Варианти на бъдещето и инвариантност на миналото в сериала „1983” (2018)

бр. 5/2020

Савина Петкова

Кадър от сериала „1983”

През 2013, когато стрийминг компанията (и вече пълноправна продуцентска къща) „Нетфликс” започва да предлага услуги, тя не разполага с нито един филм или сериал, режисиран от жена в своята база данни. Само след пет години, през 2018, цифрата скача от 0 до 27%. Днес почти една трета от оригиналните „Нетфликс” продукции са възложени на жени. От друга страна, компанията се ориентира и към международни продукции. Стратегията „локално за локални територии и локално за глобални” позволява на национални продукции да разполагат с голям бюджет „отгоре”, като наемат свои актьори и екип, за да разкажат история, която е едновременно локална, в комбинация с наднационален жанр (хорър, трилър, комедия), което ще гарантира гледаемост и популярност извън страната производител.

Премиерата на първата полска „Нетфликс” серийна продукция „1983” се състоя през 2018 г. Осем минисерии представляват детективски трилър, режисиран от четири жени, работа с трима оператори, 153 души екип, над 5000 статисти, с теренна работа на над 200 локации. Създателите на сериала са Джошуа Лонг и Мачей Мушал (който играе и главната роля), като съвместната работа с 25-годишния полски актьор гарантира историческа достоверност както във възстановката на миналото, така и във фикционалната, утопична, страна на сериала. „1983” е културен обект, значим за днешна Полша, както и за преосмислянето на понятието за носталгия и ретроспективна утопия. Сериалът представя свой собствен свят, чието действие се развива в измислено комунистическо минало. Кохерентният ансамбъл от архитектура, декори и заснемане носят духа и остатъците на историческия период на комунистическия режим в Полша (1945-1989), но имат и съвременен нюанс. Важно е да се спомене, че „1983” притежава и своеобразна педагогическа роля, сближавайки две поколения в диалог и сблъсък. „Старите” и „младите” в наратива на сериала търсят съгласие в общата кауза срещу режима, а от страната на продукцията диалогът се осъществява между ветерана Агнешка Холанд (р. 1948), чиито филми са исторически информирани и отговорни към истината за тоталитарните режими, а от друга страна, нейната дъщеря Каша Адамик (р. 1972), Агнешка Смочинска (р. 1978), известна с „Дъщерите на дансинга” (2016) и Олга Чайдаш (р. 1983), която печели популярност с „Нина” (2018).

Полша, 12 март 1983 г. Организиран терористичен атентат разтърсва Варшава, Гданск и Краков и променя хода на историята. Дори запознатите с европейската история на ХХ в. биха могли да се зачудят дали това е реална случка, или пък не. Разбира се, още с пускането на сериала онлайн се появяват статии и google търсения по повод мартенските бомбардировки, което затвърждава успешната симбиоза между факт и фикция, която е залогът на сериала. Ако успоредим истроията на Полша със сюжета на сериала, бихме казали, че в момента на „12 март 1983” се стопира ходът на съпротива, подет от профсъюза „Солидарност” в началото на 80-те, който до голяма степен довежда до падането на комунизма през 1989 г. Дали „1983” ни предлага алтернативна история или утопия, и можем ли изобщо да прокараме разделителна линия между двете? Сюжетът на сериала се разгръща в един алтернативен свят, в който през 2003 г. Полша е все още под комунистическа власт, партията е по-силна от всякога с подкрепата на Съветска Русия, а Желязната завеса никога не е падала. Определено разликата с „действителната” 2003 г., която познаваме, е впечатляваща, с това и сериалът предлага мисловен експеримент дали можем, особено поколението, родено след 1989 г., да удържим в представите си едно алтернативно минало, белязано от травмата на вече случилото се. Пренаписвайки историята по точно този начин, „1983” рисува една тревожна, плашеща картина, която не обещава спасение. Това, че действието е рамкирано в 20 години, също насочва към теми, познати ни до болка, свързани с идеята за прехода. Е, в реалността вече са 30.

Студентът по право Кайетан Сковрон (Мушал) е загубил двамата си родители в терористичните атентати, но когато един от професорите му умира при съмнителни обстоятелства, той търси подкрепа от агент Анатол Янов (Роберт Виезкевич). Двамата се спускат в подземния свят на Варшава в опити да разкрият мистерията около последната снимка, която е събрала родителите му с важни лица от бъдещата управляваща партия. Тяхната мисия лавира между разкриването на институционални тайни, укриване от тайните служби, както и сблъсък с нарастващите напрежения на съпротива. Офелия „Ефи” Ибром (Михалина Олшанска) е безстрашното лице на тази съпротива, наречена „Бригада на светлината”, огромна мрежа от млади радикализирани младежи, чиято цел е да свалят режима чрез инфилтрация и сила. Макар тази Полша в сериала да е изолирана от останалата част от Европа, освен подкрепата си от СССР, интересно е наличието на огромен виетнамски квартал във Варшава, наречен „Малък Сайгон”, чиито властимащи са и технологически властни: те произвеждат и разпространяват алтернативната версия на смартфона, апарати, наречени „Трашка”, които колкото свързват хората, толкова и предават информацията им на службите. Сериалът се отваря и към по-голямата политическа картина, когато лидерът на партията ген. Казимир Свиетобор (Мирослав Збройевич) се среща с американски ядрени инженери или пък прокарва влиянието си по конфликтни въпроси в Близкия изток. Сюжетните линии в „1983” се преплитат през минало и настояще, но и по оста център – периферия, като всички действия са разграфени по координатата с помощта на множество обрати, съспенс, гонки, двуличие и тайни – всички тези характерни тропи за детективските жанрове и трилъра.

Събитията в сериала са част от едно въображаемо минало, което, макар да не се е случило, е все пак продукт на специфичния политически и социокултурен контекст. Вариантът на продължаващ след 1989 г. комунизъм, който регламентира сериала, се развива под формата на утопия в миналото, вместо традиционната утопия, която проектира в бъдещето. Затова и амбивалентната репрезентация на този полуфикционален хронотоп е наситен с носталгия.

Макар двигателят на действието да е оформен според жанровите специфики на детективския трилър, а финансирането му да е съобразено със световна публика, която да бъде в съгласие с естетическите и сюжетни конвенции, сериалът остава резониращ културен продукт, който със своята специфика съвпада напълно със своя произход. Ако четем сериала през една носталгична оптика, то подобен анализ може да бъде извършен само ретроспективно: през условията на създаване на сериите, както и през идеята за утопия в миналото (чудесни трудове върху ретроспективната утопия се намират при Митя Великоня).

Кадър от сериала „1983”

От огромна важност тук е представянето на поколенческите взаимоотношения, място на травма само по себе си, белязало разлъката на живелите по време на режима и на родените след падането на тоталитарен режим. В „1983” младото поколение е израснало изцяло в лапите на своите социални условия, без възможност за алтернативен път и свобода, докато техните родители, обратно, са се борили да постигнат тази свобода с цената на живота си. В този втори план за революция, който младите организират в хода на сериала, личи желание за приобщаване, за близост с родителите, които вече ги няма; повече плам за възстановяване на едно тогава мечтано минало, отколкото борба за конкретно бъдеще. Като културен обект, първият полски сериал на „Нетфликс” всъщност ни казва много повече за това какво означава да се върнеш в едно минало, от което не си бил част, тъй като три от четирите жени режисьори са били пълнолетни точно при падането на Желязната завеса. Тъкмо подобно успоредяване с процеса по създаване на сериала и вътрешните му поколенчески напрежения поставя залог за опит за справяне с травматичния социален феномен на комунистическото минало, макар то да съществува абстрактно, най-вече през официални версии на документи, но и персонално през микроисториите. Според Светлана Бойм „нерефлектираната носталгия поражда чудовища”, а самият повик от Франсиско Гоя е използван за предупреждение, пост фактум, след като вече чудовищата са се родили, след като сме ги откърмили и научили да ходят, вследствие на което са потъпкали света ни.

Все пак „1983” е свят, структуриран около митопойезиса. Тази утопична-Полша-в-миналото е въплътила събитието на мартенските терористични атаки и го е включила в историята си като структуриращ мит, който от своя страна е дефинирал личностите на отделните герои в този фикционален свят. Сякаш по-значимо и успешно, отколкото партията, тайните служби или дори съпротивата именно тези събития се оказват в епицентъра на тези силови отношения, затова и заглавието на сериала остава хронологически конкретно. По този начин „1983”, макар и в своя утопичен свят, успява да направи нещо, което исторически съществуващата Полша не успява да направи в своя преход, да произведе мит, който да обуслови новата, посткомунистическа идентичност. В заключение сериалът може да бъде сведен до своя жанр (шпионски трилър), до своята продукция (брандът „Нетфликс”) или до своето разпространение (попкултура), но далеч по-важно е да се преодолее съсредоточеното внимание върху отношението факт – фикция, което беше маркирано в началото на текста. Макар да може да се определи като утопия, трилър или научна фантастика, сериалът „1983” е фикционален продукт. Именно благодарение на статута, който фикционалността му дарява, се оказва добър пример за анализ на национални и транснационални напрежения с оглед на това споделено за Европа минало. Вместо да се обръщаме към изкуството с изисквания какво да бъде или пък с настояване какво трябва да прави, по-продуктивно ще е, ако изнедрим вече наличните, не съвсем успешно сублимирани травматични остатъци, които неминуемо се отнасят както към миналото, така и към настоящето. Така можем да се доближим до една ретроспективна утопия именно с грижа към миналото, без да бързаме да проектираме бъдещи времена, били те с по-светли или с тъмни краски. Докато те могат да се роят до безкрай, миналото, за щастие, е само едно.

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s