Author Archives: dualis

Номинации за конкурс “13 века България”

Литературен вестник и Национален дарителски фонд „13 века България“ Ви канят на връчването на Голямата награда на годишния конкурс-работилница за литературна критика „13 века България“.
Събитието ще се състои на 23 януари 2016 г. от 17. 30 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет.

Събитието ще се състои на 23 януари 2016 г. от 17. 30 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет. Голямата награда ще бъде връчена от изпълнителния директор на НДФ „13 века България“ Митко Тодоров.
Тричленно жури в състав:
доц. д-р Дарин Тенев
гл. ас. д-р Дария Карапеткова
гл. ас. д-р Мария Калинова
номинира за Голямата наградата текстовете на следните участници:

1. Деница Венкова, „Провинции“: прохождане към тишината
2. Анна Лазарова, Междуребрен водоем, в който сме пропуснали да оцелеем
3. Валентин Славеев, За „Смяна на огледалата“
4. Мартин Касабов, Тогава, когато искам да мълча
5. Емилия Дяконова, Секс по време на комунизъм
6. Теодора Лалова, Истории за пътя
7. Симона Господинова, За „Лисицата“ и потенциала на романа
8. Иван Коларов, Роман за по-широка публика
9. Кристиян Янев, За преоткриването на един роман
10. Йоанна Нейкова, Естер=Силвия?
11. Десислава Николова, Няма лъжа и измама

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Годишна литературна награда на „Литературен вестник“ за млад автор

!lv.konkurs„Литературен вестник“ обявява годишен конкурс за млад автор.
В конкурса могат да участват автори до 35-годишна възраст, които нямат издадена печатна или електронна книга.

#Условия на конкурса:

За участие в конкурса се приемат непубликувани текстове в два раздела: „Поезия“ и „Белетристика“. В раздел „Поезия“ трябва да се изпращат цикъл стихотворения (между 15 и 20 поетични текста), а в раздел „Белетристика“ – откъс от книга (роман или разказ/и с общ обем между 15-20 стандартни страници).

Текстовете (с посочени име на автора, дата и място на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат на адрес: litvestnik.konkurs@gmail.com

Срокът за получаване на творбите е от 1 юли 2015 г. до 1 март 2016 г. Победителите ще бъдат определени от тричленно жури и публично обявени на 24 май 2016 г.

Наградите в двата раздела са съответно:

  1. Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад поет: 1000 лв.
  2. Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад белетрист: 1000 лв. 

#Формат на конкурса:

Наградата се присъжда за разширена публикация в разделите „Поезия“ и „Белетристика“. Всяка публикация се подбира и осъществява от редактор, който е водещ на съответния брой на ЛВ. Разширена е публикацията, която по обем и естетически качества сочи към една възможна бъдеща книга. Редакторите на ЛВ планират и разпределят във времето от септември до първата десетдневка на май около 15-20 публикации, равномерно разпределени между поезия и художествена проза. Около 24 май журито разглежда извършените публикации и определя имената на лауреатите.

#Концепция на конкурса:

„Литературен вестник“ е моделиран да бъде платформа на младата и неконвенционална литература още със създаването си през февруари 1991 г. Той остава такъв и до днес. Една награда за млад автор стабилизира и усилва ролята на вестника и допринася както за отстояване на собствените му естетически вкусове, така и за внасяне на ред в хаоса на литературните награди.

5 коментара

Filed under Конкурс

Конкурс “13 века България”

13-veka„Литературен вестник“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“, обявява годишен конкурс работилница за литературна критика.

В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст.

За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2014 и 2015 г. Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 октомври 2015 г. на адрес: lv_konkurs@abv.bg

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда „13 века България“ в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2015 г.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник“, както и на сайта на изданието.

Авторите на номинираните текстове ще имат възможност да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестник“.

1 коментар

Filed under Конкурс

Футоши Хошино: Възвишеното и капитализмът при Жан-Франсоа Лиотар

06, 7

бр.10/2015 

Между 2 и 4 март 2015 г. в Софийски университет се състоя международният форум „Възвишеното и изродното” [“The Sublime and the Uncanny”], организиран от Центъра по философия към Токийския университет (UTCP) и Софийския литературоведски семинар (СЛС), със съдействието на Културния център на СУ. Интердисциплинарният форум се фокусира върху понятията „възвишено” и „изродно” (виж бр. 34/2013; бр. 16/2014 на ЛВ), определящи не само за модерния, но и за съвременния теоретичен дискурс. Семинарът постави въпроса за съотношението и евристичния потенциал на тези понятия в епохата на предефиниране на разбирането за човешки интелект, респективно – за статута на (не)човешкото. Форумът ще подема в нова перспектива темите на симпозиума „Метаморфоза и катастрофа“, състоял се в началото на ноември 2013 г. (виж бр. 9/2014; бр. 37/2014 на ЛВ).
Предложения върху темата „Възвишеното и изродното” направиха: Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Юджи Нишияма, Дарин Тенев, Такафуми Шимада, Еньо Стоянов, Божана Филипова, Хисато Куриваки, Мария Калинова
В настоящия брой предлагаме откъс от експозето на японския колега Футоши Хошино върху възвишеното днес.

Футоши Хошино

Въведение

06, 7aЖан-Франсоа Лиотар (1924-1998) започва да пише за естетика в началото на 70-те, след като е приключил дейността си в Алжир, където е много активен в списанието „Социализъм или варварство“, а по-късно и в „Силата на трудещите се“. Всъщност след разпадането на тези групи през 1966 той прекратява маркистките си дейности и с Дискурс, фигура започва да публикува последователно множество книги, базирани на психоанализа, феноменология и марксизъм, обединявайки ги в уникален стил.
Дейността му до 1970 сякаш не разкрива връзки с по-късните му писания в областта на естетиката. Напротив, мнозина дори настояват, че при него е налице изместване, нещо от порядъка на преход „от активист към философ“ или „от политически към естетически дискурс“ в текстовете на Лиотар от края на 60-те. Въпреки това неговата естетика винаги е била разгръщане на политическата му дейност. Ако например се съсредоточим върху понятието за възвишено в неговите текстове, ще открием възможност да схванем естетическата му теория от гледна точка на една „критика на капитализма“. Има още

1 коментар

Filed under Приписки

Видения за Йейтс

бр.10/2015

01aНастоящият брой на „Литературен вестник” е посветен на ирладнския национален поет и носител на Нобелова награда Уилям Бътлър Йейтс, 150-годишнината от чието рождение ще отбележим официално на 13 юни 2015. „Денят на Йейтс” е съзнателно избран и се заиграва с деня на Блум – „Блумсдей”, отбелязван ежегодно по цял свят само три дни по-късно: на 16 юни. Денят на Йейтс е нова инициатива, която се очаква също да превземе множество световни градове, измежду които Лондон, Мелбърн, Рим и Мадрид.

Броят включва палитра от текстове, отнасящи се до изследванията на Йейтс. Най-напред бихме искали да изразим специална благодарност към Майкъл Ууд от Принстънския университет, който ни позволи да преведем на български език откъс от петата глава „Насилие по пътищата” от книгата му „Йейтс и насилието”, посветена на поемата „Хиляда деветстотин и деветнадесета”. От българска страна включихме една беседа на Петър Увалиев, посветена на ирладнския бард, която доказва по безспорен начин, че Йейтс е една от живите връзки на българската и европейската култура. Специално за броя бяха написани две есета – на Катрин Ебъри (Университет Шефилд) и Алисън Армстронг (Училище по визуални изкуства, Ню Йорк). Текстът на Ебъри се занимава със сложното отношение на Йейтс към науката, детайлизирайки върху връзката на митическото и окултното с колекционирането на пеперуди, което поетът обожава от детството си. Текстът на Армстронг представлява сбит преглед на философията на Йейтс със силен акцент върху окултния текст на „Видение” (1922). Броят предлага на читателите също ексклузивно интервю с Джак Харт, авторът на „Размишелния в катраненото буре”. Харт, който подобно на Йейтс е родом от Слайго, предлага убедителна перспектива върху отношението на Йейтс към митологията, ирландската възрожденска драма, модерните естетически влияния и релевантността на творчеството на поета в съвременната ирландска политика.

Поставихме акцент и върху нови преводи на текстове на Йейтс на български език. Ангел Игов преведе за първи път шедьовъра „Великден, 1916”, посветен на мъчителните дилеми, за позитивите и наследените злини на ирландската борба за свобода. Преводът на тази творба на български език е особено важен, доколкото през следващата 2016 ще се навърши век от Великденската революция в сградата на Дъблинската централна поща. Филип Стоилов преведе „Общо въведение към съчиненията ми” (1939): ключов критически текст, писан в късните години. Това е едно от най-често обговаряните прозаични съчинения на Йейтс. Както подсказва и заглавието, съдържанието му представя и обсъжда неговите естетически възгледи в сбит, напълно ясен и чист стил. То може да служи едновременно като „въведение” както за читателите, които се запознават с Йейтс, така и за опитните изследователи на неговото творчество.

 

Джонатан Маккрийди
Преведe от английски Божана Филипова

 

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Покана

Литературен вестник и Национален дарителски фонд „13 века България“ Ви канят на връчването на Голямата награда на годишния конкурс работилница за литературна критика „13 века България“.
Събитието ще се състои на 26 януари 2015 г. от 17. 30 часа в Нова конферентна зала на Софийския университет. Голямата награда на конкурса ще бъде връчена от проф. Греди Асса.

Тричленно жури в състав:typewriter

доц. д-р Дарин Тенев
гл. ас. д-р Дария Карапеткова
гл. ас. д-р Камелия Спасова

номинира за Голямата наградата текстовете на следните участници:

Денка Колева, Човешката болест в “Парти за разглезени самотници“

Гергана Ранчева, За любовта и смъртта, или как летенето с балон на Барнс ни връща в реалността

Анита Николова, Пътуване към Емаус

Елена Борисова, Внукът на Хемингуей и децата на града

Стефани Евгениева, За книгата на Ървин Ялом „Изцелението (на) Шопенхауер“

Надя В. Стоянова, Да съхраним съкровеното

Теодора Лалова, „Изплези си езика“, Ма Дзиен

Галина Калчева, „Навътре“, където думите помагат

Чавдар Парушев, Не съм любител на повърхностни лекции и повърхностни знания

Мирела Занева, Пътища към близостта в „Парти за разглезени самотници“ на Светлана Дичева

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Конкурс

Конкурс „13 века България“

konkurs„Литературен вестник“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“, обявява годишен конкурс работилница за литературна критика.
В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст.
За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2013 и 2014 г. Текстовете ( с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 ноември 2014 г. на адрес:  lv_konkurs@abv.bg

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда „13 века България“ в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2014 г.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник“, както и на сайта на изданието.
Авторите на номинираните текстове ще имат възможност да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестниk“.

1 коментар

Filed under Общи

Юлия Кръстева: Нови форми на бунта

Посолство на Франция в София и Френският културен институт в България
Културният център на СУ и Софийският литературоведски семинар

в рамките на серията „Българските учени в чужбина“ ви канят на:


!jkПублична лекция на

Юлия Кръстева

Нови форми на бунта

26 септември 2014 г., 11.00 часа, Аула, Ректорат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 – Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Има още

Вашият коментар

Filed under Общи

Двойници и огледала*

Марина Гришакова

бр. 23/2013

pencils

През XIX в. представата за идентичността се превръща в обект на внимателни изследвания в полето на психологията, физиката и философията. Появяват се модели на поделена идентичност[1], някои от които се основават на стари схеми на митологично мислене, например архаичните метафори „двойник“ и „сянка“, преосмислени от Фройд и неговите ученици.

Богатият семиотичен потенциал на екрана като „огледало“ се задейства във филмовото изкуство. Триизмерността на филмовото пространство изглежда измамна: „Въпреки всичко ние не се поддаваме на измамата; напълно осъзнаваме дълбочината и в същото време не я приемаме за истинска“; „разполагаме със съвсем обемна реалност; но все пак тя предизвиква неуловимо, мимолетно усещане, без истинска дълбочина и пълнота, тя се различава от картината толкова, колкото и от театралното представление“[2]. Има още

Вашият коментар

Filed under Приписки

КОНКУРС-РАБОТИЛНИЦА: НАГРАДИ

nagradaПриключи годишният конкурс – работилница за литературна критика, организиран от „Литературен вестник” с подкрепата на Фонд „13 века България”.

Жури, включващо редакционната колегия на „Литературен вестник”, реши:

Не се присъжда голяма награда.

Присъждат се две втори награди – на Лидия Кирилова за рецензията „Защо му е на Господ да слиза в Атина?” (публикувана в „Литературен вестник”, бр. 7/ 2012), и на Моника Вакарелова за рецензията „Повторно отвътре с Чоран” (публикувана в „Литературен вестник”, бр. 37/ 2012).

Паричната равностойност на всяка от наградине е 200 лв. Победителите ще получат и екземпляр от всички книги, публикувани от издателство „Литературен вестник” през 2011 и 2012 г.

Конкурсът бе обявен в началото на 2012 г. Номинираните текстове бяха публикувани на страниците на „Литературен вестник”, а авторите им имаха възможност да участват в организираните от изданието критически работилници.

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Награди

На 29 октомври в културен център „Морско казино” в гр. Бургас се състоя премиерата на сборника „Неизбродни вселени” и тържественото награждаване на победителите в Четвъртия национален конкурс за учители творци. Специални гости на проявата бяха заместник-кмета по култура и образование г-жа Йорданка Бенова-Ананиева и проф. Валери Стефанов – член на журито, определило отличените творби. За първи път тази година в категориите „Поезия”, „Разказ” и „Есе” бяха връчени и специални награди.

Наградата за поезия получи г-жа Генка Петрова от СОУ „П.Р. Славейков”, гр. Добрич. Има още

Вашият коментар

Filed under Конкурс

КОНКУРС-РАБОТИЛНИЦА

„Литературен вестник”, с подкрепата на Фонд „13 века България”, обявява

ГОДИШЕН КОНКУРС-РАБОТИЛНИЦА ЗА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст. За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2011 и 2012 г.

Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 ноември 2012 г. на адрес: lv_konkurs@abv.bg.

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2012 г.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от журито на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник”, както и на сайта на изданието. Авторите на номинираните текстове ще имат възможността да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестник”.

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Не обичам големите думи

Разговор с Владислав Баяц 

Силвия Чолева: Томас Бернхард откровено признава, че не харесва наградите, а само паричната им стойност. Какво мислите вие – току-що получихте „Рамонда сербика”[1]?

Владислав Баяц: Надявам се да не разочаровам хората, които ме отличиха с тази награда, само че аз принципно не съм любител на наградите, макар човек да не трябва да ги отказва, защото те са знак на уважение и признание за направеното от него. По природа съм скромен човек, макар някои сигурно да не мислят така, но всеки път, щом получа награда, аз се питам дали съм я заслужил, наистина ли пиша добре? Факт е, че не е достатъчно само да обичаш онова, което правиш. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Обезпечено с литература

Георги Господинов

Първата ми Европа беше едно старо дървено радио. Лампите, градовете които светеха меко на скалата. Очакването, че като сложа стрелката на Лондон, ще чуя самия глас на Лондон – файтони, Дикенс, леко мъглив и дъждовен глас, прегракнал от лулата на Шерлок Холмс. Веднъж, когато останах замалко сам при старото радио, сложих стрелката на Лондон и… нищо. Не се чу нищо. Само неясно пращене и шум. Европа беше няма. Нямаше я Европа. Лондон не съществуваше. Нито Париж, както установих след малко. Или ние бяхме изгубили ушите си. Има още

3 коментара

Filed under Субектив

IV Национален конкурс за учители-творци

НОМИНАЦИИ

Номинации поезия:

1. Генка Георгиева Петрова – СОУ“ П.Р.Славейков“, гр. Добрич – „Трети Март или вменяване на вини”

2. Диана Страхилова Николчева – СОУ „Христо Ботев“, гр. Враца – „Обяснение”

3. Златинка Георгиева Вълева – Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“, гр. Стара Загора – „Библейската тъга на моя татко”

4. Йорданка Дойчева Гецова – Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Арх. Камен Петков“, гр. Пловдив – „Предесенно” Има още

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Екзотизация срещу европейскост:

българското – поглед от България и от САЩ
(„Физика на тъгата” и „На Изток от Запада”)

ЛВ, бр.33, 17-23.10.2012

Мари Врина-Николов 

В „Горчивата мътилка на опита” сръбският писател Данило Киш споделя: „У нас продължава да се пише лоша проза, анахронична по отношение на своята изразност и тематика, изцяло опираща се на традициите от XIX век, проза, която е плаха в експериментирането, регионална, местна проза, чиято местна колоритност всъщност най-често е просто опит да се запази националната идентичност в качеството й на есенция на прозата. […]. Колкото до света, той продължава да търси в нашите литератури повече или по-малко извънредното, местната колоритност или политическия памфлет, заменящи туризма и политиката.”[1] Има още

1 коментар

Filed under Приписки

Стружки вечери на поезията

● ЛВ, бр.32, 10-16.10.2012

 

За петдесет и първи път се проведе фестивалът Стружки вечери на поезията. Лауреат на Златния венец тази година стана африканският поет против апартейда Монгани Вали Сероте. С предшественици през 2011 – Матея Матевски и 2010 – Любомир Левчев. С какво очарова и впечатлява Струга в сравнение с другите международни фестивали? На първо място това е невероятната й обширност, обхващаща представители на словото от всички, буквално, континенти. Особено най-отдалечените, най-неочакваните, най-непознатите. Тази година например имаше поети от Япония, Сирия, Мароко, Монголия, Ирак и т.н. Четенията са твърде тържествени и атмосферата като цяло – съвсем лежерна. Можеш да посещаваш събитията, които предпочиташ, а в останалото време например да разгледаш поне двайсетина от общо 365-те /за всеки ден от годината!/ манастира в Охрид и околностите, които няма начин да не запомниш с русия Христос и младата възраст на светиите. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Главите на Медуза

● ЛВ, бр. 31, 3-9.10.2012
Мария Калинова, Камелия Спасова

Текстът е част от хетерологична акция в рамките на Ентропичния институт на Катрин Дойферт и Томас Плишке, реализирано със съдействието на Гьоте институт. Това е временно работно пространство, фестивал, хореография, които във всеки град се случват в нови пространства. Група местни и чуждестранни артисти обединяват усилията си, за да може всеки институт да възникне в нова форма. След първата си спирка в Берлин Ентропичният институт се установи на 27, 28 и 29 септември в София. Началото е в късния следобед в The Fridge с лекция на Боян Манчев на тема Що е критическа институция?, последвана от двучасово шествие с фенери през града. А самата хетерологична акция се състоя на 29 септември, събота, от 22.30-00.00 часа в с участието на Камелия Спасова, Мария Калинова, Миглена Николчина и Боян Манчев.

Митът

Митът може да бъде разказан два пъти – веднъж откъм героя – Персей, веднъж откъм чудовището – Медуза. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Щастливо лято!

Следващият брой на ЛВ ще излезе на 19 септември.

ЛВ, бр. 28, 18-24.07.2012
Амелия Личева

Непосредствено след промените през 89-а година в България като че ли се бяхме приобщили към световните практики и интелектуалците имаха и глас, и позиция, и авторитет. Но те не можаха да си извоюват самостоятелност и се оказаха своеобразен придатък на политическото, като постепенно и се дискредитираха заедно с него. Затова и днес сме изправени пред ситуация интелектуалците у нас да осъзнават наново мисията си и да си дават сметка, че трябва да говорят по каузи, които засягат гражданите и които биха ги поставили в опозиция на оформилите се няколко политико-икономически кръга, разполагащи и със своите медии. Срещу това ново парцелиране на държавата, което оттласква независимостта, честната конкуренция и вярата в справедливостта, интелектуалците следва да се обединят и да опитат да намерят призванието си. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Разговор с Михаил Неделчев

Преди юбилея

ЛВ, бр. 21, 0.05-5.06.2012
Разговор с Михаил Неделчев две седмици преди 70-та му годишнина

Николай Трайков: Остават ви петнадесет дни до юбилея, как се чувствате преди него?

Михаил Неделчев: Чувствам се раздвоен. От една страна съм в голям подем, както физически, така и интелектуален. От друга страна, разбира се, човек е твърде респектиран от самият факт, че е достигнал такава възраст. И освен това, някак си според всички правила на астрологията, би трябвало да съм в дупка. По тази причина се чувствам раздвоен. Имам някакви очаквания към себе си, които са абсолютно неясни, немотивирани, несвързани с някаква конкретна задача, конкретна идея. Някакво усещане, не точно за праг, но усещане за това как нещо трябва да ми се случи. Има още

1 коментар

Filed under Субектив

Конкурс

„Литературен вестник”, с подкрепата на Фонд „13 века България”

ГОДИШЕН КОНКУРС-РАБОТИЛНИЦА ЗА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст. За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2011 и 2012 г. Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 ноември 2012 г. на адрес: lv_konkurs@abv.bg.

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2012 г. Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от журито на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална рубрика в „Литературен вестник”, както и на сайта на изданието.

Авторите на номинираните текстове ще имат възможността да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестник”. За участие в септемврийската критическа работилница ще бъдат номинирани текстове, постъпили до 15 септември 2012 г.

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Конкурс

ЧЕТВЪРТИ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА УЧИТЕЛИ 2012

За четвърта поредна година издателска къща „Анубис” и издателство” Булвест 2000” обявяват Конкурс за учители творци, в който могат да участват действащи преподаватели и директори на училища и детски градини от цялата страна. Официални партньори на конкурса отново ще са Синдикатът на българските учители, в. „Учителско дело”, в. „Аз Буки”и в. „Сега”. Тази година „Литературен вестник”и образователната медия “teacher.bg” също ще подкрепят инициативата, а журито в състав Бойко Ламбовски, проф. Боян Биолчев и проф. Валери Стефанов ще присъди три специални награди в категориите разказ, есе и поезия. Има още

Вашият коментар

Filed under Конкурс

Разговор с Дубравка Угрешич

Няма бунтарство без значителен личен риск

ЛВ, бр. 28, 18-24.07.2012


Защо след започналите промени много от най-авторитетните интелектуалци от Източна Европа и Балканите предпочетоха емиграцията? Какви бяха вашите основания? Мислите ли за завръщане?

Не съм съвсем сигурна, че интелектуалците са много. С разпадането на комунизма се разпаднаха и комунистическите структури, системи, съюзи (т.нар. Източна Европа), федерации (СССР, Югославия, Чехословакия), институции. Макар да съм убедена, че причините за разпадането бяха прагматични, икономически – трябваше общата (т.е. ничията!) собственост да се заграби и колкото се може по-скоро да се превърне в частна, т.е. да се плячкоса – целият този разпад получи подчертано идеологическа формулировка с изтъркани изрази от рода на антикомунизъм, борба против комунистическите репресии, право на национални държави и тем подобни. Национализмът – особено когато неговият основен мотив е кражбата, грабежът и присвояването на политическата и икономическата власт – е непоносим като фашизма и затова аз напуснах собствената си среда. Мисля, че няма да се върна, малко е късно за т.нар. примиряване с нещата такива каквито са. Впрочем вие вероятно имахте предвид съвсем нова категория творци, които са емигрирали с родителите си заради войната, заради по-добрите икономически възможности на Запад. Днес това са млади хора, пишещи на езика на страната, в която са израснали. Бих казала впрочем, че тази категория не е „проблематична”, защото от невръстни години е приобщена към другата система. В този смисъл Саша Станишич например – младият босненец, емигрирал като дете в Германия, е немски писател и предполагам, че той самият се изживява като такъв. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Разговор с Юрий Андрухович

Нито една казана дума не изчезва съвсем напразно

ЛВ, бр. 28, 18-24.07.2012

Г-н Андрухович, в предишното интервю, което дадохте за „Литературен вестник” през 2009 г., казахте, че политическите възгледи са концентрация на естетиката и че политическият ви избор се обуславя от естетическите ви критерии. Как бихте коментирали от тази гледна точка сегашното състояние на Европа? А на вашата родина Украйна?

За Европа мога да кажа само това, че дори въпреки сегашното състояние на криза тя остава не най-лошото място на света. Да, може би Европейският съюз не е най-успешната форма за осъществяване на “европейската идея”, но на изток от нас, украинците, има нещо много по-малко симпатично. Осмелявам се да кажа, че и най-острата криза в Европа изглежда значително по-добре от стабилността на Русия или спокойствието на Беларус. Колкото до Украйна, благодарение на старанието на сегашното й управление тя е изтикана от демократичния път на развитие и е насочена в авторитарна посока. За щастие диктатура не се получи, но като цяло нашето общество през последните две години стана значително по-несвободно. Естетиката на днешната украинска власт е смесица от комунистическо-съветски и  криминално-олигархични шаблони, нещо като симбиоза между Сталин и Ал Капоне, доста анахронична. Изобщо Украйна днес е анахронична, тя е отхвърлена в някакво друго време, за което винаги съм си мислил, че е отминало безвъзвратно. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Проектът на 1962: дефиниране

ЛВ, бр. 23, 13-19.06.2012

Пламен Дойнов

През 1962-а се състоява провал на идеята за обновяване на социалистическия реализъм и за постепенното му преодоляване чрез пряко политическо писане. През пролетта на 63-а се оказва, че както антисталинистките текстове или дежурните разобличения на „култа към личността“, така и творби с по-широк диапазон на критическото послание трудно могат да бъдат допуснати в публичността без санкциониращата роля на дискурса на властта. Позволява се най-вече онзи тип критицизъм, който подлежи на регламентиране и контролиране от идеологическите апарати на ЦК на БКП или на СБП. През следващите години в лириката постепенно се легитимира един опитомен за нуждите на социалистическия реализъм (квази)модернизъм. В белетристиката официално се ръкополагат тематизациите и стилизациите на „патриотичната“ и „съвременната тема“ с по правило дозиран в степените и обектите си критически заряд. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Разговор с Вида Огненович

ЛВ, бр.24, 20-26.06.2012

Идентичността не трябва да бъде бойница, от която да стреляме по всичко, което е различно от нас

Книгите Ви се радват на особено дълголетие, претърпяват по няколко издания, освен това са превеждани на английски, френски, немски, а вече и на български език. Долавяте ли осезаеми разлики в начините, по които различните публики приемат творбите Ви?

Логично е да се предположи, че съществуват разлики. Естествено е читателите, които живеят в различни условия, различна социална и културна среда, да срещат трудности в разбирането на детайлите, характерни за друга среда, време, традиция, исторически и обществен контекст. Всъщност всеки читател припознава и открива литературния текст по свой начин, според собствените си модели на мислене, според убежденията и мирогледа си.  Всъщност той иска да се идентифицира с личностите и идеите в книгата. Както се оказва обикновено, опитва се да се вживее в разказа. Това вживяване ни най-малко не е просто, доколкото за читателя книгата е нещо напълно извън него. И тук вече писателят наистина е безпомощен. Нищо и никой не му гарантира, че някой ще прочете книгата с ключа, с който тя е написана. Но за щастие, това въобще не се и очаква. Текст, който не се стреми да бъде многозначен, не е истинска литература. Четенето е откривателство, а не само оглеждане в огледалото. Ако не беше така, метафорите на Маркес едва биха ги разбирали дори грамотните жители на Макондо. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Нещо за хуманизма

ЛВ, бр.26, 4-10.07.2012

Амелия Личева

Ще се пропука договорът,

подписът ще се изтрие

ще залинеят имената

на Данте, Еразъм и Волтер,

ще стихне вярата,

гласът на всеки следващ папа

по-тих ще е,

дошли са Фройд, Шоа

и комунизмът,

дошъл е на септември драматизмът

(у някои е драматичен месец

от по-отдавна),

нов век тече,

и нови хора

историята сричат

не се повтаря нищо

повтаря се

не се повтаря

едно дете се ражда

като въпросителна,

която иска да научи

още за човека,

за тялото,

къде отива то

и връща ли се,

с ума какво се случва,

с паметта и сетивата

и свободата в крайна сметка

в какво се изразява

Вашият коментар

Filed under Първа страница

…сполучлив ли е въобще homo sapiens?

ЛВ, бр. 22, 6-12.06.2012

с Вислава Шимборска разговарят Кристина и Стефан Хвин[1]

(23 март 1993г., следобед, Полския институт в Лондон. След авторската вечер на Вислава Шимборска, в която са участвали Станислав Баранчак[2] и професор Йежи Пиетркиевич[3], с поетесата разговарят Кристина Хвин – с магнетофон в ръка – и съпругът й Стефан Хвин. Записът започва в залата на партера, след това продължава в коридора и в асансьора.)

(шум от гласове, климатична инсталация, записът трещи, въпросът от залата не се чува)

Вислава Шимборска:… струва ми се, че литературата с артистични амбиции, които стигат по-далеч например от самата фабула, се старае да скочи извън очевидното. Един скача по-високо, а друг по-ниско, но във всеки случай се опитва да се изтръгне от онова, което на всички им е горе-долу известно…Така ми се струва…Мисля си, че другите изкуства също се втурват извън очевидното. Ако нещо се получава, тогава винаги го има онзи скок извън реалността…Но нищо повече не мога да кажа, защото не зная…Не, не става въпрос за тайни – не, нямам никакви тайни: по-добре е да не се знае твърде много, да не се анализира прекалено…

(въпросът не е записан)

Има още

1 коментар

Filed under Субектив

Пренаписа ли Умберто Еко „Името на розата”?

Дария Карапеткова

ЛВ, бр. 14, 11-17.04.2012

Всичко започна през летните месеци на 2011 г., когато почти като слух се разпространи новината, че Умберто Еко е пренаписал „Името на розата”. Това, което възбуди интелектуалното любопитство на всички почитатели на знаковия (знаков от много гледни точки) лонгселър, беше хипотезата, че Еко се е подчинил на спецификите на дигиталното поколение от новия век и е „смъкнал летвата”. Много преди новото издание на книгата да бъде отпечатано, в международен мащаб вече бяха факт коментарите и заключенията от подобен многозначителен ход. Този брой на ЛВ прави опит да проследи набъбването на интригата около опростената версия на  „Името на розата”, както и да хвърли поглед от разстоянието на изминалите години към ролята, която романът изигра за консолидирането на цял един разред от практики, изводи и натрупана зрялост у поколението преводачи, което се роди, израсна и оформи школа по време на схватката си с първия художествен опит на световния италиански интелектуалец. Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Подмяната

Едвин Сугарев

ЛВ, бр. 19, 16-22.05.2012

Навръх Великден електронният сайт “Кафене” се е погрижил да изведе в началото на своя преглед на днешния печат основните заглавия от българските ежедневници, които обобщават българската съ-битийност по време на най-светите християнски празници. Ето резултата:

Водещите заглавия  в някои български вестници във вторник дават представа за действителността в Има още

Вашият коментар

Filed under Първа страница