Ще изчезнат малките книжарници, след тях малките издателства. Ще пострадат печатници, редактори, преводачи

Представители на книжния бизнес в Русия – за кризата в сектора

бр. 28/2020

Книгите не влизат в списъка на стоките от първа необходимост, затова по време на карантината книжарниците затвориха и не е ясно колко от тях ще отворят след това – продажбите се сринаха с над 50%, а държавните субсидии не покриват всички разходи.
Руската електронна медия „Нож“ се обърна към представители на сектора с въпроси как изглеждаха нещата преди кризата (също небезоблачни), с какво се налага да се борят сега и как ще се променят цените на книгите и индустрията като цяло след пандемията.

Как бяха нещата преди пандемията?

Владимир Харитонов, изпълнителен директор на Асоциацията на интернет издателите
– Кризата в издателската индустрия е от доста отдавна. В Русия от около 2003 г. насам пада средният тираж. Тази системна криза е предизвикана от това, че четенето постепенно бива измествано от центъра на културния живот, а структурата на разпространение на книгите се промени: книжарниците в страната станаха с 1.5 пъти по-малко в сравнение със ситуацията отпреди десет години, но онлайн продажбите нараснаха. Освен това се появиха нови видове книги – електронни и аудиокниги, станаха по-популярни и възможностите за самопубликуване. Всичко това променя индустрията.

Любов Беляцкая, основател на книжарницата и издателството „Все свободны“ (Санкт Петербург):
– Книжарите и издателите – особено що се отнася до независимите – не могат да оцелеят, ако бъдат принудени да играят по правилата на което и да е друго търговско предприятие: да си плащат наемите в пълен размер, да не им се възстановяват данъците (както се прави във всички европейски страни). Накратко, ако държавата не ги подкрепя. Дейностите по издаване и търговия с книги в нашата страна е приравнена законодателно към всяка друга, като, да речем, търговията със салам или с тоалетна хартия.
Ситуацията в Русия е такава, че ако зад гърба си нямате надежден меценат или собствени помещения, каквито имат някои щастливци, то вие ще се намирате в перманентна криза. И само безумната любов към работата с книги ще бъде вашият стимул да останете в сектора.

Михаил Иванов, съдружник в книжарница „Подписные издания“ (Санкт Петербург):
– Доходите на населението падат вече няколко години подред. При това съществува и предразсъдъкът (наследство от съветско време), че книгата трябва да бъде евтина. Тоест да оставиш в ресторанта 1500–2000 рубли (20 – 25 евро – б. пр.) се смята за нормално. А за тези пари да купиш 4–5 книги – това вече е скъпо, книжарите са надули цените и правят гуши. При това рентабилността на ресторантьорския бизнес е два пъти, понякога и три пъти по-висока от книжарския.

Павел Подкосов, главен редактор и генерален директор на издателство „Алпина нонфикшън“ (Москва)
– Кризите са нормално нещо. Но през 2008 и 2014 г. нивото на неопределеност не беше така високо. Беше що-годе ясен сценарият за развитие на ситуацията, виждаше се опашката на кризата. В тези кризи ние растяхме особено бързо. Хората възприемаха кризата като възможност нещо да добавят към своите знания, да се ориентират в някакви важни въпроси, да увеличат компетенции си. Тези кризи подтикваха към саморазвитие. Сериозните книги ставаха по-търсени, развлекателната траш литература, тази като за охранители и домакини, се „отмиваше“ като жанр. Книжният пазар излизаше от трудните ситуации бодър и по-опитен.
Уникалността на сегашната криза е в това, че практически е невъзможно нещо да бъде прогнозирано.

Какво се случва сега?

Любов Беляцкая, основател на книжарница и издателство „Все свободны“ (Санкт Петербург):
– Не можем да работим както преди. В Осло и в Берлин например книжарниците могат да работят заедно с аптеките и магазините за хранителни стоки. У нас правителството не обяви официално режим на извънредна ситуация, но при това не разрешава на населението да излиза навън. Като резултат сме в крайно крива ситуация: не можем да работим пълноценно, а финансови резерви, с които да издържим някой и друг месец, нямаме. Та нали живеем в Русия, откъде да ги вземем.

Александра Смирнова, генерален директор на „Издателството на Иван Лимбах“
– Даже родната хартия се произвежда с вносни химикали и на вносно оборудване. Затова всяко падане на курса на рублата незабавно се отразява на ситуацията в сектора. От това пострадахме през 2015 г., сега страдаме от същото. При последната криза преодоляхме ръста на себестойността, като увеличихме количеството на издаваните книги, но този опит едва ли ще ни е полезен сега. Такива кризи с пълен на практика паралич на търговията – още не се бяха случвали, ние изобретяваме сега нови начини за оцеляване.

Павел Подкосов, главен редактор и генерален директор на издателство „Алпина нонфикшън“ (Москва)
– Мощният негативен новинарски фон, паническите настроения в социалните мрежи, наистина лошата статистика на заразените и недоверието към държавата и нейните способности и готовност да помогне на гражданите си – всичко това кара читателите да отлагат покупките на книги за по-добри времена.
За съжаление, секторът живее сега на принципа „всеки себе си“. Една от ярките прояви на кризата е отказът на книжарниците да плащат на издателствата за вече продадени книги. Отказват да плащат най-големите федерални и регионални вериги. Това ще доведе дотам, че издателствата няма да могат да издават нови книги и допечатват старите. Когато книжарниците се отворят, няма да има какво да продават, освен складовите си запаси. Издателствата ще съкратят продукцията си – ще пострадат печатниците, производителите на хартия, преводачите, редакторите и така нататък. Така изглежда този ефект на доминото, предизвикан от отказите да се плаща в сектора.

Какво прави държавата?

В края на март членовете на Алианса на независимите издатели и книгоразпространители се обърна към правителството с молба за провеждане на реформа в книжния сектор:

• Да се отмени ДДС върху книгите (сега за детските книги и учебниците ставката е 10%, за останалите – 20%);
• да се предоставят субсидии за наеми;
• да се предоставят безплатни кредити на задлъжнелите компании и т.н.

Такива мерки биха помогнали да се оцелее в кризата, да се съхранят работните места и в някаква степен да се удържи ръста на цените на книгите – както за частните купувачи, така и за библиотеките.
Месец по-късно руското правителство добави „търговията със стоки с културно-развлекателно предназначение в специализирани магазини“ в списъка на пострадалите от Ковид-19 отрасли. Сега книжарниците могат да получат:

• половингодишна отсрочка по всички данъци (без ДДС) и кредити;
• отсрочка на наемите, когато недвижимостта е федерална (а не частна) собственост;
• кредит с намалена лихва (под 8,5% годишно).

Очевидно е, че не точно това искаха представителите на сектора, и е неясно дали ще има някакви ползи от тези мерки.

Михаил Иванов, съдружник в книжарница „Подписные издания“ (Санкт Петербург)
– Засега не виждаме никаква конкретика, всичко е само на хартия, затова да говорим за някакво решение на въпроса не е възможно. В петицията си ние молехме за пълна отмяна на данъчното бреме за периода, докато сме затворени, а държавата ни предлага половингодишна отсрочка. Откъде след половин година ще се вземат тези пари, за да платим данъците – не е ясно.
Отговор на искането ни за намаляване на данъка върху добавената стойност също не получихме. Вярно, канят се да намалят ДДС за електроните книги (сега той е 20%, планират да го намалят наполовина, до 10%), но на пазара на хартиените книги това няма да повлияе.
По кредитите разбиране също няма. При такива условия може да се вземе само кредит за заплати. При това и тук има въпроси, защото става дума за 1 минимална работна заплата (от 1 януари 2020 г. тя е 12 130 рубли, ок. 152 евро), а не за заплатите, които плащаме в действителност.
Най-ироничното е, че в списъка на пострадалите отрасли не са включени издателствата. Но без издателствата, които сега са в такова плачевно положение, както и всички други отрасли, книжарниците няма да имат какво да продават. Общото усещане от всичко това е, че правителството иска да се разорим не сега, а след половин година, когато свърши отсрочката. За да не разваляме статистиката.

Любов Беляцкая, основател на книжарница и издателство „Все свободны“ (Санкт Петербург)
– Навсякъде се говори за отсрочка на плащанията. Откъде да се вземат в бъдеще тези пари в сектора? Икономиката няма просто да се съвземе в един прекрасен момент. Това ще е дълъг процес и без реална помощ няма как да се мине. А отлагането на непомерните данъци и наеми за после – това не са никакви мерки, а симулиране на такива, от моя гледна точка.
От добрите новини – намаляване на данъка „УСН“ (режим за опростена система за данъчно облагане), тоест намаляване на данъка върху оборота на 2%. Макар че то и оборот няма никакъв. Ако не премислят в края на годината и не начислят нещо там отгоре, то това е и реалната мярка за онези, които са по тази опростена схема.

Как ще се промени секторът?

Владимир Харитонов, изпълнителен директор на Асоциацията на интернет издателите
– Малките книжарници, които не могат да преживеят кризата, ще изчезнат. След тях ще изчезнат малките издателства. Голямата федерална верига – тя в Русия остана една („Читай-город – Буквоед“ – б. пр.) – ще заеме още по-голям дял от пазара, а най-големият в страната издателски холдинг ЭКСМО/АСТ, на който тази верига принадлежи, ще стане още по-голям. Надеждите, че на мястото на изчезналите книжарници и издателства ще дойдат нови, са напразни. Става дума за оцеляване. От икономическа гледна точка това е напълно логично: при такъв натиск на средата оцеляват само големите. Ако, разбира се, те самите не са болни. Ще го разберем по резултатите.

Михаил Иванов, съдружник в книжарница „Подписные издания“ (Санкт Петербург)
– Всички ги чака спад. Ние разбираме, че даже след като бъде премахната карантината, хората няма веднага да се върнат към привичния си начин на живот, всички ще съкратят разходите си, ще започнат да заделят и без това ограничените си средства. Със сигурност някои ще продължат да пазаруват всичко през интернет. А при книжарниците, в привичното им разбиране – като места не само за покупки, но и за общуване, за диалог, какъвто е сложно да се води онлайн – не е такава спецификата. Не съм сигурен, че веднага ще се появят някакви наперени момчета, които да дойдат на мястото на разорилите се. Въобще никого не съветвам да се занимава с тази работа, бързо ще се спечете и разочаровате.
Иска ми се да кажа, че от какви ли не кризи сме изпълзявали. Но в ситуация като тази, когато подкрепа е нужна не за някого конкретно, а за всички, ние още не сме живели, така че трябва да преизмислим системата, да се научим всички заедно да живеем в новите условия и да им противостоим. Сега е много важно – и за издателствата, и за книжарите – да се научим да се изслушваме един друг, да разработим нова етика, да се постараем да разберем как да си помогнем един на друг, за да се справим.

Марина Каменева, генерален директор на книжен супермаркет „Москва“, заслужил работник на културата на Руската федерация
– Още сега се вижда, че в тематичния сегмент по-уверено се чувстват детските книги (художествени и развиващи умения), книгите по изкуства и нонфикшънът, а художествената, справочната и друга литература се насочват към електронния и аудиоформати.

Алексей Докучаев, директор по маркетинг в Bookmate, генерален директор на издателствата Individuum и Popcorn Books
– Виждаме много силен прираст на читатели в последно време. Това отбелязват и колегите от другите цифрови услуги. Струва ми се, че сега е важният момент различните платформи да загърбят конкурентните си противоречия и да обединят
усилия, за да вдигнат пазара на електронните и аудиокнигите. Съдейки по сегашната ситуация, читателят е готов.
С колко ще се вдигнат цените? Колко ще струва една книга, която сега се продава за 500 рубли (6.25 евро – б. пр.)?

Павел Подкосов, главен редактор и генерален директор на издателство „Алпина нонфикшън“ (Москва)
– Цените за хартия, печатни материали и правата за преводни издания са вързани към валутния курс. И тези цени вече растат.
Върху себестойността също така влияе тиражът, а тъй като средният тираж намалява, ще расте цената за отделното копие.
Обективно книгите ще станат по-скъпи. При това издателствата ще започнат да използват по-евтини материали, ще се откажат от редица полиграфски глезотии, ще съкратят пълноцветните си скъпи издания. Мисля, че ако книжарниците се отворят в течение на месец, ако курсът на долара остане на предишното си ниво, ако секторът тръгне да се възстановява достатъчно бързо, в следващата половин година ръстът на цените ще е не повече от у15%. Книга с цена 500 рубли ще струва 575. След още година – възможно е и повече. Но ако кризата се затегне, това ще си остане оптимистична прогноза, а цените в дългосрочна перспектива ще нараснат значително.

Михаил Иванов, съдружник в книжарница „Подписные издания“ (Санкт Петербург)
– Мисля, че цената може да нарасне със 100–150 рубли (1.25 – 1.90 евро – б. пр.) за година. Но е важно да се разбере и това, че издателствата няма да разполагат с предишната свобода за маневриране: ще издават само това, което е вървежно, рафтовете отново ще се покрият с какво ли не, а всичко качествено ще се издава рядко и с още по-малки тиражи.

Александра Смирнова, генерален директор на „Издателството на Иван Лимбах“
– Книгата, която сега струва 500 рубли, ще поскъпне с 200–250. С ценови ръст няма как да се постигне сериозен подем на пазара.

Алексей Докучаев, директор по маркетинг в Bookmate, генерален директор на издателствата Individuum и Popcorn Books
– Цените на хартиените книги най-вероятно ще растат. Уверен съм, че и издатели, и книжарници са заинтересовани максимално да задържат този ценови ръст, но още сега се вижда, че себестойността на тиражите расте. Цената на електронните книги често е привързана към цената на хартиените. Мисля, че в тази ситуация ще спечелят услуги, които предоставят достъп до големи библиотеки на абонаментна основа.

Как да се помогне на една книжарница или издателство?

Любов Беляцкая, основател на книжарницата и издателството „Все свободны“ (Санкт Петербург)
– Засега най-очевидната подкрепа е покупката на книги. „Все свободны“ има свой акаунт на сайта Patreon, чрез който акаунт ние събираме ежемесечни дарения. В последно време за него са се абонирали много хора, за да ни помогнат да намерим пари за наема, за данъци и т.н. Даже неголяма ежемесечна сума може да помогне за оцеляването на един независим проект като нашия.

Александра Смирнова, генерален директор на „Издателството на Иван Лимбах“
– Купувайте книги, ако можете; разпространявайте информация за книжарницата, издателството, следете за техните новини в социалните мрежи, споделяйте ги, превеждайте им малки или по-големи суми. При нас например сега са в действие специални оферти с намаления, на сайта имаме опция „Клуб на приятелите“ – за тези, които искат да ни подкрепят.

Михаил Иванов,съдружник в книжарница „Подписные издания“ (Санкт Петербург)
– Мисля, че е важно сега да спазваме карантината, за да може това да свърши по-бързо. А ако говорим за подкрепа на книжарниците – четете книги, не е задължително да ги купувате, просто е важно да продължите да четете. Подкрепяйте с покупки своите любими книжарници и издателствwа. Доведете в книжния свят свои приятели, колеги, роднини, „заражайте их чтением“! („заражать“ – означава както „заразявам“, така и „зареждам, увличам“ –
б. пр.)

ДАРЯ ЕРМАКОВА

Превод от руски: КРАСИМИР ЛОЗАНОВ
Източник: „Нож”, 29.04.2020

 

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s