„Винаги защитавам уязвимостта на човечеството и красотата“

Разговор с Ян Фабър

бр. 01/2021

Ян Фабър

Кои са вашите учители в изкуството?

Преди всичко майка ми Хелена Трублейн и баща ми Едмонд Фабър. Те бяха много секси и много интелигентна двойка. Те са ме вдъхновявали в огромна степен, дадоха ми и този дар на въображението, на фантазията. Майка ми бе получила образованието си на френски, тя беше католичка с буржоазни корени и от нея наследих страстта си към езика. А баща ми беше беден комунист, образован на фламандски. Типичен белгийски брак! Баща ми беше специалист по градинарство и много добър класически художник, от него наследих страстта си по изобразителното изкуство. А от моя чичо, брата на баща ми, наследих ръкописи и книги от френския ентомолог Жан-Анри Фабър, който в много голяма степен вдъхнови моя език като театрален артист, а и като визуален артист. В по-общ план – и до ден днешен моите учители във визуалното изкуство са фламандските майстори като Рубенс, Ван Айк, Ван Дайк, Йеронимус Бош, Йорданс и т.н. В днешно време аз заемам много от тях за визуалното си изкуство, за светлинния дизайн и за мизансцена на театралните си постановки. Аз съм артист джудже, роден в страна на гиганти. От театралните майстори, които са имали влияние върху мене, това са – за театъра Тадеуш Кантор, а за танца – Джордж Баланчин. В писането, в моите театрални текстове аз съм повлиян от майка ми, която ме запозна с трудовете на Данте, Рембо, Бодлер и Борис Виан.

Разкажете малко повече за най-коментираните Ваши спектакли и изложби?

За театъра – това е неотдавнашната продукция на „Планината Олимп. В прослава на култа на трагедията”. 24-часово представление. Беше изключително преживяване да работиш с 45 сътрудници върху една театрална постановка цяла година. Беше и много успешно международно турне – в Берлин, Амстердам, Виена, Париж, Мадрид и другаде, и винаги получавахме овации на крака от по минимум петнадесет минути. Беше прекрасно преживяване да видя трупата си на сцена в продължение на 24 часа. С тази продукция спечелихме пет международни театрални награди. Що се отнася за визуалните изкуства – беше огромно приключение да имам като пръв артист приживе изложба в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург. Изложбата „Воин на красотата/Рицар на отчаянието“ имаше повече от 1 милион посетители и това е много за съвременен жив артист. Това ми даде огромен импулс. Руският куратор Димитри Озерков осъществи невероятен диалог между моите работи и тези на великите майстори от тяхната колекция като Рубенс, Ван Дайк, Йорданс…

Как бихте определили своя подход? И защо се наричате „човек-движение“?

Аз винаги съм бил артист, опиращ се на съгласуваността на знанието. Основавам се на знанието, като свързвам базираната на факти теория и практиката от различни дисциплини. Аз търся и намирам връзки между различните дисциплини и поради тази причина съм в състояние да дам нови тълкувания на света на визуалните изкуства, театъра и писането. Аз съм артист в движение, защото по принцип се насочвам към експеримента и изследванията.

Трябва ли изкуството да бъде ангажирано и ако да, какви трябва да са неговите каузи днес?

Цялото мое творчество, визуалните изкуства, театралната работа, писането – са ангажирани. Защото аз винаги защитавам уязвимостта на човечеството и красотата. Защото за мене красотата е обединяване на естетическите принципи и етическите ценности. Ако красотата засягаше само естетиката, щеше да бъде просто грим. Създаването на нещо, зачитайки честта, достойнството, винаги е ангажирано.

Как четете човешкото тяло?

В цялото ми творчество човешкото тяло е както обект, така и субект на изследване. Например от 1978 г. насам аз изследвам различни телесни течности – кръв, сперма, сълзи, урина и т.н., и ги използвам в проекти с рисунки, които са значително вдъхновение за мои театрални текстове. Двата театрални текста „Аз съм кръв“ и „История на сълзите“ бяха отправна точка за моите представления в Cour d’Honneur на фестивала в Авиньон.

Постижима ли е тоталната свобода?

Моята вяра във въображението не познава табута. На хартията за рисунки мога да направя от един квадрат летящо килимче за секунди. И за театралното ми изкуство: благодарение на взаимното уважение и любов е възможна голяма артистична свобода. Моите актьори и танцьори, които са воини на красотата – всички те са с много изявени характери, силни личности, които винаги са ко-създатели на моите театрални/танцови продукции.

Наскоро на български се появиха вашите „Нощни дневници“ и „Аз съм грешка“. Как гледате на тях – като обяснение на Вашето изкуство или като друга форма, чрез която да предадете посланията си?

И  до ден днешен аз пиша всяка нощ моите нощни дневници – това са описания на моите лични преживявания, личните проникновения, разбира се, и размисли за театъра, танца, визуалните изкуства и писането. Това е ежедневна практика на инстинктивен, интуитивен и интелектуален размисъл, изразен чрез езика.

Известно е, че работите и с български творци. Разкажете малко повече за опита си с България.

Имах дълги години един фантастичен изпълнител в театралната си трупа „Трублейн“ – Християн Бакалов. А Лабораторията „Трублейн“ подкрепяше дълги години български артисти, например направи едно от първите много успешни представления на сцена с Иво Димчев. Аз следя също и актьорите от Народния театър в София. И трябва да кажа, че има огромен актьорски талант и качество в този театър в София. Що се касае до моите визуални изкуства – талантливата белгийска кураторка Йоана де Вос ме доведе миналата година в САМСИ (Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство), където тя организира моята самостоятелна изложба „Не може да се избяга от изкуството“, заедно с въодушевената и енергичнаи директорка на САМСИ Надежда Джакова. За мене това беше първото откриване на красивата София. Аз чувствах огромната артистична енергия на открити и широкомислещи творци и дейци, на всички хора на културата, които срещнах през тези дни миналата година.

В момента на български се превеждат Вашите Указания към актьора на 21. в. и уроците на Вашата театрална школа. Какъв отклик очаквате да намерят в България?

Ние работихме над тази публикация през последните десет години. Аз работих интензивно с автора Люк ван ден Дрис, един от най-известните европейски учени в областта на театъра, както и с много от фантастичните дългогодишни изпълнители от моята трупа. Работихме също и със сертифицираните преподаватели от Jan Fabre Teaching Group, между тях актрисата/танцьорка Ивана Тозич и френските изпълнители Седрик Шарон и Анабел Шамбон. В момента тази публикация се превежда и на английски, руски, сръбски, италиански и др. Нашата компания „Трублейн“ счете, че е важно да имаме и българска версия. За да прехвърлим нашата практика и знания на младото поколение актьори също и в България. Книгата се състои от различни поредици упражнения за актьорите и танцьорите, както и импровизации в актьорството и танца. Съдържа и есета за същността на физиологичното актьорство, което е в сърцевината на моя преподавателски метод.

Ще се промени ли нещо в изкуството след настоящата пандемия? А във Вашето собствено?

Малко досадно е да види човек всички тези артистични творения с маски, появяващи се навсякъде. Това е посредствено изкуство, незаслужаващо внимание. Великото изкуство трябва да е над лудостта и над ежедневието. Още през осемдесетте години аз направих поредица от сини рисунки с химикалка Bic и от акварели, които изследваха света на микробите и вирусите. Тази поредица творби ще пътува към различни страни в изложба, съставена от белгийската кураторка Йоана де Вос и италианската кураторка Мелания Роси, покриваща моите “Years of the Hour Blue” („годините на синия час“, ключово понятие в творчеството на Фабър, това е часът на развиделяване, бел.прев.). Изложбата ще бъде показана в различни национални музеи по света, например в Бозар Брюксел, Националния музей в Токио и др.

Над какво работите в момента?

В момента работя в студиото си за визуални изкуства и завършвам група творби, които ще заминат за Галерията „Пилевнели“ в Истанбул. “Purity on its knees” (Невинността на колене) се открива на 14 януари и творбите предлагат един критичен поглед върху белгийското колониално минало. С трупата ми Трублейн започваме нова театрална творба през януари  “The Fluid Force of Love” (Флуидната сила на любовта) с нов театрален текст, написан от мене и валонския писател Жан-Пиер Верхехен. В края на февруари новата творба ще бъде поставена със световната си премиера в един от най-значимите национални театри във Франция, в красивия град Анеси. “The Fluid Force of Love” e постановка за опасната и преувеличена политическа коректност, касаеща половите идентичности.

Въпросите зададе Амелия Личева

Разговора преведе: Цвета Велинова

1 коментар

Filed under Столица

One response to “„Винаги защитавам уязвимостта на човечеството и красотата“

  1. Невероятен! Такива разкрепостени воини на Духа ще ни вкарат по-безпрепятствено в стреснатия и „оглупяващ глобално“ 21.век…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s