Из книгата „Сънища и стигми“

Иржи Падевет

бр.37/2020

Пред потребителската кооперация[1] „Пчела“, намираща се на площад „Тил“[2], се извиваше дълга опашка, но за три бурканчета мед си струваше чакането. Едното ще даде на Хелена от третия етаж, а другите две бяха за внука ѝ Кайо, който в този момент стоеше прав до нея и се блъскаше в рамото ѝ, щом трамваят тръгваше да завива. В скута си беше сложила мрежеста пазарската чанта, в която до хартиения плик с лук се бяха сгушили две пластмасови бурканчета във форма на мечета със зелени островърхи шапчици. През една от пролуките на мрежата се беше подала шапчицата на едното и Кайо се опитваше да я натика обратно, но така и не успяваше. През друга пролука надзърташе муцунката на второто мече и както беше изцапана с мед вероятно от някое негово спукано братче, създаваше впечатлението, че мечето се е разплакало. Кайо наплюнчи пръст, внимателно изтри сълзите и го пъхна обратно в устата си. Усети сладкия вкус на меда, примесен с дъх на лук. Баба му го погали по бузата и намести плетената му шапка напред. Кайо не обичаше шапки и на инат отново я смъкна назад, защото го боцкаше по челото. После се погледна в прозореца и се усмихна на отражението си, понеже със смъкнатата на една страна шапка приличаше на джуджето от новата книжка, подарена му за Коледа. Подариха му, разбира се, и доста ненужни неща като сини тиранти, кърпички на райета и шампоан „Бреза“. Но също и тази чудна книжка с джуджетата и камионче, на чиято каросерия можеше да се смести дори мечокът Колодей[3]. Кимна с глава, а отражението в прозореца също отвърна с кимане. Баба му се приготвяше за слизане, трамваят започна да забавя скорост преди спирката под паметника с рицаря[4]. Кайо побърза да кимне за последно на отражението си върху прозореца и в този момент забеляза пламъците. С приближаването вече успяваше да различи сред тях човешка фигура. Може би прокълнат принц. В този момент баба му закри с длан очите му, но той все пак успя да забележи, че едното мече отново се беше разплакало.

Прага, Вацлавският площад, 16 януари 1969 г.

Вестник „Праце“[5] излезе със следното съобщение: „Вчера, около 15 ч., 21-годишният Я. П. от гр. Каменицки Шенов – студент, втори курс, по история и политическа икономика към Философския факултет на Карловия университет, се поля с бензин и се самозапали. Извършил го е в знак на протест срещу окупирането на Чехословакия от чужди войски. От студенти разбрахме, че примерът му се канели да последват още четирима или петима други младежи. Я. П. е бил откаран със сериозни обгаряния в болницата на ул. „Легерова“ и по наша информация състоянието му към 17 ч. било особено критично. Безспорно това е трагедия на епохата.“

 ***

Заби лопатата в корема на купчината и няколко брикета се търкулнаха чак досами краката му. Обърна се, направи пет крачки и със заучени движения нахрани котела с брикети. През отворените му вратички се излъчваше топлина и светлина. Оранжевият цвят се промуши между саждите и тръбите и замря край масичката с двете лежащи отгоре книги. Хвърли още пет порции в котела, после изправи лопатата в ъгъла, сякаш беше извършила някакво провинение, и седна на масата. Отвори си жълта лимонада с отварачката, завързана с провесения жълт кабел, и отпи. После вдигна очи и се загледа към капандурата. Навън беше светло и от време на време се чуваха стъпки на минувачи. На мъже и на жени. Отпи още веднъж и погали с палец гръбчето на едната от книгите. Получи я преди седмица и днес се канеше да я започне. „За четиринадесетте свети помощници и за техния манастир край Кладно над Охрже“[6]. Един бог знае къде сега са тези помощници. Най-необходима му беше света Барбора[7], закрилницата от бури и от злосторници. Само че сега из манастира тропаха войнишки ботуши. От котела се разнесе тътен, сякаш се готвеше за нещо, може би за буря. В този момент някой отвън натисна дръжката на вратата. Метна върху книгите една хавлия, сякаш тя щеше да ги скрие, и се втурна към вратата по ламаринените стълби. Отвори и се усмихна. Гостът беше с усмивка до уши, вдигнал в дясната си ръка мрежеста пазарска чанта, в която се виждаха шест бутилки бира и бежовата обложка на „Науката и вярата при Коменски“ от Емануел Радъл[8]. В другата ръка Вацлав Хавел държеше запалена цигара. Ладислав Хейданек[9] взе пазарската чанта и протегна изцапаната си ръка за поздрав. Някой отвън хвърли нещо върху капандурата.

Прага, 1 май 1972 г.

Вестник „Руде право“[10] написа: „Не съществува друг ден в годината, който да има толкова изразителен интернационален характер, какъвто именно е 1 май. От онзи Първи май през 1890 година, когато призивът на Интернационала за първи път изкара на улиците работническата класа, досега тази дата винаги е била манифестация на солидарността сред международната работническа класа, която на този ден си подава ръка през границите на държави и народи.“

***

Клавишите на пишещата машина удряха по листа, върху който като черни хематоми се отбелязваха буквите. Димът от цигарата се издигаше към тавана на кабинета и сякаш се опитваше да омае луминесцентната лампа, която, невиждала досега подобно отношение, започна да жужи от благоразположение. Мъжът вдигна очи от пишещата машина и толкова гневно погледна лампата, че паякът, плетящ мрежата си около нея, побърза да се скрие в единия от ъглите на тавана. Върна се към текста, изсечен от клавишите върху листа. Пръстите му се стремяха да уцелят правилните букви, но невинаги това им се удаваше. Дописа текста, завъртя валяка на пишещата машина и издърпа листа нагоре. От чекмеджето на бюрото извади шишенце с бяла паста и зацапа сгрешените букви с малката четчица, скрита в капачката. После изсече върху листа правилните букви и коремът му закъркори от глад. Погледна часовника на ръката си и се сети, че беше забравил да си купи нова верижка. Тази е лъскава, с правоъгълни метални пластинки, но адски неприятно му прищипва космите по ръката. Но тъй като му беше подарък, нищо не можеше направи. Окончателно освободи листа от изтезанията на пишещата машина, подписа го, сгъна го на две и го пъхна в плик. Отвори металния шкаф, сложи плика до останалите напълно еднакви негови побратими и затвори шкафа. Изгаси цигарата, която вече догаряше, взе якето си от закачалката, метна чантата на рамо, отново погледна гневно луминесцентната лампа, загаси я и излезе от кабинета. Заключи вратата и слезе по стълбите на улицата. Още веднъж погледна часовника си и верижката отново прищипа космите по ръката му. Коремът му закъркори. За късмет, бюфетът не беше далеч. Чантата го пляскаше по хълбока и затова я преметна през рамо, почувства се по-добре. Гладът го накара да забърза ход и приятната миризма на готвено го посрещна още на вратата на бюфета, където едва успя да се размине с възпълничък господин в лесничейска куртка и със зелена плетена шапка на главата. Въздухът нахлу в ноздрите му и той безпогрешно долови миризмата на пържено, на водата, в която плуват кренвиршите, на водата, с която кръчмарят забърсваше тезгяха, дори на рулото от кайма. Все още топло. За късмет, пред тезгяха нямаше опашка и успя веднага да изрече заклинанието срещу глада. Жената с диадема в странен сивкав цвят на главата тупна парче руло в чинията и двеста грама салата „Къмпинг“, в която майонезата сякаш се опитваше да удави парченцата салам и лютите чушлета. Той си взе от алуминиевите прибори и седна на маса до прозореца. По „Народни тршида“[11] минаваше трамвай, а Лудвик Зифчак[12] отново погледна часовника си. Имаше достатъчно време да се наяде.

Прага, бул. „Народни тршида“, 17 ноември 1989 г.

Вестник „Млада фронта“[13] написа: „В Каролинума[14] Я. Синкова връчи награди на 65 абсолвенти отличници на наши и чуждестранни висши училища от името на министърката на образованието, науката и физическото възпитание. В благодарственото си слово от името на всички наградени студенти абсолвентката на Педагогическия факултет на Университета в Чешке Будейовице изтъкна, че заслугите за високите им резултати по време на обучението и за обществената им и политическа ангажираност с пълно право принадлежат на Чешката комунистическа партия, на която също изказват благодарност. Същевременно подчерта, че всички абсолвенти сега ще трябва да доказват на работните си места колко ценят подкрепата и признанието, с което са били удостоени.

Превод от чешки: БОРИСЛАВ БОРИСОВ

 Jiří Padevět, Sny a sekyry, Host, Brno, 2019.

 Иржи Падевет (1966) е писател и изследовател. Директор на издателство „Академия“ към Академията на науките на Чешката република. Автор на редица историко-документални книги, както и на художествена проза. Книгата му с кратки прози „Сънища и стигми“ (2019) създава калейдоскопичен образ на историята през XX в., смесвайки фактология и фикция, значими и ежедневни събития, „голямата“ история и човешката биография. Или, както е написано на корицата, разказва за „на пръв поглед банални мигове, които се оказват съдбовни“.

[1] Подобно на „Наркооп“ в България по времето на социализма. – Бел. прев.

[2] Площадът носи името на Йозеф Кайтан Тил (1808 – 1856) – значим чешки драматург, писател и актьор, Бел. прев.

[3] Голям плюшен мечок, наречен така по името на великана Колодей – герой в пиеса на мистифицирания автор Яра Цимерман, знаков феномен на чешката култура, чийто образ е измислен от Ладислав Смоляк, Иржи Шебанек и Зденек Сверак – Бел. прев.

[4] Паметникът на св. Вацлав, възседнал кон. Намира се на Вацлавския площад в центъра на Прага. – Бел. прев.

[5] Всекидневникът (чеш. práce – труд, работа) излиза между 1945 – 1993 г. и следва линията на Комунистическата партия в Чехословакия. – Бел. прев.

[6] Четиринадесетте свети помощници са християнски светци от времето на чумната епидемия (1346 – 1349), които се почитат в традицията на Римокатолическата църква като обща група. Тяхното почитане се разпространява в Германия, а оттам и в други страни. – Бел. прев.

[7] В християнската църква се приема, че света Барбора предпазва от смърт, причинена от светкавици, огън и от всякакви рискови ситуации, дори от насилствена смърт, затова е почитана от хората, занимаващи се с рискови професии. – Бел. прев.

[8] Емануел Радъл (1873 – 1942) е чешки биолог и философ, който в труда си „Науката и вярата при Коменски“ вместо да представи писателя, философ, теолог и педагог Ян Амос Коменски (1592 – 1670) в контекста на 17. век, го критикува и упреква в мистицизъм, в склонност да вярва в пророчества и в липсата на научен подход към нещата. – Бел. прев.

[9] Ладислав Хейданек (1927 – 2020) е чешки философ, привърженик на идеите на Емануел Радъл и един от говорителите на Харта 77 – една от най-ярките прояви на гражданската опозиция по времето на социализма. Преподавател в Евангелския теологически факултет на Карловия университет, уволнен през 1971 г. заради разпространението на листовки срещу властта в предизборната кампания. След половин година, прекарана в затвора, излиза на свобода и работи като портиер нощна смяна, като огняр и като работник в склад. Същевременно в дома си води семинари със студенти от Евангелския теологически факултет. От 1980 г. започва да води популярните по онова време понеделнишки семинари със студенти, като на тях кани гости от чужбина, сред които Пол Рикьор, Жак Дерида, Ханс ван ден Хорст и др. – Бел. прев.

[10] Всекидневникът „Руде право“ (чеш. rudý – червен, кървавочервен) е печатният орган на Чехословашката комунистическа партия, който излиза между 1920 – 1995 г. От 1995 г. излиза само под името „Право“. – Бел. прев.

[11] Булевард в центъра на Прага. – Бел. прев.

[12] Лудвик Зифчак (род. 1960) е щатен сътрудник на чехословашката Държавна сигурност до лятото на 1990 г. Внедрен като агент сред студентите, е трябвало да сформира Независима студентска организация, която да излезе на протестите през есента на 1989 г. Става известен по време на събитията на 17 ноември 1989 г. (датата, сложила началото на т.нар. Нежна революция, довела до края на комунистическия режим в Чехословакия) покрай задачата, възложена му от ръководещия го офицер от ДС, според която трябвало да поведе студентите към Вацлавския площад и да се представи за Мартин Шмид – студент по математика от Карловия университет, загинал по време на демонстрациите срещу комунистическия режим. Според плана Драхомира Дражска, портиерка по това време в студентско общежитие в Прага, трябвало да потвърди неговата смърт, да се свърже със „Свободна Европа“ и „Ройтер“ с и да съобщи, че вследствие на полицейско насилие е загинал невинен студент. След промените Зифчак публично заявява, че е направил всичко съвсем умишлено, защото изиграването на ролята на мъртвия студент според думите му е предизвикало международния отзвук, довел до падането на режима. – Бел. прев.

[13] Всекидневникът „Млада фронта“ (бг. „Младежки фронт“) е органът на Централния комитет на Социалистическия съюз на младежите до промените през 1989 г. – Бел. прев.

[14] Каролинум е комплекс от сгради, включващ и най-старото студентско общежитие в Централна Европа, който се намира в Стария град в Прага. Седалище на ректора на Карловия университет. Там е и т.нар. Голяма аула – залата, където се провеждат тържествените церемонии по връчването на дипломите на абсолвентите на Карловия университет. – Бел. прев.

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s