За страстта и отговорността към книгите

Разговор с Николета Руева, главен редактор на издателство „Кръг“

бр.34/2020

Николета Руева и фотографът Иван Шишиев, автор на албума „Етюд-и-те на София“

Госпожо Руева, издателство „Кръг“ е относително ново, но бихте ли разказали накратко историята му – кога и с какви идеи и намерения беше създадено, основните събития в досегашното му съществуване?

Идеята винаги е била една – „Кръг” да издава добре направени книги, независимо от жанра им. Така започнахме дейността си с есето „Изповед” от Лев Толстой (в нов превод на Денис Коробко и послеслов на д-р Иван Ланджев) в края на 2018 г. Продължихме с още класически автори, но разширихме дейността си и с популярни заглавия. Отстрани в каталога ни вероятно се открояват различни типове книги: едните са с видим пазарен и медиен успех като албума „Етюд-и-те на София” или „Майстора и Маргарита”, а други са по-тихи, но самата им поява е важно събитие – есетата на Хенри Дейвид Торо, единствената автобиография на Мохамед Али „Аз съм най-великият” или документалната книга за италианската мафия „Тайната история на ндрангета”. Стараем се да издаваме добри книги за различни аудитории.

Да, наистина изглежда, че издаваните от вас книги са доста разнообразни: съвременна литература, но и класика, в това число и българска, биографии и мемоари, юношеска литература… Каталогът ви като че ли се стреми да е ориентиран и към изкушената публика – с автори като Кафка например, и към по-широки читателски кръгове, така ли е? Кои са основните акценти в издателската ви политика?

Каталогът ни е много разнообразен, но колкото повече издаваме, толкова по-ясно се вижда, че се развиват няколко линии. Имаме биографии, класика, съвременна литература, сериозна публицистика, но и по-леки четива като женски романи, трилъри и дори серия с афоризми. Напълно затваряме кръга. Вярвам, че всеки читател има право да чете каквото му харесва (питайте Даниел Пенак, когото издаваме), но е работа на издателя да работи по книгите си качествено.

А как бихте определили профила на вашето издателство – къде е неговото място сред многото и разнородни днешни български издателства? Търсите ли своя специфична ниша?

„Кръг” през цялото време търси ниши или поне на мен така ми се струва. За нас е истинска страст да откриваме заглавия с потенциал и да мислим как да ги представим на пазара. Така се появи бестселърът у нас „Нарисуваната целувка”, който разказва любовната история на Густав Климт и Емилие Фльоге. Ние публикувахме и „Нова земя” от Иван Вазов в естетски том, с който подсетихме българските читатели, че тази книга съществува, тъй като не бе излизала повече от 30 години. Направихме нещо невиждано у нас с двете издания на „Майстора и Маргарита”, които са с дизайн на студентките от НХА Наталия Чайкина и Весела Карапетрова. Между тези книги няма видима връзка, освен че и за трите читателите намериха място в домовете си. А последното е приятно предизвикателство.

Споменахте романа „Майстора и Маргарита“, който има вече три преиздания при вас, станали като че ли емблематични за издателство „Кръг“. Какво ви накара да се обърнете към тази книга?

Издадохме романа, защото е любим на поне няколко човека от екипа ни. Интересното около нашите три издания е, че са с различни оформления и всеки читател си харесва своето. Едното е с твърди корици и суперобложка, другото е с твърди корици и цветни илюстрации, а наскоро се появи и по-масов вариант с меки корици, чийто дизайн на Капка Кънева е на световно ниво. В страните, в които пазарът е по-развит, това е практика. Издателят задоволява предпочитанията на различни читатели с едно заглавие. У нас рядко се случва, но с някои заглавия и подходящ маркетинг е възможно.

Върху две от изданията на романа на Булгаков са работили младите художнички – илюстраторки, които споменахте преди малко. Влиза ли в плановете на издателството да дава възможност на млади преводачи, художници и други творци и специалисти да навлязат и да се утвърдят в професията си?

Да, разбира се, че ще повторим. Годините не са определящи за таланта и желанието за работа, а само за опита. А него няма как да натрупаш, ако не ти се даде поле за изява. Това се е случвало в началото на всеки професионален път.

Като че ли дейността на издателството се разгърна точно по времето на кризата с новия коронавирус. Как ви се отрази тази ситуация, как реагирахте на проблемите, които донесе?

И ние като всички не знаехме какво следва, колко време ще продължи пандемията, какви ще са последствията за бранша, за света, за икономиката… Можеше да бъде много страшно и всъщност беше, и ни се наложи да вземем решение как да реагираме. Първото, което ти идва да направиш, е да свиеш дейността си и да чакаш животът да възвърне естествения си ход. Но ние направихме обратното и това до някаква степен беше самосъхранително. Вместо да чакаме бурята да премине, последователно издадохме много силни заглавия, и ние минахме през бурята. Не беше лесно, защото на фона на целия страх и паника работихме почти денонощно, без да знаем какво идва. Но за нас това бе правилната стратегия в онзи момент.

След дългогодишни дебати тъкмо по време на тази криза бе намален ДДС за книгите. Какъв според вас е ефектът от тази стъпка върху издателите, книжния пазар и читателите?

Тъй като това решение е доста забавено, а освен това е временно, сред издателите няма единство по въпроса с намаленото ДДС. Със сигурност читателите ще очакват по-ниски цени. Аз обаче мисля, че тези 20% е добре да се вкарат в по-качествената изработка на книгите. Да се увеличат хонорарите на преводачи и редактори, да се работи с добри коректори, да се печата на хубава хартия. Всеки знае къде какво има да надгражда.

Кои според вас са основните трудности пред българското книгоиздаване, основните предизвикателства на българския книжен пазар?

Точно масовата липса на качество е най-забележимият за мен проблем. Това вече се забелязва и от читателите. Друго, което ми прави впечатление, е, че повечето книги се издават и промотират еднакво и въобще че почти всичко се прави по сходен начин, с което няма как да си прекалено забележим.

Какви са плановете на издателството за близките месеци – какви нови издания предстоят, кои ще бъдат акцентите в дейността ви?

Обикновено не разкривам издателския план на „Кръг”, но ще направя изключение и ще споделя някои от предстоящите ни издания. За малките читатели ще предложим за първи път на български детските книги на Джуди Блум. Тя е една от двете най-популярни и харесвани авторки за деца в Америка (заедно с Бевърли Клиъри) и въпреки това у нас е слабо позната. Ще продължим да издаваме (авто)биографии и мемоари, като още през октомври ще публикуваме историята на Флий – басиста на „Ред Хот Чили Пепърс”. За киноманите пък трескаво превеждаме мемоарите на Уди Алън, които на Запад станаха обект на доста дискусии. За ценителите на стойностната проза сме приготвили едно сравнително ново име в модерната класика – Лусия Бърлин. Приживе тя пише единствено кратки разкази и е била известна повече на локално ниво, докато през 2015 г. се публикува селекция от най-добрите й истории в нов том. Тогава интересът към американката се пробужда и става световен. Точно този сборник ще излезе съвсем скоро от „Кръг” – A Manual for Cleaning Women, в превод на Василена Мирчева.

Въпросите зададе АНИ БУРОВА

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s