„Литературен вестник“ продължава да излиза електронно на адрес: https://litvestnik.com/
Там може да намерите най-новите броеве. Продължи с четенето!
Category Archives: Общи
Правилата на литературната медийна култура
Сандер Бакс
бр.7/2021
1
Нищо не убягваше от вниманието ми: и когато връчваха литературни награди в токшоута, и когато имаше сензационни медийни прояви на новопоявили се автори, и когато възникваха скандалчета във връзка с литературни предавания. През последните четири години почти постоянно улавях с антената си всички начини, по които писателите присъстваха в медиите. Всяка седмица се появяваше нов случай за „Литературата продължава да се върти”[1] – книгата за писателя в медийната култура, която пишех.
Продължих да следя всичко и когато тя излезе през февруари 2019 г. Няколко месеца преди това Иля Леонард Пфайфер, един от главните персонажи в нея, бе представил новия си голям роман „Грандхотел Европа”. Този роман и изявите на автора около публикацията му потвърдиха много от това, което бях писал в моето изследване. Почти едновременно с книгата ми излезе „Синовете на Отмар” – големият нов роман на Петер Бювалда. И тази книга бе представена с всеобхватна медийна кампания, с картонен Бювалда в естествен ръст на витрината на книжарница „Атенеум” и с автомобил „Бювалда”, който обикаляше Амстердам. Има още
Filed under Общи
Уловени в потока на времето
В новото си есе Маргарет Атууд споделя мисли за хода на времето и разсъждава върху въпроса за непреходността на изкуството в един бързо променящ се свят
Мога да кажа донякъде уверено, че стихотворението ми „Скъпи“ беше написано през втората половина на август 2017 г. на една тиха улица в Стратфорд, Онтарио, Канада с молив или химикалка (трябва да проверя това) на парче хартия от стар плик за писмо или на лист от бележник със списък за пазаруване; ще трябва да проверя и това, но мисля, че беше на лист от бележник. Езикът е канадски английски от началото на XXI век. След това листът беше изваден от едно чекмедже, написаното на ръка беше дешифрирано повече или по-малко и набрано на компютър през декември 2017 г. Това го зная от информацията към файла. Има още
Filed under Общи
Иван Радев – продължаващият да странства
Милена Кирова
Когато получих вестта за смъртта на Иван Радев, първото нещо, което изплува в паметта ми, беше един образ. Виждала съм го много пъти, а и самият Радев се гордееше с него. Всъщност всеки, който си има ех libris, го избира така, че да изразява най-важното в духовното му присъствие. Емблемата, която Иван Радев беше приел, представлява един (очевидно възрожденски според дрехите, в които е облечен) човек, обилно обрасъл с брада и мустаци, сякаш отдавна не си е бил у дома, с типичната тояга на странника в лявата си ръка и с дисаги през рамо; той крачи по път, водещ из неравна и неутъпкана местност. Цялостното символично внушение изгражда представата за типичния възрожденец, просветител и будител на колективното съзнание; за човека, който всъщност не скита, а неотклонно следва някаква цел.
Дисагите, които носи странникът-Радев, изглеждат тежки, можем да си представим, че са пълни с книги – с много книги, които той разнася от място на място, от град в град… И няма нужда да бъдат чужди, защото самият Радев написа много книги. Има още
Filed under Общи
Неочакваният Иван Радев
Михаил Неделчев
При всяко ново виждане акад. Иван Радев ни изненадваше със своя нова книга. При това никога не можеше да знаеш в каква тематична и жанрова насока ще бъде тя – в някоя от безбройните полоси на литературоведските му, на извороведските му и историографските му енциклопедически занимания. Да, наистина единственото определение за всеобхватността на тези занимания беше „възрожденска енциклопедичност“! С нищо несравнима от практиката на друг днешен представител на литературоведската ни общност бе тази многопосочност! При това всяка от тези явяващи се отново и отново книги бе изготвена с пословичната му добросъвестност, с несекващата готовност и упоритост да се доказват обстойно защитаваните тези, да се проследяват скритите ходове от биографиите на неговите герои. Така бе при разкриването на тайните от персоналните сюжети на неговите обикнати възрожденски и предвъзрожденски писатели, книжовници-просветители, бунтовници (от развитата способност да се чете дори изригващият като древен проповедник своите плашещи ни гневни слова Неофит Бозвели Има още
Filed under Общи
Изкуство на незабравата
Между Петър Горянски и Иван Радев
Пламен Дойнов
Няма спор. Между двамата няма нищо общо. Но и не съвсем.
Петър Горянски (1911–1990) е поет, публицист и журналист, едно от младите имена през 30-те години на ХХ век. През ноември 1944 г. го изключват от Съюза на писателите заради „фашистка дейност“. Става литературен редактор във вестника на опозиционните социалдемократи „Свободен народ“ (1945/1947), където публикува басни и статии. През 1948 г. е изселен от София, после – частично реабилитиран през 60-те години. На 5 януари се навършиха 110 години от рождението му.
Иван Радев (1943–2020) е от друго време и пространство – литературен историк, университетски професор, академик, автор на близо 70 авторски (!) книги в областта на литературната и културната история, на критиката и методиката по литература, а за съставителско-редакторските му трудове, за студиите и статиите – да не говорим. Отиде си на 18 декември миналата година. Сега, на 23 февруари, щеше да навърши 78 години.
Вярно е, че близостта между двамата на страниците на „Литературен вестник“ е плод на календарно съвпадение в зимните месеци. Но пък това е повод да означим това съвпадение. И ще предположа, че ако беше възрожденско име или поне литератор от Разградския или Търновския край, Горянски вероятно би станал един от възможните „обекти за изследване“ на академика. И това би бил съвсем резонен изследователски избор. Има още
Filed under Общи
Българската литература като световна
Разговор с Михаела Харпър и Димитър Камбуров
В края на миналата година в издателство „Блумсбъри“ излезе съставеният от вас том Bulgarian Literature as World Literature – „Българската литература като световна литература“. Разкажете малко повече за това как се появи идеята за сборника и как протекоха нещата между появата ѝ и отпечатването на книгата.
Михаела Харпър: Идеята за сборник като този, който издадохме, изникна към края на докторантските ми години. Тогава замислях том, който да покрива Балканите или Източна Европа, но впоследствие реших, че всъщност ме интересува предимно представянето на България, на българската литература и история пред света. Няколко години по-късно участвах в конференцията на Американската асоциация по сравнително литературознание, в рамките на която Дейвид Дамрош, Тео Д’хаен и Луиз Нилсен бяха организирали кръгла маса и подбираха есета за сборника си „Криминалната художествена литература като световна литература“. Поканата им да участвам в него проправи път към нашата книга, от една страна, защото научих за поредицата „Литературите като световна литература” (Literatures as World Literature) на издателство „Блумсбъри“, а от друга, защото минах през процеса на подготвянето и издаването на онзи сборник. През лятото на 2017 г. изпратих имейл на Димитър Камбуров, в който обясних накратко идеята ми за „Българската литература като световна литература“. Има още
Filed under Общи
„Най-неясните неща са онези, които изглеждат най-ясни“
Разговор със сръбския писател Светислав Басара
Читателите в България вече познават вашите романи „Легенда за велосипедистите“, „По следите на Свещения Граал“, „Ангелът на атентата“, както и сборника с разкази „Изгубен в супермаркета“. Сега им предстои среща с романа „Възход и упадък на Паркинсоновата болест“, публикуван от издателство „Агата – А“. За какво е метафора тук Паркинсоновата болест?
Това е труден въпрос. Наистина е метафора, но не някаква обща метафора, която се отнася до всичко. По-скоро това е персонификация на болестта (в най-широкия смисъл на думата). Защото Паркинсоновата болест от романа не е позната в патологията, тя е лична собственост на Паркинсон, който пък не е онзи Паркинсон, на когото е наречена (нека я назовем „профанната“) Паркинсонова болест. Освен това героят в романа Демян Лаврентиевич умишлено се разболява, той не е жертва, а е изобретателят на тази болест, той търси болестта и чрез нея се лекува от фалшивото здраве, което смята за предпоставка за всички заболявания. Има още
Filed under Общи
„Универсалното, тоест истински интересното“
Разговор с писателката Капка Касабова
Г-жо Касабова, след изминалата година като че ли няма как да не започнем с този въпрос – какво промениха за Вас тези пандемични месеци в писателски и в човешки план? Изговори се много как всичко това ще промени света и хората, появиха се всякакви предвиждания – от крайно негативни до идеалистични. Какво е Вашето предчувствие – ще бъдат ли трайно променени и как хората, културата, литературата?
В средата на миналата година с една приятелка художничка в Шотландия излизахме на редовните си разходки по гората и споделяхме за това как изведнъж бяха започнали да се появяват разни антологии „за пандемията“ изложби „за пандемията“, изобщо най-различни форуми за размисъл и вглеждане в пандемията, в които ни канеха да участваме. И двете леко недоумявахме не защото не Има още
Filed under Общи
Носителят на „Букър“ Дъглас Стюарт:„Дължа всичко на Шотландия“
Авторът на „Шъги Бейн“ разказва какво е да растеш в Глазгоу през осемдесетте, за опасностите от това, което нарича „сафари в бедността“ и какво ще прави в бъдеще като носител на престижна литературна награда.
Един от начините, по които Дъглас Стюарт, момче от работническата класа на Глазгоу, се научава да се справя с промените в настроенията на алкохолизираната си майка, е да си представя, че пише мемоарите ѝ. Това начинание никога не стига далеч, но винаги започва с посвещението: „На Елизабет Тейлър, която не знае нищо за любовта“. Така се посяват семената за дебютния му роман „Шъги Бейн“, който бе удостоен с наградата „Букър“ по-рано тази седмица. [19.11.2020 г.] Има още
Filed under Общи
Игра на двойници
Моделиране на двойници чрез теорията на Мелани Клайн за шизоидните обектни отношения
Десислава Узунова
0.1. Въведение
Моделирането на образа на двойника в настоящия текст ще бъде интерпретирано през концепцията за обектните отношения на Мелани Клайн. Тук двойникът ще бъде формиран чрез извършването на процеса проекция, чрез който субектът цели премахване на нежеланите характеристики и вграждането им в друг (външен) обект. Самият процес на проекция води до двойно разцепване –
на субекта, извършител на действието, и на обекта, приемащ негативните качества върху себе си. Така съвсем огледално се появяват „добър“ и „лош“ обект, отговарящи на добрите (припознати като свои) и негативните (припознати като чужди) части на личността. Отношенията между тези фантазно изградени четири части са свързани отново с една метафорична борба за надмощие и съответно налагане на конкретна позиция над цялото. За съхраняването и опазването на добрия обект наложителен е процесът на интроекция, при който той се запазва и идеализира. В резултат на това действие следват опити за нахлуване и на преследвачески действия от страна на лошия обект. Ключова е позицията на Аза, който също се разцепва между идеализирания обект и атаките, които отправят срещу него преследвачите. Има още
Filed under Общи
Франко Морети: „Защо преследвам тайната формула на литературата”
Интервю на Антонио Ньоли
Кое е това, което ме очарова в обширната историко-есеистична продукция на Франко Морети? Един негласен и неизказан въпрос, поне не и директно. За да сме точни, става дума за акт на съпротива, който не е чист бунт, а премислена позиция срещу неизречимото. Срещу начина да се чете литературата като останка от теологичния свят, в който на мястото на шедьовъра е един гневен или благославящ Бог. Очарова ме, защото забелязвам струпването и разстановката на мощности за дефиниране на убегливата материя на романа. И ме отблъсква като „наивен” читател, който обожава да забива нос в страниците на хубав (или лош) роман. Близо или далеч трябва да бъдем от онзи обект, който наричаме литературна история? Ето един въпрос, който Морети си е задавал дълго време, без обаче да достигне до категорично заключение. Има още
Filed under Общи
Амелия Личева
Влязохме в 2021 – година, заредена с много повече очаквания от обичайното – за възвръщане към рутината на всекидневието, към социалните контакти, пътуванията, излизането навън без тревога и страх. И най-вече – към дни, които да не започват със статистика на починалите, болните, заразените. 2020 състари всички, дори и най-младите, и децата, не с година, а с бремето на мимолетността, на крайността и обречеността, от което трудно ще се отърсим. Но въпреки това, нищо не се случи според правилата на здравомислието. Изпитанието беше усетено като такова от тези, които и без друго живеят по законите на вярата; останалите не го разпознаха и заговориха за конспирации. Солидарността пък още по-ярко обостри крайния индивидуализъм. А промяната, „качественото повишение“ беше и си остана строго индивидуален акт. Има още
Filed under Общи
Книгите на ЛВ
Федя Филкова, „Толкова е кратко. Стихотворения 1969–2019“. Изд. „Смол Стейшънс Прес“, София-Лондон, 2020, 184 с., 14 лв.
Това е личната лирическа антология на 2020 година, която се оказа предсмъртна за Федя Филкова. Страниците, побиращи стихотворения от досегашните книги на поетесата – „Цветя с очите на жени“ (1982), през „Нежен въздух“ (1988), „Рисунки в мрака“ (1990), „Крехко разпятие“ (2000), „Моята твоя любов“ (2009), „Второ сърце“ (2009), „Нищо тъмно“ (2014) – реабилитират традицията на интелектуалната изповед, с всички извивки от съмнения, угризения, назовавания, замлъквания, по които непременно се стига до края на съдбовното изричане. Особен вид лаконична, непряка изповедност, чрез която поезията – без да се самоповтаря – се завръща към първото си предназначение. Поклон и памет.
Filed under Общи
Коледно писмо
Панайот Карагьозов
Здравей, Дядо Коледа,
Аз съм Макси. Макси от „Криволак“. Вече съм Макси от Първи „А“, но те моля отново да оставиш подаръка ми под домашната елха. Учителката по Човек и общество каза, че си виртуален, но аз съм сигурен, че съществуваш. Виртуални са кръчмата, в която тате ходи, без да излиза от апартамента, и любовникът на мама, когото никой не е виждал. Аз знам, че да си виртуален и невидим не е едно и също. Виртуалният се разпознава по това, че не носи подаръци.
Дядо Коледа, аз мога да пиша и няма повече да карам мама и тате да ти препредават като по развален телефон какво искам. Много ти благодаря за миналогодишната шейна. Тя беше малко карана и аз помислих, че си я взел от някое дете, което не е слушало, за да я дадеш на мен. Има още
Filed under Общи
Театралното събитие на 2020
„Бдение”, Mueca Films & Компания „Финци Паска“, Швейцария
1. Кое е според Вас театралното събитие на 2020?
2. Кое беше най-голямото предизвикателство пред театъра в тежката и необичайна година на пандемия, която изпращаме?
3. Какво бихте пожелали на театъра през 2021?
Зорница Каменова, театровед, театрален критик:
1. Трудно е да се говори за събитие в година, когато театърът беше и все още е изправен пред огромното предизвикателство да оцелее в ситуация на пандемия. Самият той трябваше да преосмисля своите граници и да направи известни компромиси, за да не изгуби връзка с публиката.
2. Рязкото и продължително спиране на обичайния ритъм компрометира популярното възприемане на театъра като зона за масово забавление и даде възможност да усетим доколко той може да бъде възприеман като базисна човешка ценност. Важната цел според мен, а и най-голямото предизвикателство пред театъра е да се съхрани като същностна духовна необходимост. Има още
Filed under Общи
Киносъбитията на 2020
1. Кои са според Вас събитията в българското кино през 2020?
2. Кое е Вашето киносъбитие на световния екран през 2020?
3. Кое беше най-голямото предизвикателство пред филмовото изкуство през тежката и непредвидима година на пандемия?
Александър Донев, киновед, кинокритик:
1. Сред игралните филми, официално представени през 2020 г., бих избрал „Дани. Легенда. Бог“ на Явор Петков, „Сестра“ на Светла Цоцоркова и „До последния каприз“ на Иван Юруков. Това са безкомпромисни филми, които рискуват и отправят предизвикателства. Липсва ми пълната картина на документално кино, но сред малкото държавно финансирани, които видях, бих откроил „Мълчание с достойнство“ на Адела Пеева. Подозирам все пак, че в историята на нашето документално кино 2020 г. ще остане с поредицата от любителски видеодокументални свидетелства на полицейско насилие от лятото. Голяма документална стойност (и зрителски успех) имат също активисткото видео „Осемте джуджета“, както и доку-реалити форматът с участието на министър-председателя. Има още
Filed under Общи
Литературното събитие на 2020
1. Кое според Вас е литературното събитие на 2020 г.?
2. А кое е антисъбитието?
ИВАН ТЕОФИЛОВ, поет: “ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ” на Георги Господинов. Прочетох книгата това лято в моето затънтено времеубежище навръх Стара планина. И при четенето често се травмирах. Поне три четвърти от разиграните в нея времена ми припомниха преживелиците на ощетения ми от тях живот. Каква невероятна амалгама от размишления, факти и събития, в която действието с изключителна лекота, както си поиска, се движи напред и назад, като непрекъснато се старае да дестилира от пъстрото множество есенцията на наблюдението. Винаги съм се възхищавал от езиковите възможности на Георги Господинов, но този път съм приятно изненадан и силно впечатлен от мощния му анализаторски дар. В тази книга няма мъртви точки. Всичко е щателно осмислено, прецизирано и приведено в активно действие. Какво ли няма в разточителната й панорама: митология, изкуство, наука, политика и още какво ли не от безбройните човешки дейности. Двайсети век с двете катастрофални войни, поразиите и гадостите на тоталитарния режим и нашата рехава демокрация с „голямата приливна вълна на миналото”, с талантливото пародиране на митингите с камуфлажните подвизи на „хайдуци и комунисти” в рояците перипетии и случки… В сравнение с „Физика на тъгата“ белетристичните текстов Има още
Filed under Общи
Антикнига на годината
„Непознатият Яворов“. Съст. Милкана Бошнакова. Изд. „Персей“, С., 2020, 20 лв.
Книгата се появи в зората на 2020 година, за да освети през януари със сензационен блясък Яворовите тържества в Чирпан с обявени за „новооткрити“ ръкописи – три стихотворения, писма, бележки, разписки и пр., датирани 1912 г. – за които първоначално колекционерът Христо Павлов, съставителката и разчела текстовете Милкана Бошнакова и издателят Пламен Тотев твърдяха, че са от П. К. Яворов. Откритието официално струваше 27 хил. лева – такава сума чирпанската фондация „Яворов“ плати за мечтаните документи. Откривателите – съставител и издател – получиха своите минути медийно внимание и вече се готвеха за научно признание, когато започна обрат. Има още
Filed under Общи
Препоръките на редакторите
АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА:
Кони Палмен, „Ти го каза“, прев. от нидерландски Иглика Василева-ван дер Хайден, ИК „Колибри“, С., 2020.
Когато една голяма писателка реконструира живота и любовта на други големи писатели, тогава и резултатът е силен, магнетичен роман, който играе с документалното и фикционалното, прави сюжети от поезията на двамата автори, разбива стереотипи и със сигурност ражда нови почитатели на Хюз и Плат.
Джузепе Менарини, „България и бъдещето на славяните“, прев. от италиански Дария Карапеткова, ИК „Колибри“, С., 2020.
Книгата на Менарини от 1892 г. е пример за завръщане към автентичните свидетелства, към погледа на другия, който оценява младата тогава българска държава и є предсказва достойно, европейско бъдеще. И не на последно място, с остър език и директно описва завоeвателната и лицемерна политика на Русия, така далеч от представата за добрия дядо Иван, онагледена и чрез карикатурата на корицата, дело на Алберто дела Вале.
София Бранц, „Преди да се затворят времената“, съст. Силвия Чолева, Издателство за поезия „ДА“, С., 2020.
Ако си позволя да перифразирам едно от стихотворенията, в което лирическата героиня заявява, че гледа себе си и не иска нищо, ще кажа, че точно такава е поезията на София Бранц – тиха, ненатраплива, но с огромен заряд да вижда и забелязва, да се отваря към другите, да обича, да утешава, да оглежда и попива света. Сетивна, но и интелектуална, пестелива, но и неочаквано разточителна, шуплива, но и някак твърда. С глас, който си струва да помним. Има още
Filed under Общи
Сандра
Елвира Семинара
Сандра пристига забързано, винаги леко закъсняла, на всичко отгоре разрошена, натоварена с багаж.
– Как сте, госпожо, наред ли е всичко? – и всеки път донася със себе си леденосинкав повей, ако е зима, после започва да се разхвърля, сваля яке, шапка, шал или пък плажни чанти и други торби, ако е лято.
После храна за котки (има много, събира ги от улицата) през всичките четири сезона, и освен това пликове с плодове и зеленчуци, защото от време на време удря спирачки и пазарува – за себе си и за някоя възрастна клиентка. И освен това, естествено, Черното Куфарче.
(Лятно време – сега си спомням – течението, което донасяше след себе си, беше пенливо и миришеше на лак, слънцезащитен крем, понякога на мента и босилек). Има още
Filed under Общи
Депешите на ЛВ
До Бойко Борисов,
Министър-председател
Брат, нека понародному, и при тебе не се получи лесно, цела година джиткаш с джипката по села и паланки. Селото те обича, а гражданята – не. То не беха протести, то мати хари с пищови, кюлчета и камери, то с ковид те мориха, на дармадан те направиха, но корава снага имаш ти, като Боримечката си, мама му стара. Само по тънката част се не вардиш, срещу хубави булки защита нямаш, както и рече. Прочее през новата година дръж дюкяна заципен и се оттегли у Банкя или Барселона, па си гледай рахатя и остави ни най-сетне да се мъчим без теб.
Твой, надали си го чувал, ЛВ Има още
Filed under Общи
Нобелова лекция
Луиз Глик
по литература за 2020 г. пред дома си в Кеймбридж, Масачузетс, 7.12.2020 г. Фотографии: © Nobel Prize Outreach. Photo: Daniel Ebersole
Когато бях малко дете на около, струва ми се, пет-шест години, разиграх състезание в главата си, конкурс, чрез който да определя най-великото стихотворение на света. До финала достигнаха две: „Черното момченце“ на Блейк и „Река Суони“ на Стивън Фостър. Крачех напред-назад из втората спалня в къщата на баба ми в Сидърхърст, едно село на южния бряг на Лонг Айлънд, като си рецитирах наум, така предпочитах, не на глас, незабравимото стихотворение на Блейк и си пеех, също наум, натрапчивата тъжна песен на Фостър. Как се е случило да чета Блейк, е загадка. Мисля, че в къщата на родителите ми наред с по-популярните политически и исторически книги и сред многобройните романи имаше и няколко поетически антологии. Но Блейк го свързвам с къщата на баба. Моята баба не беше увлечена по четенето. Там обаче беше Блейк, „Песни на невинността и опитността“, както и тънка книжка с песните от пиесите на Шекспир, много от тях научих наизуст. Песента от „Цимбелин“ ми беше една от най-любимите, може би не разбирах нито дума, но чувах тона, ритъма, отекващите повелителни форми, пораждащи силно вълнение у едно твърде свито, плахо дете. „И да тачат гроба твой“.[1] Надявах се да е така. Има още
Filed under Общи
1986: Световното първенство на Марадона
Кулминацията в биографичния мит
Методи Методиев
Смяна на глобалната перспектива
След серия от временни ръководители, през 1985 г. властта в КПСС и в СССР попада в ръцете на Михаил Горбачов. Неговата визия за промени пресреща оформящия се антисъветски триумвират между папа Йоан Павел ІІ, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. В този период през прокъсаната Желязна завеса се забелязват множество проблеми. Инцидентът с ядрения реактор в Чернобил през 1985 г. показва както докъде може да стигне тоталитарната власт в стремежа си да крие информация от населението, така и заплахата, която носи хаосът в една вече разпадаща се империя. Разбира се, и в другия лагер не липсват катаклизми. Разкрита е схема, при която американската държава тайно продава оръжия на Иран, а Великобритания изживява тежки месеци по време на миньорската стачка от 1984-85 г., насочена срещу плановете на правителството да закрие минната индустрия в страната. Има още
Filed under Общи
Николай Аретов: „Колкото по-навътре навлизаш в една тема, толкова повече стават въпросите без отговор”
Николай Аретов (1954) е роден София, завършва Великотърновския университет през 1978. Работи като учител по български език и литература в гимназията в гр. Якоруда (1987-1980), след това е редактор в списание „Читалище” (1980-1982). През 1982 г. постъпва в Института за литература при БАН, първоначално като литературен сътрудник и редактор в списание „Литературна мисъл”, от 2012 е главен редактор на списанието. Доктор на филологическите науки, професор в Института за литература. Бил е хоноруван преподавател в Пловдивския университет (1991 – 1999), в Нов български университет (1990 до 2011), във Великотърновския университет (2003-2005, 2014). От 2000 е хоноруван преподавател в Софийски университет.
Главен редактор на издателство „Кралица Маб”. Има още
Filed under Гласовете им чуваме, Общи
Баснописецът Лафонтен
Стоян Атанасов
В продължение на 25 години (от 1668 до 1693) Жан дьо Лафонтен (1621-1695) публикува на три пъти общо 243 басни. Настоящото издание предлага техния пълен стихотворен превод на български – дело на Атанас Сугарев и Паисий Христов[1].
Като жанр баснята има своята дълга история, многократно проследявана и добре позната. За нейно начало се смята Езоп (6.-5. в. пр.Хр.), сред видните ѝ представители са Бидпай (или Пидпай, 5. в. пр. Хр.), Федър (1. в.). След Лафонтен прочути баснописци са Лесинг (18. в.), Крилов (началото на 19. в.) и много други. Всички национални литератури в Европа имат своите баснописци. В България жанрът се свързва с част от творчеството на Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Николай Кънев и др. Лафонтен си остава и до днес най-талантливият и най-четеният баснописец по света. Има още
Filed under Общи
Ингер Кристенсен – поезия
Ингер Кристенсен (1935–2009) е един от най-забележителните гласове в скандинавската и световната поезия. Представителка е на късния датски модернизъм и по-конкретно на т.нар. „систематична поезия“, но твори и в сферата на експерименталната проза. Родена е в работнически квартал на датското провинциално градче Вайле. Дебютира през 1962 г. и още тогава проличават темите, които авторката ще доразвива впоследствие. Забележителна и оригинална, Кристенсен достига ранга на класик приживе. От 1978 г. е членка на Датската академия, а от средата на 90-те години – и на Bielefelder Colloquium и Académie Européenne de Poésie. Носителка е на редица награди в Дания, а също и на Северната награда на Шведската академия (1994) и Австрийската държавна награда за литература (1994). Приживе името й многократно се коментира за Нобеловата награда.
Filed under Общи
Ева Х. Д. – стихотворения
Ева Х. Д. е псевдоним на Ева Хараламбидис-Дохърти – съвременна канадска поетеса, живееща и творяща в Торонто. До момента има две публикувани стихосбирки: „Гнила съвършена уста“ (2015) и „Насинено око“ (2016), издадени от „Мансфийлд прес“ в изключително малък и понастоящем изчерпан тираж. През 2015 г. печели международната награда за поезия на Монреал със стихотворението „38 Мичиган“. Ева Х. Д. добива известна доза популярност посредством филма на Чарли Кауфман “I’m thinking of ending things”, в който главната героиня рецитира стихотворението ѝ „Bonedog”. Работила е като преводач, бавачка, сгъвала е картонени кашони на поточна линия. В момента е барманка на улица „Куийн Уест“. Казва на хора, които не са чували за „Роулинг Стоунс“, че името на гаджето ѝ е Кийт Ричардс. Не обича да чете пред публика. В свободното си време предава писмено измислените разговори на гълъби и раци.
СЕВЕРИНА СТАНКЕВА
Bonedog
Да се завърнеш у дома е ужасно,
независимо дали кучетата облизват лицето ти или не;
независимо дали те очаква съпруга
или просто самота в такава форма.
Да се завърнеш у дома е ужасно самотно,
толкова, че мислиш
с умиление
за потискащото атмосферно налягане
там, откъдето тъкмо си се завърнал,
защото всичко е по-лошо
след като вече си вкъщи. Има още
Filed under Общи
Изкуството на препрочитането
1. В бележките си към „Мемоарите на Адриан“ Юрсенар пише: „С един крак в науката, с другия – в магията, или по-точно и без метафора – в онази „магия по симпатичен път“, която се състои в мислено пренасяне в нечия същност“. Ако имате възможност да се пренесете и пресъздадете Юрсенар, какво би означавало това – с какво най-напред свързвате нейната фигура? Как се отнасяме към наследството на Юрсенар днес?
2. Иска ми се да поговорим за изкуството на препрочитането. Можете ли да разкажете малко повече за опита си при (повторното) четене на Юрсенар, кога, как, през какъв отрязък от време се случва и кое ви кара да се завръщате към четенето или мисленето върху нейното творчество?
3. Поводът да си поговорим за Юрсенар е навършването на 40 години от приемането й във Френската академия. На фона на много силни женски гласове като Натали Сарот, Маргьорит Дюрас, Симон дьо Бовоар, защо Маргьорит Юрсенар в крайна сметка успява? Върху какво се полага онзи подходящ момент, кайросът, който пробива мъжкия ред и отваря една нова страница в историята на Френската академия?
Въпросите зададе: Франческа Земярска Има още
Filed under Общи
За Маргьорит Юрсенар и нейната страстна привързаност към истината
Хараламби Паницидис
Паметта подбира, тя е най-старият творец.
М. Юрсенар
Да се поддадеш на изкушението да напишеш нещо за любим автор изглежда някак лесно, саморазбиращо се –
и за изкушения, и за онези, с които е споделил своето пристрастие към него. След като вече лекомислено си обещал текст, разбираш, че твърде лесно си се поддал на настроение, което никак не съвпада с нормативността на онова „трябва“, което предстои. От приповдигнатото настроение не остава и следа, но пък тревожността, която го измества, започва да граничи с паника. Нито писателката и творчеството є са неизвестни или слабо познати, нито пък малко е писано по повод нейната личност, биография и литературно наследство.
Издадените на български език романи, есета, новели на Маргьорит Юрсенар обхващат най-значителната част от нейното творчество. През 2007 г. беше издаден и третият, последен том на нейните мемоари. Публикуването на целия този корпус от текстове не би било възможно без действително самоотвержената работа на преводачи и издателства. Дължим им изключителна признателност за възможността да се наслаждаваме на създаденото от тази невероятно талантлива френска писателка. Има още
Filed under Общи
Литературен Вестник 