Category Archives: Дискусионен клуб

Преводът на диалекти в художествената литература

бр. 11/2017

Дискусия  от 1 март 2017 г., Ректорат на СУ „Св. Кл. Охридски”, зала 2

Фотография Нели Гаврилова, 2001

Дария Карапеткова: Добър вечер. Както знаете, нашата дискусия е съвместна идея на художествената секция на Съюза на преводачите в България и магистърската програма „Преводач-редактор“ на Софийския университет, поради което искам да дам първо думата на Теодора Цанкова, която е председател на секция „Художествен превод“, за няколко думи, като ще я помоля също така да обясни състава на поканените за дискутанти в тази дискусия и да мотивира някои от отсъствията в този състав.

Теодора Цанкова: Добър вечер и честита Баба Марта на всички! На мене ми е много драго да видя тук толкова много колеги, приятели, професионалисти и студенти. Тази дискусия е втора от серията дискусии, които организираме съвместно с магистърската програма „Преводач-редактор“, и се дължи най-вече на убеждението ни, че подобни дискусии за превода изискват и са интересни за една по-широка публика, която не се състои само от кръга специалисти преводачи и академични хора, който е в една или друга степен затворен, а напротив, проблематиката, както в настоящата дискусия, така и изобщо проблематиката на превода на литература, сме убедени, че е от интерес за всеки, който може да се нарече добър читател, и за всеки, за когото има значение какви текстове чете. Така че ви благодаря за присъствието и искам да подчертая още в началото, че всеки от вас е свободен, даже бихме го насърчили, да задава въпроси,  да взима участие в дискусията, която предстои. Тази дискусия е озаглавена „За превода на диалекти в художествената литература“. Поводът за нея е едно издание, което на почти всички, на всички е добре познато. Това е скорошното издание на „Детски и домашни приказки” от Братя Грим. Издателството е „Deja Book”, а преводът е на Слави Ганев. Дискусията по повод това издание вече започна. Вероятно за мнозина от вас са познати рецензията на проф. Ана Димова и рецензията на проф. Майа Разбойникова-Фратева. И двете са лесно намираеми в интернет. Едната е публикувана във в. „Култура”, другата в „Литературен вестник”. Благодарни сме и на двете издания за това. Има още

Вашият коментар

Filed under Дискусионен клуб

(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис

бр. 11/2017

Ана Димова

На фона на пъстрия и не винаги обозрим пейзаж от преводна немскоезична литература отрадно впечатление правят преводите на Владко Мурдаров. Може само да се съжалява, че той се изявява на полето на художествения превод едва през последните две десетилетия. В интервю за Зелма Алмалех той заявява следното: „Започнах да превеждам през 1995 г., точно преди 20 години. Никога не съм си представял, че ще се занимавам с превод, защото ми се струваше, че в тази дейност няма творчество. А аз винаги съм бил настроен да мисля творчески. Оказа се, обаче, че много съм се лъгал, и сега това ми е основното занимание“. Резултатите от тази дейност са наистина завидни. В превод на Владко Мурдаров са издадени и поставяни на сцена многобройни творби на австрийската и немската класическа и съвременна драма, като се започне с Ведекинд, Музил, Рилке, Шницлер, Брехт и се стигне до Хандке, Бернхард, Турини, Табори и Йелинек. Романи, новели и разкази на немскоезичната литература също са станали достояние на българския читател в превод на Владко Мурдаров, пресътворил е творби на автори като Бернхард, Хандке, Енценсбергер, Шницлер, Троянов. Прави впечатление амбицията на Владко Мурдаров като преводач да открива такива творби на иначе известни автори, които досега не са били превеждани. Например: Ранният Брехт. Четири пиеси (Рива, 2008), Едноактни и пиеси уроци (Рива, 2009), Страх и мизерия в третия райх (Black Flamingo, 2011), Непознатият Брехт. Пиеси и фрагменти (Black Flamingo, 2017). Има още

има 1 коментар

Filed under Дискусионен клуб, На фокус

Кампанията срещу романа „Лице“: зад кулисите

бр. 8/2017

Пламен Дойнов

12-01Романът на Блага Димитрова „Лице“ излиза от печат, според данните от редакционното каре, на 30 ноември 1981 г. – точно един месец преди 60-годишния юбилей на авторката, родена на 2 януари 1922 г.

От първите дни на декември 1981 г. „Лице“ влиза в книжарниците, а Блага Димитрова започва да го подарява на приятели и колеги. Председателят на СБП Любомир Левчев си спомня, че на 12 декември среща Бл. Димитрова на улицата и пред Детмаг тя, „щастливо усмихната“, му подарява „първия екземпляр“ на книгата. Дарственият надпис е от две части (семейна и лична) и гласи:

„На Дора, Марта и Влади с обич и възхищение, а на Любчо и с признателност за решаващата намеса при свалянето на издателското фередже от това мое „Лице“.“[1]

Ролята на Левчев при преодоляването на издателските бариери пред отпечатването на романа наистина е ключова. Той е една от важните властови фигури, с които Димитрова поддържа добри лични контакти. Същевременно тепърва ще видим, че при дискусионната разправа с романа председателят на СБП съвсем не е безучастен.

До приятели като Радой Ралин книгата достига на 18 декември с надпис:

„На Радой –13-blaga-dimitrova

Моето разбито Лице

като рохко яйце –

от все сърце –

  1. ХІІ. 1981 г. Блага“[2]

Има още

има 1 коментар

Filed under Дискусионен клуб

А можеше да бъде една наистина прекрасна книга

Ана Димова

бр. 7/2017

detski-prikazki-600x600Много сериозно впечатление прави на пръв поглед книгата на издателство Deja Book, излязла на книжния пазар в края на 2016 г.: пълен превод, направен по първото издание на сбирката с приказки на братята Якоб и Вилхелм Грим, които са не само събирачи на народни умотворения, но и учени, смятани за създатели на германистиката; приказките се предхождат от предговори и на преводача, и на Братя Грим, от бележки към превода и към изданието, съпровождат се от илюстрации на още един брат Грим, прочут илюстратор в Германия по онова време,  и друг прочут илюстратор от Златната ера на британската илюстрация. Какво повече би могло да се иска от едно сериозно издание на тези приказки, които познаваме само частично от подборки на различни издатели от по-късно време; на български език най-пълно досега е изданието на „Народна младеж“,  свързано с имената на Ангел Каралийчев (послеслов) и Димитър Стоевски  (превод). Има още

9 коментара

Filed under Дискусионен клуб, Приписки

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

В разговора ще се включат:

Албена Хранова, Амелия Личева, Ани Бурова, Биляна Курташева, Божана Филипова, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Димитър Камуров, Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Иван Христов, Илвие Конедарева, Йордан Ефтимов, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Катя Станева, Кристина Йорданова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Миглена Николчина, Милена Кирова, Митко Новков, Михаил Неделчев, Надежда Александрова, Надежда Стоянова, Николай Аретов, Пенка Ватова, Пламен Антов, Тодор Христов, Яни Милчаков, Яница Радева

и всички, които се интересуват актуалните парадигми на българския канон.

Място: СУ „Св. Климент Охридски”, аудиторя160 Б, IV етаж, Централно крило.

Време:                10.06.2010                18.00 часа.

2 коментара

Filed under Дискусионен клуб