Category Archives: Първа страница

Бруно Шулц, или литературата като субверсивен опит

бр.38/2017

Павел Пл. Петров

  

Бруно Шулц, Автопортрет

Вероятно измежду всички „блага“, с които ни дарява потапянето в просторите на фикционалното, едно от най-съществените е в способността му да бъде брилянтен контрапункт на неизбежността, на всички императиви и закостенели форми в свят, заключен в „непоклатимата догма на своята еднозначност“. В това може би се крие и обяснението на факта, че посягането към белия лист е много по-често акт на преврат, отколкото съглашение с действителността. Преврат срещу личната обреченост, срещу отсъствието на алтернатива или просто срещу баналния в своята предизвестеност исторически и житейски крах. Една от най-съвършените реализации на тази субверсивна стратегия можем да открием в творчеството на Бруно Шулц. И по-точно в пътищата, по които това творчество претворява неразрешимите парадокси на личното битие, поставяйки ги в контекста на универсални, фундаментални и вечни стойности.

Художественият свят на Шулц е лабиринт от неизброими коридори, свят на непрестанни трансформации и метаморфози, които покоряват читателите още от първите страници. Но едновременно верен на свои иманентни закономерности, той носи и дълбокия отпечатък на драматичната лична съдба (една от най-тъжните и иронични писателски съдби по думите на Дубравка Угрешич), на самотата, изолацията и фаталната непригодност към живота, които превръщат избора на фикционалното в спасителен бряг и „екзистенция на втора степен“. И ако действително, както твърди Марек Биенчик, „лицата на писателите са еманация на творбата“[1], то при Шулц творбата е еманация на собственото му лице, на времето му, на загърнатия му в забрава град и най-вече – на битието му, простряно между тайнствата на въображаемото и ужасът на невъобразимото. Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Общи, Първа страница

Нова българска: нахапана малина, ужилена забрадка

Рис. Кристиян Чалъков

бр. 37/2017

Георги Господинов

Прибиране на играчките

Първата костенурка
Мечето с откъснатото ухо
Цялата лична гвардия
котки, плюшени мишки
три кучета кенгуру
и пингвин

Помагаха винаги при заспиване
гонеха лошите сънища
и шумове в стаята
вечеряха само със страхове

и доста пораснаха

 

През прозореца
Из неделите на света

 Върви с торба и по сандали
уловил
каквото може да се улови
в неделя сутрин
отдавна уловена риба
замразено телешко
и пресен вестник
с новини от вчера
 
Върви чете на първа смята
ако това което пишат
тресне утре
(или тази нощ)
за колко дни да пазарувам
още

 

Марин Бодаков

Бях роден за отшелник,
но от страх се предложих за преводач –
простирам пране от човек до човек,
от калкан до калкан, чуждо пране на самата улица,
гащи и шинели, рокли и куртки, смърт и смърт,
уморих се.

Богородица Седемстрелна

Стрела, ризница, дим,
уред за прихващане на отчаяната глава,
тв репортаж от екзекуцията на приятел.
Не знам какво ще остане от нашето време,
няма как да го обсъдим:
арестантите стоят в отделни помещения,
арестантите не говорят помежду си,
арестантите могат да се молят два пъти дневно,
не повече.


Възрастта уверено изгради
психиатрична клиника зад челото,
най-модерен затвор в дробовете,
военна болница в манастирите на ходилата,
концентрационен лагер в слабините –
и започнах най-после да пиша
на родния си диалект.

 

Людмила Миндова

Ножът, който преди двайсет години
извади изпод дивана си,
за да ме плашиш в тъмното,
днес вече не е нож,
а спомен за нож,
или по-точно неговата сянка.
Тя, естествено,
е двойно по-голяма
от оригинала
и е идеална за писане:
едновременно писалка
и мастило.
С тях върху лист от календар
си записвам набързо:

между двама ни – нож.
от едната му страна пише страх,
от другата – любов.
Вървим по него боси. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница, Тема на броя

Украинската литература в турбулентни времена

бр. 34/2017

Остап Сливински

Сн. Галя Шиян

През 2005 г. Полският институт на книгата организира голямо турне на украински писатели в Полша – четене на поезия с дискусии за украинската култура. Това изглеждаше много добра идея – точно след Оранжевата революция, в резултат на която се случиха безпрецедентни в историята на Украйна повторни президентски избори, и както изглеждаше, олигархичният модел на предаване на властта беше премахнат, а интересът към Украйна в Европа рязко нарасна. Журналистите разговаряха с писателите на различни теми, но настойчиво се повтаряше един и същи въпрос: Как революционните събития повлияха на украинската култура? На този въпрос няма отговор. От Оранжевата революция май помним само песента „Заедно сме много, не ще ни победят“, с която групата „Гринджоли“ участва в „Евровизия” (не много успешно). Защо стана така? Може би защото тези събития, външно ефектни, минаха като повей на вятъра по повърхността на колективното съзнание, не докоснаха основите, не доведоха до преоценка на ценностите? В крайна сметка всичко, което се случи в страната след тази революция – а по-точно консервирането на властта на сенчестия капитал под ново „демократично“ име – само потвърждава тази версия.
Сега в украинската литература всичко е по-различно, отколкото в средата на първото десетилетие на века: Майданът от 2013-2014 г. (наричан в Украйна Революция на достойнството) и войната в Донбас присъстват като постоянна тема или фон. Което е нормално – съществуват неща, за които е почти невъзможно да се говори поради прекалено големия им драматизъм и прекалено голямата им близост, но едновременно с това за тях е невъзможно да се мълчи. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Задачата на филолога

бр. 25/2017

Камелия Спасова

Мислят, че филологията е към своя край,

аз пък мисля – тя още не е започнала.

Ницше, Ние, филолозите[1]

 

Мориц Ешер

В настоящия брой на ЛВ публикуваме две глави от фундаменталната филологическа книга „Мимесис“ на Ауербах, направени от колеги немска филология (виж стр. 9, 10, 11, 14, 15). В идните броеве ще продължим с откъси от „Мимесис“ с надеждата, че ще видим цялата книга издадена на български език. Другият акцент в броя е дискусията върху „Поетика“ на Аристотел, тя се връща към фундаменталните върпроси как да превеждаме mimesis, mythos, poiesis  на български (пълната версия на дискусията четете в сайта на ЛВ), различните преводачески решения дават наглед и за история на теорията през ХХ в. „Мимесис“ на Ауербах (1946) се появява след края на II световна война, след времената на криза се изисква внимателната работа по консервирането и реставрирането на знанието. В светлината на тази книга може да поставим отново въпроса за задачата на филологията днес. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Постмодернизмът на 1990-те: имаше нещо, но какво беше?

бр. 19/2017

Бойко Пенчев

Немислимо е да търсят читателите от нас, съвременниците строга обективност и хладнокръвие.

Захари Стоянов, „Записки по българските въстания”

 

Нилс Нова, Eletrica morta (B), дигитален принт на памучна хартия, 83 x 123, 1997

Напоследък за постмодернизма в българската литература на 1990-те години започна да се говори като за нещо самоочевидно. Безспорно в литературния живот през онова десетилетие има набор от характеристики, които му придават физиономичност и го отграничават както от предходното, така и от следващото. И все пак: как разбираме, че това, за което говорим, е постмодернизъм?

 

Съществува ли български постмодернизъм на 1990-те?

Спокойно може да се каже, че всъщност постмодернизъм през 90-те няма, или пък ако има, то съществуването му трябва да бъде тепърва доказано. Наличността на българския постмодернизъм е псевдоочевидност. Към приемането му за безвъпросна даденост могат да се отправят поне две възражения. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница, Субектив

Световният поляк

бр. 18/2017

Маргрета Григорова

 

Джоузеф Конрад, 1904, (фотограф : Джордж Чарлз Бересфорд)

През 2017 г. полякът Юзеф Теодор Конрад Коженьовски, световноизвестен като Джоузеф Конрад, навършва 160-ия си рожден ден.

Необикновената му мигрантска, мореплавателска и писателска биография е извор на уникален опит  и прозрения, а творчеството му е своеобразен феномен. Английската писателска визитка и творческата власт над английския език (нито една негова творба не е на полски, освен част от писмата му; по сведения на съпругата му е бълнувал на полски), значимото полско-украинско погранично потекло и болезнените начални 17 години в родината, бягството към целебната морска шир, транснационалните форми на живота и творчеството му, професионалната и творческа връзка с морето (20 мореплавателски години в световните води), граничното и ключово място между литературни течения и национални традиции на прехода от класически към модерни времена, мястото му в колониалната и постколониална литература – това са само някои елементи от феномена му, които не спират да привличат интерес. Коронован е за „принц на прозата“ (Вирджиния Улф)[1], считан е за майстор на парадоксите и загадките (Оуен Ноулъс, Седрик Уотс)[2] , за „екстравагантен“ (Едуард Саид)[3], за  романтик и романтичен реалист[4], за голям скептик  и ироник[5] и в същото време за изключителен мечтател[6]. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Франкофония и национална идентичност

рис Ал. Байтошев

бр. 10/2017

Рени Йотова

На 20 март се чества международният Ден на франкофонията от 84-те страни, членуващи в Международната организация на франкофонията. За всички тях френският език е носител на ценностите на демокрацията, правата на човека, културното и езиково многообразие.
Настоящият брой е посветен на френскоезичната литература, дело на автори, за които френският език не е майчин и които избират да пишат на този език. Определяни като „франкофонски автори“, те често биват разглеждани като второстепенни спрямо френската литература. На това почти етническо и расово разделение поставя акцент виетнамката Анна Мои, напомняйки, че „белокожите автори от Севера (Бекет, Кундера, Чоран) охотно биват определяни като „френски“, а тъмнокожите или азиатски автори от Юга – като „франкофонски“.
Мишел Льобри говори за „литература-свят“ на френски език, която се разпростира на няколко континента, от своя страна, ливанецът Амин Маалуф твърди, че „в епохата на глобализация и на ускореното, главозамайващо смесване на хора и раси, която ни обгръща всички, се налга – и то спешно! – да намерим нова концепция за идентичността“. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница