Сали Руни: „Искам следващата ми книга да бъде най-доброто нещо, което някога съм създавала”

Бр. 30/2020

Сали Руни

Книгата, която чета в момента

Романът на Маргарет Драбъл от 1972 г. „През иглено ухо”. Това е едва третата книга на Драбъл, с която се запознавам. Възхитена съм от всичко, което съм прочела от нея до този момент. Сега живея в отдалечен район в провинцията, нямам достъп до интернет, а в момента книжарниците са затворени. Затова разчитам на натрупалите се в моя каталог непрочетени книги.

Книгата, която промени живота ми

Всички мои любими книги са променили живота ми по един или друг начин. Прочетох „Царството” на Еманюел Карер миналата година – тя ме отведе на път, който иначе не зная дали бих се осмелила да избера.

Книгата, която бих искала да съм написала

Нямам желание да съм написала книгите на други автори. Това ще ми отнеме радостта от четенето. Бих искала да напиша роман, който да е толкова добър, колкото „Одисей” на Джойс, но не и самия него.

Книгата, която оказа най-голямо влияние върху моето писане

Най-честният отговор вероятно е „Франи и Зуи” на Селинджър. Четях тази книга доста често, когато бях по-млада.

Книгата, която е най-подценена

Няма да бъде съвсем точно, ако кажа, че Новият завет е подценена книга, но ми се струва, че хората не са толкова добре запознати с текстовете от Библията, колкото си мислят.

Книгата, която промени мисленето ми

Тъжната истина е, че не променям лесно мненията си. Много книги ме въведоха в нови за мен светове и ме запознаха с различен начин на мислене, но не мога да си спомня някоя, която да е променила убежденията ми или нещо такова. Ако разбера, че някоя книга е на път да промени мисленето ми, може и да не я прочета.

Последната книга, която ме разплака

Наскоро се просълзих, докато четях писмото на Филип Уейкъм до Маги Туливър в края на „Воденицата на река Флос” на Джордж Елиът.

Книгата, която не дочетох докрай

„Тес от рода Д’Ърбървил” на Томас Харди. Тази книга просто не ми допадна, не зная защо. Може би ще опитам да я прочета пак някой ден.

Книгата, която не съм прочела и се срамувам от това

Не точно срам е чувството, което изпитвам, защото не съм отворила „Война и мир” на Толстой и „Престъпление и наказание” на Достоевски, но вероятно ще бъда по-доволна от себе си, когато ги прочета. Надявам се това да стане скоро.

Книгата, с която искам да бъда запомнена

Не мисля, че ме е грижа дали ще бъда запомнена. Никога не мисля за това. Но като всеки друг човек винаги искам следващата ми книга да бъде най-доброто нещо, което някога съм създавала.

Книгите, които ме успокояват

Всички книги за Реджиналд Джийвс и всичко, написано от Джейн Остин, най-вече „Ема”. Както е казала Джийн Рис в Good Morning, Midnight: „Искам дебела книга за хора с големи доходи, от която се излъчва спокойствие – книга като добре подравнена ливада, на която пасат овчици”.

Преведе от английски: Ружа Мускурова

Източник: „Гардиън“, 17 април 2020 г.

Вашият коментар

Filed under Abroad

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s