Панаир по време на криза (наблюдения на случаен минувач)

Бр. 27/2020

От 23 до 28 юни се проведе на открито ПроЛетния базар на книгата в София. Книжното изложение можеше да бъде посетено в парка пред Националния дворец на културата. Под сгъваеми шатри, които предпазваха едновременно от внезапен дъжд и силно слънце, новоизлезлите книги в своите лъскави и шарени корици примамваха погледите на взискателни читатели и случайни минувачи. За шест дни нито метеорологичните условия, нито корона кризата повлияха на потока от хора. Всяко издателство се беше съобразило с изискванията за дистанция и хигиена: две шишета дезинфектант в двата диагонални ъгъла на шатрите бяха на разположение за всеки, а участниците в базара носеха маски. В моментите, когато ги сваляха обаче, разкриваха усмивките, че някой ги заговаря, че минувачите разпитват за препоръки, търсят определени заглавия, или просто искат да си поговорят за книги. Представителите на различните издателства, с които разговарях, имаха същата реакция и към мен. Купувачи и книжари бяха в добро настроение и ако не бяха маските и дезинфектантите, човек не би се замислил, че допреди месец-два четохме книги само у дома. В непосредствена близост до щандовете имаше десетки хора, които, насядали по пейките в парка, разгръщаха новите си книги. Някои дори се бяха приютили под сенките на дърветата и концентрирано четяха. Около щандовете на издателства за детска литература както винаги тичаха деца, докато майките им търсеха нови книги за четене. Отидох на базара с един специфичен интерес: какво представлява базарът на книгата по време на криза?

На пръв поглед ми се стори, че няма особена разлика откъм посещаемостта, дори напротив. Останах изненадана, че дори в последните часове на базара имаше хора с торби я от по-големи издателства, я от по-малки. Но моето предположение, че няма разлика с посещаемостта, не беше само мое. Поговорих с представители на няколко издателства, и мнозинството от мненията беше, че да – наистина няма особена разлика в количеството  хора, които са решили да посетят панаира през това издание. Книжарите дори бяха учудени, че има толкова голяма посещаемост предвид два фактора: от една страна, скоростното организиране на базара. Почти никой не беше предполагал, че предвид извънредната епидемиологична обстановка в страната ще може да се проведе един нормален панаир на книгата. От друга страна, шатрите все пак бяха разположени на открито и хората още свикват с този формат. Това се случва за втори път, след като преди две години базарът  беше принуден да е в близост до улицата, да бъде в парка. Честно казано, този формат на открито изглежда доста по-динамичен, усеща се като площад „Славейков“ преди ремонта, само че с доста по-отбрана литература и вместо трамваи, покрай ушите на хората се чуват автобусни ауспуси. Но това е тема на друг текст.

Оказва се, извънредното положение е спомогнало за подбора на книгите, които хората си купуват. Така споделиха от издателство „Изток-Запад“: хората са по-подготвени, защото по време на изолацията са имали предостатъчно време за подбор. Затова и според тях хората идват и с ясни заглавия, които търсят, но и също за подаръци. От издателство “ICU” пък казаха, че отдават неналичието на разлика в посещаемостта спрямо минали издания поради силните нови заглавия, които се появяват на пазара (напр. съвсем наскоро “ICU” издаде „Карай плуга си през костите на мъртвите“ на Олга Токарчук). Според тях новите книги се търсят и базарът е силно посещаван въпреки настоящото положение. От „Жанет 45“ споделиха, че все пак има разлика в количеството хора, които са видели на базара през това издание. Въпреки това обаче те отбелязаха, че книгите се търсят и купуват: купуват се български автори, купува се много проза както на вече утвърдени автори, така и на дебютиращи такива. На щандовете са имали и гостуващи творци: една от вечерите са дошли толкова много хора да видят един автор, че се е усетило почти като премиера на книга. Радостното, споделиха още от „Жанет 45“, е, че изключително много се търси не само проза, но и българска поезия: питали са дори за стихосбирки на Биньо Иванов.

В крайна сметка ПроЛетният базар на книгата не се усети толкова различно, колкото се очакваше. Въпреки бързата организация и въпреки началото на отпускарския сезон повече от 110 български книгоиздатели и книготърговци предоставиха книги на читателите, а изложбената площ надхвърли 1000 кв.м в 23 шатри. И макар че през изминалите няколко месеца хората се бяха уморили да седят по домовете си, в скуката от изолацията са успели да подберат новите заглавия от пазара, които са по техния вкус. Затова и от страна на купувачите имаше тази грижа към книгата, от която настоящите времена се нуждаят. От страна на Асоциация „Българска книга“ пък грижата дойде именно от това, че не се отказаха да организират редовното явление, каквото е Панаирът на книгата.

Лилия Трифонова

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s