Category Archives: Гласовете им чуваме

Васил Колев: Лъжата се заплаща, истината се изстрадва

бр. 8/2017

03-v-kolevВасил Колев е роден на 21 май 1946 г. в с. Радювене, Ловешко. Завършва Техникум по механотехника в Ловеч (1965) и Институт за учители специалисти в Габрово. Учител в Добрич от 1969 до 1991 г. През 1991 г. създава фирма „Чернат” за разпространение и издаване на печатни произведения. Председател на Фондация „Граждани срещу насилието”. Автор на книгите „Радювене” (1999) и мемоарната „Вечер жаби крякат, заран славей пей” (2005). Под негово съставителство излизат „Партизани. Коги да е правото ще излезе на лице” (2007), „Поп Кръстю и неговите приятели” (2008), „Кощунство и с паметта на Васил Левски” (2009), „Моралният подвиг на поп Кръстю” (2015), „Ловешкият покрит мост на архитект Стефан Олеков” (2016). Разговаряме с него на 18 февруари 2017 г.

Вие сте човек на особени граждански каузи. Бих ги нарекъл митоборчески. Защо ги избирате? Или каузите избират Вас?
Така се стекоха нещата в живота ми, че през всичките години, откакто се помня, съм бил свободен в действията си и каквото и да съм правил и правя, е било с удоволствие, а не дали ще се хареса на някого и какво възнаграждение ще получа. Не съм вършил нещо по принуда, защото се е налагало. Нито съм се притеснявал да кажа какво искам от когото и да било. Затова с радост посрещнах промяната в България през 1989 година, имах чувството, че ще спечеля. Семейството ми ще бъде по-добре. Затова подкрепях промяната, но по свой начин. Начин, при който това, което правя, да е мое, да не се моля за каквото и да било. А помощта, която получавам, да е необходимост на самия даващ. Не искам някой да е зависим от мен. Само тогава съм щаслив. Организирах срещи на обществеността в Добрич с писатели и поети, чието творчество ми харесва и тяхната гражданска позиция ми допада: Георги Мишев, Ивайло Петров, Михаил Неделчев, Марин Георгиев, Атанас Свиленов, Йордан Попов, Михаил Вешим. Подкрепях финансово премиери и книги на творци от Добрич: Йордан Дачев, Сашо Серафимов, Иван Атанасов. Спонсорирах читалище „Йордан Йовков” с книги, вестници, списания. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

…обичах да обичам работата си/ Разговор с Мирела Иванова

7_mirela

Сн. Личен архив

бр. 7/2017

Вие сте новият драматург на Народния театър „Иван Вазов”. Зрителите вече могат да видят първата постановка, в която съучаствате  – „Майстори” от Рачо Стоянов. Отново драматург на „Майстори” е известен български поет, така както се е реализирало представлението при първото му поставяне на сцената на Народния театър с драматург Николай Лилиев. Приемственост или оттласкване има между Николай Лилиев и вашата драматургична работа върху творбата на Рачо Стоянов?
Ако трябва да бъдем честни, аналогията е само символна. Да не забравяме обаче колко неслучайни и многоказващи са символите. Пиесата на Рачо Стоянов „Майстори”, отвъд факта, че е най-поставяната и най-играна българска пиеса, има и уникална „биография” – извадена от „нищото”, както по традиция можем да назовем повечето злонамерени и подставени български конкурси, тя попада в ръцете на знаменит театрал и режисьор като Масалитинов. Интересен е неговият спомен за работата над „Майстори”, за първата и последвалите срещи с Рачо Стоянов, за преработките и съкращенията. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме