Category Archives: Нова българска литература

Цвета Софрониева

бр. 8/2018

Цвета Софрониева, „Моята киберидентичност“, 2012

23 #
Понякога
виното е бяло червено и розово и виолетово ако го обичаш
улиците са мюнхен монреал париж марс луната която обичаш
мъжете са черни и бели зелени и сини което може би обичаш
жените са русокоси с оцветени очи и кафяви устни обичани от теб
годината е горбачов буш или някой друг или ти и аз които обичаме
денят е и пръв и последен и работа и смях и минали и бъдещи дни
на любов които можеха да бъдат бледи или тъмни стига да ги обичаше
часовете са моменти пълни с езера и сняг и дълбочина която обичаш
цветята всякога са без мирис на английски няма истинска дума
за мириси които съставляват светове от обич и от богове и от тела
мирисът си ти вятър от пръсти докосващи очи мирисът е време
времето едно време по някое време ненавременно безвремие няма време
преди време по време на докосването на времето в бутилка старо вино
френско както обикновено го обичаш мирисът на живот не посещавал
хотелите където хората живеят мирисът на свежа млада и любяща гранка
виното е кафяво зелено дълбоко бяло червено и хладно както го обичаш
зелени коси тъмнокафяви устни червени и бели устни студени меки устни
капка вино върху топли мокри устни зелена коса се отразява в една чаша
улиците са банког виена амстердам софия истанбул ню йорк венеция
ню орлеанз джаз тези улици са джаз за пиано изсвирен от старчески ръце
музика пълна с мириси на любов стара глупава любов наивна идеалистична
родителска любов любов на деца моята любов божията любов звук на пиано

33 #
Разпознато
Искам да подаря книгите си на моите посестрими и побратими по света,
на тъжните вечери, когато загасват лампата или свещта до леглото си,
ако имат такава изобщо, на морните – не им се чете за изискани неща,
имигранти по картата на вселената. Върти се тя, и с нея се върти земята,
всяко излизане от орбитата с цел подобрение би довело смъртта ни.
Нека пиша за просълзените изнурени лица, късноромантично и кичово.
Чете ми се не на големи сцени, а в някоя поща, сред лехи от картофи, в дома на
Мабел с многото деца, и на всичките пейки в село Парамун, а не в Парамаунт.
Меки, меки са вълните на поезията.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Нова българска литература

Някои наблюдения върху образа на Едип и поезията след 90-те години на XX век

бр. 31/2017

Яница Радева

 

Худ. Макс Ернст

В началото 90-тегодини на XX в. до средата на десетилетието образът на Едип е забележим чрез преводи, театрални постановки и поетически текстове, а в края на хилядолетието и в първите години на XXI в. преобладават студиите и монографиите. Но през периода 1946 – 1989 г. липсата на този образ е осезаема, както като обект за интерпретация, така и като нови преводи или издания на трагедията. Недоизказаността, липсата на говорене и своеобразното табуиране от психоаналитична гледна точка е вече симптом. Този симптом може да бъде прехвърлен върху обществото и темите, по които води разговор и по които мълчи. Чрез подобно разглеждане на липсата или наличността на „мотива Едип“ можем да го откроим като политически положен в българската култура. Освен това чрез него бихме могли да  направими връзката модернизъм – постмодернизъм, като се има предвид липсата на Едиповото присъствие като сюжет, публикация, превод на трагедията на Софокъл и като тема за творчески интенции по време на социализма – изключение правят стихотворенията „Едипов комплекс“ на Константин Павлов и „Едип“ на Миглена Николчина, както и включването в сборника „Антични трагедии“ (1977) на трагедията „Едип цар“ пред 70-те години[1]. Има още

6 Коментари

Filed under Нова българска литература