Category Archives: Общи

Жени, които убиваме

бр. 10/2017

Ин Коли Жан Бофан

рис. Александър Байтошев

Джипът на Киро Бизимюнгю беше паркиран в съседна на Големия пазар улица. Вратите на колата бяха отворени, за да влиза свеж въздух в купето. Войник във военномаскировъчна униформа седеше на предната седалка и с единия си крак бе стъпил на земята, докато унесено се опитваше да си запали цигара. Друг войник се подпираше на колата, цевта на оръжието му сочеше към земята. Киро Бизимюнгю се бе настанил отзад и се опитваше да чете вестник, но вниманието му непрекъснато се отклоняваше към претъпканата улица. Изпитваше ужас да идва тук, но тъй като колата на жена му беше на поправка, му се бе наложило да я придружи. Невижданата навалица, коятовинаги се събираше на това място, караше човек да се съмнява в някои предварително установени представи за този град. Всичко показваше, че ситуацията тук бе катастрофална. Хората твърдяха, че за тях вече няма надежда, че всичко бе свършено, че страната бе затънала в потресаваща беднoст и въпреки това магазините и сергиите на Големия пазар се пръскаха под тежестта на най-разнообразни стоки и хранителни продукти, платени най-често с непознати дори на Световната банка валути. Изглеждаше сякаш оскъдицата царуваше навсякъде, но първоначално човек не си даваше сметка за това. В същото време населението, което смяташе, че е изпаднало в положението на Йов, че живее в най-лошите условия, всекидневно носеше своите конголийски франкове, своите долари и изтъркани банкноти, носеха го под формата на звънливи монети, на пачки, на цели пакети, захванати с ластици, скрити в гънките на тънките ивици плат, препасани около кръста, напъхани в сутиените, в чорапите, в пътни чанти. Всичко това с цел да се купува, да се продава, според търсенето и предлагането, на фона на постоянно повишаващите се цени. Напомняха на стадо антилопи гну, разбягали се във всевъзможни посоки, в пълен безпорядък и хаос. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Само лъвът

Оуен Макнами

бр. 9/2017

Оуен Макнами (1961) е роден в гр. Килкийл, графство Даун. Известен е със солидната фактологическа основа на произведенията си. Романите на  Макнами включват високо оценения от критиката Resurrection Man (1994) („Възкресителят“, 2001), по който той пише и сценарий за едноименния филм от 1997 г., The Blue Tango (2001), включен в дългия списък за наградата „Букър“ за 2000 г., The Ultras (2004), Blue Is the Night (2014), удостоен с наградата Ирландски роман за 2015 г. на „Кери Груп“, и най-новия 12.23: Paris, 31st August 1997 за  последните дни на Даяна Спенсър.

Небето над Тайгърс Бей беше мътно като мляко. Беше облачно и топло. Жегата продължаваше вече седмица, а миризмата на гниеща конска плът и лъвски изпражнения полепваше по ръждивите на цвят тухли на къщите, обвиваше телефонните жици и промушваше вонящи пръсти през дупките на грубо заварената телена мрежа, която покриваше прозорците на магазина на ъгъла.   Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

„Литературата намалява страха на хората от „другия“, от различното“

бр. 9/2017

Разговор с посланик Майкъл Форбс

Господин Форбс, сред първите хора, с които се срещнахте след пристигането си в България, бяха преподаватели, издатели, преводачи, студенти, хора на литературата. Доколко важно дипломатическо средство е културата според вас?
Не съм сигурен дали ми допада думата „средство“, схващам културата по-скоро като общуване между хората, при това на много нива. Чрез нея представяш страната си пред другите и те се представят пред теб, защото реакцията им към твоята култура разкрива много и за самите тях. Според мен общуването чрез култура е безконфликтно, непротиворечиво. То обединява хората. Освен това винаги съм смятал, че е важно да привлечеш хората на мисълта (не че всички ние не мислим, но някои са свързани повече с действието), защото нали точно това се прави в университета – учиш се да мислиш. Тъкмо в университета аз самият оцених литературата, така че за мен е голямо удоволствие да разговарям с университетските хора. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Сънища без засилка

Йордан Ефтимов

Print

худ. Дамян Дамянов

Радост от съществуването на приятеля

Сънят ми преди ставане днес беше за някакъв нов приятел скулптор, който изобразява отсъствието. Много ми бяха харесали неговите работи „Шест месеца без Илия“ и „Околосветското пътешествие на мухата Цеца“ – паметник на липсата на някакъв човек, не на човека, а на липсата му за приятелите му, и опит да се проследи как изглежда консистенцията на въздуха и прозрачността на джамовете след преминаването на мухата Цеца през различни места.
Толкова се радвах, че го познавам.

Пролет 2014

Слънцеяд

Слънцеядството е привлекателно не толкова икономически, колкото морално. То е надскачане на биологическата природа на човека. Разбира се, няма нищо по-почтено от това да се храниш с лъчите, които слънцето и без това пръска, като екскременти. Но дали слънцеядството е модерно, като теософията, или трябва да го търсим при диваците в Гвиана, в Амазония?

Къде обаче слънцеядите по-добре ще превръщат светлината в материя – на върха на небостъргача или между клоните на четиридесетметрово дърво в джунглата? Не е ли на полюса, където снегът с неговото албедо ще им осигурява разсеяна свръхсветлина, а ъгълът на земната ос е достатъчен, за да прекатуриш всичките си сигурни представи?

3 август 2014

16_pametnik-lv

худ. Дамян Дамянов

 

Верига

В този ден цялото училище е в големия градски парк:
бригада вместо часове.
Всички ученици събират кестени
по следната добре отработена процедура:
един от всички е избран –
взима кестенче от тревата
и го подава на следващия във веригата,
а той на следващия до него.
Както се предават тухли или кофи вар
при строеж.
Това би могло да е сън.

28.11.2016

Войната на червената и бялата вишна

Тази сутрин сънувах войната
на червената и бялата вишна.
Не самата война, разбира се,
а че според някакъв колега е важно
да отчета и тази война,
когато правя такова проучване
като това, което правя.

1 септември 2014 г.

Трети фрагмент от един или три съня

Този е артистът на сезона.
Акцията му се нарича Електрификация
на сърцето.
Проста работа:
посещава през седмица
кардиохирурзите. Влизат
през рамото и му поставят
пейсмейкър. Сменят
му клапа. След това сменят сърцето
със сърце на друг човек.
След това и другото сърце –
със свинско. Свинското също стои само седмица
и идва ред на изкуствено сърце.
Акцията се проваля,
когато според артистичния план
трябва да остане без сърце –
вързан за кръвоносната система на друг човек.
Жена му се е развела с него
още при операцията с клапата. А някой си Динко,
полакомил се в името на общото благо,
вече е посетен от знахара на махалата,
разтълкували са му пълния замисъл
и е изчезнал без следа.
Така и не се стига до връщането
на всички чаркове,
както са били в самото начало.

Ноември 2013

Вечна татуировка

Лъв, птица, повтаряща като бормашина, и змиорка.
Преди 15 години си беше татуирал лъва
и надписа „45 години стигат“.
Тогава все още бе безсмъртен
и можеше да обвинява без срам.
Сега смяташе един час
за предостатъчен.
После добави папагала
и превръзката с липсващото око.
Беше приел, пиратите
са най-добрият израз на самоконтрол.
А рибата, която не бе риба,
сякаш му трябваше, за да помни,
че всичко се измества през пластове вода –
в огледало, където се настигат
вечно замръзналите му образи
отпреди, отсега и от занапред,
безброй образи, насечени от мътната вода.

Стихотворението, което написах, след като се събудих на 22 септември 2014 г. Събудих се с него. В съня ми наляво-надясно се хвалеше, че го е написал, поетът и мой приятел Пламен Дойнов, така че то не само е сънувано, но и откраднато насън.

Бакрач

Сънувах това нещо, но то не бе последният сън, затова ми се е поизтрило: Разказвам някому за проучванията си на един шекспировед на име Бакрач. Да, и аз забелязах, че фамилията му напомня за тази на проф. Бакрачева, но беше някакъв руски евреин, емигрирал след ВОСР в Англия. Та Бакрач твърди в своя книга, че Шекспир убил 2 хиляди души, като им дал отрова с идеята, че те сами биха искали да я вземат, но не им стиска. Тоест само им е помогнал да изпълнят тяхно си решение. Цялата тази работа – като част от моите издирвания по студия за шекспирознанието.

13 ноември 2014

А преди това сънувах, че в една болница въртели страшна далавера с гипс – правели уж милиони гипсирания, а всъщност препродавали гипса за тях – от него ставали чудесни вази, кашпи, дори маси и столове, екоинтериор.

Сън за галерия, или Ангажираният зрител

Беше открито ново изложбено пространство, при това не в НБУ, но с архитект Зарко Узунов. И като част от пиар кампанията бяха решили няколко месеца в първата зала при входа да стоят по цял ден на един диван, а понякога прави пред някоя картина – прави, но замръзнали в поза на зрители, – един, двама или трима голи. Голи, но понякога с шал, с кецове, с очила или шапка. Първият такъв, естествено, е бил самият Зарко. Аз влизам в сюжета няколко седмици по-късно. И разговарям с единия от голите, който ми е приятел. В тази седмица освен него са съблекли и гаджето му, а в кампанията участва и прочутата плеймейтка Николета Лозанова. Но Николета, първо, не стои много, а за половин-един час, второ, облечена е в скиорски костюм. Била гола отдолу, каза ми моят гол приятел. Оказва се, че освен пиар тази кампания е и за набиране на дарения за новата галерия – всеки може да гласува с есемес за най-любимия си гол зрител. И голата под скиорския костюм Николета вече била бИла всички останали – дотук с 50 хиляди събрани лева.

22 март 2015
Има още

3 коментара

Filed under Общи

Парадоксът Аушвиц

бр. 4/2017

Тимъти Снайдър

10_auswitz-mirror

худ. Дамян Дамянов

Аушвиц символизира намерението да бъдат изтребени всички евреи под германски контрол. И наистина, евреи от всяко кътче на германската империя са убити в неговите газови камери. Но някои евреи все пак оцеляват от Аушвиц, защото до края той остава сбор от лагери и съоръжения за убиване, където евреите все пак са били подлагани на селекция за труд в момента, в който са влизали в лагера. Затова и в колективната памет може да влезе история за оцеляване от Аушвиц. Буквално нито един евреин, застанал пред рововете на смъртта, не е оцелял; буквално нито един евреин, който е преминал портите на Треблинка, Белжец, Собибор или Хелмно, не е оцелял. Думата „Аушвиц“ е станала метоним за Холокоста като цяло. И все пак огромната част от евреите вече са били убити по-далеч на Изток в момента, в който Аушвиц заработва като фабрика за убиване. Но докато Аушвиц се помни, основната част от Холокоста е в големи свьои части забравена. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Спорът за реакциите

Разговор на Дейвид Скинър с Марк Лила за тези, които смятат, че „историята е излязла от коритото си“

бр. 4/2017

6_marclilla

проф. Марк Лила

Да променят света е мечтата на немалко амбициозни личности, но какво да кажем за онези, които искат да спрат промените в него? Които мечтаят за стария ред, съществувал преди 60-те години на XX в. или преди Първата световна война, или дори преди Френската революция?
Марк Лила е професор по културология в Колумбийския университет и един от редовните автори на „New York Review of Books“. В новия си сборник с есета, „Корабокруширалата мисъл: За политическата реакция“, той изследва живота и идеите на различни реакционери, според които последната революция „бележи края на славно пътуване, а не началото на ново“. Неговата галерия от обърнали поглед назад умове се простира от германо-еврейския мислител Франц Розенцвайг до емигрантските философи Лео Щраус и Ерик Фьогелин, и така чак до политическите ислямисти, които мечтаят за възстановяване на халифата.
През 1992 г. Лила получава стипендия от Националния фонд за хуманитарни изследвания на САЩ в подкрепа на преводите на следвоенната политическа теория във Франция за сборник под негово съставителство, озаглавен „Новата френска мисъл“. Неговият интерес към континенталната философия и модерната епоха довежда до книги, посветени на Джамбатиста Вико и мястото на религиозното въображение в съвременната политика. През есента на 2016 г. „New York Review of Books“ преиздаде предходната книга на Лила, „Безразсъдната мисъл: Интелектуалците в политиката“, посветена на опасните отношения между политиката и философията, опирайки се на живота на Мартин Хайдегер, Карл Шмит и др.
Интервюто по-долу е взето по имейла.

6_lilla-shipwrecked-mind-s650

фрагмент от корицата на последната книга на Марк Лила

HUMANITIES: Какво означава „корабокруширала мисъл“? Защо е корабокруширала?
МАРК ЛИЛА: Една от най-общосподелимите метафори за историята и за времето като цяло е метафората за реката. Времето тече, историята притежава ръкави и т.н. Докато мислех върху този образ, ми хрумна, че някои хора са убедени, че времето ни носи в някаква посока и че единственото, което можем да направим, е да понесем пасивно това пътуване. Помислете върху цикличните теории за историята или дори космологията: светът върви по своя път, стига до разрухата, а след това се възражда отново, за да се завърти целият цикъл отново и отново. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Превод и редактиране на превода – специфики на сътрудничеството между преводач и редактор, граници, права и отговорности

13

худ. Александър Байтошев

бр. 1/2017

Организатори: Съюз на преводачите в България и МП „Преводач-редактор“ към ФСФ на СУ „Св. Кл. Охридски“

Модератор: Надежда Розова – индолог, преводач от английски и хинди, преподавател по художествен превод в СУ
Участници: Надежда Радулова и Димитър Кенаров, преводач и редактор на „Каквото ти принадлежи” на Гарт Грийнуел (Black Flamingo, 2016);
Петър Скип, преводач на „Стремглаво” (Преводът) на Майкъл Фрейн (Кибеа, 2016), и Анета Мечева, редакторката на „Стремглаво“ (Редакцията) на Майъл Фрейн (Кибеа, 2016). Поради отсъствието на Анета Мечева позицията на издателството беше представена от Марияна Златарева, управител на „Кибеа“.

Надежда Розова: Творческото сътрудничество между преводача на чуждоезиков художествен текст и неговия редактор е почти толкова разнолико, колкото екипите, които го осъществяват на практика и го изпълват с конкретно съдържание. Въпреки теоретичното внимание, което преводознанието отделя на този проблем и на двете професионални роли в него, въпреки университетските образователни курсове и преводаческо-редакторските работни ателиета, подготовката на един превод и неговото редактиране изискват езикови умения, теоретична подготовка, сходство на възгледите и подходите, търпение, прецизност, толерантност и екипен дух, които се оказват постижими в променлива степен и обуславят различни резултати. Днешната дискусия ще съпостави работните процеси на два различни екипа от преводач и редактор и ще потърси професионалните подходи, които следва да гарантират доброто качество на преводния текст.
Първият ми въпрос и към двата екипа е как избрахте тази книга?

Марияна Златарева: В случая при нас преводачът дойде с превода. Петър Петърски, преводачът на Майкъл Фрейн, по имейл изпрати три от творбите на автора, като в един синопсис го представи като автор и така отчасти и  творбите. Изключително занимателен текст, който привлече вниманието ми. Бих определила Майкъл Фрейн по-скоро като по-комерсиален автор. И така, харесахме превода, т.е., харесахме това, което ни е представил Петър, и тъй като той вървеше напред с името си на голям преводач, оттам нататък станаха и главоблъсканиците…
Н Роз..: Книгата намери вас.
М. З.: Да, книгата намери нас.
Н. Роз.: А при вас, как се случи с Гарт Грийнуел, предложихте го или ви го предложиха?
Надежда Радулова: Познаваме се всъщност от доста отдавна, макар и в съвсем друга връзка, не пряко свързана с превод на негови неща, още докато беше в Американския колеж се запознахме. Впоследствие имахме идея да работим заедно по един учебник за езиковите гимназии, за британска и американска литература. Това не се случи. Но миналата година бяхме екип поетическо-преводачески на конференцията, организирана от „Елизабет Костова” и там аз трябваше да преведа три негови стихотворения. И така, в процеса на работата, на него много му хареса това, че аз задавам адски много въпроси. И може би с надеждата, че така бих постъпила и с романа, той ме покани, но пък се случи някакъв много особен период и за мен, и за него самия. Той пътуваше много, аз пък по други причини имах други неща на главата, които ми отвличаха вниманието, но във всеки случай аз не му зададох нито един въпрос, докато превеждах книгата. И така, с Димитър Кенаров по-скоро обсъждахме проблеми около превода. Той е приятел с Гарт от доста години, така че естествен избор и на Гарт, и моя, беше той да стане редактор на книгата. Та този проект беше много личен, приятелски по-скоро. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи