Из „Дневник на сънищата“

бр. 18/2020

Андриана Спасова

29 октомври 2019

Намирам се в психоаналитичен кабинен при някаква жена на име Кръстева. Стори ми се приветлива и отговаряща на очакванията ми как трябва да изглежда един специалист по душевни въпроси. По време на първия ни сеанс някакъв мъж настоятелно звънеше на неизключения ми телефон. Усещах, че иска натрапливо да ми напомни за предстоящите си лекции, които очаква да посещавам. Би трябвало да съм очакван посетител на всякакви лекции – по орнитология, история на цивилизациите, творческо писане и теория на вероятностите. Телефонът не спираше да звъни – тоя е полулуд и полупреподавател. Отказах да говоря с него. Въпреки че се оказа колега на Кръстева. Знаех, че ще бръщолеви всякакви несвързани неща само и само да ме убеди колко ще изпусна.

Стоях на стол първо встрани, после директно срещу Кръстева. Забила съм поглед надолу – наоколо паркет и мръсните ми чорапи. Постоянно ги подбутвах зад и встрани на стола, за да ги скрия, но те хоп и изкачаха точно отпред и не можех нищо да направя. Каквото и да говорихме, аз мислех само за тези проклети чорапи, защото бяха така зацапани, че и Кръстева вероятно само тях гледаше подобно на мен.

Тъкмо реших, че тя говори само и само, за да ме забаламоса и да се зарибя да ходя на анализа при нея и тя ми зададе два потресаващи въпроса. Но първо тя стана той.

Друг мъж, недосаден и нелуд, а с въпроси-стрели. Започна „Живееш ли? Жива ли си?“, а аз си казах „е това или е сън, или някой се бъзика с мен и спирам да чета подобни книги“. Обаче после установих, че това е колкото шега, толкова и екзистенциален праг и аз искам да го мина. Подходих сериозно и с цялата си категоричност казах „Да.“ Вторият въпрос съдържаше неологизъм, но аз пак го изтълкувах като част от логическите загадки: „Двуядо ли си?“. Не бях сигурна изобщо дали схващам въпроса и дали съм го чула, но пак прозвънтя от мен „Да“.

И оттам стана пълен екшън от въпроси, които се задаваха с такава скорост, че отговорите, които давах или щях да дам, нямаха значение. Всяко нещо логически отпращаше към друго нещо и заставаше на точно определено място. Лудият гений само отбелязваше с тъмнозелен маркер с прави малки черти посоката на отговорите и логиката на мисълта. Чудех се само как после ще запомни точно моя път, за да ме анализира, понеже в лабиринта му на бялата дъска имаше преди мен още поне десетина схеми, успоредно с моята. Горе-долу така изглеждаше моята:Почти всички въпроси забравих, отговорите бяха още по-оскъдни, повечето просто си следваха стрелките. Но преди да се събудя успях да обобщя отговорите и се втрещих от психопортрета си: Жива – двуяда – руса коса – обича липа. Така ме хвана яд и срам, че само тези неща си спомням. Все пак се очерта някаква посока, път имаше, напук на мръсните ми чорапи.

 

15 ноември 2019

В стаята сме с приятели на родителите ми и разчистваме разни неща на нечия вила. Преподреждаме мебели, като една част ги изнасяме и хвърляме. Стигаме до моето легло вкъщи – отдолу има дървена ракла, а от двете страни на раклата – и отляво, и отдясно са се появили дупки. Те представляват скрито мазе, килер, тип шахта към канализация. Толкова е занемарено това мазе, че по-скоро е една рушаща се част откъм леглото – не само навътре, но и надълбоко, триизмерно прогниващо пространство.

Освен че беше като обикновен детски кошмар – тъмно, гнусно, с паяжини, но отвътре имаше и хиляди малки гадинки. И хоп най-невъзмутимо излезе от десния заоблен край едно миксирано животно между норка, златка, видра, малко плъх и повече невестулка. Веднага викам Стефан за помощ. Изобщо не се впечатлява и ми казва, че преувеличавам и изопачавам. Дори се забавлява и напълно убедено установява, че това не е плъх, а хлебарка. Изумена съм, че не вижда моята реалност, по-скоро, че не вижда очевидното. Възмутено крещя и го моля да го махне, да го убие.

То обаче се скрива. Стефан вече се решава и обещава да го махне. Но остава ужасът как ще живея в това легло. Отдолу и навътре очевидно има още животинки. Разбира се, след като си го мисля, значи и те загатват за себе си. Това са гнезда от множество насекоми и най-причудливи влечуги, някои доста неприятни и опасни. Най-непреодолимото за мен е, че те отдавна си живеят под леглото ми и няма никакъв шанс да се почистят. Толкова са много и са плъзнали навсякъде, че дори и да се опитаме, е ясно, че гнездата ще си останат и ще се размножават.

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s