За пръв път прочетох „Илиада” в превод на английски. Бях последна година студент по американска литература в малък колеж в САЩ и реших, че преди дипломирането си е редно да запиша поне един курс в катедрата по класически филологии. Срамувах се, че познавах доста добре творчеството на Уитман например, но не знаех почти нищо за Омир. В България бях чоплил, разбира се, задължителни откъси от „Илиадата” (както хъшлашки я наричахме) в гимназиалните часове по антична литература, но познанията ми бяха по-скоро карикатурни, сбор от заучени фрази и образи. „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Ябълката на раздора. Щитът на Ахил. Смъртта на Патрокъл. Троянският кон. Гонитбата около стените на Троя.
В колежа в САЩ, вместо станалите вече стандартни английски преводи на „Илиада” (Ричард Латимор, Робърт Фицджералд, Робърт Фейгълс), преподавателят ни даде да четем една съвсем различна версия на професор Стенли Ломбардо, наскоро излязла на пазара. Беше написана в свободен стих, като ползваше напълно разговорна лексика и олекотен синтаксис. Звучеше ми почти като хип-хоп парче. Корицата представляваше мрачна, черно-бяла снимка от десанта в Нормандия: войници в пълно бойно снаряжение, които газеха през водата към плажа Омаха. Има още
Литературен Вестник 