Category Archives: интервю

Антония Апостолова: „Търся дълбочината на опита в обикновеността“

бр.40/2020

Антония Апостолова

Ще те питам и за собственото ти писане, но да започнем така: преди няколко години в клуб „Перото“ имаше една много шумна дискусия, в която участваха писатели, литературни критици и книжни блогъри. Имаше една доста ярко изразена теза – че блогът (бил той и книжен) не е медия, защото е лексикон/дневник и няма редактор/и. В този смисъл от коя страна на бариерата щеше да бъдеш ти – на писателите, на книжните блогъри или на критиците?

Ще те изненадам с това, че не вярвам в блоговете. Струва ми се, че те отдавна са малко демоде, поизчерпали са се. Формите на споделяне доста са се променили оттогава, особено в ерата на Фейсбук. За мен блогът е и синоним на непостоянство, спорадичност, липса на актуалност и самовгледаност тип „твърде личен дневник“. „Литературни разговори“ се появи първо като фейсбук страница и много бързо набра последователи – в крайна сметка реагирането на пост, дори той да е под формата на текст на книжно ревю, е лесно. Едва тогава реших да рискувам и да създам сайта „Литературни разговори“, с 15-годишния си опит на медиен редактор, който е напуснал корпоративните медии. За мен това категорично не е блог, а сайт, почти новинарски. Едно заради темпото, с което го поддържам – старая се всеки ден да се появява материал или най-малкото няколко пъти в седмицата. Второ, избирам най-новите издадени книги, чета ги още топли-топли, буквално в момента на появата им, и това отразява и надявам се, насочва актуалните вкусове на пазара. Освен това пускам новини и за предстоящи книжни заглавия, което придава още повече „медийност“ на сайта ми. Бързо разбрах, че линкове към дълъг сериозен текст много по-трудно се отварят и четат, но въпреки това залагам на тези читатели, които имат достатъчно сериозно любопитство към книгите, за да го направят. Опитвам се ревютата ми да са все пак поносимо сложни и задълбочени, да са четивни, смислени и полезни, въпреки че понякога във Фейсбук дори и това дотежава и съм имала забележки, че едва ли не парадирам с висок стил. Не съм критик, по-скоро се приемам за литературен журналист, който сам е автор и си позволява с тази чувствителност – и с образованието си на английски филолог – да чете другите. Има още

Вашият коментар

Filed under интервю

„Да си отиваш постепенно не е най-очакваната радост, но е ситуация, която съдържа новости. И това е безценно.“

Луиз Глик за поезията, остаряването и една изненадваща Нобелова награда

бр.40/2020

 

Луиз Глик

„Аз съм много общителен човек. Това, че не обичам  интервюта, не означава, че съм отшелник“, казва поетесата Луиз Глик в началото на интервюто ни.

Глик беше поставена в неудобно положение. В четвъртък [08.10.2020 г.] тя спечели Нобеловата награда за литература. Журналисти се тълпят пред дома ѝ в Кеймбридж, Масачузетс. Телефонът ѝ не спира да звъни от седем сутринта, атака от внимание, която тя описва като „кошмарна“. Има още

Вашият коментар

Filed under интервю