Библиотеката на бъдещето трябва да ти дава свобода да избираш

Разговор със Слава Драганова, директор на библиотека „Родина“

Бр. 27/2020

 

Последните няколко месеца бяха изпитание за всички културни и образователни институции, които бяха принудени да се адаптират към създалата се ситуация. Как библиотека „Родина“ посрещна тези предизвикателства?

– През последните години технологиите и иновациите навлязоха във всички сфери на живота. Живеем във все по-материален и по-дигитален свят. Библиотеките не са изолирани от съвременните процеси на развитие. Те също се променят. Но техният потенциал все още не се познава добре и не се използва максимално. Библиотека „Родина“ е с автоматизирани библиотечни процеси и услуги вече повече от 20 години и ние безпроблемно преминахме към онлайн обслужване в рамките на ресурсите, с които разполагаме. Читателите ни, които имаха нужда от справки и библиотечни материали за самоподготовка, бяха обслужвани онлайн. За тяхно улеснение публикувахме на първа страница в сайта и многократно във фейсбук профила на библиотеката информация за онлайн услугите ни „Попитай библиотекаря“ – за наличие на книги, списания, вестници във фондовете на библиотеката и как да се получи копие на търсена статия от тях, подходящите за специалисти, студенти и ученици специализирани услуги като сканиране и електронна доставка на статии от списания и части от книги или сборници, предоставяне на писмена библиографска информация.  Извънредната обстановка около коронавирусната епидемия ни накара да бъдем още по-креативни в решенията си. Въпреки извънредното положение проведохме традиционния априлски маратон „Четяща Стара Загора“ като онлайн маратон под надслов „Чети и се снимай – забавният 15-и Маратон на четенето“, в който се включиха с видеозаписи като четци и посланици на четенето писателите Мая Дългъчева, Петя Александрова, Мария Донева, Здравка Евтимова. В социалните мрежи бяха публикувани десетки видеа на четящи деца и ученици от много старозагорски училища, детски градини и семейства. През целия период на извънредната обстановка ежедневно, без прекъсване до 24 май, припомняхме на старозагорци, а и на по-широката общественост, за срещите ни с над 30 утвърдени български и чужди автори от последните три години. Пълните аудиозаписи от рубриката „Писателите говорят“ в сайта на библиотеката бяха публикувани в социалните мрежи и достигнаха до хиляди хора. Мисля, че през цялото време на социална изолация бяхме близо до читателите си, а с публикациите в социалните мрежи достигнахме и до много повече потенциални потребители.

Тази пролет библиотеката навърши 160 години от основаването си. Извънредното положение със сигурност е променило първоначалните планове, свързани с отбелязването на годишнината. Какви инициативи бяха замислени, кои се осъществиха, кои не успяха?

– Всъщност цялата дейност на библиотеката през 2020 година е подчинена на 160-годишнината й. За огромно наше съжаление, до момента нито една инициатива от богатата ни културна програма не е осъществена в пълнота. Успяхме само да проведем срещите на старозагорци с Леа Коен и новия є роман „Жените от кино „Роял“, както и със старозагорския детски писател Димитър Никленов. Е да, проведохме и Маратона на четенето, но лишени от емоциите на срещите с гостуващи автори, от споделено четене и обсъждане на любими автори и книги с деца и възрастни… Не беше същото.

Библиотеката работи ли в посока развиването на алтернативни начини за достигане до читатели? Ако да, какви са те? Разкажете ни малко повече.

– Потребностите на обществото се променят и затова трансформацията на библиотеките е неизбежна. Стараем се постоянно да осъвременяваме дейностите си, за да сме по-привлекателни и полезни за гражданите. През последните 3 години въведохме четири нови услуги – онлайн достъп до корицата и съдържанието на търсено заглавие от книги и сборници с научно съдържание, библиотечно обслужване за деца от 0 до 6 години и техните семейства, библиотерапевтично консултиране, онлайн услугата „Моята библиотека“, която дава възможност след регистрация да си провериш читателския статус, какви книги си заел от библиотеката, какви глоби дължиш за просрочие, можеш да си направиш резервация за книга или да презапишеш вече заета. В края на 2019 г., с осигуряването на графични таблети в централната библиотека, се въведе и заемането на библиотечни документи с електронен подпис. От 2003 г. досега библиотеката е работила по 31 спечелени проекта, подкрепени от Община Стара Загора и финансирани от МК, ПРООН, Британския съвет в България, Обществен дарителски фонд Стара Загора, Посолството на САЩ в България, Фондация „Глобални библиотеки – България“ и  ФРГИ по програмата „Ти и Lidl за по-добър живот“, „Отворени врати“, „Обмен на библиотечен опит“ (с библиотеки в САЩ): пътища на сътрудничество. Развитие на обществени информационни услуги, „Достъп до електронна информация за хора със зрителни увреждания“, „Открий света на знанието с библиотеката – чета, знам, мога!“, „Модерна библиотека“, „Три стъпки към европейските измерения на обществената библиотека“, „Старозагорска е-памет“, „Зелена библиотека“, „Четенето е лесно с пернати и космати приятели“, „Учим се и растем заедно“ и др. са проекти за адаптиране на библиотечната среда и услуги в централната библиотека за хора с физически и зрителни увреждания, за създаване на обществени информационни центрове за възрастни и деца, за проучване опита на гръцките обществени библиотеки в цифровизирането на писменото културно наследство, за създаване на портал за дигитализирано местно културно-историческо наследство и на военните паметници в Старозагорска област, за провокиране на интереса на децата и на техните родители към библиотеката като място за учене през целия живот, място, което стимулира детското четене чрез забавни образователни програми и интерактивни игри, полезни и за ранното развитие, интелектуалното израстване и функционалната грамотност на децата.

Със своите проекти, културни събития, програми, конкурси, кампании, провеждани в много случаи в партньорство с останалите културни институти и с неправителствени организации в града, с издателската си дейност и не на последно място – с четирите сайта, които поддържа и с публикациите си в социалните мрежи, библиотеката наистина достига до много голям брой потенциални читатели и потребители на услугите й. Рубриката Е-библиотека на старозагорските писатели, както и изцяло дигитализираните колекции Книги и Периодични издания до 1947 година на фонд „Краезнание“ и на Старопечатната ни сбирка – над 1300 книги, 249 годишници на 52 периодични издания и 13 периодични сборника, над 220 архивни документа, снимки и пощенски картички, безспорно увеличават информационните ни възможности. Част от тях са достъпни онлайн през каталога на библиотеката, през Европеана и в рубриката „Дигитална библиотека“ на сайта ни.

Какъв е профилът на съвременния читател?

– Читателят винаги е бил продукт на времето, в което живее. Днес традиционният ни читател застарява. Наблюденията сочат, че жените преобладават с близо 28% над мъжете. Най-активни са читателите между 35 и 50 години, тези от 7 до 11 години и възрастните хора. Хората с висше образование четат повече от останалите… Да, през последните две-три години читателите ни леко намаляват, но не защото хората са спрели да четат, а защото набавянето на нови заглавия е дотолкова занижено поради недостиг на средства, че ежедневно се изправяме пред невъзможността да удовлетворим разнообразните читателски потребности. И въпреки регулярните кампании за безплатно записване на нови читатели, това намаляване до голяма степен е свързано и с нарастващата употреба на мобилни устройства от всички възрасти и с използването на домашни компютри във вече 71,4% от домовете на старозагорци (по проучване на ТСИ, направено през 2018 г. в града ни). Неограниченият достъп на децата и младежите по всяко време и от всяко място до мрежата чрез телефони, таблети, домашни компютри изменя техните интереси, насочвайки ги към по-атрактивните предложения в нета. Причините се крият и във все по-разпространеното използване на електронни книги и четци за тях, с каквито библиотеката не разполага. Още повече че в мрежата съществуват много места за безплатен обмен на заглавия във всякакви формати за четене. Безпрепятстван е достъпът и до популярни онлайн библиотеки и литературни сайтове. Смятаме, че са немалка причина и променените интереси на различните поколения. Според мен, а и според колегите ми истината е, че много малка част от тийнейджърите и младите хора търсят смисъл и качество в литературата. Те не търсят отговори, по-скоро искат да им е леко на душата, да е весело и да се забавляват. А читателят, особено днес, е многолик. Един чете от естетически интерес, друг по необходимост. Има четене за кариера и целево четене. Просто наблюдаваме смяна на читателските практики и увеличаване на онлайн потребителите ни.

Каква е програмата за летните дни на Детския отдел на библиотека „Родина“?

– Детският отдел е пространство, което вече се е утвърдило като място за традиционни и иновативни инициативи и прояви, насочени към деца и ученици от 0 до 14-годишна възраст. Той разкрива хоризонти за децата и учениците, като ги въвежда и приобщава трайно към света на книгите, стимулира тяхното развитие, предлага благоприятна и подкрепяща среда за учене, забавление и игри. Той е безопасно място и за занимания в свободното време, които обогатяват общата им култура и допълват знанията, придобити в училище. Екипът на библиотеката полага много усилия да привлича повече малчугани в библиотечните пространства по проекти и програми, чиято цел е у тях да се формира интерес към книжките и четенето, насърчавайки ги да четат и за удоволствие, да им се даде възможност в игри и забавления да придобият първи, така необходими днес умения и навици за търсене, за ползване и за критична оценка на информацията. Работата с децата до 14-годишна възраст, които са бъдещите читатели в библиотеките за тийнейджъри и възрастни, е един от основните наши приоритети. Затова се стремим да използваме разнообразни, в много случаи и експериментални методи и форми за организиране на информационни, образователни, културни и творчески прояви, свързани с книгите и четенето, с изкуството и творчеството. „Пътуваща библиотека“ до старозагорски училища, „Библиотеката на гости в училище“, „Деца четат на деца“, библиотечни екскурзии, пижамени партита, ревюта на книги и герои, летни читални, литературни четения, игри и викторини, творчески конкурси и ателиета, срещи с творци и специалисти от различни професии, кинопрожекции, детска студия по кукловодство „Слънчице“ и много другии нициативи, в които годишно се включват стотици участници.

През последните години интересът към летните ни програми за деца се увеличаваше ежегодно. В тях ежедневно се включваха по 30-40, понякога и много повече деца от целия град, защото с екипните си занимания „Ваканция в библиотеката“ разкрива хоризонти и носи неповторими преживявания и незабравими мигове за участващите в нея. През настоящата година обаче по разбираеми причини дейностите са редуцирани и насочени изключително към малките ни читатели от 1. до 4. клас, а занятията се провеждат с максимум 10 деца при спазване на задължителните противоепидемични мерки. Участието става с предварително записване и подписване на Декларация за информирано съгласие от родител. Тазгодишното мото на програмата е „Да съберем лятото, четенето и любопитството на едно място!“, като всеки ден от седмицата е подчинен на различна програма в Програмата – „Нашият невероятен, див и красив свят“, „Пътеводител на малкия читател“ – за запознаване с родните места и творчеството на класически и съвременни детски писатели, „Сбъднати желания“ – виртуални пътешествия по картата на света до български и световни природни, исторически и културни забележителности, „Ние и светът около нас – какво зная за природата, здравето, изкуствата, професиите…“, „Ревю на книгата“, „Забавен час с картите на Клевър Бук“. Ежедневно се провеждат и тематични ателиета за рисуване, моделиране и изработване на полезни предмети от отпадъчни и природни материали, от стари книги, вестници и списания. Децата с помощта на по-големите ученици от клуба ни „Приятели на книгата“ творят и правят 3D пана с герои от любими литературни произведения, плакати за автори и книги, съставят тематични „облаци от думи“, синквейни и литературни квилтове. Изобщо при нас е интересно, забавно и весело. Но зад богатата и съдържателна лятна програма стои трудът не само на библиотекарите. Признателни и благодарни сме на младежите чуждестранни доброволци от Центъра за европейски инициативи в Стара Загора и на партньорите ни от Регионалната здравна инспекция, от сдружение „Зелени Балкани“ и Спасителния център за диви животни за тяхната дългогодишна безрезервна подкрепа.

Много съжаляваме, че удължаването на извънредната епидемиологична обстановка възпрепятства провеждането на лятната ни програма „Играем и се учим заедно“ за деца от 0 до 6-годишна възраст и техните семейства, чието трето издание се очакваше от много родители.

Какви нови и интересни събития да очакват жителите и гостите на Стара Загора в близките месеци?

– В своята 160-годишна история библиотеката се е справяла с проблеми от всякакъв род. Но днес пред нея стои предизвикателство, за чието решаване е нужна подкрепата на местната власт. Коронавирусната епидемия преобърна плановете ни. Бюджетът ни за покупка на нови библиотечни документи в юбилейната година е редуциран с 50 процента. Към момента са спрени всички разходи по културния календар на общината, към който спечелихме финансова подкрепа за пет проекта и за рубриката ни „Срещи с автограф“. Само един от проектите е осъществен, и то без никакви средства, и това е 15-ият априлски маратон „Четяща Стара Загора“. От предвидените две веществено-документални изложби с мобилни версии, планираната за месец май „Светът в един учебник – учебникарски калейдоскоп“, посветена на двеста и десет години от рождението на даскал Атанас Иванов (1810 – 1897) и на възрожденския книжовник и учител Захарий Княжески (1810 – 1878), както и на сто и осемдесет годишнината от рождението на Пенчо Минев Друмев (1840 – 1870), също старозагорски учител и автор на учебници, чиито ръкописи притежаваме, не се осъществи. Силно се надявам, че в края на септември ще можем да покажем изложбата „Християнство и памет“ със съхранявани при нас и в библиотеките на Старозагорската света митрополия и Регионалния исторически музей оригинали на печатни църковнославянски книги от 18. – 19. в., изиграли огромна роля за запазване на българщината в нашия край. Предвиждаме нейното откриване да е и официално честване на юбилея ни, и поздравът ни на домакини към участниците в ХХVІІ Национален есенен семинар „Автоматизираната библиотека – днес и утре“ на софтуерната фирма „РС-ТМ“ ООД София, чийто програмен продукт използват над 400 библиотеки в България. Дните от 23 до 26 септември за нас ще са дни на равносметка за постигнатото през двадесет и петте години на сътрудничество с фирмата, в което „Родина“ беше пилотна библиотека при въвеждането на уиндоуската версия на библиотечния софтуер и автоматизираното библиотечно-информационно обслужване на читателите.

В деня на поезията 1 октомври ще представим наградените победители от литературния конкурс за деца от 7 до 14 години „Нарисувай с думи лятото“ за написване на стихотворение, приказка, разказ или есе по преживени весели случки, забавни истории, книжни приключения, нови приятелства и пътешествия през лятната ваканция.

Библиотеката не разполага със зала и изнася събитията си от литературните цикли „Срещи с автограф“ и „Представями ви:…“ в залите на Регионалния исторически музей, на Радио Стара Загора, в Къщата на архитекта или в Художествената галерия, в зала „Лубор Байер“. Това много затруднява стиковането между удобното време за автора и възможността да ползваме чуждо помещение, без да притесняваме колегите си от културните институти. Много ни се иска да можем да проведем до края на годината поне отложените срещи със Здравка Евтимова, Крум Филипов и Петър Денчев, които старозагорци очакваха през месец април. Ще търсим възможности и за останалите автори, които сме предвидили в програмата си, но всичко е под въпрос. 

За увеличаване на средствата за нови книги предвидихме до края на годината да организираме втори благотворителен търг (първият и много успешен беше през 2010-а, когато чествахме сто и петдесетата си годишнина и бюджетът ни за книги също беше намален), на който ще бъдат предложени ценни книги и периодични издания от края на 19-и и първата половина на 20-и век, съхранявани в обменната сбирка на библиотеката, както и картини на млади старозагорски художници.

Тридесет и седмият Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ обаче е в ход, защото го обявихме още през месец април. Той е събитие, което вече 36 години достойно защитава поетическата слава на Стара Загора. Неговата задача винаги е била да открива млади поетични дарования и да подпомага творческите им изяви, да ги стимулира и да популяризира творчеството на най-добрите. Началото е положено през април 1984 г. като Окръжен младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Още от следващата година конкурсът прераства в национален и се печели от Камелия Кондова. От 1989 г. голямата награда е издаване на първа самостоятелна стихосбирка. „За Карлсон и другите“ на Красимира Зафирова (1989) слага началото на тази поредица. От 1995 до 1999 г. и след 2002 г. до днес на Първото място се връчва и статуетката „Златното яйце“, изработена за първи път от скулптора Костадин Ненов. Десетилетия наред Конкурсът поощрява интереса на младите поети към книгите и творчеството, стимулира четенето като път за тяхното духовно и личностно израстване и дава възможност на прохождащите автори да се опознават взаимно, да намират отговори на своите въпроси в общуването с изявени български поети, с членовете на журито. В конкурса могат да участват всички автори, навършили четиринадесет и не по-възрастни от двадесет и пет години към датата му на отчитане – 30.10.2020 г., които нямат издадена стихосбирка, като всеки от тях има право да представи от 5 до 10 поетични творби. Произведенията се журират от утвърдени литературни творци и критици, както и от млади автори, лауреати на първата награда през изминали години. В подкрепа на думите ми ето някои от именатаМихаил Берберов, Петър Тонков, Георги Янев, Марин Георгиев, Найден Вълчев, Таньо Клисуров, Рашко Стойков, Борислав Геронтиев, Жеко Христов, Румен Леонидов, Екатерина Йосифова, Добромир Тонев, Иван Цанев, Минко Бенчев, Паруш Парушев, Владимир Попов, Атанас Сугарев, Калин Донков, Иван Теофилов, Бойко Ламбовски, Ирен Иванчева, Константин Павлов, Георги Господинов, Силвия Чолева, Елин Рахнев, Ани Илков, Бойко Пенчев, Стоил Рошкев, Мая Дългъчева, Йорданка Белева, Петър Чухов, Мария Калинова, Камелия Спасова, Яница Радева, Иван Христов, Иван Ланджев, Марин Бодаков, Мария Донева, Никола Петров, Васил Б. Видински…

Смело мога да кажа, че Националният конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ е утвърдена школа за таланти. Достатъчно е да се споменат имената на Камелия Кондова, Цанко Лалев, Николай Дойнов, Елин Рахнев, Крум Филипов, Мария Донева, Иво Рафаилов, Стоил Рошкев, Владислав Тинчев, Десислава Неделчева, Николай Атанасов, Диян Ангелов, Оля Стоянова, Иван Симеонов, Йорданка Белева, Яница Радева, Мария Калинова, Камелия Спасова, Иван Ланджев, Никола Петров, Богомил Господинов и много други, не мога да изброя всички, за да стане ясно, че носителите на наградата „Веселин Ханчев“ се превръщат действително от ярки „прохождащи“ дарования в утвърдени творци.

Творби на участниците в настоящото издание ще приемаме до 30 септември 2020 г. на e-mail: lib@rodina-bg.org;

И един последен въпрос. Каква трябва да е библиотеката на бъдещето?

– Библиотеката на бъдещето трябва да ти дава свобода да избираш, да ти предлага услугите на  „третото място“, мястото между дома и офиса/училището, където се чувстваш комфортно и можеш да прекараш полезно и приятно свободното си време. Младото поколение има своите очаквания за библиотеките като за модерни добре оборудвани центрове за достъп до знание и информация, като места за социални комуникации и култура.

Виждали сте, предполагам, снимки на новопостроени библиотеки по света. А може би сте и посещавали такива. Аз имах щастието преди петнадесет години да посетя няколко в щата Айова, САЩ. Гледах онемяла. На фона на нашите неугледни и недостигащи по площ сгради – огромни библиотечно-информационни и културни комплекси, с огромни, просторни и красиви общи заемни и читални зали за деца и възрастни, с кътове по интереси, кътове за самостоятелна и кътове за групова работа на ученици, студенти и специалисти, за неформални срещи, зали за обучения на бебета, деца и възрастни, сцена за театър и концерти, изложбени площи, спортни площадки, кафенета и помещения за релакс и фитнес. Традиционната библиотека се променя по света не само отвън като сграда и интериор. Тя се променя и отвътре. Дигитални книги, електронни четци и онлайн читатели. Те вече са факт и все повече навлизат в ежедневието и на българските обществени библиотеки, които с малки крачки и без държавна подкрепа вървят в тази посока.

Разговора води ЙОАННА НЕЙКОВА

 

Вашият коментар

Filed under Каузата на книгите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s