„Детското книгоиздаване е въпрос и на морал“

Разговор с Кремена Димитрова от издателство „Колибри“

бр. 05/2021

 

Какво място заема литературата за деца и юноши в каталога на издателство „Колибри“? Кои са основните акценти в издателската Ви политика по отношение на този тип литература?
Ако вземем броя заглавия, издадени от нас за година, детските са около една десета от цялата продукция. Издателство „Колибри“ вече 30 години предлага възможно най-широк спектър от жанрове с идеята да удовлетвори по-голяма част от аудиторията, но без компромис в качеството и високите стилистични стандрати. Затова детските книги, които издаваме през последните години, се отличават с високо качество на визията, но и с високостойностно и безкомпромисно съдържание. Ето защо ние се обръщаме предимно към класиката, към преводни автори и към безспорни шедьоври на познати и любими писатели. Пример е поредицата от петте приказки на Валери Петров, които излязоха с ново оформление в отделни издания на всяка една с различен илюстратор. Неслучайно тези издания получиха признанието на повечето от престижните литературни награди, както и широк отзвук от родители, учители, библиотекари и от самите деца.

„Яснота, звънкост и въодушевление от живота“

Разговор с Нева Мичева за „Три приказки“ от Умберто Еко и превода на литература за деца

бр.42/2020

Илюстрация от Еудженио Карми към приказката „Бомбата и генералът“ в книгата „Три приказки“ от Умберто Еко, изд. „Лист“, 2020

Нева, съвсем наскоро във Ваш превод излезе книгата „Три приказки“ от Умберто Еко, илюстрирана от Еудженио Карми. Разкажете малко повече за нея.

Забавно е, че Eco на италиански може да значи както „ехо“, така и „еко-“ (от гръцката дума за „дом“, от която идват „икономика“ и „екология“) – съвпадение, което тъкмо в тази книжка е значещо. Тук имаме три истории, които заставят възрастните да обяснят някои основни икономически и екологични положения на децата (а пътем и на себе си). И ехото от тях е много по-голямо, отколкото би било, ако бяха излезли изпод перото на друг автор.

По оригинал приказките са всъщност „разкази“ – Tre racconti. Моето чувство беше, че ако озаглавя книга на Еко с „Три разказа“, никой няма и да се сети, че е за деца. На руски също са предпочели „сказки“, а на португалски – „малки истории“. Само мога да се догаждам какъв е бил мотивът на автора да се отвърне от названието fiaba (приказка): да не вкара важните теми за обсъждане в тясната ниша на детинското? Да не сложи етикет „фантазии“ на нещо притеснително реално? При всички положения историите са отпреди интернет, а оттогава насам разказването за деца силно се е променило, както впрочем и достъпът на малките до всякакъв вид повествования. (Някой беше забелязал следната тенденция в ширпотребното кино: филмите за деца стават все по-„възрастни“ – пълни с насилие, директно изложени травми и сложна лексика, – докато филмите за възрастни зазвучават все по-„бебешки“ – пълни с искейпистки фантазии, ярки цветове и лесни музики в рамките на опростен сюжет.)

Искреност и доза чувство за хумор

Лилия Трифонова

бр.33/2020

За някои теми се говори трудно с децата. Може би и затова на пазара не се намират често детски книги, които да засягат по-деликатните и тежки теми. Смъртта е такава тема, затова и често родителят не знае как да започне разговор с детето си, когато то попита неизбежния въпрос. С “Книга за смъртта” обаче шведската авторка Пернила Сталфелт прави този разговор по-лесен за започване. Книгата, която е в превод на Росица Цветанова, излезе съвсем наскоро на българския пазар благодарение на издателство “Точица” и Фондация за детски палиативни грижи “Ида”. У нас това е първо издание на книга на Сталфелт, която в родната ѝ Швеция е добре познато име в детската литература именно заради това, че успешно може да пише за понятия, които са трудни за обяснение. “Книга за смъртта” (излязла на шведски през 1999 г.) е част от поредица на Сталфелт, базирана на конструкта “Книга за…”. Така през 1996 г. тя пише “Книга за косата”, а през 2001 г. издава “Книга за любовта”.

Докато рисувам, едновременно разказвам

Разговор с Лиляна Дворянова

бр. 27/2020

И преди сте илюстрирали различни издания за деца, но „Слончето, което искаше да лети“ е вашата дебютна книга, в която създавате цялостната концепция от визуалната репрезентация до текста. Какво ви насочи към писането за деца? 

– Обичам да чета, обичам думите, но честно казано, въобще не се чувствам уверена с моите думи. Те получават сигурност само ако се хванат за ръка с образите… Затова не бих казала, че съм се насочила към писането за деца, а по-скоро към разказването  чрез образи.

Но не съм сигурна дали това разказване е само за деца, ще ми се да не е само за тях, но и за техните родители. Споделени книги – четени и гледани заедно.

Децата са разкошна публика

Разговор с Катя Антонова от изд. „Рибка“

Бр. 27/2020

Вие сте нейна авторка, а Евгения Николова е илюстраторка на първата ви съвместна книга – едноименната на издателството ви „Рибка“. Как се зароди идеята да работите заедно върху нея и да създадете издателството съвместно с Милен Антиохов? Какви са ролите на трима ви в него?

– Винаги много съм се възхищавала на професионализма на Евгения. Тя притежава качества, които са тотален дефицит в България. Идеята да създадем издателството се появи съвсем естествено – не ни харесваше, че по онова време нямаше достатъчно интересни съвременни детски книги. Почти никакви нямаше.

„Златно сърце“ с ново издание

бр. 27/2020

Йоанна Нейкова

Това лято подрастващите читатели ще имат възможността да се докоснат до едно от най-емблематичните произведения за деца, писани на български, тъй като първият оригинален български детски роман – „Златно сърце“ на Калина Малина – излиза в ново издание след дълго отсъствие от книжните рафтове. Новото книжно тяло на така важния за развитието на литературата за деца и юноши роман излиза под знака на издателство „Кръг“, а художественото оформление на корицата е дело на Виктор Паунов.