Артистът интелектуалец

бр. 29/2020

Познавам Милен Миланов преди да го познавам. В младостта ни се носеха легенди за неговите роли в постановките на Любен Гройс („Медея“ от Еврипид) и на Иван Добчев („Антихрист“ по Емилиян Станев) в Пловдивския театър „Н. О. Масилитинов“. После ясно помня неговото значимо присъствие в Театъра на армията, незабравими в съзнанието ми стоят участието му в постановките на Леон Даниел „Дванайсета нощ“, „Години на странстване“, „Одисей пътува за Итака“, в култовите му представления на „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ и „В очакване на Годо“, които през 1987 и 1988 година взривиха театрална София. В изтеклите десетилетия Милен пресъздаде прекрасни театрални персонажи и в спектаклите на Крикор Азарян, на Маргарита Младенова, на Красимир Спасов, на Иван Добчев („Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка), на Асен Шопов. На Хачо Бояджиев и на Асен Траянов в телевизионния театър преди това. А в последните години ни покори с ролите си в „Декамерон“ по Бокачо, в „Емигранти“ от Мрожек, в „Саломе“ от Оскар Уайлд, с режисьор Диана Добрева. А също в „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от Стефан Цанев и в „Енигматични вариации“ от Ерик-Еманюел Шмит.

Милен Миланов е запомнящ се, неповторим актьор. На сцената той винаги е привидно сдържан, прибран, някак потънал в себе си, придава особен смисъл и чар не само на своята роля, но и на света, в който е преселен в момента. Сякаш точно по тази причина образите, които изгражда, са изпълнени с респектираща достоверност, с пределна истинност и с особена, едновременно овладяна, но и щедро избликваща интелектуална енергия. Неговият прочит на текста изразява духовната му същност, без капка сантимент той изгражда героите си отвътре, прониква и пресъздава не само техните терзания, а и душевните им глъбини. На сцената Милен Миланов вижда зад това, което се вижда, и всяка изговорена от него реплика означава повече от това, което означава. Споделям тези впечатления, защото те са най-важното за всеки актьор, а Милен Миланов е не просто успял, той е любим, невероятен актьор.

Когато преди двайсетина години се запознах с Милен, той вече ме беше превзел с актьорското си майсторство, но ме изуми и със своята висока, повличаща  интелигентност. Разговорите ми с него в ресторанта на Военния театър, в ресторанта на Народния театър, в „Синия лъв“ и по кафенетата на София винаги са ме изпълвали с духовна наслада и с признателност. Човешката му мекота и отзивчивост, умението му да изслушва и да съучаства в проблемите на събеседника си са смайващи. Постепенно аз започнах да го занимавам с важните си човешки избори, с надеждите и разочарованията си, с пристрастията и пораженията си, да споделям с него съкровени свои мисли и чувства, а най-важното –  да обсъждам бъдещите си книги. Така ние станахме приятели. Милен е прекрасен и верен приятел, той е ненатраплив, но винаги е готов да помогне… често просто с присъствието си, понякога дори с мълчанието си. Да се разговаря с него е повече от приятно, да се мълчи с Милен означава много. Поне за мен.

В битността си на актьор, но и на голям интелектуалец Милен Миланов има огромната заслуга да вдъхне живот на наградата „Аскеер“ и да я преобрази в едно от големите събития в съвременната ни култура. Той успя да я превърне от вътрешноведомствена артистична забава в най-сериозната национална театрална награда, придаде й облик и авторитет, обгърна я с духовност  и я преизпълни с високия смисъл на голямото театрално изкуство. Освен че одари със смисъл и успех своята идея, той я преосъществи във важен културен празник на цяла София, защити я и я продължи във времето, за да я завещае като вече установена традиция. Колко ни е нужна днес всяка духовна традиция! С помощта на Националната телевизия цяла България трепетно очаква всеки нов „Аскеер“ на 24 май. Наградата, която истински оценява и подрежда театралните ни постижения, която отличава най-добрите спектакли през годината, а също участието на сценографите, на актьорите, на драматурзите и режисьорите в тях. Наградата „Аскеер“ е не просто свидетел, тя е реален законодател на постиженията в родния театър.

Милен Миланов е артист до мозъка на костите си, но най-удивителното в този „играещ човек“ е неговата вътрешна, типична тяга към правила и регламенти, към една задължителна отговорност, която само истинската свобода съдържа в себе си. Тази щастлива „бохемска“ дисциплинираност се проявява във всичките му начинания. Освен бележит актьор, той е талантлив читател, владетел на високия вкус, приятел и сподвижник на художествената ни литература. Не мога да премълча неговата трогателна вярност към поезията на големия поет Николай Кънчев. От създаването на наградата „Николай Кънчев“, която съпругата на поета Федя Филкова връчва вече години наред, Милен всеотдайно участва във всеки „Поетичен Никулден“. По традиция той открива и води поетичното тържество, присъства активно в него, а колко  често се е случвало и да ни напусне преждевременно, защото същата вечер има представление! Ще спомена още нещо, което също е част от тази уникална личност. Той притежава и поддържа малкото, но много стойностно издателство „Несарт“, което е еталон за наистина висок вкус. Всички издадени от него книги още с излизането си придобиват бутикова, почти антикварна стойност. 

Честит рожден ден, скъпи приятелю, нека Бог да те пази и благодаря  за всичко!

ВЛАДИМИР ЗАРЕВ

 

Вашият коментар

Filed under Юбилей

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s