Зависима от книгата

Надя Терзиева, директор на Центъра за книгата на НБУ, пред „Литературен вестник“

бр.43/2020

Надя Терзиева

Надя Терзиева е директор на Библиотеката на НБУ от нейното създаване с принос за изграждането и развитието й като съвременен информационен център с иновативни услуги. От 2016 г. е директор на Център за книгата и член на Настоятелството на университета. Основател и Председател на УС на първото библиотечно обединение „Български информационен консорциум” за споделен абонамент на мултидисциплинарни научни пълнотекстови бази данни, в което членуват над 78% от висшите училища. Има множество публикации в областта на библиотечно-информационните науки и технологии, както и участия в десетки международни проекти.

Има бакалавърска степен по българска филология и две магистърски степени по бизнес администрация и библиография и научна информация. Специализира библиотечен мениджмънт във Великобритания, Холандия, Испания и други страни.

Разговаряме с нея на 27 ноември 2020 г.

Днес, когато някой изрече „Център за книгата“, все повече хора по инерция добавят: „на НБУ“. Колко време и колко усилия Ви струваше да превърнете издателството, библиотеката, университетския архив и книжарницата на Нов български университет в единно пространство, което да бъде сред най-известните места на книгата у нас?

Центърът за книгата е създаден през юни 2016 г., по идея на д-р Георги Текев. Обединява звена в университета със самостоятелен статут. В продължение на четири години се опитваме с колегите да превърнем Центъра в пространство (не само във физическия смисъл на думата), откъдето книгите започват пътуването си за среща с читателите. Когато книгата и читателят се срещнат, значи сме успели.

В какво точно се състои единството на това пространство? Каква продуктивност виждате във връзката между Издателство, Библиотека, Университетски архив и Книжарница?

Споменахме, че Издателството, Библиотеката, Университетският архив и Книжарниците съществуваха самостоятелно в структурата на НБУ. Със създаването на Центъра те запазиха самостоятелния си статут, от една страна, но от друга, се развиха нови връзки между тях, заживяха заедно като семейство. Центърът допринесе за задълбочаване на свързаността им по отношение на пътя на книгата. Издателството публикува университетските издания, които отиват във фонда на Библиотеката и в книжарниците. Центърът за книгата организира представяния на новопубликуваните книги, с рекламни текстове в медиите, с изображения на кориците на изданията и кратки анонси. В библиотечния каталог новите книги са библиографски описани, с прикачено съдържание, а в електронната книжарница записът съдържа необходимата книготърговска информация. Книгите са физически подредени в Библиотеката и в книжарниците. Готови са за среща с читателя. Ролята на Центъра е да свързва звената. Такива отношения се изграждат и между Университетския архив, Издателството и Библиотеката. Ръкопис или старо издание от личния архив на дарител се насочва към издаване. Например сборникът с текстове на проф. Мирослав Янакиев ще бъде преиздаден. Или лична колекция от книги се дарява на Библиотеката. Например наследниците на проф. Никола Георгиев предоставиха на НБУ както личния му архив, така и колекцията му с книги. Центърът за книгата представя и архивните колекции на дарителите си по различни поводи. Не знам дали това се нарича единство на пространството. Бихме могли да го наречем продуктивна комуникация, посветена на книгата.

С кои книги на издателството на НБУ се гордеете най-много?

Не са малко. С риск да прозвучи като отчет, ще кажа, че сред тях са двата тома „Семинари“  на Богдан Богданов, „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ на Мариана Якимова-Мелнишка и Александър Геров, „Един много добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел“ на Веселин Методиев, „Живот и дейност: Мемоари (1875-1939). Дневник (1940-1944)“ на Никола Стоянов, юбилейното издание „Златорог“ със студия и анотирана библиография на Михаил Неделчев и Елка Трайкова, албумът „Добри Добрев (1898-1973): Между родното и чуждото“, съставен от Ружа Маринска, Медалиерното изкуство в България от Освобождението до наши дни“ от Ирина Колбасова, Антология „Сборник за народни умотворения (Научен и книжовен дял)“ в два тома, със съставител Борис Христов, „Испански разкази за Бъдни вечер, Коледа и Нова година“ със съставител и редактор Любка Славова, „България: превръщането в сателит (анализ на историческите събития от 1944 до 1953 г.). В защита на Негово Височество княза“ на Никола Долапчиев, поетическият сборник „Ставите на светлината“ на Райнер Мария Рилке, в съставителство и превод от немски език на Петя Хайнрих… Да продължавам ли?

Може и още, но нека Ви попитам по-общо: Що е университетска книга? Каква е нейната специфика?

Университетската книга съдържа текстове на университетски личности. Тя може да е сборник от научна конференция със статии на участниците, може да е годишник с публикации на преподавателите на един департамент, може да е учебно издание, предназначено за обучение на студентите, може да е монография. Но може да бъде и преводна или авторова художествена проза, поезия, публицистика, албумно издание… Университетската книга разпространява научните и творчески постижения на академичната общност. Това не е книга за ежедневието. Няма видим комерсиален характер. Чете се бавно, преживява се, изисква концентрация и посвещаване.

Каква книга не бихте си позволили да представите в Центъра за книгата на НБУ?

Не бихме се ангажирали с представяне на булевардна литература, розови четива, книги за магии, в които няма магия.

Кои са най-важните инициативи на Центъра за книгата, които се откроиха през последните години?

Не искам да избирам. За нас всички инициативи са значими. Постижение е, че привлякохме съмишленици. Стана практика всяко ново издание да бъде представено от автори, научни редактори, рецензенти и други участници в издателските процеси. Представят се и книги на други издателства. В рамките на Центъра за книгата се създадоха два клуба: Читателски клуб на НБУ и Клуб за творческо писане, като съвместна инициатива с департамент „Нова българистика“. Интерес представляват и представянията на Университетския архив, нещо като архивите оживяват. Друг формат на събития са семинарите, срещи на автори, преводачи, студенти с ученици и други.

От височината на Вашия опит може ли да посочите какви книги предпочитат днешните студенти? Може ли да се очертае някакъв профил?

На първо място, студентите днес четат текстове от „задължителната програма“, т.е. свързана с тяхното обучение. Но не е само това. Съвременните студенти са интердисциплинарно ориентирани. Тяхната „волна програма“  за четене е широко скроена. Например студент по право чете книга за дизайн. Други четат както електронни книги, така и традиционни. В Библиотеката се радваме и на добра ползваемост на художествената литература.

Нещо по-лично. Защо избрахте да се занимавате цял живот с книги? Всъщност как го усещате: Вие ли избрахте книгите или те избраха Вас?

Вероятно книгите ме избраха. Или просто се открихме взаимно. Признавам, че понякога се чувствам обсебена от тях (в положителния смисъл). Постоянно ги разглеждам и страдам, че не мога да насмогна с четенето. Всеки ден прекарвам с книга. Където и да съм. Не мога да си представя живота без книги. Зависима съм от тях. Това е една особена връзка между нас, която изглежда ще е любов завинаги.

А днес остава ли Ви време за четене? Вие лично колко книги четете на година? Приблизително…

Приблизително успявам да прочета 20 книги в свободното време. Много бих искала да са повече.

Как си представяте Вашата работа в следващите два-три месеца, в самата сърцевина на пандемията?

Ще продължим да работим както досега. Библиотеката е отворена. Читателите могат да я ползват както на място, така и дистанционно. В издателството процесите не са повлияни от пандемията. Автори, редактори, коректори, дизайнери работят от вкъщи и накрая книгите влизат за печат. Има промяна в тяхното представяне. Случва се, но не на живо. Дискусиите за книгите се провеждат онлайн чрез платформата zoom. Книжарницата също е отворена и предлага разнообразие от книги – издания на НБУ и на други издателства, както и коледни промоции. Приемат се заявки и по електронен път. Университетският архив продължава  също да работи. Отворен е за посещения на място. Който желае, може да разгледа документи от личните сбирки на дарители или да отправи електронно запитване.

Виждате ли някакъв нов шанс за българската книга в тази пандемична криза? Или всичко е „шок и ужас“?

Шансът за българската книга е в намалената ставка на ДДС от 20% на 9%. Тази промяна, мотивирана от пандемията, дава възможност за намаляване на продажната цена на книгата. Надяваме се, че по-ниската корична цена ще осигури възможност повече читатели да си купят книги. Подкрепяме изцяло намалената ставка на ДДС върху книгите да се запази, а не да бъде временна мярка. Шокът е, че книжният бизнес страда от значително намаляване на оборотите от продажбата на книги, въпреки по-ниската данъчна ставка. Бих казала, че все пак има в пандемията шанс за българската книга. Тя може да бъде преоткрита отново. Социалната изолация освобождава време за четене. Защото както е казал Умберто Еко „чети и ще се спасиш сам“.

Разговора води ВАСИЛ ГАНЕВ

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s