Category Archives: Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Издателят е странна смесица между културен мисионер и предприемач

бр. 26/2019

Разговор с Петя Лунд, основателка на берлинското издателство за българска литература eta verlag

За презентацията е нужен JavaScript.

Петя, Вие сте създателка на eta verlag – берлинско издателство, специализирано преди всичко в издаването на съвременна българска литература в превод на немски. То съществува едва от 3 години, но вече сте публикували десетина книги. Бихте ли разказали малко повече за създаването и дейността на издателството?

Издателството съществува от точно три години, като първите издания се появиха в началото на 2017 г. Оттогава насам публикуваме по две издания на сезон, т.е. две за Панаира на книгата в Лайпциг (пролет) и две около Панаира на книгата във Франкфурт (есен). Тази последователност на издаване е много важна в Германия, където изискването за участие в различни браншови организации е минимум 4 издания годишно. Има още

Реклами

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Роберто Каласо: „Имах твърде драматично детство”

бр. 23/2019

Италианският писател, преводач и издател говори за изследванията, които прави за най-новата си книга, за любовта си към митовете и проблемите, които създава личната му библиотека

Анита Сети

Роберто Каласо е роден във Флоренция през 1941 г. и е автор на много книги, сред които е световният бестселър „Сватбата на Кадъм и Хармония” – роман, преиздаден този месец като модерна класика от издателство „Пенгуин”. Новата му книга, „Неназовимо настояще” е деветата част на поредица, изследваща мита и модерната епоха. Писателят е определен от „Парис Ревю” като „литературна институция, състояща се от един човек”; Каласо превежда, колекционира редки книги и оглавява италианското издателство Adelphi Edizioni, публикувало автори като Хорхе Луис Борхес, Брус Чатуин и Милан Кундера.

 

 „Неназовимо настояще” е част от поредица, която улавя духа на различните епохи – защо неназовимо?

Невъзможността да бъде назован е основна характеристика на света около нас. Работата на писателя е да бъде най-малкото изследовател на неназовимото. Думите непрестанно се умножават, но стават все по-малко ефективни; този факт кореспондира с парадокса на нашия светски свят, който демонстрира огромна сила в развитието на технологиите, но е тотално неадекватен, когато трябва да формулира това, което се случва.

Също така се интересувате от йероглифи – образите могат ли да назовават нещата?

Абсолютно. Не смятам, че мисленето е само аналитично, не приемам схващането, че образът е начин за отслабване на мисълта. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

За оптимистичните тенденции и необходимите политики в книгоиздаването

бр. 20/2019

Разговор с Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата

Сн. Яница Радева

В началото на март бе публикуван проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019 – 2029 г., разработен в изпълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Каква е политиката, предвидена за сферата на книгоиздаването и литературата според този документ?

Един от най-големите проблеми в книгоиздаването, който се обсъжда вече три десетилетия, е диференцираната ставка по ДДС. Това би трябвало да е водеща линия в стратегическия документ, наречен Национална стратегия за културата. Но това, което прави впечатление в проекта на този документ, е, че липсва финансова рамка, т.е. всички финансови инструменти, които от десетилетия разискваме за българската култура в различни гилдии, най-вече диференцираната ставка по ДДС, отсъстват от Националната стратегия. За мен това е определящ въпрос от гледна точка на политиката към българската култура, доколкото ДДС е данък, който се понася от крайния потребител – тоест, ако искаме да насърчаваме четенето и купуването на книги, би следвало да диференцираме тази данъчна ставка, за да олекотим крайния потребител откъм нейната цена. Това би следвало да е водещо при определяне политиката на Министерството на културата за насърчаване на издаването на преводна литература и изобщо на издаването на книги. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Трансреализъм: първото значимо литературно направление на XXI в.?

Между научната фантастика и реализма: Деймиън Уолтър говори за Филип К. Дик, Стивън Кинг и трансреализма – новия литературен жанр, който цели да сложи край на „консенсусната реалност“

Деймиън Уолтър

„Камера потъмняла“ е един от най-известните, но и най-противоречиви романи на Филип К. Дик. Написан през 1973 г., но издаден чак през 1977 г., той бележи прехода от научнофантастичните романи от средата на кариерата му – като „Човекът във високия замък“ и „Мечтаят ли роботите за електроовце?“ – към по-късните му творби, които като че ли се отклоняват от този жанр. Подобно на VALIS („ВАЛИС“) и The Divine Invasion („Божествено нашествие“), които пише след време, „Камера потъмняла“ събира в едно две истории – научнофантастичен разказ за пагубен за мозъка наркотик и реалистично автобиографично описание на годините, през които Дик живее с наркозависими.
Според писателя, критик и математик Руди Ръкър „Камера потъмняла“ е и първото произведение на ново литературно направление, което той нарича „трансреализъм“ в есето си от 1983 г. „Манифест на трансреализма“. Три десетилетия по-късно есето на Ръкър е по-актуално в съвременната литература от всякога. Ала докато Ръкър пише във време, в което научната фантастика и популярната литература изглеждат напълно независими една от друга, днес между тях трудно може да бъде прокарана граница. Изглежда, в началото на XXI в. литературното направление, чиято поява Ръкър оповестява преди години, най-после започва да се налага. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Нов златен век на ирландската детска литература

бр. 10/2019

Нестихващият интерес към детската литература превръща Оуън Колфър и Дарън Шан в звезди

Падриг Кени

Някога ирландската литература за деца можеше да се похвали с едва шепа представители – при това недотам популярни и със съвсем скромни продажби на вътрешния пазар. В страната имаше две основни издателства за детска литература и не можеше да се говори за почти никаква индустрия и издателска инфраструктура. Единствените ирландски писатели, издавани в чужбина, бяха автори на жанрова и на висока литература. През последните двайсет години обаче ситуацията се промени драстично. Издатели като „Гил Букс“, „Литъл Айлънд“ и „О’Брайън Прес“ публикуват детски книги в абсолютно немислими за 80-те и 90-те години на миналия век тиражи. Днес детската литература се радва на безпрецедентен интерес, а ирландските детски автори са повече от всякога. Книгите на Катрин Дойл, Хелена Дъган, Шинейд О’Харт и много други се издават директно в Обединеното кралство. Там вече се говори за нов „златен век” на детската литература, а настроенията и в Ирландия са доста сходни. Как и защо се стигна дотук и наистина ли в момента изживяваме свой собствен „златен век”?
Дейвид О’Калахан, който отговаря за подбора на детско-юношеската литература в „Ийсън“1, твърди, че сме свидетели на трети „златен век” – част от цикъл, чието начало слага Дж. К. Роулинг с „Хари Потър“: „В момента в Ирландия литературата за деца между осем и дванайсет години е в подем – при това мащабите са наистина поразителни. Трийсет и пет процента от продадените по Коледа детски книги са в тази възрастова категория. Лично за мен най-доброто доказателство, че в момента изживяваме „златен век”, е, че детските книги вече се излагат в предната част на книжарниците в Ирландия“. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Митологичните чудовища като брандове

бр. 6/2019

Могат ли чудовищата от древногръцката митология да се превърнат в мотив за игра на интелекта и мисълта? Литературният критик Мариза Декастро дава отговор в атинския литературен сайт „Анагностис“ (гр: „Читател“).
Авторите, които не лежат на стари лаври, а се самообновяват, стават интересни за всички: издатели, читатели, изследователи, критици. Един от тях според Мариза Декастро е Вангелис Илиопулос (1964), автор на десетки книги (от детско-юношески романи до книги за невръстни деца), с широк обхват от теми (околна среда, телевизия, безопасно плуване, сплашване (bullying), приказки и др.), създател на разпознаваеми герои и успешни авторски поредици. При все че според нея той несъмнено повтаря собствени изпитани авторски рецепти, като автор търпи и видимо развитие с всяка следваща книга.
Неотдавна на английски с марката на атинското изд. „Мелиса“ се появиха три негови илюстрирани книги – за митичните чудовища Медуза, Минотавър и Грифон, с перпектива да бъдат лансирани на международния книжен пазар. Логичен ход, тъй като от една страна античните легенди и митове продължават да бъдат конвертируем гръцки продукт, а от друга, книги от същия – сравнително познат автор – вече са превеждани и издавани в различни страни. Заслугите обаче се крият в техните литературни качества, педагогическия подход и майсторското им илюстриране. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Целта ми е да издавам книгите на най-талантливите

бр. 3/2019

Разговор с издателя Коломан Кертеш Багала

Сн. Радован Войенчак

Коломан Кертеш Багала е основател и централна фигура в издателството KK Bagala, в което от появата му през 1991 г. до днес се издават само словашки книги. Дейността на издателството е от незаменимо значение за съвременната словашка литература – в него през последните вече близо три десетилетия дебютират и се утвърждават много от знаковите й автори.  Коломан Багала активно участва и в организирането на литературния живот в родината си, инициира различни литературни събития и конкурси, сред които най-популярен, авторитетен и дълголетен е конкурсът „Разказ“ (Poviedka).

 

Господин Багала, от началото на 90-те години на миналия век, когато основавате издателството си KK Bagala,  сте ангажиран с издаването на съвременна словашка литература. Разкажете малко по-подробно за работата си, за историята на Вашето издателство?

Нежната революция през 1989 г. напълно промени моя живот. Гордея се, че свалихме комунистическия режим и че днешното ни управление е демократично. По време на социализма бях работник, който вечер четеше книги. Такъв и щях да си остана до края на живота си. Бях на 25 години и се включих активно в революционния процес. През 1990 г. ме приеха за студент във Философско-филологическия факултет на Университета „Ян Амос Коменски” в Братислава. Там заедно с двама мои състуденти създадохме литературно списание, в което публикувахме неизвестни дотогава, главно млади автори.  През 1991 г. основах издателство, в което публикувах книги на автори от списанието. Още от създаването му замисълът беше да издавам изключително словашки автори. Обичам да чета ръкописи и да контактувам лично с авторите. Издателството носи моето име, така че издателският му план отразява моя литературен вкус. Заедно с мен ще си отиде и то. Основах го за собствено удоволствие, а не с презумпцията да прерасне в империя. До този момент съм издал повече от 500 книги и не съжалявам за нито едно заглавие.

Свидетел съм как преди тридесет години много реномирани издателства започнаха да бълват евтини чуждестранни бестселъри. Те високомерно отхвърляха най-добрите словашки автори. За съжаление, не можеше да се направи нищо. В началото издавах по 1-2 книги годишно. В повечето случаи авторите бяха мои връстници – бяхме приятели още от времето на списанието, а после продължихме да работим и над книгите им. Например Марек Вадас познавам още от 1990 г. като студент, през 1994 г. той дебютира с първата си книга, след това издадохме още седем негови книги и работим заедно и до днес. Вадас е един от най-ярките автори от своето поколение. Преди месец излезе в превод на български най-успешната му книга – „Лечителят”.

През първите четири години от съществуването на издателството успях да издам шест книги, четири от които авторски дебюти. Четири от шестте спечелиха награди. Това не остана незабелязано от словашките автори; започнах да получавам много ръкописи, така че през 1996 г. създадох литературния конкурс „Разказ” и издадох най-добрите текстове. Продукцията на издателството се увеличаваше. Започнах да търся и утвърдени автори и да преиздавам книгите, които харесвах в младостта си. Това й е най-хубавото на издателската професия – сега издавам събраните съчинения на автори като Душан Митана, Станислав Ракус, Вацлав Панковчин, Иван Кадлечик и много други обичани от мен писатели, за да радват и днешния читател със своите творби.

Имаше години, в които издавах и 30 книги годишно. Сега нещата се поуспокоиха и издавам по 1-2 заглавия месечно.  Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама