бр. 9/2019
Разговор със сценариста Димитър Стоянович
Тазгодишното двадесет и трето издание на международния София Филм Фест идва с много актуални заглавия и разнообразни програми както винаги досега. „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов и „Прасето“ на Драгомир Шолев са българските заглавия в международната надпревара за Голямата награда „София – Град на киното“, осигурена от Столична община, която ще се връчи на 16 март на церемонията по награждаването на София Филм Фест.
„Снимка с Юки“ – режисьорският дебют на Лъчезар Аврамов – е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На изток от Запада“. Сценаристи са Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а продуценти – „Чучков брадърс“. Проектът е представен в програмата на Sofia Meetings и селектиран на престижната програма ScripTeast, чийто вдъхновител е Кшищоф Кешловски. Филмът е първата българска копродукция с Япония. В главните роли ще видим Руши Видинлиев и японската актриса Кики Сугино. След премиерата си на СФФ „Снимка с Юки“ тръгва по кината от 5 април.
За сюжета на филма, за писането и четенето разговаряме с Димитър Стоянович.
„Снимка с Юки“ е дебют на режисьора Лъчезар Аврамов, с когото сте творчески тандем в доста документални филми и телевизионни формати от години. Защо се спряхте точно на този разказ за негов първи игрален филм?
Филмът се роди като провокация на режисьора, който първи прочете краткия разказ на Мирослав Пенков. Лъчо Аврамов много хареса този разказ и ми го предложи с въпроса дали мога да направя сценарий по него. Разказът е много шантав, много различен. Прочетох го чисто професионално и му казах, че мога, че ми е много интересно какво се случва с героите, след като свършва разказът.
Серафим Тодоров в кадър от филма
Тоест сценарият започва там, където разказът свършва?
Горе-долу да, поне оттам беше моят стимул да започна. Аз имах от автора двама основни герои и работата ми беше да изградя вселената, която те обитават, тоест онова, което литературата много често не показва. В литературата често героят живее през думите на автора, в сценария той трябва да живее през себе си. И тъкмо в това е истинската работа на сценариста – да направи персонажа плътен, дишащ, да влее плът и кръв в един най-често литературен скелет, а това в някакъв смисъл е писане наново, писане от нулата.
И след като дописахте разказа, какво стана? За какво е филмът, най-общо казано?
Темата на този филм е случайността. Случайността, която преобръща живота ни за една секунда. Филмът е за онзи контрапункт на човешкото самоубеждаване, че животът ни зависи от нас. Ако трябва да конкретизирам – героинята в „Снимка с Юки“ иска да има дете, това не става по естествен начин и тя, заедно с мъжа си, започва да планира инвитро процедури, но в един момент всичките тези планове просто се обръщат на 180 градуса. И тъкмо тук, започвайки от нулата, се вижда какъв си. Стъпваш накриво, попадаш в нова ситуация и трябва да преосмислиш всичко, което си планирал. Това е ситуацията на семейството в нашия филм – то изпада в криза, нещо преобръща света му и тогава всъщност се разбира тези хора наистина ли се обичат, кога и защо са решили, че трябва да имат дете и ако го искат, то е защото много се обичат, или защото социумът очаква това от тях. Връзката между това кой може и трябва да има деца и съдбата, предопределеността, е много важна в този филм. Има още →
Литературен Вестник 