Category Archives: Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Непрестанно преследване на смисъла

бр. 1/2020

Разговор с Манол Пейков от издателство „Жанет 45“

 

сн. Личен архив

Вашето издателство е силно ангажирано с издаването на съвременна българска литература от самото си основаване – още от 90-те години, когато малко издателства проявяваха интерес към нея. Продължавате и сега, когато българските автори се радват на доста по-голям читателски интерес, но отново поемате издателския риск да публикувате не само утвърдени имена, а и дебютиращи автори, поезия и т.н. Какво ви кара да го правите?
Издаването на българска литература е основна част от нашето издателско ДНК. От основаването на издателството през 1989-а до моето присъединяване през
2006-а българските автори представляваха практически 100% от портфолиото на „Жанет 45“. Към момента те са около три четвърти на годишна база. От над 1400 заглавия, които сме издали през годините, около 1200 са български. По традиция голяма част от книгите, които издаваме, са на млади автори.
Винаги съм определял „Жанет 45“ като „малко” издателство. Съдейки по обема на годишната ни продукция (който ни класира в челната 15-ица на съществуващите в България над 1200 издателства), това – поне привидно – не отговаря на истината. Работата е там, че личната ми дефиниция за вододела между „големи” и „малки” издателства е малко по-различна: като „големи” определям онези, чиято издателска политика е задвижвана преди всичко от пазарния интерес. „Малки” – поне в смисъла, който аз влагам в този термин – са онези, при които основен двигател е вкусът на издателя.
За мен именно малките издателства са хлябът и солта на книгоиздаването в България. Удивително е, че в страната с най-евтините книги в ЕС, която едновременно с това е една от двете страни в съюза с пълен размер ДДС върху книгите, въпреки всичко гъмжи от издателства. Това е огромен комплимент за неразрушимия предприемачески дух на българина. По последна статистика, над 1000 от общо 1200 действащи издателства в страната издават между 1 и 10 книги годишно. Да бъдеш „малък” издател почти винаги означава да правиш нещата с любов и с огромна себеотдайност – защото се налага да вършиш всичко съвсем сам: от избора на автор и заглавие до избора на хартия, от висенето край печатната машина до обикалянето из книжарниците с раничка на гърба. В същото време не е рядкост едно-единствено добре подбрано, добре преведено и добре оформено заглавие от малко издателство да има по-ключово и по-трайно значение за националната ни култура от примерно 100 заглавия, издадени от някое от по-комерсиалните издателства. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Издателят е странна смесица между културен мисионер и предприемач

бр. 26/2019

Разговор с Петя Лунд, основателка на берлинското издателство за българска литература eta verlag

За презентацията е нужен JavaScript.

Петя, Вие сте създателка на eta verlag – берлинско издателство, специализирано преди всичко в издаването на съвременна българска литература в превод на немски. То съществува едва от 3 години, но вече сте публикували десетина книги. Бихте ли разказали малко повече за създаването и дейността на издателството?

Издателството съществува от точно три години, като първите издания се появиха в началото на 2017 г. Оттогава насам публикуваме по две издания на сезон, т.е. две за Панаира на книгата в Лайпциг (пролет) и две около Панаира на книгата във Франкфурт (есен). Тази последователност на издаване е много важна в Германия, където изискването за участие в различни браншови организации е минимум 4 издания годишно. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Роберто Каласо: „Имах твърде драматично детство”

бр. 23/2019

Италианският писател, преводач и издател говори за изследванията, които прави за най-новата си книга, за любовта си към митовете и проблемите, които създава личната му библиотека

Анита Сети

Роберто Каласо е роден във Флоренция през 1941 г. и е автор на много книги, сред които е световният бестселър „Сватбата на Кадъм и Хармония” – роман, преиздаден този месец като модерна класика от издателство „Пенгуин”. Новата му книга, „Неназовимо настояще” е деветата част на поредица, изследваща мита и модерната епоха. Писателят е определен от „Парис Ревю” като „литературна институция, състояща се от един човек”; Каласо превежда, колекционира редки книги и оглавява италианското издателство Adelphi Edizioni, публикувало автори като Хорхе Луис Борхес, Брус Чатуин и Милан Кундера.

 

 „Неназовимо настояще” е част от поредица, която улавя духа на различните епохи – защо неназовимо?

Невъзможността да бъде назован е основна характеристика на света около нас. Работата на писателя е да бъде най-малкото изследовател на неназовимото. Думите непрестанно се умножават, но стават все по-малко ефективни; този факт кореспондира с парадокса на нашия светски свят, който демонстрира огромна сила в развитието на технологиите, но е тотално неадекватен, когато трябва да формулира това, което се случва.

Също така се интересувате от йероглифи – образите могат ли да назовават нещата?

Абсолютно. Не смятам, че мисленето е само аналитично, не приемам схващането, че образът е начин за отслабване на мисълта. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

За оптимистичните тенденции и необходимите политики в книгоиздаването

бр. 20/2019

Разговор с Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата

Сн. Яница Радева

В началото на март бе публикуван проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019 – 2029 г., разработен в изпълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Каква е политиката, предвидена за сферата на книгоиздаването и литературата според този документ?

Един от най-големите проблеми в книгоиздаването, който се обсъжда вече три десетилетия, е диференцираната ставка по ДДС. Това би трябвало да е водеща линия в стратегическия документ, наречен Национална стратегия за културата. Но това, което прави впечатление в проекта на този документ, е, че липсва финансова рамка, т.е. всички финансови инструменти, които от десетилетия разискваме за българската култура в различни гилдии, най-вече диференцираната ставка по ДДС, отсъстват от Националната стратегия. За мен това е определящ въпрос от гледна точка на политиката към българската култура, доколкото ДДС е данък, който се понася от крайния потребител – тоест, ако искаме да насърчаваме четенето и купуването на книги, би следвало да диференцираме тази данъчна ставка, за да олекотим крайния потребител откъм нейната цена. Това би следвало да е водещо при определяне политиката на Министерството на културата за насърчаване на издаването на преводна литература и изобщо на издаването на книги. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Трансреализъм: първото значимо литературно направление на XXI в.?

Между научната фантастика и реализма: Деймиън Уолтър говори за Филип К. Дик, Стивън Кинг и трансреализма – новия литературен жанр, който цели да сложи край на „консенсусната реалност“

Деймиън Уолтър

„Камера потъмняла“ е един от най-известните, но и най-противоречиви романи на Филип К. Дик. Написан през 1973 г., но издаден чак през 1977 г., той бележи прехода от научнофантастичните романи от средата на кариерата му – като „Човекът във високия замък“ и „Мечтаят ли роботите за електроовце?“ – към по-късните му творби, които като че ли се отклоняват от този жанр. Подобно на VALIS („ВАЛИС“) и The Divine Invasion („Божествено нашествие“), които пише след време, „Камера потъмняла“ събира в едно две истории – научнофантастичен разказ за пагубен за мозъка наркотик и реалистично автобиографично описание на годините, през които Дик живее с наркозависими.
Според писателя, критик и математик Руди Ръкър „Камера потъмняла“ е и първото произведение на ново литературно направление, което той нарича „трансреализъм“ в есето си от 1983 г. „Манифест на трансреализма“. Три десетилетия по-късно есето на Ръкър е по-актуално в съвременната литература от всякога. Ала докато Ръкър пише във време, в което научната фантастика и популярната литература изглеждат напълно независими една от друга, днес между тях трудно може да бъде прокарана граница. Изглежда, в началото на XXI в. литературното направление, чиято поява Ръкър оповестява преди години, най-после започва да се налага. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Нов златен век на ирландската детска литература

бр. 10/2019

Нестихващият интерес към детската литература превръща Оуън Колфър и Дарън Шан в звезди

Падриг Кени

Някога ирландската литература за деца можеше да се похвали с едва шепа представители – при това недотам популярни и със съвсем скромни продажби на вътрешния пазар. В страната имаше две основни издателства за детска литература и не можеше да се говори за почти никаква индустрия и издателска инфраструктура. Единствените ирландски писатели, издавани в чужбина, бяха автори на жанрова и на висока литература. През последните двайсет години обаче ситуацията се промени драстично. Издатели като „Гил Букс“, „Литъл Айлънд“ и „О’Брайън Прес“ публикуват детски книги в абсолютно немислими за 80-те и 90-те години на миналия век тиражи. Днес детската литература се радва на безпрецедентен интерес, а ирландските детски автори са повече от всякога. Книгите на Катрин Дойл, Хелена Дъган, Шинейд О’Харт и много други се издават директно в Обединеното кралство. Там вече се говори за нов „златен век” на детската литература, а настроенията и в Ирландия са доста сходни. Как и защо се стигна дотук и наистина ли в момента изживяваме свой собствен „златен век”?
Дейвид О’Калахан, който отговаря за подбора на детско-юношеската литература в „Ийсън“1, твърди, че сме свидетели на трети „златен век” – част от цикъл, чието начало слага Дж. К. Роулинг с „Хари Потър“: „В момента в Ирландия литературата за деца между осем и дванайсет години е в подем – при това мащабите са наистина поразителни. Трийсет и пет процента от продадените по Коледа детски книги са в тази възрастова категория. Лично за мен най-доброто доказателство, че в момента изживяваме „златен век”, е, че детските книги вече се излагат в предната част на книжарниците в Ирландия“. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Митологичните чудовища като брандове

бр. 6/2019

Могат ли чудовищата от древногръцката митология да се превърнат в мотив за игра на интелекта и мисълта? Литературният критик Мариза Декастро дава отговор в атинския литературен сайт „Анагностис“ (гр: „Читател“).
Авторите, които не лежат на стари лаври, а се самообновяват, стават интересни за всички: издатели, читатели, изследователи, критици. Един от тях според Мариза Декастро е Вангелис Илиопулос (1964), автор на десетки книги (от детско-юношески романи до книги за невръстни деца), с широк обхват от теми (околна среда, телевизия, безопасно плуване, сплашване (bullying), приказки и др.), създател на разпознаваеми герои и успешни авторски поредици. При все че според нея той несъмнено повтаря собствени изпитани авторски рецепти, като автор търпи и видимо развитие с всяка следваща книга.
Неотдавна на английски с марката на атинското изд. „Мелиса“ се появиха три негови илюстрирани книги – за митичните чудовища Медуза, Минотавър и Грифон, с перпектива да бъдат лансирани на международния книжен пазар. Логичен ход, тъй като от една страна античните легенди и митове продължават да бъдат конвертируем гръцки продукт, а от друга, книги от същия – сравнително познат автор – вече са превеждани и издавани в различни страни. Заслугите обаче се крият в техните литературни качества, педагогическия подход и майсторското им илюстриране. Има още

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама