Author Archives: lvpost

Петер Хандке, литературата и политиката

бр. 35/2019

Иван Попов

Петер Хандке е автор, който въпреки достолепната си възраст продължава да не изпитва проблеми да играе ролята на enfant terrible в немскоезичната литература. В неговия случай творческите достижения по традиция се дискутират в контекста на политическите му възгледи. Именно политиката и меко казано проблематичните публични изяви през последните десетилетия доведоха до големи противоречия и остри реакции след обявяването му за лауреат на Нобеловата награда за литература на
10 октомври 2019 г. Нека само споменем, че преди няколко години самият Хандке категорично обявява отличието за излишно. За да разберем защо публичният образ играе до такава степен ключова роля при оценката на този писател, следва да се върнем назад във времето до изначалния момент от неговата биография – произхода. Роден е през 1942 г. в Грифен в южната австрийска провинция Каринтия, бащата е германски гражданин, а майката принадлежи към местното словенско малцинство. Автофикционалното разказване заема централно място в творчеството на Хандке, а Словения ще се превърне в символ на малкото и органично свързано със своята история население, което той контрастира на модерното технологизирано общество. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Четвъртото издание на проекта „Поезия в метрото“ (4.11 – 15.12.2019)

На 5 ноември 2019 проекта ще представят

проф. Амелия Личева,
поетеса, главен редактор на „Литературен вестник“

и

Ярослав Годун,
директор на Полския институт в София

 

Кога: Официално откриване на 5 ноември 2019, вторник, 13:00 ч.

Къде: Метростанция Софийски университет „Св. Климент Охридски“, източен коридор, изход посока бул. „Цар Освободител“

Организатори: Полски институт в София съвместно с „Литературен вестник” и EUNIC Cluster Bulgaria (мрежа на културните центрове на страните от Европейския съюз)

Партньори: Столична община

Медийни партньори: Българско национално радио, Българска национална телевизия

 

Четвърто издание на проекта „Поезия в метрото“ (4.11–15.12.2019) – стихове на европейски автори във вагоните на софийското метро и на метростанция Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на български език и в оригинал.

 

В проекта ще бъдат включени стихотворения от 12 държави-членки на EUNIC Cluster Bulgaria и асоциирани институции, в т.ч. и българско стихотворение:

 

Ерих Фрийд (Австрия)

Пламен Дойнов (България)

Дилън Томас (Великобритания)

Ингеборг Бахман  (Германия)

Хосе Луис Гарсия Мартин (Испания)

Салваторе Куазимодо (Италия)

Збигнев Херберт (Полша)

Нуно Жудисе (Португалия)

Алберт Маренчин (Словакия)

Ендре Ади (Унгария)

Хели Лаксонен (Финландия)

Ростислав Валушек (Чехия) 

 

Проектът е иницииран от Полския институт в София и „Литературен вестник“.

Вашият коментар

Filed under Общи

Георги Господинов е тазгодишният носител на Централноевропейската литературна награда „Ангелус“

Георги Господинов и Магдалена Питлак при връчването на наградата „Ангелус“

бр. 35/2019

Получава я за романа си „Физика на тъгата“. Наградата бе обявена на 19 октомври на церемония в полския град Вроцлав, където е основана през 2006 г. „Ангелус“ е една от най-значимите европейски награди за литература, сред чиито носители са Юрий Андрухович, Петер Естерхази, Светлана Алексиевич, Миленко Йергович, Сергий Жадан, Варужан Восганян и др. Присъжда се на съвременни писатели за прозаически творби, които коментират значими за съвременността теми, насърчават размисъла и задълбочават познанието за други култури. Освен Господинов, финалисти в тазгодишното издание на наградата са Бианка Белова, Сергей Лебедев, Кристоф Рансмайр, Саша Мариана Залцман, Юрий Виничук, Полина Жеребцова.
По думите на Уршула Гленск, член на журито, „Господинов ни подтиква отново да се замислим за смисъла на мита за Минотавъра и дава да се разбере, че чудовището всъщност е жертва. В тази книга реалиите на българския живот са толкова обмислено универсализирани, че могат да станат съвсем близки на полския читател (…) Това е роман за емпатията. Българските „Сто години самота“. Така звучи голямата литература“. Сред членовете на журито е и поетът Ришард Криницки.
„Ангелус“ отличава и преводача на наградената творба – в случая Магдалена Питлак, която по-рано тази година бе сред финалистите на друга значима полска награда, „Гдиня“, отново за превода си на „Физика на тъгата“.

Вашият коментар

Filed under Общи

Ла Ла хора

бр. 35/2019

Дубравка Угрешич

 

Ninochka: Must you flirt?

Leon: Well, I don’t have to, but I find it natural.

Ninochka: Suppress it!

„Ниночка“, 1939

Luiza Margan, Abstract Muscle, In the Palm, 2016-2019

1.

Да вземем най-пресния пример – филма на Деймиън Шазел „Лa Лa Ленд“ (2016). Миналата година той обра всички награди, които можеше да обере, и спечели всички милиони, които можеше да спечели. При връчването на „Оскарите” в началото на тази година се получи напълно обясним гаф: поради факта, че „Лa Лa Ленд“ завоюва „Оскар” в много категории, никой не се съмняваше, че ще се случи и в категорията за най-добър филм. Затова информацията за победата едва ли не естествено изтече от плика, после от устата на Фей Дънауей, за да се окаже няколко минути по-късно, че е погрешна. Наградата за най-добър филм за 2017 г. бе присъдена на „Лунна светлина“.

По Ютуб се върти видеоклипът на SNL La La Land-Interrogation, който по най-кратък и най-директен начин обяснява същността на културата, която години наред градяхме, към която, изглежда, се стремяхме, и в която днес се мятаме като губещи или печеливши. В полицейски участък докарват младеж, който в някакво кафене, без да знае, че има скрити камери, си позволява да изрази съмнение пред  своята събеседница, че „Ла Ла Ленд“ е наистина толкова добър, колкото всички единодушно твърдят. Двама агенти в участъка грубо разпитват набедения нещастен човек и го карат да признае, че „Ла Ла Ленд“ е съвършено филмово произведение. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Интересувам се от момента, в който живея, той най-силно ме наранява, вълнува и натъжава

бр. 35/2019

Разговор с писателката Дубравка Угрешич

Госпожо Угрешич, в София сте, за да получите званието „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Носителка сте на много и различни литературни награди, но доколкото ми е известно, между тях няма подобно академично отличие. Какво е значението му за Вас? 

Зная, че преди мен това признание са получили забележителни световни писатели и учени, но аз си въобразявам, че то означава за мен много повече, отколкото за тях в съвсем личен план. Внушила съм си и наистина се извинявам за това, че го приемам вместо моята майка. Ако някой го е заслужил, то това е тя. Защото тя първа ми вдъхна любов към четенето и уважение към книгите и образованието. Въпреки че мама вече не е между живите, преследва ме неясното чувство, че изпълнявам нейно неизречено желание.

Приемам това признание и като своего рода заслужено предупреждение заради един от най-големите пропуски в живота ми. Можех например да се заема по-сериозно с изучаването на български език и литература, но не го направих. В по-късните си години човек се занимава повече с пропуските, отколкото с постиженията си. Има още

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Бонбони Сорбона, или моите университети

бр. 35/2019

Дубравка Угрешич

Слово при удостояване с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

На 23 октомври Дубравка Угрешич, една от най-значимите съвременни европейски писателки, стана почетен доктор на Софийския университет. Творчеството й включва двадесет книги, преведени на множество езици, и има несъмнено значение в развитието на жанровете на романа и есеистиката. У нас са преведени почти всички нейни произведения.
Тук публикуваме словото на Дубравка Угрешич, произнесено на церемонията в Софийския университет, разговор с нея, както и есе от най-новата й книга.

1.

На двайсетгодишна възраст майка ми се втурнала от Варна към Югославия, за да се срещне със своя годеник – лъжец с неустоима усмивка, хърватски моряк, чийто кораб по време на Втората световна война останал закотвен на Варненското пристанище. През тази, 1946 година, мама взела със себе си книги, малко дрехи и дребни ябълки, които хрупала при многочасовото пътуване с влак от Варна до София и от София към Загреб. Описанието на пътуването си мама е събрала само в едно изречение: Всичко беше разрушено!

В следвоенното ми детство, лишено от играчки, книгите на мама ми послужиха като играчки. Прелистването и драскането с молив по белите полета бяха най-ранното ми детско забавление. Баща ми (годежът с лъжеца с неустоима усмивка бил бързо разтрогнат) донесъл на мама в родилния дом книга. Книгата се казвала „Майка“, а писателят, който я е написал – Максим Горки. Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

По казуса „Петер Хандке взема Нобел“

бр. 34/2019

Пламен Дойнов

Когато на 10 октомври 2019 г. Шведската академия обяви, че полякинята Олга Токарчук и австриецът Петер Хандке вземат Нобеловата награда за литература, съответно – за 2018 и за 2019 г., първоначалното ми усещане беше за допусната грешка в годините. Може би Хандке трябваше да е призьор за 2018-а, а Токарчук – за 2019-а. И заради възрастите им (полската писателка е 20 години по-млада), и заради чувството, че награждаването на австрийския писател би трябвало по-скоро да остане назад, в предишната година, като вече състояло се в миналото.

Но ето как се оказа, че Хандке открадна почти цялото внимание на публиката, обсъждаща тазгодишния литературен Нобел. Въпреки мотивировката на Академията, че той е призиран „за влиятелната си работа, която с лингвистична находчивост изследва периферията и спецификата на човешкия опит“ и въпреки споделеното от мнозина познавачи мнение, че в прозата и особено в драматургията му личат върховете на съвременни шедьоври, фактът, че през 90-те години на ХХ век Хандке поддържа сръбската страна и режима на Милошевич в югославските войни, надвисна като атомна гъба над иначе убедителното в естетическата си аргументация решение. Има още

Вашият коментар

Filed under Непремълчано