Добрият читател е съмняващият се

Разговор с Вида Делчева

бр.38/2020

Нека започнем първо с Читателския клуб, който правите в книжарница „Гринуич“. Разкажете малко повече – как възникна идеята, какви хора идват, какви книги обсъждате?

Бях поканена в клуба от Виктория Бисерова, управител на книжен център „Гринуич“ и на издателство „Ентусиаст“. Всъщност той има четири подклуба – за фантастика и фентъзи, за класическа литература, за съвременна литература и за българска литература. Бях вземала участие като гост в различни сбирки през годините и с удоволствие започнах да модерирам този за българска литература. Идваха всякакви хора, запалени читатели, литератори, почитатели на конкретния автор и книга или просто любопитни хора, които искат да научат повече. Срещите бяха много приятни, защото обменяхме информация и мнения, а книгата за следващия месец избирахме заедно. В момента вече не съм постоянен модератор, но когато клубът възобнови дейността си, може би понякога ще водя отделни сбирки.

 Известни ли са ви други подобни клубове и знаете ли как функционират те?

Да, функционират на различни принципи – от клубове към читалища до приятелски компании, които се събират един път месечно на кафе или в дома на някой от членовете, за да обсъждат дадена книга. Четенето може и да е самотно занимание, но много хора обичат след това да обменят впечатления. Оттам е и популярността на книжните групи във Фейсбук, но живият контакт е съвсем различно усещане.

 В САЩ например е много разпространена практиката на домашните читателски клубове. Знаете ли за такива в България? Аз самата имах опит с такъв клуб преди години, създаде го Райна Гаврилова, но за съжаление, просъществува твърде малко.

Да, даже в момента тече организация за създаването на подобен в Пловдив. За съжаление, този тип клубове рядко имат дълъг живот, но дори и да са съвсем временни, отново оставят следа под формата на новооткрити книги и хубави спомени.

 

Вие сте запален читател, но имате опит и като редактор. Къде минава границата между двете?

За да си редактор, е необходимо да си запален читател. За да си читател, не е необходимо да си редактор. Да работиш върху самия текст е отговорност както към автора, така и към другите читатели – да бъдат избегнати всички възможни видове грешки, пропуски и неточности, текстът да е четивен и организиран правилно.

 Как ще опишете доброто редакторство?

На първо място – познаване на езика, а при работа с преводни текстове – и на двата езика. Ако не знаеш български, няма как да предадеш богатството на чуждия език, а ако не знаеш чуждия език – да хванеш неточности и пропуски в превода. Също така – дълбоко вникване в текста, уважение към автора (или авторите), прецизна работа, внимателно балансирана намеса точно колкото е необходимо и не по-малко или повече, постоянно проверяване на термини, факти.

А кой читател е добър?

Съмняващият се читател. Читателят, който умее да филтрира информацията. Живеем в ерата на фалшивите новини и на конспирациите – не можем да си позволим да вярваме на всичко, което прочетем или някой ни каже. Океанът информация, който ни залива всеки ден, може да бъде наистина коварен. 

 Имате ли пример от практиката си на редактор, за който искате да разкажете – било то положителен, било то негативен?

Много е важно да не подценяваш книгата, по която работиш, независимо дали отговаря на критериите и вкусовете ти, или не. Понякога се случва професионалисти да претупват работата по романи от жанр, който виждат под нивото си (например чиклит, романтика и др.) и вярват, че читателите няма да забележат некачествената работа по текста. Това обаче е едно от стотиците неща, спомагащи за цялостното обедняване на езика. Колкото и да ни се иска да работим по мъдри книги, това не винаги е възможно. Всичко е работа и нямаме право да снижаваме стандартите си.

Много подценявани за превод и редакция са и книгите в жанровете фантастика и фентъзи. Характерно за тях е, че имат свой специфичен речник, чийто еднакъв превод на термините затруднява по-небрежния преводач или редактор. Това, че са измислени термини, не означава, че езиковият хаос после не бие на очи. А когато става дума за цяла поредица, по която са работили много хора, нещата могат да станат наистина болезнени. Добрата практика е издателството да си изготви вътрешен речник, за да може впоследствие да улесни работата и да си спести читателските оплаквания.

Също така е коренно различно да редактираш художествена литература и нехудожествени книги. Второто може да изисква много по-задълбочен подход.

Книгите не бива да бъдат подценявани и неглижирани – когато си редактор, си редактор, независимо на какъв текст.

 Как преценявате литературната ситуация в България в момента?

Интересна, объркана, предизвикателна… Радва ме бумът на български автори в последните години, но от друга страна, ме тревожи бумът на хиперболизираната патриотичност. Особено когато става въпрос за псевдопатриотичност и изкривяване и подменяне на културата и традициите ни. В момента съществуват изключително популярни на пазара книги, в които традиции на съвършено различни култури от други континенти биват представяни като изконно български. Съществуват книги, които под формата на красив и романтичен разказ за българското село и история внушават омраза към всичко чуждо и желание за капсулиране и пълно отхвърляне на света. Отхвърляне, каквото би шокирало възрожденците ни, хората, които със саможертвата си са направили възможно съществуването ни като свободен народ. Но това са обезпокоителни процеси в цялото ни общество – нормално е да имат отражение и върху литературата.

 А какво е да си PR на издателство? Има ли обучени PR-и в тази сфера? Има ли нещо специфично при промотирането на книги?

В България вече съществуват професионалисти в сферата на PR-а и рекламата на книги, които дърпат напред всички ни. Едно-единствено пълноценно обучение няма – PR-ът и рекламата по принцип изискват постоянно развитие и усвояване на нови похвати. Предвид, че по правило четящите хора са интелигентните хора, промотирането трябва да се прави по интелигентен начин.

Всеки от нас се учи постоянно – няма момент, в който вече си напълно квалифициран и, един вид, си „знаеш всичко“.

Какво четете сега?  

„Имитация и демокрация“ на Иван Кръстев и Стивън Холмс – политологично изследване, което ми дава отговори на мъчещи ме от години въпроси. Защо след първоначалния ни стремеж към Европа у нас се засилват обратните настроения? Защо по цял свят има нова вълна национализъм под формата на желание за затваряне на света? Къде се „чупи“ идеята за обединен мирен свят?

Паралелно чета новите книги от поредицата „Мъглороден“ на Брандън Сандерсън.

Разговора води Амелия Личева

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s