Луксът за мен е нещо вулгарно

Борхес у дома. Интервю на Марио Варгас Льоса

бр. 28/2020

Марио Варгас Льоса

Аржентинският писател разговаря с бъдещия нобелист през 1981 г. пред телевизионните камери. Разговорът, запазен в оригинален вид, без редакция, е част от новата книга на Льоса: „Половин век с Борхес“.

Публикува се със съкращения.

Льоса: Много се изненадах, че в библиотеката Ви не открих Ваши книги, нито една. Защо не държите свои книги в библиотеката си?

Борхес: Внимателно се грижа за библиотеката си. Кой съм аз, че да се нареждам до Шопенхауер…

Л. А също и книги за Вас. Виждам, че няма нито една от многото книги, писани за Вас.

Хорхе Луис Борхес

Б. Прочетох в Мендоса първата, която излезе по време на диктатурата.

Л. Коя диктатура, Борхес? Защото за съжаление, имаше доста…

Б. Тази на…, чието име не искам да си спомня.

Л. Нито да го произнесете.

Б. Да. Някои думи е добре да се избягват. Но да, излезе книгата „Борхес, енигма и ключ“ от Руис Диас, професор от Мендоса, и боливиеца Тамайо. Прочетох я, за да видя ще намеря ли ключа, тъй като енигмата ми е позната. След нея не съм чел никоя друга. Алисия Хурадо написа книга за мен. Благодарих є и казах: „Знам, че е хубава, но темата не ме интересува или може би ме интересува прекалено много, значи няма да я прочета“.

Л. Много добре. Кажете ми, Борхес, има нещо, което искам да Ви попитам от много години. Пиша романи и винаги съм се чувствал някак наранен от едно много хубаво Ваше изказване, но доста обидно за романистите, което звучи горе-долу така: „Каприз и разхищение е да искаш да пишеш романи, да искаш да изложиш в 500 страници нещо, което може да се формулира в едно-единствено изречение“.

Б. Да, но това е грешка, моя грешка. От лентяйство. Или некомпетентност.

Л. Но Вие много обичате да четете романи и сте великолепен преводач на романи.

Б. Не, не. Прочел съм твърде малко романи.

Л. Въпреки това романите се появяват в творчеството Ви, споменават се или си ги измисляте.

Б. Да, но Текери ме довърши. За разлика от Дикенс, когото харесвам много.

Л. „Панаир на суетата“ Ви е бил много скучен.

Б. „Пенденис“ можех да го чета, макар и с усилие, но „Панаир на суетата“ – не.

Л. Конрад – автор, на когото се възхищавате. Романите на Конрад са значими за Вас, нали така?

Б. Разбира се. Затова казвам, че има някои изключения. Например за Хенри Джеймс, който е голям майстор на разказите и романите, можем да кажем, че е от друг калибър.

Л. Но сред най-значимите за Вас автори няма нито един романист?

Б.

Л. Бихте ли посочили някой романист сред авторите, които считате за най-важни, или преди всичко това са поети и есеисти?

Б. И автори на разкази.

Л. И автори на разкази.

Б. Защото не мисля, че „Хиляда и една нощ“ е роман, нали? Безкрайна антология.

Л. Предимството на романа е, че всичко може да стане роман. Мисля, че е жанр канибал, който поглъща всички жанрове.

Б. Относно „канибал“, знаете ли какъв е произходът на думата?

Л. Не, не ми е известен. Какъв е?

Б. Много е интересно. От Карибите, през „caríbal“ (карибски), оттам „caníbal“ (канибал, канибалски).

Л. Тоест думата е с латиноамерикански произход.

Б. Е, без „латино“. Карибите са индианско племе, думата е индианска и оттам идва канибал и Калибан при Шекспир.

Л. Странен принос има Америка в универсалната лексика.

Б. Има много такива. Например chocolate, което мисля беше xocoatl. Изгубило е окончанието tl, за съжаление. Papa (татко) също.

Л. Кой бихте посочили като най-важния принос на литературата на Америка? На цяла Америка: испаноезичната, португалоезичната… Някой автор, книга, тема?

Б. Бих посочил модернизма като цяло. Той е дело на литературата на кастилски език и води началото си от нея, както отбелязва Макс Енрикес Уреня (1886 – 1968, писател, поет, професор и доминикански дипломат, Б.пр.). Разговарях с Хуан Рамон Хименес (1881-1958, испански поет, получил Нобелова награда за литература през 1956 г., Б.пр.) и той ми разказа за емоцията, която изпитал, когато получил екземпляр от „Златните планини“ (произведение на аржентинския писател и поет Леополдо Лугонес, който, заедно с Рубен Дарио, е първият представител на испаноамериканския модернизъм, Б.пр.). И за влиянието му върху големите испански поети. Това явление възниква от тази страна. Но любопитното е, че ние тук – не географски – сме много по-близо до Франция, отколкото испанците. Дадох си сметка, че в Испания мога да похваля Англия, Италия, Германия, дори Северна Америка, но когато говоря за Франция, не им е приятно.

Л. Кой е идеалният политически режим за Вас, Борхес? Какъв бихте искали за Вашата страна и за Латинска Америка? Кой режим Ви се струва най-подходящ за нас?

Б. Аз съм стар анархист „спенсърианец“ и вярвам, че държавата е зло, но в момента е необходимо зло. Ако аз бях диктатор, щях да се откажа от поста и да се върна към скромната си литература, защото не мога да предложа решение. Объркан съм и обезсърчен като всички мои сънародници.

Л. Има ли съвременен политик, на когото се възхищавате?

Б. Не знам дали човек може да се възхищава на политици – хора, които се занимават с това да са съгласни, подкупни, да се усмихват, за да ги снимат и да са популярни.

Л. А на какъв тип хора се възхищавате, Борхес? Авантюристи…?

Б. Да, възхищавах им се много, но сега не знам. Трябва да бъдат авантюристи индивидуалисти.

Л. Например на кого? Спомняте ли си за авантюрист, на чието място сте искали да бъдете?

Б. Не, никога не съм искал да бъда друг.

Л. Доволен сте от съдбата на Борхес?

Б. Не, не съм доволен, но знам, че с друга съдба щях да бъда различна личност. А както казва Спиноза: „Всяко нещо желае самотата на собственото си битие“. Настоявам да съм Борхес, не знам защо.

Л. Помня един Ваш израз: „Много неща съм прочел и малко изживял“, който, от една страна, е много хубав, но от друга, ми се струва изпълнен с носталгия.

Б. Много тъжен.

Л. Изглежда, че съжалявате за това.

Б. Написах го, когато бях на 30 и не си давах сметка, че четенето също е форма на живеене.

Л. Но не изпитвате ли носталгия за неслучилите се неща, за това, че сте посветили толкова време на един чисто интелектуален живот?

Б. Мисля, че не. Смятам, че в крайна сметка човек преживява всички истински същностни неща и че важното не са изживяванията, а какво човек прави с тях.

Л. Предполагам, че това Ви е откъснало от материалните неща. Човек установява това при вида на дома Ви. Живеете практически като монах, домът Ви излъчва изключителна строгост, спалнята прилича на монашеска килия, наистина е много скромна.

Б. Луксът за мен е нещо вулгарно.

Л. Какво е значението на парите в живота Ви, Борхес?

Б. Възможност за книги и пътешествия и усъвършенстване.

Л. Но никога ли не сте се интересували от пари? Никога ли не сте работили за пари?

Б. Е, ако съм го правил, изглежда, не съм успял. Разбира се, просперитетът е за предпочитане пред нищетата, особено в беден район, където сте принудени да мислите за пари през цялото време. Богатият човек може да мисли за други неща. Никога не съм бил богат. Моите предци са били, имали сме имоти, но са конфискувани. Не мисля обаче, че това има голямо значение.

Л. Коя страна най-силно сте искали да опознаете?

Б. Не знам, може би Япония, Англия…

Л. А Исландия?

Б. Исландия, разбира се, защото изучавам староскандинавски, който е праезикът на шведския, норвежкия, датския и отчасти на английския.

Л. Език, който не се говори вече от колко века?

Б. Не, говори се в съвременна Исландия. Имам класически издания, творби от 13. век – издания, които ми подариха или си купих от Рейкявик, и те не съдържат нито обяснителни бележки, нито предговор.

Л. Борхес, това любопитство, повече от любопитство, това преклонение пред чуждите литератури… Имам предвид интереса Ви към староскандинавската и англосаксонската литература.

Б. Да, англосаксонската е античната английска литература.

Л. Мислите ли, че това има връзка с…

Б. С носталгията?

Л. С Аржентина, с факта, че Аржентина е млада държава, почти без минало.

Б. Мисля, че да и че едно от нашите богатства е носталгията. Носталгията по Европа преди всичко. Нея един европеец не може да я изпита, защото европеецът не се чувства просто европеец, а англичанин, французин, германец, испанец, италианец, руснак…

Буенос Айрес, юни 1981

Превод от испански: ЦВЕТЕЛИНА МАРЕВА

източник: www.elpais.com

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s