Category Archives: Общи

Да бъдеш двуезичен и да пишеш на френски: мотивации на избора на език за писане

бр. 40/2019

Ан-Розин Делбар

Вземането на решение за писане на език, различен от онзи, с който сме започнали да назоваваме света, не е банален акт. То дори е „ужасно преживяване“ по думите на Чоран (Liceanu 1995: 114). Но във френската литература през двайсети век този избор се среща много по-често, отколкото можем да си представим. Достатъчно е да разгледаме списъка на литературните награди или на изборите на Академията: ливанецът Амин Маалуф[1], алжирецът Мохамед Диб[2], руснаците Борис Шребер[3] и Андрей Макин[4], гъркът Василис Алексакис[5] аржентинецът Ектор Бианчоти[6], англоезичната канадка Нанси Хюстън[7], кубинецът Едуардо Мане[8], китайката Шан Са[9] и нейният съотечественик Франсоа Чън[10]. Франсоаз Мале-Жорис, фламандка по произход, вижда в този факт най-бележитото литературно събитие на двайсети век (Lire, 1997, лято, 45): „През последните десетилетия и въпреки загубата на влияние на френския език в много страни, ми се струва важен фактът, че много писатели, и то значителни, са предпочели да създадат творчеството си на френски, изоставяйки майчиния си език. Мисля за драматурзи като Бекет, Адамов, Йонеско, за белетристи като Ектор Бианчоти, Едуардо Мане, Макин („Гонкур”) и естествено, Жулиен Грийн. Този факт ни вдъхва надежда и ни стимулира и ми изглежда от голямо значение за литературата”. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Френскоезична литература на пет континента

бр. 40/2019

Рени Йотова

Когато писателят и философ Мишел Льобри въвежда през 1992 г. понятието „литература-свят” на френски език, той предвещава края на една епоха, в която все още се мисли, че език и нация са едно неразривно цяло, че съществува една велика френска литература и периферни франкофонски автори. Разграничението между франкофонски и френски писатели се беше наложило в рецепцията на тези писатели доста дълго време. Днес френскоезичната литература може да се мисли като световна литература, разпростряла се на пет континента, създавана от творци с различен произход, за някои от които френският не е майчин език. Днес с отдалечаването от колониалната история „литературните франкофонии“ представляват една изключително сложна литературна реалност, чието разпределение следва три посоки: франкофонии от Юговете (различни видове бивши колонии), франкофонии от Севера (Америка и Северна Европа), франкофонии от Централна и Източна Европа. Разликата между франкофонските писатели, дошли от колониите, и „другите“ франкофони по собствен избор е несъмнено в тяхното позициониране спрямо френския език, който им е бил наложен (вж. текста на родения през 1920 г. в Тунис Албер Меми, с.15). Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Рецепти от Ливан

бр. 39/2019

Диана Иванова

 

Снимка от Триполи на Диана Иванова

В тефтера ми остава списък от неща  за следващия път: да сготвим заедно кебе от тиква, да прекараме поне ден в Bushhamud, арменския квартал на Бейрут, да отидем на юг, където Надин ще се гмурне за риба, да направим различни видове козе сирене от фермата на Ахим… „Когато нищо друго няма смисъл, това те спасява.”

Топла септемврийска вечер. Седим на терасата. Оттук през листата на олеандрите, обградили двора, се виждат в далечината светлините на Бейрут. „И на кого преподаваш йога?”. Въпросът е на английски и е към мен. Разговорът тече на арабски, английски и френски. Фамилията е разпръсната из цял свят, затова всички говорят много езици, тази вечер част от роднините са тук, на ваканция. „На сирийски бежанци, основно на жени.” „И каква е целта?” „Целта е да се отпуснат, да релаксират.” „Да релаксират ли? Ама защо ще релаксират? Ами ние?”

Добре че има достатъчно много хора и достатъчно много храна – тънко нарязани розови домати, поръсени със сумак, салата фатуш, пюре от патладжани с тахан, нахут с пържени бадеми, тънки арабски питки, пай с картоф, голяма купа с току-що набрани малки плодчета жожоба. „Това е от нашето дърво, опитай, чудесни са, казват, че ако човек яде всеки ден от тях, няма да го хванат никакви  настинки.”

В някакъв момент по време на десерта един от роднините се обръща към мен, аз си мисля, че ще ми предложи захар, но той пита с мек, очакващ глас: „Мръсни са, нали, сирийците?”.

“Не им обръщай внимание”, казва ми в колата Ахим, докато се прибираме. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Вълшебната кутийка

бр. 38/2019

Силвия Плат


Агнес Хигинс твърде добре познаваше онова блажено и зареяно изражение на съпруга си над чашата портокалов сок и бърканите яйца сутрин.
– Та какво сънува тази нощ? – подсмъркна Агнес, докато нанасяше отмъстителни удари с ножа за масло по препечената филийка с цел да размаже сливовото пелте.
– Просто си припомнях – промълви Харълд, който продължаваше да зяпа с безметежен и премрежен поглед право през намиращото се в непосредствена близост, изключително привлекателно тяло на съпругата си (поруменяла, и както обикновено с бухнала руса коса в ранното септемврийско утро, облечена с пеньоар на цъфнали розови клонки) – онези ръкописи, които бях обсъждал с Уилиям Блейк.
– Но откъде знаеш, че е бил Уилиям Блейк? – възрази Агнес, като едва прикриваше раздразнението си.
Харълд се изненада.
– Как откъде, от портретите му, разбира се.
Какво повече можеше да каже Агнес? Тя притихна над чашата с кафе, докато се бореше със странното чувство на ревност, разрастващо се в нея като тъмен злокачествен тумор от първата им брачна нощ само преди три месеца, когато узна за сънищата на Харълд. В същата онази нощ, в самото начало на медения им месец, в малките часове на деня Харълд стресна Агнес и я изтръгна от здравия й непробуден сън с рязък и силен спазъм на дясната ръка. Уплашената Агнес веднага го раздруса, за да го събуди, и го попита с нежен майчински глас какво става; беше решила, че го мъчи някакъв кошмар. Ала такова нещо не можеше да се случи на Харълд. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

За истинския нов превод, или колко е важно за преводача да бъде дребнав

бр. 37/2019

Гергана Фъркова

 

Снимки: Г. Фъркова От изложбата „KafKa in KomiKs“ – септември 2014, Дрезден, Neustädter Markthalle

Едно от най-полезните събития напоследък, инициирани от СПБ, са дискусиите за старите и новите преводи на класически литературни произведения. В тях по същество се поставя въпросът за качеството в българския литературен превод. Актуалният повод за настоящия текст е проведеното в Софийския университет на 23 октомври 2019 г. обсъждане на преводите на класическия разказ на Франц Кафка „Die Verwandlung“ (1912/1915), известен на български под заглавията „Метаморфозата“ (Димитър Стоевски 1974/2003) „Преображението“ (Венцеслав Константинов 1982) и „Метаморфозата“ (Любомир Илиев

2018)[1].

Нека да тръгнем все пак оттам какво означава нов превод и защо е нужно „препревеждане“ на произведения, които вече са представени на българската читателска аудитория. Сред основните причини се посочва развитието на езика и остаряването на превода. В много случаи една от утвърдените световни практики е само езиково осъвременяване на вече преведеното произведение, разбира се, когато става дума за доказано качествен превод. Така например през 2016 г. на немски език излиза отново класическият превод на „Бай Ганьо“ от 1974 г., осъвременен от Румен Милков[2]. Той е дело на Норберт Рандов при участието на Хартмут Хeрбот, като за създаването му двамата преводачи са стъпили върху работата на Георг Адам от 1905 и 1906 г., превел за първи път отделни глави от произведението на Алеко Константинов. При всичките етапи, през които минава немската версия на този класически текст на българската литература, постиженията на първоначалните преводачи в никаква степен не са ревизирани, всеки следващ вариант използва постиженията на предходния, а текстът получава единствено по-модерно звучене, за да може и едно по-ново поколение да бъде активно въвлечено в общуването с текста.

Създаването на нов превод е нещо друго. То е събитие, което задължително привлича вниманието на литературните критици и теоретиците на превода. И това се случва, защото новите преводи се изразяват в съществени изменения и ясно манифестирани приноси за по-адекватното разкриване на смисъла на оригиналното произведение. Тяхната цел на първо място е по-вярната интерпретация и по-пълното предаване духа на първоизточника. Новият превод прокарва пътя на съвременната рецепция, скъсява разстоянието и доближава читателската аудитория в по-голяма степен не само до конкретното произведение, но и до неговия създател. Новият превод би трябвало да се характеризира не само с актуален език, но в него трябва да се съдържа и най-адекватното съвременно знание за творбата и автора. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Една версия по Марк, истинската

бр. 36/2019

Адам Надашди

                                                    

                                                      В памет на Петер Естерхази

Рис. Александър Байтошев

Има един Марк. Обичам го. Имаше кола, затова се влюбих в него. Беше зима, неделя, отивах при майка ми на обяд. Бях толкова самотен, че всяка неделя обядвах у майка ми механично. На майка това й беше в тежест, но нямаше как да каже на сина си, сине, недей да идваш толкова често. Вече беше много стара, след известно време забелязах, че лъже: не тя приготвяше обяда, а някой друг, вероятно жената на Фазекаш, от приземния етаж. Направи ми впечатление палачинката с извара, при нея има разни школи, беше завита по съвсем друг начин, не така, както майка правеше в продължение на шейсет години.

Има един Марк. Оттогава все го има. Закара ме с колата си, паркира пред къщата на майка, а аз не бях в състояние да сляза. Той също мълчеше. Просто се гледахме в спрялата кола. И сега какво? Имаше едно нещо, което майка ми мразеше – закъснението. Съжалявам. Доста закъснях. Въпреки че тогава още не се целувахме в колата. Мълчахме, много дълго.

Има един Марк. Обича ме. И смятам, че така ще си остане. В смъртния ми час, който, понеже съм стар, едва ли е много далече, дори в смъртния си час ще знам, че е с мен. И тъй като след това няма да узная нищо повече, това ще е последното нещо, което ще узная за него. И щом това вече няма как да се промени, то ще остане така завинаги. Тоест завинаги ще бъде мой. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Петер Кантор на 70! Честито!

Петер Кантор, преведе Елица Климентиева, преписа Ива Петева

Вашият коментар

Filed under Общи