Category Archives: Общи

Епидемии, традиции и фолклор

бр. 16/2020

Вихра Баева

 

Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Научните й интереси са в областта на религиозните култури, местните култове, разказите за чудеса и българския фолклор.

 

Рис. Александър Байтошев

Здравето безспорно е една от основните ценности на традиционната култура. С мотивацията „за здраве“ се извършват повечето практики и ритуали, с него са свързани множество фолклорни представи и вярвания. То присъства дори в ежедневни фрази като „здравей“, „много поздрави“, „живот и здраве“ (т.е. „ако всичко е наред“) и разбира се, в любимия български тост „наздраве“. От друга страна, болестите, особено епидемиите като чума, шарка и холера, заемат особено място във фолклорния пантеон на българина: те са одухотворени, почитани, умилостивявани и наричани с роднински имена като „майка“, „баба“, „леля“ или любезни евфемизми от типа на „сладки и медени“.

Безспорна царица сред болестите е „Черната Чума“ – персонификация на чумната епидемия, която тръгва през XIV в. от Китай и достига до цяла Европа, като причинява невиждани дотогава щети: хората измират масово, обезлюдени са градове и села. Населението на Европа драстично намалява. В следващите няколко века епидемията се връща периодично и продължава да взема жертви. Тези драматични събития, естествено, се отразяват върху икономиката и политиката на отделните държави, променят духовния климат, намират отражение във фолклора, литературата и изкуството. Традиционната култура на българите не прави изключение – в нея образът на „Черната Чума“ присъства осезаемо като най-страшната от всички болести, олицетворение на самата смърт. Затова не е чудно, че настоящата епидемия от Ковид-19 сякаш изважда този митичен образ от колективната памет и активира страхове и представи за „чумавите времена“. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Положението е тежко, но не е сериозно

бр. 16/2020

За тази крилата фраза, изречена от писателя и журналист Енио Флаяно по повод националната им политика от средата на миналия век, италианците се сещат често. Споменаваха я и през изминалите седмици, когато на фона на драматичните събития около борбата с коронавируса се опитваха да повдигнат духа си с терапия от чувство за хумор. Ето как социалните мрежи в Италия се борят срещу COVID-19 с усмивка:
• От толкова миене на ръцете ми избиха пищовите от матурата.
• Коронавирусът опита да достигне до Рим, но е блокиран в задръстване.
• Останах си вкъщи заедно със семейството. Изглеждат свестни хора.
• Италианската железопътна компания „Трениталия“ информира своите пасажери, че влаковете й са най-безопасното превозно средство, тъй като пътуват със закъснение, което надвишава инкубационния период на коронавируса.
• Повторете тридесет пъти: Аз не съм вирусолог. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Дистопията е тук

бр. 16/2020

Момчил Николов

Рис. Александър Байтошев

На 26 март 2020 година в спортните издания – а и в някои други – се появи новината, че футболистът на „Аякс“ Абделак Нури се е събудил от комата, в която се намира близо три години. Той не е съвсем добре, разбира се, не е напълно излекуван, вероятно никога няма и да бъде, според специалистите, потърсени за коментар. Но все пак събуждането му е почти чудо, донякъде необяснимо: той комуникира с вежди, усмихва се, оригва се. Дори гледа футбол по телевизията и според брат му това му харесва. Впрочем да оставим Нури на мира, той си има достатъчно проблеми, пожелавам му от сърце да се справи с тях колкото се може по-скоро и по-добре. Да го кажем така: новината ме впечатли, опитах да си представя как бих се почувствал аз, ако ми се случи да се събудя в днешния свят, след като съм отсъствал по някаква основателна причина известно време от него. Дали ако примерно бях футболист като Нури, бих могъл да осмисля факта, че най-актуалното футболно първенство в момента – поне в Европа – е това на Беларус? Защото футболът просто е спрял навсякъде другаде и хората се вълнуват от резултатите на „Бате Борисов“ и „Динамо“ Минск; впрочем не лоши отбори, предвид обстоятелствата. Европейско по футбол няма да има. Евровизия – тоже. Даже и Олимпиада няма да има. Няма да има каквото и да е – всичко е отменено, отложено, ликвидирано. Границите са затворени, самолетите не летят, наземният транспорт е парализиран, туризъм не съществува, свободното придвижване е невъзможно. Цели индустрии са закрити, конвейерите са спрели, в заводите е тихо като в морга, моргите не могат да поемат прииждащите трупове, те намират временно убежище върху ледени пързалки; зимните спортове също са замразени за неизвестен период от време. Както и всичко това, което в зависимост от някои специфики на производството и употребата наричаме „развлекателен бизнес“ или „култура“. Кината и театрите са затворени, концертните зали и те. Мадона пее в банята си, популярни певци се снимат по анцузи пред роялите си и излъчват позитивни послания. Папата изнася литургия пред празна зала, и това не звучи като нонсенс. Това, че в Италия издигат руски флаг и пеят руския химн – също; междувременно военни камиони изнасят ковчези от Бергамо. Ковчези. В „Али Експрес“ има оферти за ковчези. Излизат произволно между офертите за стикове за голф и предпазни маски със специален дизайн, подходящ за деца на възраст между 1 и 4 години. Маски. Хората ходят с маски. Трудно се намират, някои преминават към собствено производство. Лесно е – от един сутиен стават две. В Банкок американци конфискуват 200 000 бройки платени от Германия, прибират им ги от летището, нужни са на Америка. Президентът Тръмп е казал, че следващите седмици в Америка ще има смърт, много смърт. Тръмп е президент на Съединените американски щати. Really? А Великобритания не е в Европейския съюз. Брекзит. Exit. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Отворено предвеликденско писмо до художника Франсиско Босолети

бр. 15/2020

Франсиско Босолети. Графит на ул. „Ангел Кънчев“ 37 в София

Скъпи Франсиско!
Поразена съм, че светът днес е уязвим, гол и чуплив (fraggile) – точно като в твоите изображения!… Красотата е оболена, изглежда застрашена, летлива и мимолетна… А платното на картината сякаш се е превърнало в… рентгенова снимка.
Преоткривам те днес, защото в пандемичната паника метафизичната ти тъга ми звучи не само автентично, но и прогностично. Сякаш хората никога повече няма да имаме душевни сили да преобразим разколебаната, малко тъжна Вяра от твоя стенопис на калкана на софийската кооперация, където е музеят на Вапцаров – в могъщата Вяра на поета. Няма да се опитаме, дори механично, с фотошоп, да преобърнем негативите на битието ни в позитиви на мисленето. Алиенацията, безлюбовието и омразата между хората – в Любов. Ако правилно съм разчела философията на твоето визуално послание… Но предизвикателството стои на стената на ул. „Ангел Кънчев“ 37 в София и сякаш ни дава последно упование, че този ужас някой ден ще бъде преживян, надеждата ще победи отчаянието…[1] Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Боян Крачолов

бр. 14/2020

Ахил и костенурката

Александра Чаушова, „Сержант-майор II”, рисунка с молив, 26x18cm, 2018

Откъде-накъде, мислиш си, докато се клатушкаш в трамвая, им е хрумнало на древните да оприличават слънцето на гигантска огнена колесница с неудържими коне, ето на този въпрос не можеш да си отговориш, гложди те, иначе казано, пък на всичкото отгоре и буйна, препускаща лудо сиреч, ала никакъв отговор не ти хрумва, каква колесница, какви пет лева, никаква колесница не е това, а костенурка, която се прокрадва тихомълком покрай теб, без да я усетиш, като че ли е някаква игра това, колко пъти може да мине около теб, без да я усетиш, колко може да ти скъси живота, без да я забележиш, надбягване впрочем, което няма шанс да спечелиш, само че ето нА – принуден си да тичаш, да се състезаваш с него, както оня древен елин е принудил Ахил да се състезава с костенурката, правилата са страшно прости, казал му, ето те теб, човек сред човеците, войн сред войните, а ето една най-обикновена костенурка, трябва само да я надбягаш и ще докажеш мъжеството си, та какво доказване на мъжеството има в това, презрително го изгледал Ахил, ами такова, казал елинът, че чисто математически ти не можеш да я надбягаш, а математиката, както сам знаеш, е наука от боговете, надбягай я, победи я и ще докажеш мястото си сред тях, е, все пак, за да бъде честно, ще й дадем известна преднина, но това не би трябвало да означава нищо за теб, виж се какъв си здрав и едър, всеки бог свой знак е турил върху теб и прочее, а това е една нищо и никаква костенурка, ще я отвееш като стой та гледай, само минутка ще ти отнеме, а после ходи прави каквото намериш за добре, и речено-сторено, затегнал си Ахил сандалите, сложили елините костенурката на там някакви си метри пред него, дали знак за начало и той хукнал да бяга, само че това, което не знаел, било, че докато той измине разстоянието до сегашната й позиция, тя ще се отдалечи още малко, та той ще трябва да измине и новото разстояние, но междувременно тя ще е изминала още малко, той ще трябва да претича и него, и така нататък, а Ахил изведнъж бил обзет от ужас, защото разбрал, че е измамен, че финал всъщност никъде няма, или ако има, то нито костенурката ще се добере до него, нито пък той, има само едно вечно догонване, но вече било късно да се откаже, не бил той човекът, който лесно ще се предаде, а кой знае защо изведнъж се видял стар и грохнал, все така догонващ проклетата костенурка, и в този момент, когато се видял такъв, мъжественото му сърце не могло да го понесе, пръснало се на парчета, а той се строполил мъртъв насред пистата, докато костенурката спокойно продължила пътя си, пресякла финала и продължила необезпокоявана към хоризонта, а елините се струпали около Ахил и горчиво ридаели, най-вече ридаел онзи елин, който му спретнал тоя номер за забавление, а впоследствие написали епос, в който дали на великия герой възможност за по-героична смърт, сиреч такава, която повече му приляга, защото срамно било да кажат, че той починал, гонейки някаква костенурка. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Елена Алексиева

бр. 14/20120

Александра Чаушова, „Услуги II”, рисунка с молив, 26x18cm, 2018

Приказка за свършека на света

В покрайнините на един голям град, в една къща с петнайсет стаи, живеел старият Тътрузко. Той имал дъщеря. Тя не била нито млада, нито особено хубава, но Тътрузко си имал само нея и бил принуден да се примири. Освен това той знаел, че имало и далеч по-стари и грозни дъщери, а някои и по характер били много лоши.
Навремето Тътрузко си посторил такава голяма къща, защото обичал децата и си представял как някой ден дъщерята ще му народи цяла сюрия внучета и те ще припкат из къщата и ще я огласят от сутрин до вечер с гласчетата си.
Обаче не станало точно така. Дъщерята на Тътрузко изобщо не обичала децата и не щяла нищо да ражда. Вместо това тя по цял ден четяла философски книги и смятала на едно сметало.
Тътрузко бил много разочарован. Той се затворил да живее в единия край на къщата, а дъщерята – в другия. И понеже му било ужасно скучно и нямал с какво да си запълва времето, често ходел напред-назад по коридора, влачейки протритите си чехли. Не го правел нарочно, просто вече бил много стар и всичко му тежало, особено собствените му крака, които с мъка повдигал от земята.
Веднъж дъщерята дошла при него. Тя била страшно ядосана. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Литература, кино и пандемия, или къде се пресичат реалният и въображаемият свят

Александра Чаушова, „Юлия”, маслен пастел и акрил върху хартия, 205x111cm, 2019

бр. 14/2020

Въображаемият свят придобива все по-голяма тежест в дни като тези, става ни по-близък и някак по-важен в ситуация на глобална пандемия. Настоящето все повече заприличва на внезапно сполетяла ни антиутопия, в която историите се повтарят ту като трагедия, ту като фарс, а бъдещето като че ли задълго е отседнало в един ретроутопичен хоризонт. В тези обстоятелства се обърнахме с пет въпроса към петима автори на художествени и публицистични произведения, а техните коментари публикуваме тук (по азбучен ред на имената им).

1. Днешната ситуация, свързана с вирусната пандемия, е нова и критична за нас, за Европа, за света. В литературата и киното обаче подобни екстремни ситуации са описвани и пресъздавани многократно. Дава ли ни това основание да им се доверим? Може ли естетическият опит с филми, книги, а и видеоигри да ни предостави инструменти за справяне?
2. Има ли произведения, които бихте отнесли към житейската ни ситуация днес, или тя изисква да бъде пресътворявана по изцяло нов начин?
3. Имаме ли реални основания да мислим бъдещето като минало, както в „Дванайсет маймуни“ на Тери Гилиъм, или е рано за подобни темпорални обрати?
4. Как мислите, ще има ли трансформации в полето на културата, след като излезем от настоящото положение – нови форми, нови канали, – или бързо ще се върнем към познатите ни неща?
5. Ако днес решите да напишете книга (сценарий) върху извънредната ситуация в света, какъв би бил нейният (неговият) финал?

 

ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ (писател, автор на антиутопичните романи „Апарат“ и „Екс орбита“, преподавател по правни науки)

 

  1. Литературата дава възможност за преживяване на опит, при това безболезнено, но това преживяване си има и своите ограничения. Четящият човек може да се окаже по-подготвен от другите хора, когато се случва някакво извънредно събитие, защото може да предвиди някои последици по-добре от невежата. Но не бива да се осланя само на този свой опит – литературата носи своите правила, които я правят читаема, реалният свят не търси читатели, затова произведенията му не се подчиняват на литературните алгоритми. От това следва, че читателският опит не е достатъчно легитимен в реалността. Не само това, опасно е да се предоверяваме само на него. Читателският опит има и предимство над реалния, защото литературата не е ограничена от законите на действителността, тъй като литературата не е само отражение на обективната действителност. Това обаче още повече утвърждава необходимостта от разграничение между двата опита.
  2. Много е динамично положението. Днес е по-скоро „В очакване на варварите“ – в добрият случай – на Кавафис, в лошия – на Кутси. Утре може да е „Слепота“ на Сарамаго, важно е вдругиден да не е „Пътят“ на Маккарти.

Има още

Вашият коментар

Filed under Общи