Category Archives: Общи

Гюнтер Грас

бр. 32/2017

Рис. Дамян Дамянов

Сепия

Отново и отново онзи сън, в който успявам да доя мастило от средно големи сепии. Под вода е много лесно, може да се сравни с това да правиш любов с русалка, която дръзко напуска рояка.
Трябва да доплуваш зад сепията, да се престориш на безобиден, да проявиш търпение и когато усетиш, че е наближил точният момент – да прикачиш вендузите така, че да обхващат целите мускулести изходи на жлезите. С натискане на копчето започва доенето и ето че тя, донякъде по собствена воля, донякъде по принуда, отдава онова, което обикновено изпуска като тъмен облак, за да заслепи всеки враг, дръзнал да се приближи.
Отначало често ми се случваше да попадна в този облак – винаги когато твърде рязко напредвах към пихтиестата маса. Времето минаваше без добив на мастило. Въздухът ми беше на привършване. Изплувах на повърхността, за да се спусна отново. Доенето на сепии трябва да се изучи, както се усвоява задоволяването на русалки.
Оттогава трупам в буркани с капачка на винт черно мляко като взета назаем метафора. Блудкав екстракт, туш за рисуване с четка или с грубо перо. Лъкатушещи ивици от мазки, лигава същност.
Дълго остават страниците свежи, после започват да миришат все по-остро; особено в дни с висока влажност на въздуха мастилото от сепия напомня за своя произход.

Има още

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Общи

Чарлз Симич

бр. 32/2017

Как открих философския камък

През 70-те години, след като чуха моето стихотворение „Гърди“, десетина жени изхвръкнаха на улицата в Оберлин, Охайо, като затръшнаха вратата след себе си. И ви питам, какво повече можете да искате от живота?

Една вечер в Ню Йорк в книжарницата, в която четях поезията си, бе толкова спарено и влажно, че целият бях облян в пот, а панталоните ми непрекъснато се смъкваха надолу. Аз през цялото време се опитвах да ги вдигна нагоре с едната си ръка, докато с другата държах книгата. Един познат по-късно ми каза, че било очарователно. Той и неговият приятел били убедени, че в един момент ще се забравя и ще изпусна панталоните си да паднат. Друг път пък, в Монтерей, Калифорния, четох пред полупразната зала на местния колеж, разположена до друга зала, в която пред пълен салон се провеждаше прожекцията на „Кинг Конг“. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Марин Бодаков

Стихотворение,
ненаписано преди година

Докато се люлея в хамака
и се окуражавам най-после да сложа очила,
за да различавам гнездата от звездите,
лозницата – от покрива,
звярът пролазва под мен,
отърква златната си козина о козината ми,
размесва прешлените ни
и отминава.

Рис. Дамян Дамянов

Цирк

Ден, след като пристигнахме в курортното селище,
на поляната се издигна шатра.
Привечер, когато въпросителните изречения
би трябвало да завършват с точка,
рекламната кола на цирка минаваше край бара, по ръба на чашите,
съзерцаващи морето и трите току-що детронирани тукашни коня.
Всяка вечер слушах партитурата на забавлението,
плахите аплодисменти за властелина на сапунените мехури
и най-младия дресьор на гълъби. Но никога не стъпих там,
защото под собствения си купол бях зает да си представям
как удрям наред публиката с неразказаните си истории,
как се удрям с непреживяното,
как не мога да сторя друго с миналото
– и ненаситните удари на ръцете ми имитират маховете на птица,
докато просто се нося по въздушните течения.
Разбира се, ръката ми лежеше спокойно върху твоята
като над любима книга, време бе да си лягаме.
(Казват, циркът бил далеч по-добър от рекламата си;
на сутринта поляната беше чиста и празна.)

Подготовка за рецитал

Това е твърде секси и двусмислено.
Това ще го разбeрат буквално.
Това предхожда правилните избори.
С това ще ме шантажират.
Няма да прочета пред публика и следващото.
Защото пише чужденецът в мен.
Този, когото отказвам да приема в себе си –
и чиито стихове другите харесват.
Аз – не.

Вашият коментар

Filed under Общи

Отиде си Йоан (Яни) Кръстител

Никола Георгиев

бр. 28/2017

На представянето на стихосбирката на Пламен Шуликов „Quintaptih“, Шумен, 2013 г. Фотография Д. Марангозова

В историята на християнството всичко е важно, включително и кръщаването на Исус от Йоан Кръстител. Все така важно е, струва ми се, и случилото се с кръстника на младшия подофицер Стамат Рунтов в разказа на Чудомир „Кръщене” (1932 г.). В битието на човека кръстници и кръщелници дал господ. Кръщават се, наименуват се невръстни деца, континенти, села, видове оръжия, философски школи, болести, литературни групи, парфюми… А в българската култура?
Някъде през 80-те години на миналия век в речника на българския литературен живот се появи словосъчетанието „Тарту Ориента”. Че това не е ли на руски? По това време български интелектулци родолюбци увещаваха българите да превърнат руския в свой втори културен език (а защо не и първи?), но руският език в „Тарту Ориента” все пак пораждаше някаква насмешлива високопарност. Ориент? Много са значенията на тази дума, но в случая като че ли надделява „проста им работа, анадоллии”. А Тарту? Нещо контрастно на посоченото значение на Ориент. Град в северната и висококултурна страна Естония. Малък град с голям стар университет. Там, доста далече в някои отношения от Москва, от 1954 г. като доцент, а от 1963 г. като професор преподава литературоведът Юрий Лотман. Около него съмишленици и съдейственици, така че не след дълго се появява названието Тартуска школа. Максимата „И сам литературоведът е литературовед” изглежда по-трудно изпълнима от съответната максима за воина.
До Шуменския университет достигат структуралистко-семиотичните идеи на Тартуската школа и на предхождащия ги руски формализъм, а до местния апарат на Държавна сигурност сведения, че в университета се върши нещо идейно-политически нередно. Кръжокът по теория на литературата е разтурен, някои членове са повикани на разпит, пардон, на разговор със съответния орган. Не зная какво са ги разпитвали, но вероятно нещо от рода на: кое е общото и кое различното между идеите на Борис Ейхенбаум и Юрий Лотман, приемате ли Лотмановото деление на първична и вторична знакова система, на синхронно и диахронно в литературното произведение. Както биха казали някои шуменци, направен им е бил тънък истиндак. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Архилох

 

Худ. Дамян Дамянов

Няма чудеса, откакто…

(избрани тетраметри)

 

Роден около 680 г. пр. Хр. на о-в Парос, Архилох е считан за един от първите елински лирически поети и един от създателите на жанра ямб: кратки поеми с игриво, иронично, често присмехулно съдържание в различни размери с преобладаващо присъствие на ямби, трохеи и дактили. За живота му знаем малко, предимно от неговите собствени стихове. В някакъв момент напуска Парос, за да вземе участие в една военна експедиция до о-в Тасос. Сам определя себе си като едновременно слуга на Музите и на бог Арес. Според повечето автори краят му е някъде около 645 г. пр. Хр. От многобройните му поеми до днес са оцелели малко над 300 фрагмента върху камък или папирус, или като цитати у различни автори. Те варират от една дума или няколко букви, до 40 и повече стиха. Тук публикуваме някои от най-известните стихове на поета в т.нар. каталектичен трохаически тетраметър: стих, състоящ се в чист вид от осем трохея, като втората сричка на последния липсва (затова е и наречен каталектичен, т.е. съкратен). На български сме предали този размер условно: с ударена сричка в началото и в края на стиха, с редуване на трохеи, ямби и дактили вътре в стиха (което се допуска и в гръцкия оригинал) и с вариации в дължините на стиха (което също се допуска в оригинала, където в рамките на една дума може да има повече от едно ударение, за разлика от българския, където то е само едно). Номерацията на фрагментите следва тази в наложилото се издание на Мартин Уест. Всички фрагменти на Архилох ще излязат на български в края на 2017 г.

 

 

фр. 89

всичките сега по ней……………………………………..
с дим покриват те …………………………………………
с корабите, остри..…………………………………………….
вражи, става сух……………………………………………..
слънце, хъс……………………………………………………..
с многото мечти ……………………………………………
Наксос [1], влизат………………………………………………..
сеч на дървеса……………………………………………….
траят и държат мъже ……………………………………
на войската ей това ………………………………………
сякаш че без гняв…………………………………………..
братски……………………………………………………………
от което срязаха парче………………………………….
с удари рушат…………………………………………………
тия работи на мен духът………………………………..
из дълбочини………………………………………………….
но макар мъртвец…………………………………………..
знай сега, ако…………………………………………………..
думи, който ще………………………………………………..
и на Тасос там едни………………………………………..
и Тороне [2]…………………………………………………………..
другите на корабите бързи……………………………………
и…от Парос………………………………………………………
брат………………………………………………………..
дух…….…………………………………………………………….
огън, който тъкмо в кръг…………………………………
в края на града…………………………………………………
те земята щом сквернят…………………………………..
и Ерксиас [3], хвърл.………………………………………………
тръгва той на път……………………………………………..
не, не са попътни те……………………………………………………………. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Мишел Уелбек

ПРАЗНИКЪТ

 Целта на празника е да ни накара да забравим, че сме самотни, жалки и обречени на смърт. Другояче казано, да ни превърне в животни. Затова и примитивният човек има толкова развито чувство за празник. Връзка халюцинаторни растения в огъня, три барабана и е готов; не му трябва много. Обратно, за да стигне до едно ниво на незадоволителен екстаз, средният западняк се нуждае от безкрайни рейв купони, на които оглушава и се дрогира; той няма абсолютно никакво чувство за празник. Дълбоко загрижен за себе си, напълно отчужден от другите, постоянно тероризиран от идеята за смъртта, той е неспособен да постигне някакво сливане. И все пак упорства. Загубата на животинското му състояние го натъжава, кара го да изпитва тъга и срам. Много му се иска да бъде купонджия или поне да минава за такъв. Ситуацията, в която се намира, е просто жалка. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

СТАНОВИЩЕ на Съюза на преводачите в България (СПБ)

 

Във връзка с публикуваната в „Литературен вестник“ (бр. 11/22– 28.03.2017) статия на проф. Ана Димова „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България се самосезира и запозна подробно с изнесения от авторката случай за заимстване на нейни преводи.

Въз основа на извършения съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от проф. Ана Димова през 1986 г., и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., Комисията по професионална етика стигна до заключението, че отликите между двата превода са незначителни и че именно съвпадението, а не различието, се налага като преобладаваща тяхна черта. Комисията запозна с тази констатация издателство Black Flamingo и проф. Владко Мурдаров и възложи на д-р Гергана Фъркова-Ангелова – германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, изготвянето на експертно становище по случая. То бе представено пред Управителния съвет на СПБ с категоричното заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, преводач на два сборника с разкази и новели на Йозеф Рот, публикувани от издателство Black Flamingo.

Воден от уставното задължение да защитава правата на преводачите и да работи за престижа на професията, след като се запозна обстойно със случая, Управителният съвет на Съюза на преводачите в България категорично заявява, че е налице директно заимстване на преводи, което иначе се нарича „плагиатство“. Управителният съвет на СПБ остро осъжда това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България е убеден, че българската културна общественост няма да остане безразлична и също ще осъди най-остро тази несъответстваща на етическите норми проява. Всеки авторски труд изисква уважително отношение.

Управителен съвет на Съюза на преводачите в България

Комисия по професионална етика на Съюза на преводачите в България

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за професионалното отношение при изготвянето на експертното становище.

Eкспертно становище на  д-р Гергана Фъркова-Ангелова

 

има 1 коментар

Filed under Дискусионен клуб, Общи