Другото тяло

Емил Орманов

бр.41/2020

Сънувах лош сън. Кошмар. Присъни ми се, че съм отчаян и алиениран. И че азът ми е сгърчен и парализиран. Не съществувам истински и съм щастлив само там, където не съм – там е мястото на истинския ми аз. 

Събуждам се от кошмара. Отварям очи. Тъжен съм, вцепенен. По-точно усещането ми е, че умирам на едно място. Гол съм, легнал по гръб, сам, тук, сега. Няма нищо освен мен.