Ингер Кристенсен – поезия

бр.41/2020

Дудумент е скептичен към люлеещите се доводи на Кресльохрил. Рисунка на Камелия Спасова от цикъла „Разговор между фантастични същества“

Ингер Кристенсен (1935–2009) е един от най-забележителните гласове в скандинавската и световната поезия. Представителка е на късния датски модернизъм и по-конкретно на т.нар. „систематична поезия“, но твори и в сферата на експерименталната проза. Родена е в работнически квартал на датското провинциално градче Вайле. Дебютира през 1962 г. и още тогава проличават темите, които авторката ще доразвива впоследствие. Забележителна и оригинална, Кристенсен достига ранга на класик приживе. От 1978 г. е членка на Датската академия, а от средата на 90-те години – и на Bielefelder Colloquium и Académie Européenne de Poésie. Носителка е на редица награди в Дания, а също и на Северната награда на Шведската академия (1994) и Австрийската държавна награда за литература (1994). Приживе името й многократно се коментира за Нобеловата награда.

 

IV

°°°°°

И ето ни тук,

чакаме,

в това неистово уединение,

където луковиците се бъхтят

под земята.

По обед,

когато планинският дъжд секва,

птица е кацнала

на камък.

Привечер,

когато сърцето е празно,

жена е застанала

на пътя.

Лицето й

е сбръчкано и кръгло

и сякаш

си припомня

предишните

времена,

докато тихо

пресмята

кога ли

и защо

за последно

е видяла човек.

Сетне кимва

и си тръгва.

 

°°

Гледам съсънките.

Не си въобразявам,

че съсънките

ме виждат,

но все пак –

докато насищат с кислород

горския въздух

и в разпадащия се

послеобраз

като след изгарящ

магнезий –

има нещо, което ми подсказва,

че съм по-видима.

 

°

Кажи ми,

че нещата

говорят

на своя собствен

ясен

език.

 

°°°°

Каменният лъв с очи,

слепи като луковици,

под земята,

крепяща

основите на къщата,

и най-долната

свличаща се дълбина на мазето,

където състарените пеленачета

скимтят като осиротели

монаси и монахини,

и каменните филизи,

откъслеците листа

от бясна

страстна студенина

като дрипи

от подземната

опърпана уста,

която, няма и сръдлива,

и сякаш като причудливо

устройство

изплюва всевъзможни

култури

на белия свят,

както свинята

се опрасва.

Цялото това шептене

сред множеството

от ципи

и кожа,

цялата тази човешка

суматоха

сме принудени да наричаме

веселие – и да се веселим,

ликуване – и да ликуваме,

сласт, наслада, блаженство, щастие

и като бързолета,

който спи във въздуха,

да подслоним нашия бездомен

разум в един сън.

 

°°°

Вече на улицата,

с парите, стиснати

в ръка,

и светът е бяла пералня,

където ни изваряват и усукват,

и сушат, и гладят,

и зализани,

и изоставени

фучим стремително

назад

в детските сънища

за окови и затвор,

и дълбоката въздишка

на избавлението,

и по искрящите траектории

на чувството

се появяват

огнегълтачът

и гълтачът на цигари,

а ние плащаме

и си тръгваме

със смях.

Превод от датски: РОСИЦА ЦВЕТАНОВА

Из „Писмо през април“, Ингер Кристенсен, изд. „Да“, 2020.

 

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s