Category Archives: Първа страница

Задачата на филолога

бр. 25/2017

Камелия Спасова

Мислят, че филологията е към своя край,

аз пък мисля – тя още не е започнала.

Ницше, Ние, филолозите[1]

 

Мориц Ешер

В настоящия брой на ЛВ публикуваме две глави от фундаменталната филологическа книга „Мимесис“ на Ауербах, направени от колеги немска филология (виж стр. 9, 10, 11, 14, 15). В идните броеве ще продължим с откъси от „Мимесис“ с надеждата, че ще видим цялата книга издадена на български език. Другият акцент в броя е дискусията върху „Поетика“ на Аристотел, тя се връща към фундаменталните върпроси как да превеждаме mimesis, mythos, poiesis  на български (пълната версия на дискусията четете в сайта на ЛВ), различните преводачески решения дават наглед и за история на теорията през ХХ в. „Мимесис“ на Ауербах (1946) се появява след края на II световна война, след времената на криза се изисква внимателната работа по консервирането и реставрирането на знанието. В светлината на тази книга може да поставим отново въпроса за задачата на филологията днес. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Постмодернизмът на 1990-те: имаше нещо, но какво беше?

бр. 19/2017

Бойко Пенчев

Немислимо е да търсят читателите от нас, съвременниците строга обективност и хладнокръвие.

Захари Стоянов, „Записки по българските въстания”

 

Нилс Нова, Eletrica morta (B), дигитален принт на памучна хартия, 83 x 123, 1997

Напоследък за постмодернизма в българската литература на 1990-те години започна да се говори като за нещо самоочевидно. Безспорно в литературния живот през онова десетилетие има набор от характеристики, които му придават физиономичност и го отграничават както от предходното, така и от следващото. И все пак: как разбираме, че това, за което говорим, е постмодернизъм?

 

Съществува ли български постмодернизъм на 1990-те?

Спокойно може да се каже, че всъщност постмодернизъм през 90-те няма, или пък ако има, то съществуването му трябва да бъде тепърва доказано. Наличността на българския постмодернизъм е псевдоочевидност. Към приемането му за безвъпросна даденост могат да се отправят поне две възражения. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница, Субектив

Световният поляк

бр. 18/2017

Маргрета Григорова

 

Джоузеф Конрад, 1904, (фотограф : Джордж Чарлз Бересфорд)

През 2017 г. полякът Юзеф Теодор Конрад Коженьовски, световноизвестен като Джоузеф Конрад, навършва 160-ия си рожден ден.

Необикновената му мигрантска, мореплавателска и писателска биография е извор на уникален опит  и прозрения, а творчеството му е своеобразен феномен. Английската писателска визитка и творческата власт над английския език (нито една негова творба не е на полски, освен част от писмата му; по сведения на съпругата му е бълнувал на полски), значимото полско-украинско погранично потекло и болезнените начални 17 години в родината, бягството към целебната морска шир, транснационалните форми на живота и творчеството му, професионалната и творческа връзка с морето (20 мореплавателски години в световните води), граничното и ключово място между литературни течения и национални традиции на прехода от класически към модерни времена, мястото му в колониалната и постколониална литература – това са само някои елементи от феномена му, които не спират да привличат интерес. Коронован е за „принц на прозата“ (Вирджиния Улф)[1], считан е за майстор на парадоксите и загадките (Оуен Ноулъс, Седрик Уотс)[2] , за „екстравагантен“ (Едуард Саид)[3], за  романтик и романтичен реалист[4], за голям скептик  и ироник[5] и в същото време за изключителен мечтател[6]. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Франкофония и национална идентичност

рис Ал. Байтошев

бр. 10/2017

Рени Йотова

На 20 март се чества международният Ден на франкофонията от 84-те страни, членуващи в Международната организация на франкофонията. За всички тях френският език е носител на ценностите на демокрацията, правата на човека, културното и езиково многообразие.
Настоящият брой е посветен на френскоезичната литература, дело на автори, за които френският език не е майчин и които избират да пишат на този език. Определяни като „франкофонски автори“, те често биват разглеждани като второстепенни спрямо френската литература. На това почти етническо и расово разделение поставя акцент виетнамката Анна Мои, напомняйки, че „белокожите автори от Севера (Бекет, Кундера, Чоран) охотно биват определяни като „френски“, а тъмнокожите или азиатски автори от Юга – като „франкофонски“.
Мишел Льобри говори за „литература-свят“ на френски език, която се разпростира на няколко континента, от своя страна, ливанецът Амин Маалуф твърди, че „в епохата на глобализация и на ускореното, главозамайващо смесване на хора и раси, която ни обгръща всички, се налга – и то спешно! – да намерим нова концепция за идентичността“. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Бутафория и интерес

Мария Калинова

бр.33/2016

1_str

Рис. Александър Байтошев

Напоследък хора с разнообразен обществен статус се изказват за бутафорията и нуждата от нея – от министъра на културата до кой да е собственик на дискотека, sexshop или пък детска градина. Както при актуалните тревоги около кича, опитвайки се да опознаем феномена, го съпоставяме с противоречиви явления като псевдоизкуството, кемпа, сантиментализма, форми на постмодернизма и траш, така и с днешна дата се чудим какви категории да съчленим, за да говорим за проявленията на бутафорното. Бутафорията в някакъв смисъл се оказва начало и край на творчеството: макет, предшестващ завършената творба, но и крайния продукт, в който изкуствеността на изкуството е доведена до абсурдния си предел.
Когато подминем някоя „статуя на свободата“, поставена при родна плажна алея или пред входа на поредното архитектурно достижение на нашенския мутробарок, можем да заключим, че при бутафорията имаме имитация на едро и при изработката й натрапчиво липсват фините детайли. Ако се разхождаме из центъра на столицата обаче, и поспрем при паметника на Самуил от Александър Хайтов, бихме могли да си обясним бутафорията с обратната логика – тя е резултат от пренаситеността на детайла, ясно изразената форма, силния болд при контура.
За да не се колебаем какво се вижда при бутафорията, то можем просто да изведем за нейна характеристика самата подчертана външност на произведеното. В услуга на зрителя, туриста, консуматора бутафорното спестява или изобилства от разлики, но само на повърхността, то никога не прави разлика или опозиция между самата повърхност и някаква възможна дълбочина. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Орфеев комплекс

бр. 32/2016

Георги Гочев

ddamyanov-wagner-1b-proba

Художник Дамян Дамянов

Като говорим за т.нар. скандали в българската литература, като че ли пропускаме нещо важно, което винаги е било част от литературата. Ще го нарека Орфеев комплекс: грижата на поета за собствения му мит, изместваща грижата му за онова, което създава. Или по-точно: грижата на поета да прави от живота си потенциален сюжет на собствените си произведения.
С какво е по-известен Орфей като поет: с поетическите си творби или с мита за себе си? Едното не може да се раздели от другото.
Този комплекс има три сцени.
Първа сцена, или загубата на Евридика: губя си музата, нямам вдъхновение, затова правя нещо дръзко, което на другите изглежда като слизане в Ада. В съвременен вариант: пропивам се, взимам наркотици, правя безразборен секс, влизам в риалити шоу заедно с бившата си приятелка.
Втора сцена, или незачитането на Дионис: предизвиквам божество на популярния екстаз. В съвременен вариант: обявявам се публично като изобличител на някой, когото според мен много хора слушат и четат, създавам си литературни врагове, намирам си следовници, учредявам алтернативен литературен култ.
Трета сцена, или главата, която пее: поради това, че не зачитам популярното божество, съм разкъсан от неговите адепти; от мен остава само една глава, която не спира да създава поезия. В съвременен вариант: обявявам се за несправедливо отритнат, откъснат, отхвърлен; създавам си своя представа за истина, която е абсолютната истина.

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Facebook Exodus

Йордан Ефтимов

бр. 32/2016

1-facebook-cross

Художник Дамян Дамянов

Защо напуснах Facebook през 2009 г.

Помня точната дата – 22 ноември 2009 г. Помня я, както обикновено се помнят рождени дати на близки хора, но както някои помнят датата на развода си или на катастрофа, след която са оцелели. Помня и защо напуснах. Защото колега от НБУ се занимаваше само с възхвала на своя университет и критика (може ли така да се нарече това, което пишеше?) на Софийския. Защото бях единственият негрък във фенгрупата на Кавафис и единственият нетурчин в групата на Назъм Хикмет. Защото една фаланга познати бяха в групата „Не, на найлоновите торбички“, но не ги бях виждал с платнени. Защото теглеха какво да правят през съответния ден според зодията, качваха всекидневно всичко, което им дойде в главата и уж е стихотворение, лайкваха на поразия изказванията на шефовете и на аверчетата от бандата. Защото уважаван от мен режисьор качваше само съобщения на кой фестивал е, какви рецензии са излезли за неговата постановка и евентуално няколко хиляди снимки от самата постановка. Има още

има 1 коментар

Filed under Първа страница