Category Archives: Паралелни преводи

Емил Верхарен в „Паралелни преводи“

бр. 28/2020

Емил Верхарен

На 26 ноември 1916, в разгара на Първата световна война, белгийският поет-символист загива трагично в Руан. Причината за смъртта му не е нито куршум, нито бомба, нито отровен газ, нито самоубийство, а отчаян опит да се качи на тръгващ от гарата влак. В бързината Верхарен се спъва и пада под колелата.

Няма начин да не търсим определена символика в смъртта му. Макар и един от най-популярните френскоезични поети за времето си, няколко пъти номиниран за Нобелова награда, Верхарен принадлежи на предишната, отминаваща вече епоха на краевековието. Влакът на историята не може да го изчака; на следващата гара, след войната, е вече друга литература, с друга естетика и ценности.

Има нещо леко демодирано в неговата поезия. Радикалният език и смела образност на предишното поколение поети – Маларме, Верлен, Рембо – при него са вече уморени, задвижвани от мелодичната инерция на ритъма и римата (тракането на колелата на влака). Стихотворението „La Fille Ardente“, на фокус в настоящото второ издание на „Паралелни преводи“, не блести с особена оригиналност или философска проникновеност, но това е част от предизвикателството. Поезията на Рембо е винаги странна и неочаквана, запомняща се дори и в посредствен превод, но как може да се преведе нещо, което е донякъде бледо, ползващо основно архетипни образи (коси, вятър, роса, ръце, дъжд, пламъци, слънце, гръд)? Едно момиче моли стихиите да го направят по-привлекателно, отколкото то всъщност е. Не е ли това част от проекта на Верхарен – опита да влее нова кръв в една иначе остаряла форма?

Има още

Вашият коментар

by | 17.07.2020 · 2:34 pm