Category Archives: Общи

Архилох

 

Худ. Дамян Дамянов

Няма чудеса, откакто…

(избрани тетраметри)

 

Роден около 680 г. пр. Хр. на о-в Парос, Архилох е считан за един от първите елински лирически поети и един от създателите на жанра ямб: кратки поеми с игриво, иронично, често присмехулно съдържание в различни размери с преобладаващо присъствие на ямби, трохеи и дактили. За живота му знаем малко, предимно от неговите собствени стихове. В някакъв момент напуска Парос, за да вземе участие в една военна експедиция до о-в Тасос. Сам определя себе си като едновременно слуга на Музите и на бог Арес. Според повечето автори краят му е някъде около 645 г. пр. Хр. От многобройните му поеми до днес са оцелели малко над 300 фрагмента върху камък или папирус, или като цитати у различни автори. Те варират от една дума или няколко букви, до 40 и повече стиха. Тук публикуваме някои от най-известните стихове на поета в т.нар. каталектичен трохаически тетраметър: стих, състоящ се в чист вид от осем трохея, като втората сричка на последния липсва (затова е и наречен каталектичен, т.е. съкратен). На български сме предали този размер условно: с ударена сричка в началото и в края на стиха, с редуване на трохеи, ямби и дактили вътре в стиха (което се допуска и в гръцкия оригинал) и с вариации в дължините на стиха (което също се допуска в оригинала, където в рамките на една дума може да има повече от едно ударение, за разлика от българския, където то е само едно). Номерацията на фрагментите следва тази в наложилото се издание на Мартин Уест. Всички фрагменти на Архилох ще излязат на български в края на 2017 г.

 

 

фр. 89

всичките сега по ней……………………………………..
с дим покриват те …………………………………………
с корабите, остри..…………………………………………….
вражи, става сух……………………………………………..
слънце, хъс……………………………………………………..
с многото мечти ……………………………………………
Наксос [1], влизат………………………………………………..
сеч на дървеса……………………………………………….
траят и държат мъже ……………………………………
на войската ей това ………………………………………
сякаш че без гняв…………………………………………..
братски……………………………………………………………
от което срязаха парче………………………………….
с удари рушат…………………………………………………
тия работи на мен духът………………………………..
из дълбочини………………………………………………….
но макар мъртвец…………………………………………..
знай сега, ако…………………………………………………..
думи, който ще………………………………………………..
и на Тасос там едни………………………………………..
и Тороне [2]…………………………………………………………..
другите на корабите бързи……………………………………
и…от Парос………………………………………………………
брат………………………………………………………..
дух…….…………………………………………………………….
огън, който тъкмо в кръг…………………………………
в края на града…………………………………………………
те земята щом сквернят…………………………………..
и Ерксиас [3], хвърл.………………………………………………
тръгва той на път……………………………………………..
не, не са попътни те……………………………………………………………. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Мишел Уелбек

ПРАЗНИКЪТ

 Целта на празника е да ни накара да забравим, че сме самотни, жалки и обречени на смърт. Другояче казано, да ни превърне в животни. Затова и примитивният човек има толкова развито чувство за празник. Връзка халюцинаторни растения в огъня, три барабана и е готов; не му трябва много. Обратно, за да стигне до едно ниво на незадоволителен екстаз, средният западняк се нуждае от безкрайни рейв купони, на които оглушава и се дрогира; той няма абсолютно никакво чувство за празник. Дълбоко загрижен за себе си, напълно отчужден от другите, постоянно тероризиран от идеята за смъртта, той е неспособен да постигне някакво сливане. И все пак упорства. Загубата на животинското му състояние го натъжава, кара го да изпитва тъга и срам. Много му се иска да бъде купонджия или поне да минава за такъв. Ситуацията, в която се намира, е просто жалка. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

СТАНОВИЩЕ на Съюза на преводачите в България (СПБ)

 

Във връзка с публикуваната в „Литературен вестник“ (бр. 11/22– 28.03.2017) статия на проф. Ана Димова „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България се самосезира и запозна подробно с изнесения от авторката случай за заимстване на нейни преводи.

Въз основа на извършения съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от проф. Ана Димова през 1986 г., и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., Комисията по професионална етика стигна до заключението, че отликите между двата превода са незначителни и че именно съвпадението, а не различието, се налага като преобладаваща тяхна черта. Комисията запозна с тази констатация издателство Black Flamingo и проф. Владко Мурдаров и възложи на д-р Гергана Фъркова-Ангелова – германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, изготвянето на експертно становище по случая. То бе представено пред Управителния съвет на СПБ с категоричното заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, преводач на два сборника с разкази и новели на Йозеф Рот, публикувани от издателство Black Flamingo.

Воден от уставното задължение да защитава правата на преводачите и да работи за престижа на професията, след като се запозна обстойно със случая, Управителният съвет на Съюза на преводачите в България категорично заявява, че е налице директно заимстване на преводи, което иначе се нарича „плагиатство“. Управителният съвет на СПБ остро осъжда това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България е убеден, че българската културна общественост няма да остане безразлична и също ще осъди най-остро тази несъответстваща на етическите норми проява. Всеки авторски труд изисква уважително отношение.

Управителен съвет на Съюза на преводачите в България

Комисия по професионална етика на Съюза на преводачите в България

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за професионалното отношение при изготвянето на експертното становище.

Eкспертно становище на  д-р Гергана Фъркова-Ангелова

 

има 1 коментар

Filed under Дискусионен клуб, Общи

Из „Стихотворения“, 1973

бр. 20/2017

Джон Фаулз

Джон Робърт Фаулз (1926-2005) е британски писател, роден в Есекс. През 1963 г. излиза първият му роман „Колекционерът“, последван от „Магът“ (1965), „Момичето на френския лейтенант“ (1969), „Мантиса“ (1982) и др. През 1973 г. Фаулз публикува и сборник с поезия, който е преиздаден и допълнен през 2012 г. – след смъртта му.

Худ. Дамян Дамянов

Опитът

Хлътваш във вярната пресечка
точно както е посочено в гида,
и той не е там.

Въртиш се на точното място
в точното време,
в подходящия месец и на съответната лунна светлина;
и той не е там.

Откриваш правилната горичка,
и сядаш върху влажните листа,
и минава мъж върху трактор
и мисли, че си луд.

Имаш хартията и времето,
имаш и мястото,
и нищо не идва и не идва. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Из Какво е работа (1992) и Простата истина (1994)

бр. 20/2017

Филип Левин

Филип Левин (1928-2015) е американски поет, роден в Детройт. На 14 започва работа във фабрика за автомобилни части, след гимназията е студент в Уейн Колидж, Детройт, където започва да пише поезия. През 1958 г. става преподавател в департамента по английски в Държавния университет на Калифорния във Фресно, където работи до 1992 г. Сред книгите му са „Червен прах“ (1971), „Имената на изгубения“ (1976), „Какво е работа“ (1992), „Простата истина“ (1994), „Милостта“ (1999), „Световни новини“ (2009). През 1995 г. получава наградата „Пулицър“ за поезия за книгата „Простата истина“, а през 2011 г. става Поет лауреат на САЩ. Книгата „Простата истина“ (The Simple Truth) е издавана на български под заглавието „Самата истина“ в превод на Благовест Петров (изд. „Фрост“, 2016).

Какво е работа

Стояхме под дъжда на дълга опашка,
чакайки на Форд Хайленд Парк. За работа.
Ти знаеш какво е работа – ако си
на години да четеш това, ти знаеш какво
е работа, въпреки че може и да не вършиш нищо.
Но забрави за себе си! Става въпрос за чакането,
за пристъпването от крак на крак.
За усещането, че лекият дъжд пада като мъгла
в косата ти и ти замазва погледа
дотам, да си помислиш, че виждаш собствения си брат
пред теб – може би на десетина места.
Разтъркваш очилата с пръсти
и разбира се, това е нечий друг брат,
по-тесен в раменете от твоя,
но свит по същия тъжен начин и със същото подхилкване,
което не скрива инатливостта,
тъжния отказ да се предадеш
пред дъжда, пред часовете загубени в чакане,
пред знанието, че някъде напред
те чака човек, който ще рече „Не,
днес не наемаме“ – без да изтъква
причина. Обичаш брат си
и ето че внезапно едва издържаш
пред напора на обичта към твоя брат,
който не е до теб или зад теб или
пред теб, защото е у дома, опитвайки
да си отспи след жалка нощна смяна
в Кадилак, така че да може да се вдигне
преди вечеря и да учи своя немски.
Работи по осем часа на нощ, за да пее
Вагнер, операта, която мразиш повече от всичко,
най-ужасната музика, създавана някога.
Колко време мина, откакто си му казвал,
че го обичаш, прегръщал си широките му рамене,
отварял си широко очи и си му казвал тези думи,
и може би си го целувал по бузата? Ти никога
не си правил нещо така просто, така очевидно,
не защото си твърде млад или тъп,
не защото си ревнив или посредствен,
или неспособен да плачеш
в присъствието на друг мъж – не,
но просто защото не знаеш какво е работа. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Пет стихотворения

бр. 20/2017

Лес Мърей

 

Лесли Алан Мърей, наречен Лес Мърей (Les Murray, 17.10.1938 г., Нанайк, Нови Южен Уелс, Австралия), е австралийски поет, литературен критик и фермер. През 1957 г. заминава за Сидни да учи западноевропейски езици. Израснал сред природата и в традиционни фермерски общности, животът в големия град му донася огромен културен шок, който оттогава той обработва и засяга в поезията си. След завършването на университета се занимава с превод на западноевропейска литература, издава дълги години списанието „PoetryAustralia“. От
80-те години на миналия век живее със семейството си във ферма, недалеч от родното си място. Централни теми в творчеството му са тези за фермерския бит, за австралийската природа и опустошението й чрез замърсяване, туризъм, индустрия.

Смятан е за един от най-значимите австралийски и англоезични съвременни поети. Творчеството му е било високо ценено от Йосиф Бродски, Шеймъс Хийни, Дерек Уолкот. Той е един от стоте „Национални живи съкровища на Австралия“ (Australia’s National Living Treasures).

 

 

Поезия и религия

Религиите са стихотворения. Те композират
Будния и спящия ни ум, нашите чувства,
инстинкти, дишане и първични жестове

в единствена, цялостна мисловност: поезия.
Нищо не е казано, докато е сънувано в думи,
и нищо не е истина, докато е словесна фигура.

Стихотворението, сравнено със структурираната религия,
може да е като кратката брачна нощ на войника, готов
за нея на живот и смърт. Но това е малката религия.

Пълната религия е обширното стихотворение, повтаряно с любов;
като всяко стихотворение, тя е неизчерпаема и съвършена,
с обрати, за които да се питаме, Сега защо поетът прави така?

Не можеш да лъжеш в молитва, казваше Хъкълбери Фин;
И от лъжата стих не става. Същото огледало е:
подвижно, проблясващо, него наричаме поезия,

ако е закрепено в центъра, наричаме го религия,
а Бог е поезията, уловена в произволна религия,
уловена, но не заключена. Уловен е в огледалото,

което той привлича, понеже е в света, както поезията
е в стихотворението, закон против нейния свършек.
Винаги ще има религия наоколо, докато има поезия,

или ако тя липсва. И двете са зададени и периодични
като летежа на онези птици – качулатия гълъб, папагала розела –
първо с прибрани крила, после ги размахват и пак ги прибират. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Вглеждане в женското тяло. Емилия Дворянова и Анджела Картър

бр. 13/2017

Ралица Люцканова

 

Худ. Мария Налбантова

Тема на не едно или две съчинения, разглеждащи интимното битие на историческите личности, е историята за това как цар Фердинанд поръчва гипсова отливка на ръката на Мара Белчева. Тази „малка” история, допълваща големия исторически разказ, предполага царското желание като израз на преклонение, възхищение и любовно увлечение. Актът на „втвърдяване”, на възпроизвеждане на част от женската анатомия обаче налага нуждата от допълнително вглеждане и обосновка, за да отговори „защо“.

Галантното поднасяне на женската ръка към устните на кавалера е приетият знак на уважение към дамата, жест, който куртоазната култура култивира и превръща в задължителен за етикета. Ръката е единствената позволена женска територия, която мъжът може да докосне в ритуала на ухажването и в обществото. Останалата част от жената е забранена, вкарана е в модуса на културните забрани и препятствия. Мъжът не-съпруг получава достъп единствено до тази една-единствена „разрешена” част от тялото. За него ръката е жената, тоест фрагментът „ръка” измества цялото – женското тяло – в условностите на нормата. Да притежаваш ръката (само нея, защото останалите части са забранени) е копнеж по тялото, което не е твое. Тогава ръката-отливка-заместител-на-жената (откъсната, разчленена от тялото в импулса да притежаваш) е фетиш, в който се съсредоточват желания, страсти, чувства. Обичаната жена е разчленената жена. Има още

6 Коментари

Filed under Общи