Category Archives: Общи

Научният сборник за „Портрета…“ и „Жените…“ от Георги Марков – поглед отвътре

Иван Станков

бр. 2/2020

Сборникът „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ от Георги Марков в българската литература и култура“ съдържа докладите, четени на конференцията, организирана от департамент „Нова българистика“ в НБУ и проведена на 23 ноември 2018 г. в София. Освен статиите, в сборника са включени и два допълнителни дяла – „Автокоментари“, с текстове на самия Георги Марков за двете новели, и „Критически архив“, с отзивите за тях в литературната периодика от 1967-1969 г.
Сборникът се отваря с малък предговор от съставителя Пламен Дойнов. Специално внимание е обърнато на факта, че след 1989 г. двете творби се публикуват заедно, сдвоени в общи издания, „опаковани“ от метатекстове, настояващи двете новели да бъдат възприемани като „класически творби на новата българска проза“. В предговора се разглежда и т.нар. „метонимичен ефект“ – всяка една от двете новели замества всички останали текстове от едноименните книги.
Статията Портретът и Жените: истински истории и алтернативи на Пламен Дойнов започва с аналитичен преглед на обилния документален корпус от досието на писателя и обвинителния акт по делото срещу него от 1972 г.
Важен акцент в изложението е безпроблемното преминаване на двете книги през редакторско-издателската машина, както и през иначе суровата критическа институция. Тук Пламен Дойнов се спира на причините за лекотата, с която двете книги стигат до книжния пазар.
На първо място е поставена принадлежността на писателя към кръга от дейци на културата, с които Тодор Живков поддържа периодични контакти.
Другата причина е етапното съвпадане на писателския възход на Г. Марков с времето на идеологическата доктрина за двете правди – голямата и малката. Голямата – правдата на Партията, и малката – негативната зона в социалистическата действителност, която може да намира място в художествени произведения с критична аура. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Поети се въоръжават през септември 1944 година

бр. 02/2020

Пламен Дойнов

Тодор Павлов лично води в четвърти участък
няколко млади писатели – за оръжие.
Ето, това е народен регент.
Христо Радевски – с огромен искрящ парабел;
Богомил Райнов – пистолети и карабини;
Божидар Божилов – всичко останало;
други минават през полицейската школа –
Тодор Генов, Младен Исаев, Валери Петров
препасват по един съвсем нов валтер
и отиват в радиото – да го сложат на нови релси;
Александър Геров – с издуто палто –
в трамвая го гледат със страхопочитание;
Невена Стефанова – със шмайзер
пази задния вход на Народното събрание…

Нито да пишеш със пистолета,
нито да стреляш с писалката.
Трудно избираш работния инструмент.
Омагьосан, неистов – крачиш.
Никой не знае, че ти си поета.
Виждат само въоръжен агент,
кандидат за убиец, самата смърт,
пред която не смеят да плачат.

Искаш просто да зърнеш страха
близо – в анонимните минувачи,
да опиташ от сляпата власт
над неясните им души…
И когато им вземеш дъха,
да усетиш как нищо не значат –
само пречат на новия свят
бързо стария свят да руши.

После нощем зад кървавите завеси,
както галиш студения пистолет,
зрее нещо у тебе – жестоко и весело –
можеш вече спокойно да не бъдеш поет.

1 коментар

Filed under Общи

Кое е вашето литературно събитие на 2019 година?

бр. 42/2019

ЕЛЕНА АЗМАНОВА-РУДАРСКА, литературен историк

Нобеловите награди, 20-годишнината на „Хари Потър“ и илюстрациите на Л. Зидаров доведоха до усещането за процесуалност и смяна на темите. Създадоха доминация на документалното, мистичното, провокацията, нашествието на популярното.

Безспорен фаворит за 2019 ми е разказвачът Здр. Евтимова. Документалната основа на романите на Т. Димова („Поразените“), на Вл. Зарев („Поп Богомил“), на Л. Коен („Жените от кино „Роял“). Есеистично-мемоарното у Г. Константинов („Поезията като свидетел“) и М. Генова („От Пазарджик до Пазарджик“). Провокативното у В. Божинов („Белези“), Й. Ефтимов („Литература около нулата“), Д. Енев и Пл. Антов („Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“). Мистичното в различни стойностни експликации на Д. Божилов („Задругата“), Г. Тенев („Балкански ритуал“), Д. Чучулайн („12 часа преди Коледа“).

Скандалът около „превода“ на „Под игото“. Пореден опит нещо, което е повече класическо и по-малко популярно, да стане повече популярно и по-малко класическо. Класиката се „скри“ зад „преведения“ Вазов. За по-популярно. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Филмовите събития през 2019

бр. 42/2019

  1. Кои са според Вас събитията в българското кино през 2019?  
  2. Кои са Вашите събития от световното кино през 2019?
  3. Какви български филми бихте искали да гледате през 2020?

„Болка и величие“, режисьор Педро Алмодовар

Божидар Манов, киновед, кинокритик

  1. Няколко добри игрални филма: „Бащата“, „В кръг“, „Сестра“, „Имало една война“. При късометражните, уви, има отстъпление. Но пък много силен пакет документални заглавия: портретите „Калин и отбора на затвора“, „Какъв цвят има този свят“, „Икар от Кочериново“, „Съдбата като джаз“; и аналитични исторически изследвания като „Жертва на пешки“, „Брейкингнюз“ и др. Радващо е оживлението в анимацията с високия артистизъм на „Рози в нощта“, „Дърво от желязо“, „Лист хартия“.

При целогодишните усилия да се промени Законът за филмовата индустрия и Правилникът към него се забелязва опит за „продуцентска диктатура“ за сметка на художественото начало. Това не е редно, особено когато се работи с публични средства и пари от европейски фондове.

  1. Филми събития няма, но определено добри са френският „Клетниците 2019“ на Ладж Ли, американският „Жокер“ на Тод Филипс, испанският „Болка и величие“ на Педро Алмодовар, „Ирландецът“ на Мартин Скорсезе. Важно е обаче силното навлизане на стрийминг платформата Netflix във филмовата индустрия и готовността на много талантливи режисьори да работят в тази медийна магистрала.
  2. 2020 е високосна година – да си пожелаем „олимпийски“ успехи! Ех, колко хубаво и справедливо би било Американската филмова академия (наградите „Оскар“) да не пропусне прекрасният „Ага“ на Милко Лазаров, а да го забележи поне в номинациите! А у нас – да помислим най-сетне за пълноценно разпространение на българските филми! Време е да се направи такава стрийминг платформа!

Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Театралните събития на 2019

бр. 42/2019

1. Кои са според Вас събитията на театралната 2019? 
2. Как бихте определили театъра и театралния живот в България през 2019?
3. Какъв театър бихте искали да гледате през 2020?


Илко Ганев, театровед, режисьор
1. Все по-трудно се откроява театрално събитие, което да впечатлява еднакво както професионалната публика, така и всички останали.
Аз лично отделих няколко представления, които ме развълнуваха повече или по-малко. Сред тях са: спектакълът на Марий Росен ,,Хаос“ в Театър 199, ,,Слава“ и ,,Най-бързият часовник във вселената“ на Стайко Мурджев, които се играят в Драматичен театър Пловдив и Театър 199, ,,Как е“ на Елена Димитрова в ТР „Сфумато“, ,,За едно явление от електричеството“ на Стилиян Петров в Театър „Възраждане“, ,,Лодкарят“ – спектакълът реквием, който последният клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ посветиха на своя учител, и още няколко заглавия.
Представление, което остана много дълго в главата ми като нещо почти недостижимо за родния театър, беше прожекцията на NT Live – ,,Всичко за Ийв“ на Иво Ван Хове. От огромно национално значение беше участието на България и по-специално на проекта на Оги Серафимова ,,Конгломерат“ в Пражкото сценографско квадриенале, което от своя страна пък е един от най-мащабните форуми за сценографи в света.
2. От една страна, театралният живот в България през годината беше изключително наситен с всякакви прояви. За съжаление, голяма част от тях останаха повече в полето на опита и на доброто намерение да се реализират съвременни проекти. Има някакво всеобщо желание да повтаряме едни и същи теми, послания, а също и да използваме вече до болка познати средства от миналото.
3. Смислен, вълнуващ, провокиращ, актуален, поставящ важни въпроси, засягащ политически и социални теми от световен мащаб… Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Да бъдеш двуезичен и да пишеш на френски: мотивации на избора на език за писане

бр. 40/2019

Ан-Розин Делбар

Вземането на решение за писане на език, различен от онзи, с който сме започнали да назоваваме света, не е банален акт. То дори е „ужасно преживяване“ по думите на Чоран (Liceanu 1995: 114). Но във френската литература през двайсети век този избор се среща много по-често, отколкото можем да си представим. Достатъчно е да разгледаме списъка на литературните награди или на изборите на Академията: ливанецът Амин Маалуф[1], алжирецът Мохамед Диб[2], руснаците Борис Шребер[3] и Андрей Макин[4], гъркът Василис Алексакис[5] аржентинецът Ектор Бианчоти[6], англоезичната канадка Нанси Хюстън[7], кубинецът Едуардо Мане[8], китайката Шан Са[9] и нейният съотечественик Франсоа Чън[10]. Франсоаз Мале-Жорис, фламандка по произход, вижда в този факт най-бележитото литературно събитие на двайсети век (Lire, 1997, лято, 45): „През последните десетилетия и въпреки загубата на влияние на френския език в много страни, ми се струва важен фактът, че много писатели, и то значителни, са предпочели да създадат творчеството си на френски, изоставяйки майчиния си език. Мисля за драматурзи като Бекет, Адамов, Йонеско, за белетристи като Ектор Бианчоти, Едуардо Мане, Макин („Гонкур”) и естествено, Жулиен Грийн. Този факт ни вдъхва надежда и ни стимулира и ми изглежда от голямо значение за литературата”. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Френскоезична литература на пет континента

бр. 40/2019

Рени Йотова

Когато писателят и философ Мишел Льобри въвежда през 1992 г. понятието „литература-свят” на френски език, той предвещава края на една епоха, в която все още се мисли, че език и нация са едно неразривно цяло, че съществува една велика френска литература и периферни франкофонски автори. Разграничението между франкофонски и френски писатели се беше наложило в рецепцията на тези писатели доста дълго време. Днес френскоезичната литература може да се мисли като световна литература, разпростряла се на пет континента, създавана от творци с различен произход, за някои от които френският не е майчин език. Днес с отдалечаването от колониалната история „литературните франкофонии“ представляват една изключително сложна литературна реалност, чието разпределение следва три посоки: франкофонии от Юговете (различни видове бивши колонии), франкофонии от Севера (Америка и Северна Европа), франкофонии от Централна и Източна Европа. Разликата между франкофонските писатели, дошли от колониите, и „другите“ франкофони по собствен избор е несъмнено в тяхното позициониране спрямо френския език, който им е бил наложен (вж. текста на родения през 1920 г. в Тунис Албер Меми, с.15). Има още

Вашият коментар

Filed under Общи