Category Archives: Приписки

Парцел номер сто петдесет и осем

Иван Стефанов

бр. 25/2016
15-mechanistic_chessДокато прокарвах ръбчето на хартиения билет под ноктите си, забелязах че Герта, Роберта и Гертруд бяха седнали на предните три седалки. Косите им бяха вече поскъсени, подобно на всички жени около тази зряла възраст, а допрените до тялото ръце издаваха дискомфорта, в който бяха изпаднали. Десетина реда по-напред свещеникът казваше последни думи преди ковчегът да се затвори, а в залата определено не се пазеше тишина. Най-много шум вдигаха трите дами с немски имена, седящи пред мен. Физически видимото сконфузено и сдържано поведение на жените контрастираше със силно изявените им говорни дефекти и уличен език. В стаята настъпи тишина в момента, когато Герта се изправи и тръгна по пътеката към ковчега. Ходейки, свали дясната си ръкавица и забърса сълзите, капещи на бузите й. Двете й приятелки замлъкнаха. Залата бе тясна, но дълга, подобна на всяка базилика. Свещениците окачваха черни пердета по стените, а ниска църковна служителка хвърляше горящи свещи в кофа с вода. Капакът хлопна. Мишките чуваха единствено обувките на хората и съвсем скоро залата се бе изпразнила. Там някъде бях аз. Заспал на една от пейките зад Герта, Роберта и Гертруд. Трите възрастни жени се прегръщаха и тъкмо си сядаха обратно на местата, когато се събудих. Има още

1 коментар

Filed under Приписки

Футоши Хошино: Възвишеното и капитализмът при Жан-Франсоа Лиотар

06, 7

бр.10/2015 

Между 2 и 4 март 2015 г. в Софийски университет се състоя международният форум „Възвишеното и изродното” [“The Sublime and the Uncanny”], организиран от Центъра по философия към Токийския университет (UTCP) и Софийския литературоведски семинар (СЛС), със съдействието на Културния център на СУ. Интердисциплинарният форум се фокусира върху понятията „възвишено” и „изродно” (виж бр. 34/2013; бр. 16/2014 на ЛВ), определящи не само за модерния, но и за съвременния теоретичен дискурс. Семинарът постави въпроса за съотношението и евристичния потенциал на тези понятия в епохата на предефиниране на разбирането за човешки интелект, респективно – за статута на (не)човешкото. Форумът ще подема в нова перспектива темите на симпозиума „Метаморфоза и катастрофа“, състоял се в началото на ноември 2013 г. (виж бр. 9/2014; бр. 37/2014 на ЛВ).
Предложения върху темата „Възвишеното и изродното” направиха: Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Юджи Нишияма, Дарин Тенев, Такафуми Шимада, Еньо Стоянов, Божана Филипова, Хисато Куриваки, Мария Калинова
В настоящия брой предлагаме откъс от експозето на японския колега Футоши Хошино върху възвишеното днес.

Футоши Хошино

Въведение

06, 7aЖан-Франсоа Лиотар (1924-1998) започва да пише за естетика в началото на 70-те, след като е приключил дейността си в Алжир, където е много активен в списанието „Социализъм или варварство“, а по-късно и в „Силата на трудещите се“. Всъщност след разпадането на тези групи през 1966 той прекратява маркистките си дейности и с Дискурс, фигура започва да публикува последователно множество книги, базирани на психоанализа, феноменология и марксизъм, обединявайки ги в уникален стил.
Дейността му до 1970 сякаш не разкрива връзки с по-късните му писания в областта на естетиката. Напротив, мнозина дори настояват, че при него е налице изместване, нещо от порядъка на преход „от активист към философ“ или „от политически към естетически дискурс“ в текстовете на Лиотар от края на 60-те. Въпреки това неговата естетика винаги е била разгръщане на политическата му дейност. Ако например се съсредоточим върху понятието за възвишено в неговите текстове, ще открием възможност да схванем естетическата му теория от гледна точка на една „критика на капитализма“. Има още

1 коментар

Filed under Приписки

Двойници и огледала*

Марина Гришакова

бр. 23/2013

pencils

През XIX в. представата за идентичността се превръща в обект на внимателни изследвания в полето на психологията, физиката и философията. Появяват се модели на поделена идентичност[1], някои от които се основават на стари схеми на митологично мислене, например архаичните метафори „двойник“ и „сянка“, преосмислени от Фройд и неговите ученици.

Богатият семиотичен потенциал на екрана като „огледало“ се задейства във филмовото изкуство. Триизмерността на филмовото пространство изглежда измамна: „Въпреки всичко ние не се поддаваме на измамата; напълно осъзнаваме дълбочината и в същото време не я приемаме за истинска“; „разполагаме със съвсем обемна реалност; но все пак тя предизвиква неуловимо, мимолетно усещане, без истинска дълбочина и пълнота, тя се различава от картината толкова, колкото и от театралното представление“[2]. Има още

Вашият коментар

Filed under Приписки

„Сантименталната“ Багряна

Людмила Малинова-Димитрова

бр. 12/2013

DSC03776-1

Багряна в белградския вестник “Политика” – юни 1939

Елисавета Багряна има много ясни собствени критерии за художественост и те не съвпадат с онези, които критиката и литературната история прилагат, за да определят върховите постижения в творчеството й. Това е една от причините днес много нейни стихотворения, разпръснати из периодичния печат от 20-те, 30-те години и по-късно, да стоят напълно забравени там и поетесата никога не се връща към тях, когато съставя новите си цикли, стихосбирки или по-големи издания с избрани творби. Всъщност следването на точно тези високи лични критерии я доказва като Багряна. Наивно е да мислим, че една толкова продуктивна поетеса през живота си е създавала само висока поезия. Но немалка част от никога повече непубликуваните текстове си струва да бъдат припомнени отново, тъй като те естествено са се вписвали в актуалния литературен процес на времето и доизграждат представата за знаковото й присъствие и забележителни творчески открития в него. Сред забравените стихотворения се срещат такива с патриотични мотиви, или писани по съвсем конкретни поводи, както и отгласи от пътувания, пейзажни импресии и др. Специален интерес представляват някои незавършени творби или нахвърляни замисли, срещащи се сред иначе не особено богатото й ръкописно наследство, особено от времето на емблематичните й книги между двете световни войни. Има още

Вашият коментар

Filed under Приписки, Субектив

Акценти от един интригуващ полилог

Дария Карапеткова

бр. 11/2013

5-4Темата за превода е от онези магнетични и омагьосани теми, обсъждането на които успява във всичко друго, освен да ги изчерпи. Този щастлив неуспех е жизненонеобходим на позадрямалото у нас обществено внимание към техниките и принципите, гарантиращи качеството на преводаческата дейност, а оттам и към личностите, които градят стандарти в тази посока.
Книгата на Марин Бодаков „Преведе от…” е така добра да осигури престижна трибуна на една своеобразна дискусия на тази тема. Тя обединява негови интервюта във в. „Култура” с едни от най-активните съвременни български практици и теоретици на превода от различни езици и ако позволите една хипотеза вследствие от наблюденията върху новите поколения студенти филолози, би имала не по-малка полза от учебниците по теория като ефикасно ноухау в областта на преводознанието. Защото всеки преводач от подобна величина носи отговорите в себе си и трябва да му бъдат отправяни въпроси.
Едно от обединяващите лични качества, което се откроява почти веднага у подбраните събеседници, е ярката самовзискателност. „Как така ще се задоволиш с първото, което ти хрумне?”, спонтанно възкликва Анелия Петрунова и нейното красноречиво възмущение сочи височината на летвата, която тази дейност предполага. Анна Златкова е формулирала чудесно основната причина за това специфично чувство за отговорност: „Моментът на избора, съдбовното усещане за опрелия до кокала нож – ето кое не може да се симулира в лабораторните условия на занятието по превод”. Същата ключова дума споменава и Яна Букова, докато разказва задълбочено и човешки за „нечовешкото разклоняване на преводачески избори при Сафо”. Сложната картина на състезанието със самия себе си е допълнена от не по-малко важната цел, посочена от Златна Костова: „Естеството на преводите, с които се занимавам аз, предполага по-голяма свобода и гонене на атмосферна еднаквост преди всичко, а това се постига както с голям арсенал от езикови средства, така и посредством много други екстралингвистични прийоми…” Впрочем, говорейки за отговорност, в прекрасния си предговор към книгата Нева Мичева не оставя място за илюзии, защото откровено предупреждава: в тази професия „отговорностите са повече от правата”. Има още

Вашият коментар

Filed under Приписки

Екзотизация срещу европейскост:

българското – поглед от България и от САЩ
(„Физика на тъгата” и „На Изток от Запада”)

ЛВ, бр.33, 17-23.10.2012

Мари Врина-Николов 

В „Горчивата мътилка на опита” сръбският писател Данило Киш споделя: „У нас продължава да се пише лоша проза, анахронична по отношение на своята изразност и тематика, изцяло опираща се на традициите от XIX век, проза, която е плаха в експериментирането, регионална, местна проза, чиято местна колоритност всъщност най-често е просто опит да се запази националната идентичност в качеството й на есенция на прозата. […]. Колкото до света, той продължава да търси в нашите литератури повече или по-малко извънредното, местната колоритност или политическия памфлет, заменящи туризма и политиката.”[1] Има още

1 коментар

Filed under Приписки

Книгите на 2011 година

Иван Теофилов, “Вселената на яйцето”, ИК „Жанет 45”, Пловдив, 2011

Възхитителна книга, в която фрагментът и споменът надхвърлят своята жанрова граница и се събират в един поток на езика, който увлича всичко в едно изящно цяло. Книга с особена светлина, като преминаване на лъч през стъклена фруктиера. Книга за начина, по който можем да се обърнем назад – с изящество. Книга за възвишеното, което е навсякъде.

Албена Хранова, „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и големи разкази в българската култура ХIХ–ХХ век“ в 2 тома, ИК „Просвета”, С., 2011

Книга, която не може да се побере само в рамката на тази година, а ще се чете и разгъва в следващата и в по-следващите. Защото дълбае, преобръща, пита и проблематизира радикално тукашната релация историография-социология-литература. Ако средата е още жива, може да очакваме дебат, дискусия, априлски въстания в поне три науки.

Има още

Вашият коментар

Filed under Приписки