Италианската преса за „Остров Крах“ на Ина Вълчанова

бр. 27/2020

ина вълчановаПобедител в литературния конкурс „Развитие“ в България и носител на Европейската награда за литература през 2017-а, годината на излизането в родината си, „Остров Крах“ е третият роман на българската писателка, журналистка и преводачка Ина Вълчанова. Преведена от Даниела ди Сора, книгата беше публикувана неотдавна в Италия от изд. „Воланд“.

Островът от заглавието е хърватският остров Крък, където се развива половината от действието; другата половина протича в българската столица София. Крък напомня българската дума крах, или с други думи катастрофа, срив, неуспех.

„Остров Крах“ е книга за приемането и търсенето на себе си, за смелостта да преследваш мечтите си и страха, че те ще се сбъднат. Радост олицетворява желанието да разгадаеш и направляваш съдбата, изпреварвайки ходовете й; а Ася представлява по-конкретната и рационална страна на човешкия дух.
Щом Радост спира да се придържа строго към сутрешния си ритуал, Ася започва да разграфява дните си на добре обособени интервали. Сутрешните кросове на Ася по каменистите пътеки на Крък са нейният опит за отчаяно и неосъзнато бягство от пълното осмисляне на същността є и изправянето очи в очи с най-съкровените є чувства. Крах претърпяват вярвания, предполагаеми истини, а също и най-вече стереотипи, условности и табута.

Със своя бляскав стил, който умело съчетава хумор и саморефлексия, Ина Вълчанова изгражда динамичен и деликатен, оригинален роман, в който си дават среща България и Хърватия. И действително, не липсват коментари и стрелички, които завършват с непряк сблъсък между баницата и бюрека – съответните национални разновидности на общ за Балканите специалитет.
След края на романа и преди съдържанието, вместо да поднесе на читателя послеслов с „технически“ характер, Даниела ди Сора подарява на читателите рецептата за българската баница – малко бижу в италианското издание. (Джорджа Спадони, http://www.eastjournal.net)

 

Романът на Вълчанова разказва за живота на жени, мъже и един остров. Разказва за крехкостта на съществуването и за опасността всичко да претърпи крах. Писателката го прави с нотка на лежерност, примесена със силно желание за контрол над  съдбата, като ни напомня, че когато сме такива, каквито сме, никога не намираме покой, нито утеха, както превъзходно ни показва Вирджиния Улф: „Животът не е гирлянда от увеселителни фенери, окачени симетрично; животът е луминесцентна нимба, полупрозрачна обвивка, която ни обгръща от началото на съзнателното ни съществуване до самия край.“ (В. Улф, „Съвременният роман“, пр. Жени Божилова)

Героините не спират да тичат, непрестанно са в търсене на себе си, отдадени на духовното си усъвършенстване, което така или иначе е в подем. Писателката ги обрисува с лекота, но и със саморефлексивна сила, и в резултат от това романът e проницателен и необикновен благодарение на умелата употреба на въпросителните изречения, на повествователната сръчност, а също и на кулинарното познание, което се проявява във финалния дуел между баницата и бюрека, разновидности на балкански специалитет: но всичко това носи отпечатъка на женската душа. А във връзка с кулинарния момент преводачката Даниела ди Сора не е написала послеслов на тема трудностите в превода на един жив и съвременен изказ, а предлага на читателите рецепта за типично български, и даже балкански, специалитет, чието име се среща много пъти в романа – баницата. (Силвия Скапинели, http://www.sulromanzo.it)

Повествованието се разгръща като придошла река, саморефлексивно е, достолепно, но и иронично, тъй като, щом се говори за съдба, за съвпадения, всички емоции заживяват; леките иронични нюанси са предадени по блестящ и осезаем начин от отличния превод на Даниела ди Сора.

Книга, която се обръща към способността да устояваме, да отвоюваме обратно живота си и да бъдем това, което сме. Два женски гласа, които водят въображаем диалог, отърсват се от своята неувереност, от своите провали, за да продължат напред: едната поверява съдбата си в ръцете на звездите, другата е по-делова и прагматична и  двете се съчетават отлично в един водовъртеж, който ги тласка по пътя към техните мечти и надежди. (Лоредана Чиленто, https://millesplendidilibriblog.wordpress.com)

Много оригинална история, построена като пъзел от гласовете на противопоставящи се разказвачи. (Патриция Виоли, „Кориере дела сера“)

Приятно и свежо откритие в леко мрачния период, през който преминаваме напоследък. Лек и увлекателен като стил, с тънка ирония и без да натежава, романът „Остров Крах“  всъщност има за свой център странното нещо, което наричаме съдба. (Росела Монтемуро, http://www.tuttoh24.info)

Подбор и превод от италиански със съкращения:
Дария Карапеткова

 

 

Вашият коментар

Filed under На фокус

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s