„Детското книгоиздаване е въпрос и на морал“

Разговор с Кремена Димитрова от издателство „Колибри“

бр. 05/2021

 

Какво място заема литературата за деца и юноши в каталога на издателство „Колибри“? Кои са основните акценти в издателската Ви политика по отношение на този тип литература?
Ако вземем броя заглавия, издадени от нас за година, детските са около една десета от цялата продукция. Издателство „Колибри“ вече 30 години предлага възможно най-широк спектър от жанрове с идеята да удовлетвори по-голяма част от аудиторията, но без компромис в качеството и високите стилистични стандрати. Затова детските книги, които издаваме през последните години, се отличават с високо качество на визията, но и с високостойностно и безкомпромисно съдържание. Ето защо ние се обръщаме предимно към класиката, към преводни автори и към безспорни шедьоври на познати и любими писатели. Пример е поредицата от петте приказки на Валери Петров, които излязоха с ново оформление в отделни издания на всяка една с различен илюстратор. Неслучайно тези издания получиха признанието на повечето от престижните литературни награди, както и широк отзвук от родители, учители, библиотекари и от самите деца.
Сериозно внимание сме обърнали и на изучаваната литература в училище от най-ранна детска възраст, та чак до средношколска. Ще започна с „Домашна читанка“ в съставителство на Екатерина Виткова, която представлява сборник с произведения за деца от Златния фонд на българската литература, обединяващ знакови творби на български писатели от XIX в. до наши дни – Петко Славейков, Иван Вазов и Чичо Стоян, Ран Босилек, Дора Габе, Георги Мишев, Георги Константинов и Марко Ганчев и др.
Бих продължила с юбилейната книга „Работна Мецана и още любими стихотворения и приказки“, посветена на 100-годишнината на Леда Милева, която отбелязахме през 2020 г. Сборникът съдържа някои от най-обичаните стихотворения и приказки в българската детска литература, илюстрирани от художничката Невена Ангелова.
С радост бих продължила с басните на Лафонтен, които преиздадохме в два сборника – за деца и за възрастни в две чудесни издания с оформление и илюстрации на Люба Халева и в превод на Атанас Далчев и Александър Муратов.
Не на последно място е и поредицата с книги от програмата в училищата, в която са включени „Барон Мюнхаузен“, „Приказки“ на Братя Грим, „Пинокио“, „Принцът и просякът“, „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. Ян Бибиян на Луната“, в удобно и прилежно издание с разпознаваемо оформление, запазващо част от оригиналните илюстрации, с които всички ние помним тези любими на поколения деца произведения.
На пазара вече е и пълният сборник със „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, в съставителство на Иван Генов, който досега не е излизал в този си вид.

В последните години детската и тийнейджърската литература са все по-важен приоритет в работата на различни издателства. Появяват се различни поредици и все по-представителни издания – като авторитет на автори и преводачи, като визуално оформление… На какво според Вас се дължи това? За „Колибри“ увеличава ли се значимостта на този тип издания?
Безспорно грижата за качеството на издаваните заглавия е голяма отговорност за издатели, чието име е разпознаваемо и се свързва със сериозно отношение към литературата и възпитаването на вкус. Не е едно и също да издадеш „Малкият принц“ на вестникарска хартия, с тънки корици и компромисно оформление, и да го издадеш двуезчино, с твърди корици и оригинални илюстрации. Да, едното ще е евтино, другото – не. Но да се замислим дали евтиното не ни излиза скъпо, когато говорим за децата. Както избираме внимателно какво ще дадем на детето да яде, защото то расте, и трябва да избягваме захари, тежки и вредни храни, така трябва да избираме и книжките, които даваме на децата. Защото възпитаването на вкус е инвестиция и това има цена.
С радост наблюдаваме как родители идват и купуват нашите издания на Валери Петров, нашето издание на „Алиса в страната на чудесата“, нашето издание на Лафонтен, именно заради безкомпромисното им качество.

Разкажете малко повече за някои от по-новите Ви детски книги – споменахте например за „Алиса в страната на чудесата“. Това е постоянно преиздавана книга, в последните години – с видим акцент върху илюстрациите. След изданието с илюстрации на Ясен Гюзелев, и Вашето акцентира върху рисунките, но включва и ред приложения… С кое е важно и различно от другите издания на тази знаменита книга у нас?
„Алиса в страната на чудесата“, която ние издадохме, е в блестящото оформление и илюстрации на Бенжамен Лакомб, френски художник от световна класа, който не само е създал книга-бижу, но е и написал изключителен предговор, разказващ за историята на написването на „Алиса“. Всъщност това издание е юбилейно и излиза във Франция по случай 150-годишнината от първото публикуване на романа. Ние пък я купихме и издадохме 5 години по-късно – за 155-годишнината. В изданието са включени много ценни документи, свързани с Чарлз Доджсън (истинското име на Луис Карол) и неговото приятелство с Алис Лидъл, прототипа на героинята в книгата. Публикувана е тяхната кореспондения, фотографии, в които авторът е запечатал реалния й лик, както и снимка на другите деца от семейството, в което Чарлз Доджсън работи като възпитател и компаньон.
Малко ще е да кажа, че книгата е събитие за българския книжен пазар, не само заради тази добавена стойност. Книгата е оформена и като ключ към света на фантазното, в нея има разтвори на страници, които се заиграват с мащабите и смяната на перспективата, има прецизна работа с шрифтове и цветове, форзаци, корици.
Тази книга не цели да измести другите Алиси, а да предложи нов и различен поглед. Модерен и класически едновременно. Чудесен подарък за малки и големи.

Споменахте вече, че за „Колибри“ са приоритет класическите автори и заглавия, познати и харесвани от поколения читатели – както казахте, сред изданията ви са произведенията на Валери Петров, също на Ерих Кестнер, Джани Родари, приказки… Защо избирате този подход? Бихте ли се ангажирали да лансирате нов български автор или чужд, но все още непреведен у нас?
Абсолютно целенасочена тенденция е изборът на класически автори. Става въпрос за възпитаване на литературен вкус и обща читателска култура. С нашите детски книги ние отглеждаме бъдещите читатели на Кундера, Мураками, Симон Бовоар, Жозе Сарамагу, Исабел Алиенде, Борхес.
Разбира се, че имаме и случаи, в които сме опитвали и рискували с нови автори. От чуждите, за да сме в тон с модерните тенденции и да сме актуални, издадохме „Дневникът на една проклетия“ от Виржини Л. Сам и Мари-Ан Абесдри – нещо като женски вариант на така популярния Дръндьо. Това си беше издателски риск, който се надяваме да ни се отплати. Подготвяме и продължение на „Проклетията“, в която ще се говори за първите срещи с влюбването.
От българските автори аз бих отличила Ирина Каракехайова, която е по-скоро илюстратор, но създава чудни графични, много запомнящи се визуални светове. Нейни са „Азбука за деца и възрастни“ и „Племето на майките“. С нея създадохме и поредица в картинки в социалните мрежи „Всеки ден е важен“, която показва всеки ден и на какво той е посветен – от професионални празници, през християнски до годишнини на известни личности. Искрено се надявам тази продица един ден да се првърне и в книжно тяло.
Ще спомена и още една книга на български тандем – „Приключенията на Пиляпа, бялото бръмбарче“ на Раймондо Варсано и Петя Радивчева. Книгата получи признание – грамота от наградата „Христо Г. Данов“, което доказва, че е забелязана не само от децата и техните родители, но и от професионалната общност.
В решението ни да изберем нов или млад български автор обикновено стои не желанието ни за печалба, а по-скоро някоя социална кауза. Търсим и издаваме сюжети, които показват различията помежду ни и възпитават в толерантност и емпатия.

Различен ли е издателският подход към детската литература в сравнение с този към другите книги? Чувствате ли по-силна отговорност към този тип издания?
Заради процентно по-голямото съотношение на литература за възрастни, подходът там е – следване на нови заглавия в поредиците, които имаме, и са наша визитна картичка – съвременна европейска проза, модерна класика, „Амаркорд“, образователна литература, нехудожествена, както и търсене на нови, актуални автори, книги с номинации за „Гонкур“, „Ман Букър“, „Нобел“ и други престижни награди, български автори.
В изданията си за деца сме още по-прецизни, там се избира буквално със златна пинсета! Отговорността в детското книгоиздаване е и въпрос на морал.

Кои книги, автори, жанрове на детската и юношеската литература са най-търсени от българската публика? Ако имате такива наблюдения, можете ли да набележите открояващи се тенденции в съвременната детска литература или в издателските подходи към нея днес?
Търсят се красиви издания, с хубави истории, с чувство за хумор, както и познавателни и образователни книги. Друга тенденция са книгите, които стъпват върху популярни анимационни филми или сериали, но тях не бих нарекла точно литература за деца, а по-скоро лесна печалба чрез най-масовата индустрия – киното.
Напоследък се появиха и доста силни български автори и илюстратори, които вече оформят тенденция на качествена наша детска литература, което може само да ни радва. Но и да се подкрепя от институциите.
Все по-набиращ скорост е и един сегмент на книгите-игри, комиксите и 3Д-книгите.
Радост е, когато в детския отдел на книжарниците видиш щъкащи дечица, които разлистват книжки и искат още и още.

Какви детски издания предстоят през настоящата година във Вашето издателство?
Освен класически български автори, които са част от учебната програма и гордост за всяка домашна библиотека, готвим най-после и пълното издание на приказките на Братя Грим с илюстрации на талантливата Мира Мирославова, и художествен редактор Кирил Златков, разбира се в превод на Димитър Стоевски.
Очаква се и една чудна детска книжка от Дания – „Невероятната история за гигантската круша“ – написана и илюстрирана от Якоб Мартин Стрид.
Подготвяме и една чудесна и различна познавателна енциклопедия – „Мистерията на живота“ на Ян Пол Схютен и илюстраторката Флор Ридер. Двамата автори отприщват чувството си за хумор и развихрят въображението си, и всичко това – в служба на науката. Ян Пол Схютен разказва за чудото на живота и еволюцията. Какво точно представлява животът? Как е възникнал той? Как се размножават живите същества и защо всички те ще умрат някой ден? Какво общо има Йос де Бур от Гронинген с акулите? Ами с бактериите по чорапите си? Това са само малка част от въпросите, на които дава отговор авторът. Илюстрациите на Флор Ридер пък допълват текста по закачлив и остроумен начин, така че младият читател да не затвори енциклопедията, преди да я е „изгълтал“ направо с кориците.
Мислим и за нови издания на любимия Джани Родари.
Това са само част от заглавията, в торбата с изненадите ще оставим още няколко, но за тях… като му дойде времето.

Въпросите зададе
АНИ БУРОВА

Вашият коментар

Filed under Вниманието на малките

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s