Поетическата форма като политика

Росица Чернокожева

бр.32/2020

Допреди година се питах: що е то съвременна  политическа поезия и има ли почва тя у нас? Но в мен се прокрадна усещането, че такава поезия може би е потомка на знайните и незнайни творби на опозицията като израз на свещенното право на свободния гражданин. Такава поезия сигурно са и творбите „от чекмеджетата“ през 45-годишната стагнация при комунизма. Сътвореното от политическите затворници-творци от по-близко и по-далечно минало, жертви на репресии от страна на народната власт са автентична политическа проза и поезия. Съвременната политическа поезия  не пониква на гола поляна. В така ценното изследване на Ганчо Савов „Творци зад решетките“ се упоменават имената на политзатворниците от Старозагорския затвор Георги Заркин, Йосиф Петров, Йордан Вълчев, Любомир Канов. В книгата на Борислав Скочев „Концлагерът Белене.

„Опитът“ на Русана Бърдарска

– за тръстиките в този люлян от космически ветрове свят

Човешката ми неспособност да си представя някои неща, въпреки богатото ми „писателско“ въображение, е един от обектите на цялата книга, споделя Русана Бърдарска във внушителната по обема си „Опитът“ (алюзията с Монтен не е случайна). Изданието на „Жанет 45“ от тази година е над 700 страници, които самата авторка определя като роман – както впрочем и предишната си книга с разкази („6 тъжни разказа, 1 весел + 1 интерактивен“, Жанет 45, 2002).

Не съм склонна без известен отпор да се съглася – мисля, че жанр като на „Опитът“ не се появява всеки ден в българската литература. Бих направила собствен опит да определя този труд: мемоари с елементи на разсъждение, философски есета с автобиографична нишка или, както самата авторка дава определение някъде, „популярна философия с екзистенциални елементи“. Във всеки случай мотото преди началото на същинския текст ни уверява съвсем лаконично и не без намигане: „Това е книга“. Нека добавя: това е книга на интелигентен, начетен, задълбочен автор.