Category Archives: Каузата на книгите

Библиотеката на бъдещето трябва да ти дава свобода да избираш

Разговор със Слава Драганова, директор на библиотека „Родина“

Бр. 27/2020

 

Последните няколко месеца бяха изпитание за всички културни и образователни институции, които бяха принудени да се адаптират към създалата се ситуация. Как библиотека „Родина“ посрещна тези предизвикателства?

– През последните години технологиите и иновациите навлязоха във всички сфери на живота. Живеем във все по-материален и по-дигитален свят. Библиотеките не са изолирани от съвременните процеси на развитие. Те също се променят. Но техният потенциал все още не се познава добре и не се използва максимално. Библиотека „Родина“ е с автоматизирани библиотечни процеси и услуги вече повече от 20 години и ние безпроблемно преминахме към онлайн обслужване в рамките на ресурсите, с които разполагаме. Читателите ни, които имаха нужда от справки и библиотечни материали за самоподготовка, бяха обслужвани онлайн. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Панаир по време на криза (наблюдения на случаен минувач)

Бр. 27/2020

От 23 до 28 юни се проведе на открито ПроЛетния базар на книгата в София. Книжното изложение можеше да бъде посетено в парка пред Националния дворец на културата. Под сгъваеми шатри, които предпазваха едновременно от внезапен дъжд и силно слънце, новоизлезлите книги в своите лъскави и шарени корици примамваха погледите на взискателни читатели и случайни минувачи. За шест дни нито метеорологичните условия, нито корона кризата повлияха на потока от хора. Всяко издателство се беше съобразило с изискванията за дистанция и хигиена: две шишета дезинфектант в двата диагонални ъгъла на шатрите бяха на разположение за всеки, а участниците в базара носеха маски. В моментите, когато ги сваляха обаче, разкриваха усмивките, че някой ги заговаря, че минувачите разпитват за препоръки, търсят определени заглавия, или просто искат да си поговорят за книги. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Съществува специфично „желание на издателя“

Разговор с Диана Циркова

Бр. 27/2020

Снимка: Фалко Фоллерт

„Център за психосоциална подкрепа“ освен като център за психологично консултиране и обучение в сферата на психосоциалните дейности функционира и като малко издателство, което успя през изминалите над петнадесет години работа да формира своя публика, следяща за новите заглавия. Именно забележителната издателската програма – насочена както към специалисти, така и към по-широк кръг от читатели – е поводът да представим вашата дейност на страниците на „Литературен вестник“. Какъв път изминахте, преди да предложите първата книга като издатели?

– В края на 90-те години започна формирането на първите психоаналитици в България, в рамките на френското психоаналитично дружество Асоциация за фройдистки изследвания и психоаналитично формиране „Психоаналитично пространство“, със седалище в Париж. Започнаха регулярните семинари с френски психоаналитици – д-р Патрик Деларош, Клод Букобза, Ален Вание, Катрин Вание и други, които заедно с въвеждането на основните психоаналитични понятия представяха работата си във френски институции за деца и възрастни с психични проблеми. Самите те бяха автори на книги. Тогава издателство „Лик“ започна своята серия „Преноси“, в която излязоха книги на Патрик Деларош и Ален Вание. В същото време в страната се откриваха нови институции за деца, започна формиране на техния персонал, университетите се ориентираха към магистърски програми по психология, свързани с практиката. Така малка група приятели и съмишленици решихме да създадем издателство към Център за психосоциална подкрепа и да започнем издаване на серия „Практики“. Първите три книги бяха част от дейности по проекти, финансирани от различни донори и насочени към деца и юноши в риск и техните родители.

Сред авторите, които излизат на български език с логото на „Център за психосоциална подкрепа“, можем да срещнем имена като Доналд Уиникът, Франсоаз Долто, Патрик Деларош, Мод Манони, Жан Пиаже, Катрин Вание, изследващи през психоаналитична призма развитието на децата и юношите. Това ли е фокусът на издателството – психичното развитие на малолетните? Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Днес „деецът“ е мъртъв

Разговор с Валентин Дишев за издателствата “АРС” и “Scribens”

Бр. 27/2020

Вие стоите зад издателствата “АРС” и “Scribens”, които подкрепят много от най-младите гласове в българската литература и хуманитаристика. Днес си говорим в твърде особено време, как ще се отрази кризата COVID-19 на младите гласове, могат ли те да станат видими в условията, в които човешкото същество се отказва доброволно от своята свобода, права и историческа перспектива?

– Ние живеем във време на невидими откази, които са далеч по-радикални и променящи света. Например отказа от тялото – превръщането му едновременно в „обект“ на непрекъсната манипулация и промяна, но и във виртуална „частица“ или вълна, фиксирана само в образ или текст. Дори когато забелязваме това, ни се струва, че анихилацията на тялото не е породила мощен взрив. А го има. Невидим, неосезаем, но променящ света. „Душата“ (или същностно човешкото, неговата „историчност“) е изведена от тялото (дори християнството, независимо от профанизиращите го интерпретации, не е правило нещо такова). С това самата историчност, но и историята, се отказват от твърд, от център, който да има своята плът-ност. Светът наистина става безкрайно пластичен, може би за първи път – само воля и представа. И това не е единствената радикална промяна… Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Хубавата книга никога не те разочарова

Разговор с Даниела ди Сора от италианското издателство „Воланд“

бр. 26/ 2020

Даниела ди Сора е италиански славист, русист и българист. Родена е в Рим, където по-късно завършва руски език и литература. След като се дипломира, работи шест години в Москва и четири години в България. След завръщането си в Италия преподава седемнадесет години в Пизанския университет, а след това и в Римския университет Тор Вергата. Превежда художествена литература от руски и български. През 1994 г. основава свое издателство – „Воланд“, с намерението, както казва тя, „да предлага превъзходни преводи на превъзходни книги. През годините във „Воланд“ излизат и редица български книги.

Даниела ди Сора

Госпожо Ди Сора, Вашето издателство „Воланд“ съществува вече над 25 години. Разкажете малко повече за историята му – как започна всичко и какво се случи през този четвърт век? И защо „Воланд“ – сигурно заради „Майстора и Маргарита“?

– Преди да основа моето издателство „Воланд“, съм превеждала от руски и от български за други издателства: Кузмин, Маканин, Дебелянов и много други автори, които съм обичала. В един момент си казах, че няма смисъл да продължавам да предлагам автори, които невинаги се приемаха, и започнах да си мечтая да имам издателство, което да предлага основно славянски автори. Името „Воланд“ беше избрано по тази причина – за да показва, че това е основното ни направление. Издателството беше основано през 1994 г. и първите три излезли книги бяха от автори като Гогол, Толстой и Емилиян Станев. Те все още са в каталога и продължават да се продават. Не във впечатляващи количества, но продължават… После обаче разбрах почти веднага, че само със славяните няма да стигна далеч и започнах да включвам други литератури. За щастие, „срещнах“ рано книгите на Амели Нотомб, когато писателката още не беше така известна: първата книга на Амели излезе във „Воланд“ през април 1997 г. Последваха другите френски, испанските, немските книги… и много още. Издавам малко англоезични по две основателни причини: първата е, че не познавам добре тези литератури, а втората е, че почти всички италиански издатели публикуват най-вече англоезични автори. Тогава какъв смисъл би имало?

Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Архивите все повече се отварят и се обръщат към обществото

Разговор с Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“

бр. 20/2020

Господин Груев, с какви фондове и документи, свързани с културата и по-конкретно с литературата, разполага Държавна агенция „Архиви“? До каква степен тези области представляват интерес за дейността на агенцията? Разкажете по-подробно за обработването и проучването на архивите, свързани с тях.
Като всеки национален архив, Държавна агенция „Архиви“ съхранява учрежденските фондове на основните културни институции в страната и личните фондове на най-значимите фигури в областта на литературата, изобразителното изкуство, театъра, киното, музиката и т.н. С хората на науката е малко по-сложно, доколкото и Научният архив на БАН съхранява фондовете на учени, работили в някои от неговите институти. Но и тук е важна преди всичко волята на дарителя и ако той приживе или неговите наследници след смъртта му са пожелали документите да отидат в Централния държавен архив например или в някой от регионалните архиви, то те са се озовали при нас. Такива случаи има не малко. При комплектуването на подобни лични фондове се опитваме да търсим представителност на ключови фигури в различни области на живота – освен дейци на науката и културата, интересът ни е и към инженери, архитекти, лекари, духовници и пр. И понеже сте литературно издание, съвсем обяснимо интересът Ви е насочен най-вече към архива на Писателския съюз и към фондовете на големите имена в нашата литература. Трябва да кажа, че неговият фонд само частично се съхранява при нас. Навремето са постъпили документите до 1980 г., а останалите се пазят на място. Такъв е бил законът – срокът на комплектуване и предаване на документите в архив е двайсетгодишен. Толкова е и в момента. До изтичането му те се съхраняват в съответното учреждение. Явно през 1980 г. е направено комплектуване на тези документи и се е изчаквало изтичането на следващия двадесетгодишен период. Междувременно обаче дойде 1989 г., Съюзът на българските писатели беше пререгистриран и в новото му качество престана да бъде задължен от закона да предава ценните си документи в архива. При него остават и тези документи от 80-те години на миналия век, чието място е в Централния държавен архив. Така че използвам и вашата трибуна, за да призова сегашното ръководство на Съюза да предостави тези документи, а добре би било и тези от следващите десетилетия, на държавата. Тяхното място е в националния архив, за да бъдат ползвани от хората на духа, от учените и журналистите. Що се отнася до личните фондове на писателите – ние се гордеем с притежаваното документално наследство на най-големите имена в българската литература. Само през последните пет години бяха откупени архивите на Йордан Йовков и на Радой Ралин, както и кореспонденцията между Иван Вазов и Евгения Марс. Като дарения постъпиха фондовете на самата Евгения Марс, както и тези на Михаил Арнаудов, Петко Росен, Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Борис Априлов и Леда Милева. Само преди месец бе дарен и неголемият, но изключително ценен личен архив на Валери Петров. Тяхната научно-техническа обработка отнема време, но вече са достъпни документите от обемните лични фондове на Йовков и Радой Ралин, работата при които продължи съответно три и пет години. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Джон Ъпдайк беше пренебрегван по политически причини

бр. 18/2020

Преводачът Йордан Костурков разказва за посещението на американския писател у нас, описано в „Книгата на Бек“

Йордан Костурков е писател, есеист, преводач, доцент по филология, преподавател по английска и американска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал е в Метрополитън Юнивърсити в Лийдс, и Университета на Луивил в Щатите.

„Книгата на Бек“ от Джон Ъпдайк е последната му преводаческа работа.

 – Господин Костурков, в „Книгата на Бек“ Ъпдайк описва живота на изток от Желязната завеса, т.е. нашия живот. Защо толкова години тази книга е пренебрегвана от българските издатели, като се има предвид, че на английски излиза още през 1970 г.?

– По политически причини. Освен че се е смятало, че е оскърбително описанието на някои от българските персонажи, разпознати в „Българската поетеса“, това е свързано и с описанията на действителността в Съветския съюз и дори Румъния. Не съм сигурен, но ми се струва, че и в конституцията имаше забрана за разпространение на антисъветска, антикомунистическа и друга литература. Освен това в списъците за държавна тайна (имаше цели отдели и на национално ниво, и на окръжно) това категорично е упоменато. Оставяше се на отговорниците по държавна тайна да преценяват. При редактирането на романите се пропускаха такива фрази и изрази, когато това беше възможно. В случая с този текст на Ъпдайк това е невъзможно. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Обичам да напомням, че е редно човек да е първо и преди всичко читател

бр. 10/2020

Разговор с Темз Арабаджиева

Темз, как от правото се насочихте към професията на пиара? И то точно в областта на книгоиздаването?

Понякога срещам доста учудени погледи, когато споделя какво е висшето ми образование. Рядко от „високоплатеното“ право някой се насочва към пиар конкретно в книжния сектор. С тази позиция сякаш ни събра случайността. И любовта (без да се опитвам да бягам от клишето с книгите). Обичам да се шегувам, че този развой на събитията е изтънчената победа на романтизма в мен. Шест години по-късно все още не съжалявам за избора си.

Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Каузата на книгите

бр. 8/2020

Литературното произведение е индивидуално постижение на автора, но издаването му като книга е резултат от съвместен труд, в който съществен принос има оформлението; съвременната книжна култура все повече ни убеждава в неговото значение. Затова в настоящото издание на рубриката „Каузата на книгите“ се обръщаме с няколко въпроса към петима от най-разпознаваемите днес у нас дизайнери и илюстратори на книги.

1. Откога се занимавате с илюстрация и оформление на книги? Имате ли представа по колко книги сте работили досега?
2. Защо избрахте да работите в областта на книжната илюстрация? Какво я различава от останалите сфери на визуалните изкуства?
3. Бихте ли описали как протича при Вас процесът на работа по една книга?
4. До каква степен въздействието и посланието на книгата зависят от оформлението и илюстрациите? Чувствате ли се отговорни за успеха или неуспеха на книгите, по които работите?
5. Със сигурност следите процесите в областта на книжната илюстрация. Как бихте обобщили актуалните тенденции? Къде се намира българската илюстрация спрямо световните процеси?
6. Случва ли се да откажете да работите по дадена книга? По какви причини?

КАПКА КЪНЕВА

1. Работя осъзнато и активно в сферата на книгата, откакто се дипломирах в Националната художествена академия преди близо 20 години. Честно казано, все още се изненадвам от това, че мога да употребя израза „преди 20 години” и в работен аспект.
Не ми е хрумвало да следя бройката илюстрирани от мен издания. Те обаче са със сигурност много по-малко от кориците на книги, по които съм работила.

2. В книжното пространство се чувствам свободна, то ми е по мярка. Харесва ми да го населявам с образи, да интерпретирам и преживявам различни животи и светове – на автора, на читателите. В някакъв смисъл това ми помага по-пълно и качествено да опознавам и другите, и самата себе си.
Книгата е за мен място, време и начин – обиталище, паралелен живот, но и възможността да бъда истинска, непресторена. Не усещам професията си по същество различна от която и да било друга творческа дейност, която ти носи радост, или както би казал Марк Твен „Може да е работа, може и да не е, важното е че допада на Том Сойер”. 🙂 Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Вечният Удхаус на български език

Разговор с Жечка Георгиева

бр. 6/2020

На 14 февруари се навършват 45 години от смъртта на П. Г. Удхаус. Култовият сборник „Стрихнин в супата“ излиза в издателство „Народна култура“ през 1983 г. в твое съставителство и превод. Как започна всичко?
Всички четящи английски в оригинал бяхме луди по Удхаус и много се тръшкахме, че не можем да го издаваме. Причината беше, че имаше нещо като забрана, защото се смяташе, че е бил колаборационист по време на войната и дори сънародниците му го недолюбваха. Практиката в онези години беше да се подават в Министерството на културата едни бланки от издателствата с данните на книгата, като по този начин се следеше да не би да се пусне на пазара нещо диверсионно. И никой не смееше да „бланкира“ Удхаус. Но ето че до мен достигна слух, че друго издателство все пак е решило да се пробва по настояване на една наша мастита преводачка и аз коленопреклонно измолих от нашата директорка Вера Ганчева разрешение за пускане на бланка, и то веднага, защото принципът беше който превари. Бланката за наша изненада и радост беше одобрена, вероятно защото авторът беше крайно неизвестен у нас, и аз се залових за работа. За да си „вържем гащите“, възложихме и предговор на Димитри Иванов, който да замаже някак си военните години, и книгата беше готова за рекордно кратко време, защото съм превеждала с небивал мерак. Решихме да я „плъзнем“ незабелязано, без много шум, пак по политически причини, затова тя събра на среща с книгоразпространителите скромните за тогава 18 000 бройки тираж, защото по неписано правило поезия, драматургия и разкази събираха най-ниски тиражи. Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Тодора Радева: За голяма част от френскоезичните писатели езикът е бунт

бр. 39/2019

Тодора Радева е програмен директор на Софийския
международен литературен фестивал. Тя е културолог и писател, автор на сборника с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, който през 2005 г. печели националната награда за дебют „Южна пролет“. Емануил А. Видински разговаря с нея.

Предстои седмото издание на Софийския международен литературен фестивал, като фокусът тази година ще бъде върху френскоезичната литература. По какъв начин избирате региона или езика, които да поставите в центъра на събитията и как се спряхте тази година на френския език?
Първото издание на Софийския международен литературен фестивал през 2013 г. беше организирано в партньорство с „Традуки“ и съвсем естествено международният фокус беше литературата от Балканите. Още тогава, когато търсехме формата и концептулната рамка на събитието, решихме да представяме автори от определен географски регион, като в различните панели на програмата (включващи освен срещи с писатели и изложби, екранизации по книги, различни дискусии) да даваме и по-широката картина на културата на избраните страни. В миналото издание, шесто подред, фокусът вече падна върху езика, който създава общност на друго ниво, наднационално, отвъд географията. Естествено е след немския език да направим издание на фестивала и с фокус върху френския, а след това и английския език. Но посоката, в която искаме да развиваме Литературния фестивал, е плавното преминаване към тематични фокуси. И това ми се струва естествено, вътрешно движение не само в концепцията на фестивала, но като че ли валидно и за света, в който живеем през последните години. Изместване от усещането за дома като географско понятие към откриването на езика като дом, а след него: общности, породени от еднакви теми и ценности, в които се вписват хора от различни страни и различни езици. Има още

1 коментар

Filed under Каузата на книгите

Читателят е част от племе непокорно

Разговор със Силвия Недкова

Вие сте филолог, но това не е достатъчно, за да свърже човек живота си с книгите. Как ще обясните тази ваша отдаденост на четенето?

Понякога си мисля, че съм станала зависима от тях. Книгите за мен са единственият възможен наркотик, с който потушавам ужаса от реалността. Звучи патетично, но това е основната причина, поради която хората изпадат в зависимост от нещо – алкохол, дрога, хазарт. Книгите са бягство, към което съм пристрастена.
А и – подобно на останалите пристрастяващи субстанции – ми носят наслада. Има едно усещане, когато попаднеш на хубава книга в правилния момент, екстатично усещане, което не може да бъде породено (поне за мен) от нищо друго.

Има още

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите