Category Archives: Общи

Поетичен Никулден 2017

Александър Секулов е новият носител на Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2017 /почетен диплом, бронзова пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван, и 2200 лв./ за своята поетична книга „Море на живите”, Издателство Изток-Запад” 2016. Наградата му беше връчена на традиционния вече единадесети Поетичен Никулден 2017.  Другите номинирани за наградата бяха поетесите Амелия Личева – за „Зверски кротка”, lexicon – Издателство за българска литература, 2017, Йорданка Белева – за „Пропуснатият момент”, Издателство Жанет 45, 2017, Марияна Фъркова – за „19 стихотворения за любовта”, Издателство „Фабер”, 2017 и Патриция Николова – за „нашествие от думи”, Издателство „Рива”, 2017. Петимата номинирани поети прочетоха свои стихове, а традиционното слово „Апология на поезията” изнесе д-р Георги Гочев.

Поетичният Никулден 2017 се организира от съпругата на поета Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „А,Аскеер”, с любезната подкрепа на Министерството на културата – галерия „Средец”.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Общи

Тайният дневник на Хитлер (откъс от роман)

бр. 39/2017

Харис Влавианос

Харис Влавианос е роден в Рим през 1957 г., завършва политика и история в Тринити Колидж, Оксфорд, понастоящем е преподавател по история в Американския колеж в Гърция, Атина. Влавианос е автор на няколко книги с поезия (вж. на български „Избрана поезия“, пр. З. Михайлова, „Балкани“, 2006), преводач на Уолт Уитман, Езра Паунд, Фернандо Песоа, както и издател на списанието за поезия и поетическа култура „Поетика“. Последната му книга, публикувана през 2016 г., е фикционален дневник на Хитлер, описващ живота му в затвора след т.нар. Бирен пуч от ноември 1923 г. Книгата ще излезе на български в превод на Здравка Михайлова и Иван Генов с марката на „Колибри“

 

Затворът Ландсберг

14 ноември, 1923 г.

Жестоко се провалихме. Негодниците Кар, Зайсер и Лосов искаха да организират тяхно движение и да ме отстранят от играта. Бяха решили да провъзгласят Бавария за независима държава, да я анексират от останалата Германия и да дадат трона на Рупрехт! Ако този глупак Лудендорф не ги беше оставил да си тръгнат от „Бюргербройкелер“1, сега властта щеше да бъде в наши ръце. Изгубихме шестнайсет мъже. Всички те бяха герои. Паднаха за възраждането на Германия. Имената им трябва да бъде изсечени в паметта на всеки истински патриот.

Аз съм едно нищожество. Трябваше да съм умрял заедно с тях. Защо позволих на Шьойбнер-Рихтер да ме блъсне на земята, щом полицията откри стрелба? Да го виждам как рухва облян в кръв, а аз страхливецът да се отървавам! А Лудендорф не само не побягва, ами с високо вдигната глава се отправя към противниковия лагер, въпреки че куршумите валяха наоколо като дъжд. Защо не намерих куража да се самоубия по-късно, когато потърсих убежище в дома на Ханфщенгл? Все още не знам защо оставих Хелене да ми вземе пистолета от ръката. Вестниците в цялата страна ни хулят.

Наричат нашата революция „смехотворен бирен пуч”, а мен „пионка на генерала”. Някои дори побързаха да обнародват надгробно слово за мен, като казват, че „политически Хитлер е мъртъв”. Всичко мога да понеса, опозоряването обаче не.

Имам ужасна болка в рамото. Дали не съм си счупил някоя кост? Не искам нищо. Само малко вода. И да затворя очи – завинаги, ако е възможно.

15 ноември, 1923 г.

Не съм спал цяла нощ. Болките са непоносими. Не съм сложил и залък в уста. Нито ще сложа. По-добре да умра тук вътре. Като герой. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Осем стихотворения

Константинос Кавафис

бр. 39/2017

Завръщане от Гърция

Значи скоро ще пристигнем, Хермипе.
Изглежда, вдругиден; тъй рече капитанът.
Поне плаваме в собствени води;
в морето на Кипър, Сирия, Египет,
обичните води на нашите родини.
Защо си тъй смълчан? Попитай си сърцето,
докато се отдалечавахме от Гърция,
не се ли радваше и ти? Защо ли да се лъжем? –
това не би подхождало на хора с гръцка образованост.

Нека най-после да признаем истината;
и ний сме елини – какви да сме? –
със обич и с вълнения обаче азиатски,
които понякога озадачават елините. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Бруно Шулц, или литературата като субверсивен опит

бр.38/2017

Павел Пл. Петров

  

Бруно Шулц, Автопортрет

Вероятно измежду всички „блага“, с които ни дарява потапянето в просторите на фикционалното, едно от най-съществените е в способността му да бъде брилянтен контрапункт на неизбежността, на всички императиви и закостенели форми в свят, заключен в „непоклатимата догма на своята еднозначност“. В това може би се крие и обяснението на факта, че посягането към белия лист е много по-често акт на преврат, отколкото съглашение с действителността. Преврат срещу личната обреченост, срещу отсъствието на алтернатива или просто срещу баналния в своята предизвестеност исторически и житейски крах. Една от най-съвършените реализации на тази субверсивна стратегия можем да открием в творчеството на Бруно Шулц. И по-точно в пътищата, по които това творчество претворява неразрешимите парадокси на личното битие, поставяйки ги в контекста на универсални, фундаментални и вечни стойности.

Художественият свят на Шулц е лабиринт от неизброими коридори, свят на непрестанни трансформации и метаморфози, които покоряват читателите още от първите страници. Но едновременно верен на свои иманентни закономерности, той носи и дълбокия отпечатък на драматичната лична съдба (една от най-тъжните и иронични писателски съдби по думите на Дубравка Угрешич), на самотата, изолацията и фаталната непригодност към живота, които превръщат избора на фикционалното в спасителен бряг и „екзистенция на втора степен“. И ако действително, както твърди Марек Биенчик, „лицата на писателите са еманация на творбата“[1], то при Шулц творбата е еманация на собственото му лице, на времето му, на загърнатия му в забрава град и най-вече – на битието му, простряно между тайнствата на въображаемото и ужасът на невъобразимото. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи, Първа страница

ПОЕТИЧЕН НИКУЛДЕН 2017

Традиционният вече Поетичен Никулден 2017 ще се състои за единадесети път

на 6 декември, сряда, от 17.30 часа, в изложбената зала на галерия „Средец” на Министерството на културата /бул. „Ал. Стамболийски” №17/.

Водещ на празничната вечер ще бъде актьорът Милен Миланов.

Встъпително слово „Апология на поезията” ще произнесе д-р Георги Гочев, гл. асистент в НБУ.

Ще бъде връчена за шести път Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2017.

Петимата номинирани за наградата /по азбучен ред/ са:

  1. Александър Секулов – за „Море на живите”, Издателство „Изток-Запад”, 2016
  2. Амелия Личева – за „Зверски кротка”, lexicon – Издателство за българска литература, 2017
  3. Йорданка Белева – за „Пропуснатият момент”, Издателство Жанет 45, 2017
  4. Марияна Фъркова – за „19 стихотворения за любовта”, Издателство „Фабер”, 2017
  5. Патриция Николова – за „нашествие от думи”, Издателство „Рива”, 2017

 

Номинираните поети ще прочетат свои стихове, а удостоеният с наградата, която се осигурява и присъжда от съпругата на поета Федя Филкова, ще получи почетен диплом, бронзова пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван, и 2200 лв.

 

Поетичният Никулден 2017 се организира от съпругата на поета Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „А,Аскеер”, с любезната подкрепа на Министерството на културата – галерия „Средец”.

Вашият коментар

Filed under Общи

Из „Ворошиловград“

Сергий Жадан

 

Сергий Жадан (1974) е роден в гр. Старобилск. Автор е на романите „Депеш Мод“, „Ворошиловград“, „Месопотамия“, „Интернат”, на стихосбирките „Цитатник“, „Етиопия“ и др. Произведенията му са отличени с много национални и международни награди и са преведени на над тринадесет езика, което го прави един от най-известните съвременни украински писатели. Жадан е активен организатор на литературния живот в Украйна и участник в много мултимедийни проекти.
Предстои романът „Депеш Мод” и сборникът с разкази „Химн на демократичната младеж” да бъдат публикувани у нас от изд. „Парадокс”.
„Ворошиловград“ е публикуван през 2010 г. и през същата година е удостоен с една от най-авторитетните украински литературни награди – „Най-добра книга на годината на BBC – Украйна“, а през 2014 г. получава отличието „Най-добра книга на десетилетието на BBC – Украйна“; печели и престижната международна награда „Ян Михалски”. Преведен е на руски, полски, немски, френски и др. Догодина се очаква появата на филм по романа.

 

Част първа

1

Сн. Олена Субач

Телефоните съществуват, за да се съобщават по тях разни неприятности. Телефонните гласове звучат студено и официално, с официален глас е по-лесно да се казват лоши новини.
Знам за какво говоря. Цял живот се боря с телефонните апарати, макар и без особен успех. Телефонистите по цял свят продължават да следят разговорите, като си записват на листчета най-важните думи и изрази, а в хотелските стаи има сборници с псалми и телефонни справочници – всичко необходимо да не се губи вярата.
Спях облечен. С дънки и размъкната тениска. Като се събудих, тръгнах из стаята, преобръщайки празни бутилки от лимонада, чаши, буркани и пепелници, чинии, омазани със сос, обувки, злостно мачках с босите си крака ябълки, фъстъци и мазни крекери, приличащи на хлебарки. Когато си наемател и живееш сред чужди мебели, се учиш да се отнасяш към вещите внимателно. Държах вкъщи различни боклуци, като един прекупвач криех под дивана грамофонни плочи и хокейни стикове, забравени женски дрехи и намерени някъде големи метални пътни знаци. Нищо не можех да хвърля, понеже не знаех кое от всичко това е мое и кое е чужда собственост. Още от първия ден, от момента, в който попаднах тук, телефонът стоеше директно на пода по средата на стаята и предизвикваше омраза с гласа си и с мълчанието си. Като си лягах да спя, го покривах с една голяма картонена кутия. Сутрин изнасях кутията на балкона. Дяволският апарат стоеше по средата на стаята и с настоятелно дрънчене съобщаваше, че съм нужен някому.
Ето че и сега някой звънеше. Четвъртък, пет сутринта.
Изпълзях изпод одеялото, махнах картонената кутия, взех телефона, излязох на балкона. Навън беше тихо и празно. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Гюнтер Грас

бр. 32/2017

Рис. Дамян Дамянов

Сепия

Отново и отново онзи сън, в който успявам да доя мастило от средно големи сепии. Под вода е много лесно, може да се сравни с това да правиш любов с русалка, която дръзко напуска рояка.
Трябва да доплуваш зад сепията, да се престориш на безобиден, да проявиш търпение и когато усетиш, че е наближил точният момент – да прикачиш вендузите така, че да обхващат целите мускулести изходи на жлезите. С натискане на копчето започва доенето и ето че тя, донякъде по собствена воля, донякъде по принуда, отдава онова, което обикновено изпуска като тъмен облак, за да заслепи всеки враг, дръзнал да се приближи.
Отначало често ми се случваше да попадна в този облак – винаги когато твърде рязко напредвах към пихтиестата маса. Времето минаваше без добив на мастило. Въздухът ми беше на привършване. Изплувах на повърхността, за да се спусна отново. Доенето на сепии трябва да се изучи, както се усвоява задоволяването на русалки.
Оттогава трупам в буркани с капачка на винт черно мляко като взета назаем метафора. Блудкав екстракт, туш за рисуване с четка или с грубо перо. Лъкатушещи ивици от мазки, лигава същност.
Дълго остават страниците свежи, после започват да миришат все по-остро; особено в дни с висока влажност на въздуха мастилото от сепия напомня за своя произход.

Има още

има 1 коментар

Filed under Общи