„На нов ред изскачат добре познатите стари и вечни въпроси“

Разговор с Тодора Радева, програмен директор на Софийския международен литературен фестивал

бр.42/2020

Софийският международен литературен фестивал е най-големият форум за литература в България. До този момент в него са участвали над 320 поети и писатели от 35 държави, сред които Дубравка Угрешич, Адам Загаевски, Роберт Менасе, Кристоф Хайн, Софи Оксанен и много други. Осмото издание на фестивала ще се проведе онлайн между 10 и 13 декември. По този повод разговаряме с програмния му директор Тодора Радева.

 Явно тазгодишното издание на фестивала ще е коренно различно. От какво се отказахте и какво ново въведохте в предстоящата онлайн форма на фестивала?

Миналата година, отново в интервю за „Литературен вестник“, споменах, че Фестивалът върви плавно от географски, през езиков към тематичен фокус. Но изобщо не съм имала представа, че темата тази година ще се наложи сама, без алтернатива, при това като преобърне и самата форма на Фестивала. Пандемията от COVID-19 с всички последствия от нея промени изцяло света, дневния ред, начина, по който се случват събитията. Трябваше да се откажем от срещите на живо между автори и публика, от възможността да подредим изложба, от поредното Тайно поетическо четене, изобщо от цялата фестивална атмосфера, която със сигурност ще ни липсва и съм сигурна, че ще липсва и на публиката, най-малкото защото хората няма да имат възможност да си вземат автографи. В същото време сме се опитали да направим всичко възможно да бъдем максимално интересни, динамични и разнообразни и онлайн. Ще изградим специална Фестивална сцена, на която ще каним участниците от България на живо, ще стриймваме с три камери, като сменяме гледните точки, ще включваме предварително подготвени видеа и визуални материали. Разбира се, гостите на Фестивала от чужбина и други градове ще се включват през Zoom платформата, нямаме избор. Но пък благодарение на този формат в програмата ни стоят писатели от САЩ, Канада, Великобритания, Финландия, Израел, Нидерландия, които може би нямаше да имат възможност да пътуват до България. Всички разговори могат да се гледат на нашата Фейсбук страница (като са достъпни включително за хора, които нямат профил във Фейсбук), там ще има възможности за коментари и задаване на въпроси. Впоследствие срещите ще бъдат качени и в Youtube канала на Фестивала.

Кои са централните фигури и централните теми тази година? Специално участие във фестивала ще вземе и Салман Рушди…

Както казах, нямаше начин да подминем темата за световната пандемия. В същото време от март насам въпросите, свързани с болестта и последствията от нея, бяха многократно обговаряни. Затова в нашия панел „СМЛФ представя“ поканихме инициаторите и участници в едни от най-навременните и интригуващи реакции на извънредното положение – сп. „Пирон“ на Културния център към Софийския университет с броя си „Извънредната 2020“, серията #СамиЗаедно на фондация „Елизабет Костова“, броя на списание „Виж“ за месеците на изолация, който се превърна в сборника „Когато навън е навътре“. Ние, в партньорство с рекламна агенция „The Smarts“, избрахме за мото на Фестивала „На нов ред“. Много ползотворно сътрудничество имахме с тях, както и миналата година, и сме благодарни за всичко, което направиха – видеоманифест, изключително оригинални визии, различни активности с участниците. В нашия фокус са проблемите за самотата, смъртта, социалните неравенства, екологичната криза, мястото, ролята и значението на миналото и на културата – проблеми, които пандемията постави особено остро по отношение на личността, общуването, обществото, планетата, изкуството. И понеже новият ред в една книга предполага ново начало, нов смисъл, подсилване или преобръщане на стария смисъл, въвеждане на нови герои, истории и т.н. – всеки от участниците, според своите теми и произведения, ще говори за промените в някоя от гореизброените сфери. Разговорът със Салман Рушди ще се води от Димитър Кенаров, който е международен журналист, публикувал в едни от най-сериозните и четени американски медии, той познава много добре творчеството на Рушди и съм сигурна, че срещата ще бъде изключително жива, динамична, с присъщата и на самите книги на Рушди енциклопедичност, различни стилове и подходи, препратки и към наболели въпроси на съвремието и обществата ни, и към различни философии, митологии, култури. 

„Готови ли сме за бъдещето?“ пита тази година фестивалът. Мисленето за бъдещето като че ли дълго отсъстваше от дневния ни ред, тази година обаче то се върна по неочакван начин.

Две теми сме избрали за нашия панел „Разговори за бъдещето“. Александър Попов ще води дискусия с Владимир Полеганов и Дарин Тенев за фантастиката и утопията като ключове към кризите на настоящето и бъдещето. За необходимостта от нови хоризонти на възможност и за преодоляване на недостига на въображение, който парализира обществата ни. Световната пандемия ни демонстрира нагледно, че големи промени са възможни в много кратки срокове и че те могат да бъдат както дистопични, така и утопични, в зависимост от способността ни да моделираме бъдещето.

С двама поети – Джефри Янг (от САЩ) и Цвета Софрониева (България/Германия) – ще дискутираме проблемите на бъдещето днес, време, в което сме свидетели на масивно унищожаване на цели растителни и животински видове, на изсичане на цели пояси гори, на катастрофално затопляне на климата, на необратимо замърсяване на въздуха и водата. Джефри Янг и Цвета Софрониева изследват отношенията между памет и отговорност, многоезичие и мит, документиране и лирическа асоциативност, познанието на културите за себе си и знанието им за другите хора и за природата. В техния разговор „Повече бъдеще“ ще видим поезията като анализ и апел  за преосмисляне на цивилизацията.

Но разбира се, не е необходимо да търсим в литературата отговори на глобални въпроси. Всяка добре разказана история, независимо дали се рови в миналото или ни води в далечен Китай, дали обрисува психологически точно измислени конфликти в едно семейство, блок, общество или регион като Балканите – всяка добре разказана история всъщност се оказва една врата към това какви сме и съответно – какво ни чака.

 Говорите за писане на нов ред, и за това, че никой няма да напише това, което ние трябва да напишем. Какво четем на този нов ред?

За щастие, на нов ред четем всякакви истории. Преди Фестивала попитахме различни участници за какво ви се говори днес и едва ли ще се учудите, че всички искат да избягат от тази тема за болестта, от атмосферата на ужас, съпътствана от политическа вулгарност и безсилие. Мисля, че трябва да мине малко време, да се появи дистанция, за да може да се преработи това, което ни се случва сега. На нов ред изскачат добре познатите, стари и вечни въпроси за съпричастност, солидарност, за необходимостта да пренесем светлината, надеждата, да намерим своя начин да бъдем смели и човечни.

 Изнасяте фестивала в нови платформи като Spotify – как по-точно и какво очаквате от това?

Всички разговори по време на Фестивала ще бъдат качени като аудиофайлове в специална секция в Spotify дни след края на Фестивала. Знаем, че в момента много хора активно слушат подкасти – това е нашият начин да стигнем по-широка аудитория. Слушането на аудиоформати предполага свобода, доколкото не е задължително да си пред екрана, както в Youtube. И се надяваме, че хората ще са с гласовете и мислите на нашите участници, докато се разхождат или извършват други ежедневни дейности. Голяма възможност е и да качим някои от срещите на чужд език – например срещите със Салман Рушди и Крис Клийв  ще се водят директно на английски. По време на стрийминга, разбира се, ще има симултанен превод на български, но като аудиофайлове ще имаме запис на оригиналния разговор на английски език, който може да предизвика интерес и сред огромната англоезична публика.

 Какво чете Тодора Радева? Какво й донесе на нея лично литературната 2020?

Имаше дълги месеци през тази година, през които не можех да чета дебели книги, романи. Уж имах много време и си казвах – ето сега ще наваксам с четене на неща, които дълго отлагам, а някак не можех да се концентрирам. Почти през цялата година предпочитах поезия, фрагменти, разкази. Много ми допадна „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер, началото на романа – „Когато дълго време гледам в определена точка на стената, понякога ми се случва да не зная нито кой съм, нито къде се намирам“ – описва голяма част от личната ми година. А в момента дочитам „Лято“ на Али Смит.

Въпросите зададе ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s