връзката между това кой може и трябва да има деца и съдбата, предопределеността, е много важна в този филм. Има още

Вашият коментар

Filed under Столица

Разговор с Иван Шишиев

Градски тайници: стоп кадър

бр.35/2018

Марина Андреева – Бъди

Като човек, улавящ градското време, кои са онези места, които са пълни с тайни и добри кадри? Кои са градските тайници в София?
Тайните места, често са и добрите кадри. Понякога ти трябва само хубава призма, през която да ги откриеш като такива. После кадърът става лесен. Ако открия кои са тайниците, то няма да бъдат вече такива. Но ако мога да споделя само няколко, то това са камбанариите на храмовете в София, или малките улички като „Гладстон“ и „Паренсов“, или покривите на града. Май казах прекалено много тайници.

Последната Ви изложба „Белези“, която в момента е изложена в „Хралупата“, сякаш изважда нова концептуална линия във фотографията Ви. Как дойде идеята за белега и с какво го свързвате?
Концептуалните линии, които снимам са невероятно много. „Белези“ е първата извадена на бял свят, след градската фотография. Тя е една нелесно изпълнена (имах доста проблеми с реализацията й) и лична, малко странна на фона на останалото, но завършена композиция. Дали може да се надгражда? Убеден съм. Дали ще го направя? Мисля, че още не знам.
Идеята за белега го свързвам с идеята за оформянето на индивида. Ние сме такива, каквито нашите истории са ни направили. В много случаи те са белезите. Дори не става въпрос само за външни белези (било татуировки, лунички, следи от операции например). А за онези, които са оформили виждането ни за света. Тези белези са нашите отношения спрямо света и хората, с които се налага да живеем всеки ден.

Има още

Вашият коментар

Filed under Столица, Субектив