„Връхлетени от Covid – ще се окажем и аналитици, и анализирани в една клиника без стени“

Разговор със Светлана Събева по повод новото списание „Хетеродоксия“

бр.04/2021

Едно от ценните събития, които се случиха в хуманитарното пространство въпреки кризата и извънредните обстоятелства, наложени от Covid – 19, е появата на списание „Хетеродоксия“. Доцент Събева, в ролята си на зам.-главен редактор и водеща на първия брой бихте ли ни разказали как се роди концепцията на изданието и къде желае да се позиционира „Хетеродоксия“ и неговият екип спрямо мейнстрийма в науката, политиката, полето на критическата мисъл?

Списание Хетеродоксия имаше дълъг инкубационен период и множество интелектуални наследства, по отношение на които трябваше да се самоопредели. Не бих казала обаче, че виждането ни за това, което предстои (доколкото всеки проект е обърнат преди всичко към бъдещето), и профилът ни като списание за „критическа теория и нова хуманитаристика“ не бяха ясни още с раждането на самата идея. Формално тя датира от 2012 година. Деян Деянов, инициатор и главен редактор, който има зад гърба си същия задължаващ опит от първия период на списание Критика и хуманизъм (1990 – 1999 г.), може би съобразително изчака формирането на Академична ризома „Критика и хуманизъм“ (една хлабаво обвързана общност от Института за критически социални изследвания, Института за критически теории на свръхмодерността и катедра „Социология и науки за човека“ към Пловдивския университет), която да се превърне в стимулираща среда на изданието

Легендарната парижка книжарница „Шекспир & компания” отправя зов за помощ в ситуацията на пандемия

Алисън Флъд

бр. 01/2021

Продажбите на книжарницата, която е една от популярните забележителности в Париж, са спаднали с 80% от март месец насам. В очакване на нова карантина нейните собственици се обръщат към читателите с призив за поръчки на книги

Собствениците на прочутата книжарница споделят, че преживяват „трудни времена”, тъй като в условията на пандемия клиентите ѝ рязко са намелели. Франция е в очакване на нов локдаун след рязкото увеличаване на броя на заразените. В райони от страната, включително Париж, вече е въведен вечерен час.

 „Като много други малки бизнеси полагаме огромни усилия, за да продължим напред във време, в което работим на загуба”, казват от управата на книжарницата в имейл до клиентите, в който е отправена молба за „нови поръчки по интернет от онези от тях, които могат да си го позволят и са заинтересувани от това”.

Кейт Бланшет: „Ковид-19 торпилира идеята за ограничена намеса на държавата”

В този откъс от сборника с есета Upturn актрисата разсъждава върху пораженията, които нанася пандемията, и възродения стремеж към социална и икономическа справедливост

бр. 01/2021

Кейт Бланшет

Имах час при зъболекар и трябваше да отида до града. Облякох се елегантно, сякаш ме чакаше официална вечеря или премиера. Възможността да изляза беше едновременно въодушевяваща и плашеща. Отчаяно желаех да бъда сред хора, като в същото време изцяло пренебрегнах факта къде всъщност отивам. Зъболекарят не се изненада от моя външен вид – не бях първият пациент, който виждаше от началото на карантината.

Като човек, който работи в сферата на изкуството, ситуацията на карантината ми бе странно позната на определено ниво – много актьори се чувстват в изолация, докато очакват някой да им позволи да правят това, което умеят. Напомняше ми на моментите, в които очакваш да звънне телефонът и да се обади агентът ти.

„Литературата и изкуството са бомбоубежища“

Разговор с Петър Чухов по повод събитието „Поезия без карантина“ на Столична библиотека

бр.41/2020

В сегашната непредвидима ситуация къде е пресечната точка между поезия и пандемия?

Истинската поезия е непредвидима, доста често дори за автора си, така че спокойно можем да кажем – ситуацията в момента е поетическа. Шегата настрана – епидемията събужда мисли за смъртта, карантината предполага взиране в себе си, където, по мое мнение, можем да видим (поне част от) отвъдното. Смъртта и отвъдното – това са основни теми не само за поезията, но и за всяко творчество. Както и любовта, която също се проблематизира по особен начин от пандемията и изолацията.

Как се породи идеята за събитието на Столична библиотека „Поезия без карантина“?

Когато през март тази година бяха прекратени всички културни прояви на живо, библиотеката също затвори врати и ние започнахме да търсим начини да запазим връзката с читателите ни при тези условия. Нашата директорка, г-жа Юлия Цинзова, предложи да направим онлайн инициативи,