Дерек Уолкът
На Йосиф Бродски
Листата, капещи в последен такт,
оставиха в слуха овално ехо;
с куп нотни стойки зимната гора
напомня празна зала, разчертана
по пръснатите чернови от сняг.
В стъклото инкрустира онзи дъб
венец над твоята глава, блестящ
като уиски; леденият дъх
на твоя звучен Манделщам се вие
като цигарен дим около теб. Има още
Литературен Вестник 