Луиз Глюк: oткъде да започнем с един забележителен лауреат на Нобелова награда

Фиона Симпсън

бр.38/2020

 

Фиона Симпсън

Поетесата Фиона Симпсън споделя защо се възхищава на носителката на Нобелова награда за литература за 2020 г. и цитира любими стихове от дългата ѝ писателска кариера

 

Чета стиховете на Луиз Глюк повече от 20 години, по-дълго, отколкото други поети, чиято звезда заблестя и изгуби блясъка си през това време; повече време, отколкото аз пиша поезия. Затова съм толкова развълнувана от днешната новина, че 77-годишната американка печели Нобеловата награда за литература.

Смятам обаче, че причините за всичко това са много повече. 12-те сборника с поезия, публикувани досега, се отличават с изключително разнообразие от стилове и теми – от интимните семейни отношения в ранните ѝ книги (стихосбирката с находчиво заглавие Firstborn („Първороден“) от 1968 г. и впечатляващия втори сборник TheHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289“ HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289″HouseHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289“ HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289″onHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289“ HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289″Marshland (1975), до притчовото писане и философската дълбочина в по-късната ѝ книга Averno (2006), кръстена на входа към подземното царство, и последната стихосбирка FaithfulHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9781847774798“ HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9781847774798″andHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9781847774798“ HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9781847774798″VirtuousHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9781847774798“ HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9781847774798″Night (2014). Но това, което обединява всички тези произведения, е вниманието към света, изпълнено с добронамереност и спокойствие. Четеш нейни стихове и си казваш – да, разбира се, нещата са точно такива. Тя притежава изключителния талант да прави разбираемо онова, което извън света на нейната поезия изглежда твърде сложно.

Ето цитат от стихотворението ѝ „Зряла праскова“, в което се оглежда усещането за навлизане в зряла възраст:

Имаше

праскова в плетената кошница.

Имаше купа с плодове.

Петдесет години. Толкова много крачки

от вратата до масата.

Това е класическата Глюк, която извлича същността на времето, красотата и емоционалните противоречия чрез един-единствен пречистващ жест. Единствено литературната алюзия издава сложността зад тази привидна простота: всеки поет ще си спомни стиховете на Джордж Хърбърт „Любовта топло ме приветства…“, макар и стихотворението да не разчита на това знание, за да достигне до читателя. Този единствен жест е приобщаващ, а не изключващ. През десетилетията, в които англо-американската поезия се люшка между прекалена умозрителност и признания за изпълнени с горест спомени, Глюк продължава да пише поезия, която е достъпна въпреки своята изтънченост и дълбочина.

 „Зряла праскова“ е публикувано в сборника The Seven Ages (2001) – книга, която винаги е предизвиквала моето възхищение. В Шекспировата „Както ви харесва“ Жак говори за седемте етапа в живота на мъжа; със същата лекота и увереност Глюк допуска, че женският опит може да бъде модел на човешките преживявания. Тя вече е успяла, без полемика, да увери няколко поколения жени, че техният живот е също толкова истинска и важна мяра за човешкото, колкото е животът и на всеки мъж. Поетесата сочи по елегантен начин пътя към канона на всеки, който се чувства изключен от зададената норма на белите мъже, която би трябвало да оспорваме в миналото.

Descending Figure, 1980 („Смаляваща се фигура“, 1980), още едно находчиво заглавие на сборник със стихове, загатва някои от средствата, чрез които можем да направим това – например в стихотворението „Портрет“:

Дете рисува контурите на тяло.

Тя рисува това, което може, но листът остава бял,

Не може да запълни онова, което знае, че е там.

Разбира – в очертанията на невидимата линия

животът липсва…

Този дискретен, но непреклонен акт на приспособяване към действителния опит преминава като нишка през творчеството на Глюк. TheHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289“ House HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289″onHYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289“ HYPERLINK „https://www.carcanet.co.uk/cgi-bin/indexer?product=9780856460289″Marshland е книга, която проследява конкуренцията и сблъсъците в роднинските отношения и поставя началото на нейните занимания, посветени на необикновения всекидневен живот. „Сега пейзажът се променя / Хълмовeте чезнат в тъмнината. / Воловете / заспиват.“ Пасторалната картина не внушава спокойствие, в нея се промъква предусещането за нещо ужасно:

и семената,

пъстри, златисти, призовават

Ела тук

Ела тук, малко момиче

И духът се измъква от дървото.

След като четем тези стихове, от които ни побиват тръпки, едва във втория ѝ сборник, не е изненада, че Глюк получава най-важните литературни награди в САЩ, две стипендии „Гугенхайм“ и няколко стипендии на Националния фонд за изкуство. Нейната четвърта книга, изпълнена с болка и страст, The Triumph of Achilles (1985), печели наградата на Националния кръг на критиците: „Градът се извисява със своето великолепие, / а всичко диво и необуздано излиза на повърхността“, вещае тя. През 1993 г. стихосбирката The Wild Iris печели наградата „Пулицър“. През 1999 г. поетесата получава наградата „Ланън“, през 2001 г. – наградата „Болинген“, а през 2003 г. е избрана за поет-лауреат на САЩ. Тази година тя е отличена и с наградата „Транстрьомер“, която се дава в чест на големия шведски автор Томас Транстрьомер – последният поет, който преди нея имаше честта да стане Нобелов лауреат за литература (2011 г.).

Разбира се, тази награда не се дължи на факта, че Глюк изведнъж е станала „известно име в Швеция”. Това, което тя споделя със своя колега лауреат, е прозорливата и изпълнена със състрадание визия за отношенията между хората и човешката съдба. Много от нещата, които зареждат с енергия нейните стихове, са изследвани в двете ѝ книги с есета – „Доказателства и теории“ (1994) и „Американска оригиналност“ (2017).

„Най-важният опит за писателя е чувството му за безпомощност“, пише тя в есето „Образованието на поета“; неговият живот „добива достойнство чрез силната жажда и копнеж и не става по-лек от усещането за успех. В работата са важни дисциплината и служенето“. Поезията на Глюк, със своето изящество и жива интелигентност, никога не губи способността си да служи на обществото и на читателя.

 Преведе от английски Ружа Мускурова

Източник: „Гардиън“, 8 октомври 2020 г.

 

 

Вашият коментар

Filed under Нобел 2020

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s