Съпротивата срещу теорията

Галин Тиханов

бр.39/2020

ЛВ публикува изказването на проф. Галин Тиханов от четенията в института „Полетаев“ от началото на октомври, в които видни фигури в хуманитаристиката обсъждат новите обрати в хуманитаристиката във и отвъд теорията.

Сътрудничеството ми с Висшата школа по икономика (ВШИ) започна с един разговор със стария ми приятел Александър Дмитриев, когото винаги съм ценил заради широтата на знанията му. Така попаднах в института „Полетаев“, невероятно място, което е уникално, включително и с оглед на международната сцена. Професор Ирина Савелиева се превърна в мой мъдър и великодушен събеседник и приятел.

Мисля, че дори в сложното глобално положение, в което се намираме в момента, институтът „Полетаев“ продължава да процъфтява: Алекс Плешков и екипът му излъчват толкова много енергия и позитивни иновации – винаги е и голямо удоволствие да работиш с докторантите и магистрите. Накратко казано, да си част от института „Полетаев“ е истинска интелектуална привилегия.

Вярвам, че най-важните промени, с които се сблъскваме от началото на 21. век, са все по-голямата съпротива срещу теорията и насочването към начин за произвеждане на знание, който можем да наречем по-скоро ангажиран, отколкото дистанциран (тези две промени са взаимно свързани). Битките, свързани с теорията, всъщност цялата съпротива срещу теорията, на която сме свидетели през последните няколко десетилетия, бързо стават част от по-широк пейзаж, белязан от забележително предефиниране на културата и човека.

Понастоящем вече осъзнаваме – и то по трудния начин – че дори за високоразвитите общества изглежда съвсем не е толкова лесно да защитят гражданите си от капризите на природата. Следователно науката за пореден път се преразглежда, заедно с най-основните ни ценности: какво означава да си продуктивен, какъв е общоприетият минимум на икономическо и социално обезпечаване, как трябва да се определя то и т.н. С други думи най-важната промяна, и това в известна степен е широка генерализация, е новопороденият скептицизъм към обвързващата универсална рационалност и решенията, валидни за всички.

Регионалното и локалното отново застават на преден план за сметка на универсалното; конкретното и практическото се противопоставят и все повече изместват абстрактно-дистанцираното овладяване на реалността.

По време на лекциите говорих за съпротивата срещу теорията, което напоследък се наблюдава в хуманитарните и социалните науки. Корените му са в глобалния преход към нова система за създаване на знание, отдалечаване от дистанцирания и чист, или безплътен (disembodied), начин на мислене, който доминираше в културата на Запада през последните няколко века, и доближаване към това, което може да бъде наречено „знание на участието“, в което действителната ангажираност и личен интерес на участниците играят много важна роля. Вече не се опитваме да прикрием тази роля, а всъщност с радост наблягаме на нея и я изтъкваме, поставяйки на преден план легитимността на този нов вид знание, което е прагматично, а не безплътно и абстрактно.

 Определящи нови фактори

Тук трябва да вземем предвид и огромното присъствие на новите социални медии, които преобразиха представата ни за истина и авторитети. Те ни сблъскаха с нови, експериментални видове интерпретация и изразяване на отношение, които са невероятно егоцентрични и следователно не си губят времето с норми и критерии, създадени по рационален и абстрактен начин.

Накрая към това трябва да добавим и огромното значение на миграцията и преместването – физическо и виртуално, – които ни помогнаха да осъзнаем, че предишният уж очевидно валиден западен културен опит (или ако желаете, доказателствен материал), върху който се градеше социалната и културната теория във формата, в която ги познавахме, не е нито очевиден, нито убедително или универсално валиден. Това подхранва едно много по-скептично отношение към теорията, отколкото преди.

Преосмисляне на образователния модел

Преподаването онлайн повече от всякога ни принуждава да се фокусираме върху същината на нещата, върху разбирането за сметка на запаметяването. Но пандемията също така ни накара да осъзнаем, че англосаксонският модел на университетско образование е достигнал точката на пречупване: оттук нататък много млади хора ще започнат да поставят под въпрос стойността на присъствените занятия и ще видим смесения модел на преподаване да се налага все по-трайно. Този тип преподаване струва далеч по-евтино и това отговаря на трудните икономически и финансови условия, пред които са изправени през последните години много домакинства; тези промени вече се долавят в САЩ.

Гореописаният процес – постепенното заместване на образователния модел на хуманитарните науки, при който не всичко се предоставя лице в лице, но има и очакване за някакъв вид социален контакт с колегите и професорите, е само повърхностно отражение на по-дълбоки промени. Най-важната, мисля, е, че университетът такъв, какъвто го познаваме, постепенно ще започне да губи монопола си върху сертифицирането на знанията и уменията на младите хора.

Онлайн обучението ще създаде по-разпокъсана учебна среда и ще се появи повече съревнование между предлагащите образование. Това, което ще произлезе от тази нова ситуация, е, че университетът постепенно ще започне да губи монопола си върху сертифицирането на знания и умения, конкуриран от най-различни организации (бизнеси, корпорации). Те ще започнат да наемат външни експерти, които да оценяват уменията и знанието на младите хора въз основа на портфолио от курсове и модули, преминати при различни предлагащи образование и умения фирми, организации, институции. Това из основи ще промени традиционната ни представа за това какво е университет и каква е ролята му в обществото.

Фундаментална промяна

Когато най-сетне отстъпи на заден план, Covid-19 ще ни остави в ситуация на висока уязвимост на антропоценната вяра в един рационален, прогресивен и фокусиран върху човека Запад.

Пандемията ще е задълбочила различни видове неравенство и ще ни е потопила в едно все по-вторично усвояване на реалността. Предстои ни да видим по-обхватните последствия на всичко това. Една от тревогите, които витаят, е, че в резултат на пандемията основни идеи, формирали Запада, могат да попаднат в състояние на несигурност, от което само едно много условно възстановяване би било възможно.

Превод от английски Ценка Гарова

Вашият коментар

Filed under Агора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s