Category Archives: Първа страница

Епос и художествена игра[1]

бр. 11/2020

 Миглена Николчина

Dragon Age 2 („Драконова епоха 2“), BioWare, 2011

В „Епос и роман“ Бахтин разглежда романа като млад, развиващ се и незавършен жанр, което е малко странно, като се има предвид, че този му труд е написан в средата на XX век. Това, с което Бахтин всъщност не е съгласен, е старият навик да гледаме на романа като на епос в проза. Грешката, смята той, произхожда от факта, че ние всъщност забравяме, че романът е единственият литературен жанр, по-млад от самото писане. За разлика от епоса, и най-общо от поезията, романът се появява след изобретяването на писмеността. Тази нова технология, технологията на писането, съдържа множество важни различия, които открояват епоса от романа, но значима част от тях в крайна сметка се свеждат до темпоралността: докато епосът се занимава с абсолютното минало и не се подчинява на бъдещето, а на „бъдещия спомен за миналото“ (19), романът се занимава с незавършеното и генеративно настояще, с неговата неразрешима идеологическа хетероглосия, с постоянното му ставане и промяна. Романът също така е отворен като пространство: той „позволява на автора във всичките му маски и физиономии свободно да се движи през полето на изобразявания свят, което в епоса е било абсолютно недостъпно и затворено“ (Бахтин 1983: 520). Романът с други думи е жанрът на незавършеността: незавършеност както от страна на автора и читателя, така и от страна на света, към който се отнася. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница, Тема на броя

За разликата между книгата и джойстика

бр. 11/2020

Николай Генов

OXO (Александър С. Дъглас, 1952)

Броят на „Литературен вестник“ от 26 юни 2019 година бе посветен на книгите-игри. Той имаше важната задача да разкаже тяхната история, разпространявана до този момент непълно и не съвсем гласно в по-тесните рамки на една субкултура; да се опита да проследи генезиса им и да очертае литературоведските хоризонти и възможните изпитания пред по-нататъшното изследване на феномена. Поради спецификата на така формулираната цел съдържанието на броя, твърде силно обвързано с хронологията и нейния локален контекст, бе маркирано от определена доза фактологичност, но това – като всеки необходим ход – се очакваше предвид някои натрупали се с времето предразсъдъци и необходимостта от тяхното оборване. В крайна сметка изданието успя да се сдобие със свой собствен живот и изпълнявайки основната си функция, запозна по-широката аудитория със съвременното състояние на жанра у нас. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Лъже-Яворов

бр. 9/2020

Пламен Дойнов

Кой пише вместо паметника? (детайл от скулптурата на Владислав Реймонт в Лодз, Полша), сн. ЛВ

Балонът сякаш се пукна, но парчета от него още се носят из въздуха – слухове, че завистливи хора не искат да признаят за истински новооткритите стихотворения от Яворов; информации за разследване (на МВР, на ДАНС?), което тече и се стреми да установи истината; подхвърляния за други открити Яворови ръкописи, които обаче май са още по-явни фалшификати и т.н. А през това време книгата „Непознатият Яворов“ (изд. „Персей“, 2020) все още се продава в книжарниците със статут на исторически бестселър.
Разбира се, не е необходимо изданието да бъде цензурирано и иззето. Но защо издателят Пламен Тотев и съставителката и разчела текстовете в тома Милкана Бошнакова най-после не проявят професионална етика и сами не оттеглят „Непознатият Яворов“ от продажба? Толкова ли е трудно да признаят грешката си? Или те все още се надяват някой категорично да докаже, че са издали автентични текстове на Яворов? Още ли вярват? Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Сн. Анна Лазарова

бр. 6/2020

У. Х. Одън

По-обичащият

Поглеждайки звездите, аз си зная:
на тях за мен им е, уви, все тая.
Но на земята има и далеч по-тежко
от безразличието скотско и човешко.

Какво ако звездите почнат да изгарят
от страст по хората, а те не отговарят?
Щом не е равна любовта при нас,
то нека по-обичащият да съм аз.

Макар че за поклонник мисля се отдавна
на звезди, които пет пари не дават,
аз, гледайки ги днес така, не мога
да кажа „Липсва ми една, за Бога“.

Когато и последната звезда умре,
ще свикна някак с празното небе
и ще усетя мрака му велик, неземен,
обаче ще ми трябва малко време.

Дерек Уолкът

Любов след любовта

Ще дойде време,
радостно ще се посрещнеш
пред вратата си, а в огледалото
ще се усмихнете и двамата на поздрава

и ще си кажете – седни. Храни се.
Отново ще обикнеш непознатия, който бе ти самият.
Вино дай. Дай хляб. Върни сърцето
на сърцето си, на чужденеца, който те обича

цял живот, когото ти загърби
зарад друг, а той те знае наизуст.
Свали любовните писма от рафта,

снимките и жалните бележки,
изчегъртай си лика от огледалото.
Седни. Празнувай си живота.

Превeдe от английски ИВАН ЛАНДЖЕВ

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Нонфикцията в Нидерландия: един процъфтяващ жанр

бр. 4/2020

Рис. Теодора Югова

Мирей Берман

Мирей Берман е специалист по издаваната в страната й съвременна нонфикция. Тя беше така любезна да напише за настоящото издание специална статия, в която накратко представя както тенденциите в жанра, така и включените тук автори и произведения в контекста на широкия спектър от публикации в последните години.

Жанрът върви добре в чужбина; поразително е колко лесно пробиват зад граница писателите на нонфикция от нашата сравнително малка езикова територия. Превеждат се много техни книги, авторите пътуват за промоциите към далечни страни, търсят ги от Норвегия до Перуджа за участия в дискусии и фестивални изяви. Тази международна ориентация се открива също и на холандския книжен пазар: превежда се наистина много, най-вече от английски, но освен това и от испански, немски и френски език, както и от други, далечни езикови територии. Интензивният литературен обмен между Холандия и останалия свят поражда един вид „кръстосано опрашване“, което е от жизненоважно значение. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Паралелни преводи

бр. 39/2019

Димитър Кенаров

Пейзаж с падането на Икар от Питер Брьогел Стари

Английският поет У. Х. Одън написва едно от най-емблематичните си стихотворения, „Musée des beaux arts“, след посещение на Кралския музей на изящните изкуства в Брюксел през 1938 година. Там е изложена известната картина „Пейзаж с падането на Икар“ на холандския художник Питер Брьогел Стари (съвременни изкуствоведски анализи показват, че това вероятно е копие на изгубен оригинал на Брьогел). В традицията на екфразиса, Одън прави коментар върху темата за незабележимостта на човешкото страдание сред бързината и безразличието на всекидневието. Тук няма обвинение, а просто наблюдение. Всекидневното присъства дори с известна доза симпатия, така както в картините на „старите майстори“: хора, които се разхождат по улицата, отварят прозорците на къщите си или пък похапват; деца, които се пързалят щастливо по леда на езеро; орач, който се е вглъбил в тежката си работа. Такава е същността на живота.Това е нормалният, обикновен ход на нещата. Но сред естествената енергия на тази обикновеност, потънали в шума на заобикалящия ни свят, е много възможно да пропуснем детайла на болката: мъничките крака, подаващи се едва-едва от морето, на едно паднало от небето момче. Може би Одън естетизира болката в известна степен, приравнявайки я с магическото, митологичното и поетичното, но всяко изкуство, дори и най-натуралистичното, е в крайна сметка вид естетизация. Невъзможно е да бъде другояче. Това е чудото и проклятието на изкуството. Исус е красив на кръста; Икар е красив в своето падане. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Памет, литература, юбилеи

бр. 27/2019

Яница Радева

Снимка: „Птиците“, Цвети Павлова

В българския език думата „памет“ има няколко значения. В такъв случай читателят на този брой на „Литературен вестник“ може да очаква едновременно и последователно няколко неща. От една страна, е паметта, която значи „спомен“, но от друга страна, памет значи и „паметливост“, а паметливостта за дадено събитие значи почит, или поне силно впечатление, или най-малкото не безразличие. Така че почитта ни води към юбилейното честване, а тази година е богата на юбилейни събития. Бяха издадени няколко книги, свързани с годишнините на техните автори. Нека споменем някои от тях: „Непознатият“, разкази и есета от Александър Вутимски, „Сибирски тетрадки“ от Йордан Радичков, както и издадените за 100-годишния юбилей на Александър Геров – „Само трайните неща” (на изд. „Аквариус“) със съставител Иван Цанев и „Болко, болко-о, болчице!” (на изд. „Прозорец“). Освен това в брой 22 бяха публикувани текстове от конференция, посветена на поета. Не трябва да подминаваме Петър Берон (роден през 1799 г.) и Никола Вапцаров (роден през 1909 г.), които през настоящата година също имат своите юбилейни годишнини. Опитали сме се по един или друг начин – с отделен текст или споменаване с интервюираните – да направим видимо присъствието им по страниците на вестника. Също така в този брой ще прочетете и юбилейното слово за Пламен Дойнов от Михаил Неделчев.
Памет може да значи също и „помен“, „възпоменание“, така че разказът „Бели зайци“ от Адела Миролевска отговаря и на това значение на думата.
Вниманието ни към паметта в този брой намира изражение и в разговора с руската поетеса и писателка Мария Степанова за книгата й „В памет на Паметта. Романс“, както и в специално преведената за броя от Владимир Манчев нейна поема „Тялото се завръща“.

 

Вашият коментар

Filed under Първа страница